Решение № 1257 от 10.03.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1257 гр. София, 10.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Ваня Н. Иванова

Десислава Алексиева при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно гражданско дело № 20211100515149 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 20207026 от 03.11.2021 г., постановено по гр. д. № 4169/2021 г. на Софийски районен съд, са отхвърлени предявените от О. С., гражданин на Украйна, ЛЧН *******, срещу „З-П.” ООД- клон България, искове за заплащане на: сумата 29045,46 лева, представляваща общ размер на неплатено трудово възнаграждение за м.

8, 9, 10.2020 г. и девет дни от м. 11.2020 г., дължимо на основание чл. 128, т.1 и т. 2 от КТ; сумата 3600 лв., представляваща обезщетение по чл. 221, ал. 1, пр. 2, вр. чл. ал. 4 от КТ за периода от 09.11.2020 г. до завеждане на исковата молба; сумата 3000 лева, представляваща обезщетение по чл. 224 от КТ за неползван отпуск за периода от 14.07.2020 г. до 09.11.2020 г.; и сумата 36 000 лева, представляваща обезщетение по чл. 13 от сключения между страните трудов договор от 28.04.2020 г., ведно със законната лихва върху сумите от завеждане на исковата молба.

Решението е обжалвано от ищеца като неправилно, необосновано, немотивирано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поддържа се оплакване, че при постановяване на решението първоинстанционният съд не е обсъдил и анализирал всички представени от ищеца доказателства, че изводите му са базирани изцяло на показанията на свидетеля на 1 ответника, без същите да са преценени в съвкупност с всички останали писмени и гласни доказателства. Сочи, че от събраните по делото доказателства по безспорен начин е доказано сключването на трудов договор между страните, както и обстоятелството, че ищецът е започнал реализирането на трудовите си функции и е изпълнявал същите в съответствие с характеристиките на заеманата от него длъжност в процесния период по силата на така сключения трудов договор. Твърди, че за започването на изпълнението на трудовия договор недвусмислено сочи обстоятелството, че ищецът притежава екземпляр от трудовия договор в оригинал и копие на уведомлението до НАП по чл. 63, ал.1 от КТ, както и от показанията на водения от ищеца свидетел, притежаващ качеството „работодател” към 14.07.2020 г., който е потвърдил пред съда подписването както на трудовия договор, така и на протокола за постъпване на работа и длъжностната характеристика на ищеца.

Въззивникът настоява обжалваното решение да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което се уважат изцяло исковите претенции.

С писмения си отговор въззиваемата страна оспорва въззивната жалба и настоява за потвърждаване на обжалваното решение. Поддържа, че ищецът не е доказал да е полагал труд по трудово правоотношение в претендирания период. Сочи, че по-голямата част от представените от ищеца писмени доказателства, с които той се домогва да докаже, че е полагал труд, се неотносими и противоречат на излаганата от него теза, че е постъпил на работа на 14.07.2020 г. Повечето от тези документи касаели работата на ищеца по граждански договор и били съставени преди тази дата, на която той твърди, че е постъпил на работа. По отношение на показанията на водения от ищеца свидетел Кварцов, въззиваемият твърди, че те са противоречиви и същият не е бил свидетел на акта на постъпване на работа от ищеца, а видно от записите в търговския регистър този свидетел е бил освободен като управител на ответното дружество и промяната е вписана на 06.08.2020 г. Сочи, че от показанията на св.

Бурминская се установява, че ищецът не е бил откриван нито в офиса на клона на дружеството, нито в жилището, което е ползвал под наем, вписано в Агенция по заетостта. Поддържа, че извършеното на плащане на 27.07.2020 г. е направено от ищеца, който в този момент е бил единственият човек, имал право да се разпорежда с авоарите по банковата сметка, и същото не е за възнаграждение по трудовия договор, а е възнаграждение по граждански договор.

За да де произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

Производството пред районния съд е образувано по искова молба на О. С., гражданин на Украйна, срещу „З-П.” ООД – клон България, в която ищецът твърди, че на 28.04.2020 г. е сключил с ответника трудов договор, по силата на който бил назначен на длъжността „Ръководител проект”, с място на работа в гр. София, за срок от 4 години, при основно месечно трудово възнаграждение в размер на 9000 лв.

Ищецът твърди, че е постъпил на работа на 14.07.2020 г., за което на същата дата бил 2 подписан между страните протокол за постъпване на работа. Твърди, че по време на действие на трудовия договор е изпълнявал съвестно възложените му дейности.

Твърди, че последното трудово възнаграждение му било заплатено от работодателя на 27.07.2020 г., а след този момент трудово възнаграждение не му е заплащано. Ищецът сочи, че е прекратил едностранно трудовия си договор на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, считано от 09.11.2020 г. Поддържа, че ответникът не му е изплатил дължимото трудово възнаграждение за месеците август, септември и октомври, всяко от които в размер на 9000 лв., както и частично за месец ноември в размер на 2045,46 лв. Твърди, че ответникът му дължи и обезщетение в размер на четирикратния размер на последното получено месечно брутно трудово възнаграждение на основание чл. 13 от трудовия договор – поради прекратяването му по вина на работодателя, в размер на 36000 лв.

Въз основа на тези твърдения до съда е отправено искане за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми:

- сумата 29045,46 лв., представляваща общ размер на неплатено трудово възнаграждение за месеците август, септември, октомври и ноември 2020 г.;

- сумата 3 600 лв., представляваща обезщетение по чл. 224, ал. 1 и ал. 4 от КТ, дължимо за периода от прекратяване на трудовия договор на 09.11.2020 г. до датата на исковата молба;

- сумата 3 000 лв., представляваща обезщетение по чл. 224 от КТ;

- сумата 36 000 лв., представляваща обезщетение, дължимо на основание чл. 13 от трудовия договор относно прекратяването на същия по вина на работодателя, ведно с дължимата законна лихва върху сумите.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „З.-П.” ООД – клон България, е подал писмен отговор, с който оспорва исковете по основание и по размер. Излага възражение, че трудовото правоотношение между него и ответника не е възникнало.

Твърди, че ищецът не е постъпвал на работа съгласно уговореното в т. 10 от трудовия договор, което е дало повод на работодателя да издаде заповед за заличаване на трудовия договор на основание чл. 63, ал. 3 от КТ от 14.07.2020 г. За посочената заповед работодателят уведомил НАП на основание чл. 62, ал. 5 от КТ. Ответникът оспорва твърдението на ищеца, че е полагал труд по трудово правоотношение. Твърди, че отношенията между него и ищеца са били на базата на граждански договор от 01.04.2020 г. Ответникът счита, че с оглед липсата на полаган от ищеца труд по трудово правоотношение, не дължи на ищеца претендираните трудово възнаграждение и обезщетения. По отношение на претендираното обезщетение по т. 13 от договора ответникът сочи, че дори и да се приеме наличието на трудов договор, то такова обезщетение не се дължи, тъй като посочената разпоредба предвижда обезщетение единствено при прекратяване на трудовия договор по инициатива на работодателя, а не 3 поради прекратяване по вина на работодателя, ако такава бъде доказана въобще.

Възивният съд, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 28.04.2020 г. е сключен трудов договор между ищеца О. С. и ответника „З.П.” ООД – Клон България, представлявано от управителя А.Н.К., с който ищецът е назначен на длъжността „Ръководител проект”, с място на работа гр. София, ул.

„******* – часово работно време /от 9 до 18 ч./, при основно месечно възнаграждение от 9000 лв., за срок от 4 години. Посочено е в договора, че същият влиза в сила от датата на издаване на документа за пребиваване на работника – гражданин на трета държава, при условие, че на работника – гражданин на трета държава ще бъде издадено разрешение за пребиваване и работа тип „Синя карта на ЕС” по чл. 33 „к” от Закона за чужденците в Република България. Посочено е също, че работникът ще постъпи на работа на следващия работен ден от датата на влизането му в сила.

Представен е протокол от 14.07.2020 г. за постъпване на работа към трудов договор от 28.04.2020 г., подписан от работника и работодателя, представляван от А.Н.К., в който е отразено, че в деня на подписването му работникът постъпи на работа в предприятието на работодателя, и на работника е предоставен екземпляр от трудовия договор и копие от уведомлението до НАП за регистриране на същия.

Представена е длъжностна характеристика на длъжността „Ръководител проект” при „З.-П.” ООД – Клон България, с положен подпис на работника за получаване на екземпляр от същата /без дата/.

С решение № РД-08-2868/11.05.2020 г. на ИД на Агенция по заетостта е дадено разрешение за упражняване на висококвалифицирана заетост за срок от 4 години, считано от датата на издаване на документ „Синя карта на ЕС”, на О. С., гражданин на Р. Украйна, паспорт № FX803219, роден на ******* г., на длъжност „Ръководител проект” в „З.-П.” ООД- клон България, с място на работа гр. София, ул. „******* „С

Видно от представеното копие от разрешение за пребиваване № 701108837 тип иня карта” на О. С., същото е издадено на 14.07.2020 г.

На 07.10.2020 г. ищецът е подал до ответното дружество заявление за прекратяване на трудовия договор от 28.04.2020 г. на основание чл. 327, ал.1, т. 2 от КТ – поради неплащане на трудовото възнаграждение. Заявлението е връчено на ответника на 09.11.2020 г.

Представено е извлечение от банковата сметка на ищеца за периода от 30.04.2020 г. до 14.11.2020 г., в която са отразени извършените преводи по тази сметка от ответното дружество.

На 14.07.2020 г. е издадена заповед от директора на „З-П.” ООД – клон България – С. М.С., с която на основание чл. 63, ал. 3 от КТ, във връзка с т. 10 от 4 трудовия договор от 28.04.2020 г., във връзка с непостъпване на О. С. на работа в срок и невстъпването му в длъжност „Ръководител проект”, съответно невъзникване на трудовото правоотношение, е разпоредено да се заличи регистрацията на трудовия договор в ТД на НАП. Видно от представената справка от НАП изх. № 22388203336233/31.07.2020 г. е прието уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ на работодателя „З-П.” ООД – клон България за заличаване на трудов договор с О. С..

С молба вх. № РДПТ-10-00-2339НБ/29.08.2020 г. до Агенция по заетостта от работодателя е поискано на основание чл. 8 от ППЗТМТМ във връзка невъзникване на трудовото отношение по договор между „З-П.” ООД – клон България и О. С. поради непостъпване на О. Севелиев на работа в срока по чл. 63, ал. 3 от КТ, вр. чл. 10 от трудовия договор, да бъде отнето правото на достъп до пазара на труда на О. С., предоставено с решение на Агенция по заетостта № РД-08-2868/11.05.2020 г.

С нотариална покана, връчена на ищеца на 26.11.2020 г., ответното дружество го е уведомило, че трудовият му договор от 28.04.2020 г. е заличен на основание чл.

63, ал. 3 от КТ във връзка с т. 10 същия, поради непостъпването му на работа, и съответно, невъзникване на трудовото правоотношение. Посочено е в писмото, че предвид липсата на сключен трудов договор, няма как да бъде изплатено трудово възнаграждение в посочения в заявлението на ищеца период, тъй като в този период той не е работил в дружеството на основание трудово отношение.

Представени са: договори да наем на лек автомобил и договори за извършване на СМР сключени между ответното дружество и трето лице в периода от 11.05.2020 г. до 28.07.2020 г., на които за наемател/възложител се е подписал О. С.; приемопредавателни протоколи, подписани в периода от 03.07.2020 г. до 28.07.2020 г., за установяване на всички видове СМР съгласно изискванията на проекта „Разширение на газотранспортна инфраструктура от „Б.” ЕАД паралелен северен газопровод до българо-сръбската граница, участък А-3, подписани от О. С. като представител на възложителя.