Решение № 3358 от 13.04.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3358 гр. София, 13.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СИМОНА В. НАВУЩАНОВА при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско дело № 20211110144809 по описа за 2021 година

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 ЗОДОВ от Д. ЕМ. Д. за осъждане на ответника Прокуратурата на Република България да заплати на ищеца сумата от 5000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на образувано срещу ищеца наказателно производство, по което му било повдигнато обвинение по чл. 339, ал. 1, предл. 2, алт. 3 НК, което наказателно производство било прекратено поради недоказаност на обвинението спрямо ищеца Д.

ЕМ. Д., ведно със законната лихва от 13.03.2019 г. до окончателното изплащане.

Ищецът Д. ЕМ. Д. твърди, че срещу него е водено ДП сл. дело № 511/2017 г. по описа на СО-СГП, пр.пр. № 39454/2017 г. М-209/17 г. по описа на СРП за престъпление по чл. 339, ал. 1, предл. 2, алт. 3 НК. Сочи, че е привлечен в качеството на обвиняем с постановлние на СРП на 05.09.2018 г., за това че в метална каса в служебно помещение в ГКПП Аерогара София е държал боеприпаси за огнестрелни оръжия, без да има разрешение за това - за престъпление по чл. 339, ал. 1, предл. 2, алт. 3 НК. Поддържа, че наказателното производство е прекратено с Постановление от 06.12.2018 г. на СРП поради недоказаност на обвинението, което постановление е частично отменено с Определение от 14.02.2019 г., постановено по н.ч.д. № 396/2019 г. по описа на СРС, НО, 6-ти състав, което е потвърдено с Определение от 13.03.2019 г. по в.н.ч.д. № 1030/2019 г. на СГС, НО, 15 въззивен състав, което е влязло в сила на 13.03.2019 г.

Поддържа, че по време на воденото наказателно производство от 05.09.2018 г. до 13.03.2019 г. изживял силен емоционален стрес и претърпял значителни душевни болки и страдания, дискомфорт, унижение, засягане на честта и достойнството му, затруднение в упражняване на служебните си задължения като служител на МВР, отдръпване на близки и колеги, които не били отшумяли и към настоящия момент.

Моли съда да уважи предявения иск. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът Прокуратура на Република България в отговора по исковата молба, подаден в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, не оспорва предявения иск по основание, тъй като е налице стабилизирано частично постанавление за прекратяване на наказателното производство. Поддържа, че претенцията за неимуществени вреди е недоказана поради липса на ангажирани доказателства за претърпени морални вреди, както и да са пряк и непосредствен резултат от предявеното обвинение. Поддържа се, че в процесния период срещу ищеца е водено друго наказателно производство- сл.дело № 22/2017 г. по описа на СО към Специализираната прокуратура, пр.пр. № СП1 216/2017 г. по описа на Специализирана прокуратура за престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 2 и т. 5 НК, което също се е отразило негативно върху обществената нагалса спрямо ищеца. Твърди, че органи на Прокуратурата на Република България не са разгласявали информация за воденото наказателно производство и не следва да отговаря за чужди действия, както и да са разпореждали или извършвали действия извън правно регламентираните. Оспорва се размера на претендираното обезщетение като изключително завишен, несъответстващ на твърдяните вреди, на икономическия стандарт в Република България и установената съдебна практика. Моли съда да отхвърли предявения иск за неимуществени вреди, алтернативно да присъди обезщетение в значително по-нисък размер.

Настоящият състав, като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, по свое убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Основателността на предявения осъдителен иск с правна квалификация чл. 2, ал.

1, т. 3, предл. 2 ЗОДОВ се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: повдигнато срещу ищеца обвинение за извършено престъпление; влязъл в сила акт, с който образуваното наказателно производство е прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление; претърпени неимуществени вреди както и какъв е размерът на тези вреди и наличието на причинно следствена връзка между незаконните действия на правозащитния орган и неблагоприятните последици /вредите/. Отговорността по ЗОДОВ е обективна и не е необходимо вредите да са причинени виновно от длъжностните лица – чл. 4 ЗОДОВ.

С доклада по делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства, включени в предмета на спорното право: че ищецът Д.

ЕМ. Д. е привлечен в качеството на обвиняем ДП сл. дело № 511/2017 г. по описа на СО-СГП, пр.пр. № 39454/2017 г. М-209/17 г. по описа на СРП, по което му е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 339, ал. 1, предл. 2, алт. 3 НК с постановлние на СРП на 05.09.2018 г., за това че в метална каса в служебно помещение в ГКПП Аерогара София е държал боеприпаси за огнестрелни оръжия, без да има разрешение за това - за престъпление по чл. 339, ал. 1, предл. 2, алт. 3 НК, като наказателното производство е прекратено с Постановление от 06.12.2018 г. на СРП поради недоказаност на обвинението, което постановление е частично прекратено с Определение от 14.02.2019 г., постановено по н.ч.д. № 396/2019 г. по описа на СРС, НО, 6-ти състав, което е потвърдено с Определение от 13.03.2019 г. по в.н.ч.д. № 1030/2019 г. на СГС, НО, 15 въззивен състав, което е влязло в сила на 13.03.2019 г.

Не е спорно, а се установява и от приложеното ДП сл. дело № 511/2017 г. по описа на СО-СГП, пр.пр. № 39454/2017 г. М-209/17 г. по описа на СРП, че същото е образувано на 17.11.2017 г. На 16.07.2018 г. ищецът е призован да се яви в качеството му на обвиняем. На 05.09.2018 г. с постановление на СРП ищецът Д.Д. е привлечен като обвиняем за това, че в метална каса в служебно помещение в ГКПП Аерогара София е държал боеприпаси за огнестрелни оръжия по смисъла на ЗОБВВПИ, както следва: 6 броя патрони 7.62х25 мм Токарев и 85 броя патрони 9х18 мм Макаров без да има надлежно разрешение за това - за престъпление по чл. 339, ал. 1, предл. 2, алт. 3 НК. На същатата дата ищецът е разпитан в качеството на обвиняем, в присъствието на защитник и са му предявени материалите по разследването. Същият е депозирал и допълнителни обяснения. На 23.11.2018 г. на ищеца са предявени повторно материалите от разследването. В хода на досъдебното производство са извършени процесуално-следствени действия – разпити на множество свидетели, справки за съдимост и др. Срокът на разследването е удължаван с по два месеца с постановления на СРП от 13.09.2018 г. и от 12.11.2018 г. На 23.11.2018 г. следователя в Следствен отдел към СГП е изготвил мнение за прекратяване на обвинението, повдигнато на Д.Д. за извършено престъпление по 339, ал. 1, предл. 2, алт. 3 НК на осн. чл. 243, ал. 1, т.2 НПК – поради недоказаност и спиране на наказателсното производство на осн. чл. 244, 2 ал. 1, т. 2 НПК – поради неразкриване на извършителя на деянието.

С постановление от 06.12.2018 г. на СРП наказателното производство е прекратено в частта, в която се води срещу Д.Д. за извършено престъпление по 339, ал.

1, предл. 2, алт. 3 НК на осн. чл. 243, ал. 1, т. 2, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 – поради недоказаност на обвинението спрямо ищеца и е спряно наказателсното производство на осн. чл. 244, ал. 1, т. 2 НПК – поради неразкриване на извършителя на деянието.

Определение от 14.02.2019 г. постановено по ЧНД № 396/2019 г. по описа на СРС, НО, 6-ти състав е оставена без уважение жалбата на ищеца Д.Д. срещу постановление от 06.12.2018 г. на СРП в частта за частично прекратяване на наказателното производство по ДП сл. дело № 511/2017 г. по описа на СО-СГП , пр.пр.

№ 39454/2017 г. М-209/17 г. по описа на СРП за иаменение на правната квалификация от „чл. 243, ал. 1, т. 2, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК“ в „чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК“ и е отменено постановление от 06.12.2018 г. на СРП в частта за частично прекратяване на наказателното производство по ДП сл. дело № 511/2017 г. по описа на СО-СГП, пр.пр. № 39454/2017 г. М-209/17 г. по описа на СРП „вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК“.

С определение №1015 от 13.03.2019 г., постановено по ВНЧД № 1030/2019 г. по описа на СГС, 15-ти въззивен състав е потвърдено изцяло определение от 14.02.2019 г. постановено по ЧНД № 396/2019 г. по описа на СРС, НО, 6-ти състав. Поставения съдебен акт е окончателен и не подлежи на обжалване.

От приложената по делото справка от Националната следствена служба, представена от ответната страна се установява, че срещу ищеца е водено и ДП 22/17 г. по описа на Следствен отдел при Специализирана прокуратура. От приложеното ДП сл. дело № 511/2017 г. по описа на СО-СГП , пр.пр. № 39454/2017 г. М-209/17 г. по описа на СРП (л. 25) се установява, че по ДП 22/17 г. по описа на Следствен отдел при Специализирана прокуратура на 19.12.2017 г. на обвиняемия Д.Д. е наложена мярка за неотклонение „домашен арест“, която в последствие е променена на „подписка“.

От изложеното съдът намира, че спрямо ищеца е било проведено наказателно производство за период отоколо седем месеца, приключило с влязло в сила постановление за прекратяване, поради недоказаност на обвинението. Влезлият в сила акт на прокурора за прекратяване на производството е достатъчен, за да се приеме, че обвинението е било незаконно, като доколкото същото е било повдигнато от ответника, несъмнено е, че неговото поведение е било противоправно. Ето защо ответникът дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице – чл. 4 ЗОДОВ.

По отношение на следващите две предпоставки – претърпени неимуществени вреди и причинна връзка между претърпените вреди и незаконното обвинение, съгласно ТР № 3/2005г. по т.д. 3/2004 на ОСГК на ВКС държавата отговаря за всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността е обективна и не е обвързана от наличието или липсата на вина у длъжностното лице, пряк причинител на вредите. В задължителната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК се приема, че когато при незаконно повдигнато обвинение се претендират неимуществени вреди в рамките на обичайния размер – то тяхното настъпване и причинната връзка с незаконния наказателен процес се предполагат /в този смисъл са и Решение № 480/2012. по гр.дело № 85/2012 г., IV г.о. на ВКС; Решение № 138 по гр.д.

№ 637/2012, IV г.о. на ВКС; Решение № 457 от 25.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3

1506/2009 г., IV г. о. на ВКС/.

С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че са налице всички кумулативно изискуеми елементи на фактическия състав – като претърпяването на неимуществени вреди и причинната връзка с незаконно водения процес се установяват както от показанията на свидетеля Камелия Д.а, така и от въведената с цитираната задължителна практика на ВКС, житейска презумпция за претърпени неимуществени вреди, които не се отличават по своя интензитет от обичайното за подобни случаи. В тази връзка, от показанията на разпитания по делото свидетел Камелия Д.а, съпруга на ищеца, чиито показания съдът прецени съобразно разпоредбата на чл. 172 ГПК, се установява, че в периода след образуване на наказателното производство ищецът е преживял редица негативни емоции, изразяващи се в притеснение от постановяване на осъдителна присъда, дискомфорт, постоянен страх, срам и социална изолация поради отдръпване на близки и приятели.

Предвид гореизложеното искът се явява доказан по своето основание и съдът следва съгласно чл. 52 ЗЗД да определи размера на неимуществените вреди по справедливост.

Съгласно задължителните за съдилищата указания дадени с ППВС 4/68г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението.