Решение № 2605 от 12.02.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 6982/2025
- Вид
- Решение № 2605
- Подписан
- 12.02.2026
- Състав
- КРИСТИНА НИКОЛАЕВА КОСТАДИНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- член 3, буква ж) · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл. 240 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1, пр. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143, т. 5 · Закон за защита на потребителите
- § 13, т. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 5, 6, 7, 9 и 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 12 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 5, 6, 7, 9 и 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 5, 6, 7, 9 и 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 5, 6, 7, 9 и 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 5, 6, 7, 9 и 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 2605 гр. София, 12.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20251110106982 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 415 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Вършец Естейт Инвестмънт“ ООД с ЕИК: 207129761 в качеството му на цесионер по договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.09.2023 г., сключен с дружеството „Моят кредит“ ЕООД и приложение № 1 към него, подадена чрез процесуалния му представител – адв. В. Б., срещу Л. Ц. М., с ЕГН: **********, с която се иска да бъде признато за установено, че ответницата дължи на ищеца следните суми: 1/ сумата от 471,65 лв. – главница по Договор за потребителски кредит № 60231 от 30.11.2021 г., за периода от 03.05.2022 г. до 30.05.2022 г., ведно със законна лихва върху главницата за периода от 04.04.2024 г. до окончателно изплащане на задължението; 2/ сумата от 21,54 лв. – договорна възнаградителна лихва по чл. 3 от договора за кредит, за периода от 30.12.2021 г. до 30.05.2022 г. и 3/ сумата от 122,56 лв. – обезщетение за забава за периода от 31.12.2021 г. до 28.03.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 20558/2024 г. по описа на СРС. Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че между ответницата и дружеството „Моят кредит“ ЕООД съществувало валидно облигационно отношение, възникнало по силата на сключен между „Моят кредит“ ЕООД, като кредитодател и Л. Ц. М., като кредитополучател договор за потребителски кредит № 60231 от 30.11.2021г.
Твърди се, че кредитодателят е предоставил процесната сума на кредитополучателя на 30.11.2021 г. – в брой. Посочва, че по силата на сключения договор, на кредитополучателя е отпусната сума в размер на 1000 1 лв. Кредитополучателят се е задължил да върне сумата на седмични вноски, заедно с договорна възнаградителна лихва.
Твърди, че на 19.09.2023 г. между „Моят кредит“ ЕООД и „Вършец Естейт Инвестмънт“ ООД е сключен договор за цесия, с който цедентът е прехвърлил процесните вземания на цесионера.
Ответникът обаче така и не заплатил всички суми по договора за кредит до датата на исковата молба. Поддържа, че след завеждане на заповедното производство и до настоящия момент ответницата не е заплатила дължимите суми.
С тези аргументи се иска претенциите да бъдат уважени.
С исковата молба са представени: договор за потребителски кредит № 60231 от 30.11.2021 г.; разписка № 60231/30.11.2021 г.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от името на ответника по делото Л. Ц. М., чрез назначен по реда на чл. 47 ГПК особен представител, е постъпил писмен отговор, с който предявените искове се оспорват като неоснователни.
Оспорва, че процесният договор за заем е подписан от ответника Л. Ц.
М. като се твърди, че положеният под индивидуален договор за заем код:
60231 и под разписка № 60231/30.11.2021 г. пръстов отпечатък не е на ответницата. Обръща се внимание, че ответницата не е имало как да изпише саморъчно името си на разписка за получаване на парите. Поддържа, че в случай, че ответницата може да пише, няма да се идентифицира с пръстов отпечатък.
Излага, че в исковата молба имало твърдения, че задълженията по кредита са обявени за предсрочно изискуеми, но в процесния случай не са настъпил предпоставките за настъпване на предсрочната изискуемост, тъй като не е обявена на длъжника по надлежния ред.
Твърди, че ответницата не е редовно уведомена за настъпилата предсрочна изискуемост на задълженията по кредита, поради което не дължи и процесните суми.
На следващо място, излага твърдения, че предвидената лихва е в размер на 40%, а също така предвидените такси за извънсъдебно събиране, неустойки, са недействителни поради противоречие със закона и накърняващи добрите нрави.
Поради горепосоченото моли съдът да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани, тъй като договорът за кредит е недействителен.
Възразява за адвокатското възнаграждение на ищцовата страна като прекомерно.
В хода на производството по делото от ищеца са представени с молба с вх. № 31923/03.02.2026 г.: индивидуален договор за потребителски кредит № 2
60231 от 30.11.2021 г. – в оригинал; приложение № 1 към същия – погасителен план в оригинал и разписка за получени суми в брой № 60231/30.11.2021 г. също в оригинал. Представен е и договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.09.2023 г. с извлечение от приложение № 1 към същия и потвърждение за извършена цесия.
В съдебно заседание, проведено на 03.02.2026 г., от процесуалния представител на ищеца е постъпила писмена молба, с която изразява становище за неоснователност на възраженията на ответника. Иска се исковите претенции да бъдат уважени. Представя се списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
Ответницата Л. Ц. М. се представлява от особен представител – адв. Е.
Димова. Последната иска цялостно евентуално частично отхвърляне на исковете по съображения, подробно изложени в исковата молба. Прави изрично възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, претендиран от ищцовото дружество.
Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за вземанията, които са предмет на настоящото производство. В тази връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед № 11599/16.04.2024 г. по ч.гр.д. № 20558/2024 г. по описа на СРС. Последната е връчена на длъжника Л.
Ц. М. чрез залепване на уведомление.
От представен по делото в оригинал индивидуален договор за заем № 60231 от 30.11.2021 г. – в оригинал и приложение № 1 към същия – погасителен план се установява, че на 30.11.2021 г. между дружеството „Моят кредит“ ЕООД, като заемодател, и ответницата, като заемополучател, е сключен договор за паричен заем при следните параметри: сума на кредита:
1000 лева, срок на кредита 6 месеца, годишен процент на разходите /ГПР/ 42.24 % и лихвен процент /ГЛП/ 40 %. При тези параметри общото задължение по кредита е в размер на 1119.85 лева при месечна вноска от 186.64 лева. В договора обаче е уговорено и предоставяне от заемополучателя на обезпечение в тридневен срок от сключване на договора – под формата на ангажиране на солидарен длъжник, предоставяне на банкова гаранция или ипотека на недвижимо имущество / чл. 12/ - като всяко от съответните обезпечения следва да отговаря на определени условия. Предвидено е че ако заемополучателят не представи някое от посочените обезпечения, то ще дължи на заемодателя неустойка в размер на780.16 лева. Така общите задължения по кредита възлизат вече на 1900 лева, а всяка месечна вноска възлиза на 316.67 лева. Видно от инкорпориран в чл. 12 от договора погасителен план – с първите вноски се погасяват основно задължения за неустойка и договорна лихва, които постепенно намаляват за сметка на увелечение в погашението на главницата с последните вноски. Същата информация се съдържа и в приложение № 1 – погасителен план, където 3 отново месечните вноски са посочени с начислената неустойка и са в размер на 316.67 лева / при последна вноска 316.66 лева/. Както договорът, така и погасителният план не са подписани от ответницата Л. Ц. М. като вместо това от същата е положен пръстов отпечатък. Съгласно погасителния план първата вноска е с падеж 30.12.2021 г., а последната вноска с падеж 30.05.2022 г.
Предвид представяне на документите в оригинал същият не е оспорен.
Налице е в оригинал и разписка за получени суми в брой от 30.11.2021 г., съгласно която ответницата е получила сумата от 1000 лева по заема – като поставения отпечатък в оригиналния документ не е оспорен.
На последно място по делото е приложен и договор за покупко продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 19.09.2023 г. с приложение № 1 към него. Съгласно същите дружеството „Моят кредит“ ЕООД като цедент е прехвърлило на ищеца „Вършец Естейт Инвестмънт“ ООД вземанията си към Л. Ц. М., произтичащи от договор за заем № 60231 от 30.11.2021 г. Последните представляват 471.65 лева остатък главница, 21.54 лева остатък договорна лихва и 56.81 лева – обезщетение за забава – към 12.09.2023 г.
Налице е и потвърждение на извършената цесия по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. по делото няма данни, нито твърдения ответницата заемополучател да е уведомена за цесията, както и данни същата да е извършвала плащания по договор вкл. към стария кредитор след датата на цесията.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:
Установителните искове са с правно основание по чл. 240 от ЗЗД вр. с чл.
9 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл.
124, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК – за установяване вземанията на ищеца към ответника по договор за заем № 60231 от 30.11.2021 г. , за които е издадена заповед № 11599/16.04.2024 г. по ч.гр.д. № 20558/2024 г. на Софийския РС за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника чрез залепване на уведомление при събрани данни за напуснат адрес. Това е наложило даване на указания за предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК. В тази връзка предявеният установителен иск е допустим като целта му е издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК да влезе в сила след установяване съществуването на вземанията по съдебен ред в исково производство.
Ответникът по настоящото производство има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от Закона за защита на потребителите, доколкото е ФЛ и липсват данни ползваната от него услуга да е предназначена за извършване на търговска или професионална дейност.
Фактическият състав, от който възниква задължението на потребителя за връщане на заема, включва кумулативното наличие на следните елементи: действителен договор за потребителски кредит, предоставяне на договорения заем и настъпване на падежа на вземането за неговото връщане.
От предмета на процесния договор, страните и съдържанието на правата 4 и задълженията, съдът прави извода, че е налице договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Договорът е сключен в изискуемата се от чл. 10, ал. 1 от ЗПК писмена форма, а съдържанието на неговите клаузи са изцяло съобразени със специалната уредба на този вид договори, които са уредени в чл. 11 от ЗПК.
В договора се съдържа информация за данните (име, адрес и ЕГН) на кредитополучателя, срока на договора (6 месеца), падежите на всяка вноска (30-то число на съответния месец), брой на вноските (6), сумата на кредита (1119.85 лева), ЛП (40 %), ГПР (42,24 %) и общата сума дължима от потребителя (1900 лева – сбор от сумата по кредита, възнаградителна лихва и неустойката за непредоставяне на обезпечение), поради което същият отговоря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 5, 6, 7, 9 и 10 ЗПК.
Договорът е съобразен с чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, според която разпоредба следва да е налице погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски.
Това е така, тъй като всяка вноска е в един и същи размер от 316.67 лева / с включената неустойка като само последната вноска е 316.66 лева/, а техният брой и падеж е също посочен: 6 броя и 30-то число на съответния месец като в план е отразено и каква част от главница, лихва и неустойка погасява всяка вноска, т. е. съдът приема, че спазена разпоредбата на чл. 11, т. 11 от ЗПК. В договора се съдържа разяснение за правото на потребителя да получи информация за обстоятествата, съдържащи се в чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК, както и за правото на отказ по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК.
Горното налага извод, че не са налице основанията за недействителност на договора за кредит, съдържащи се в чл. 22 от ЗПК, вр., чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 ЗПК.
Разпечатката съдържа 48 от 95 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d121e4d0-8832-45d0-ba01-54b05b417a81