Акт от 25.10.2021, Административен съд - Разград

Р

Е Ш Е Н И Е

№

144 гр. Разград, 25.10.2021 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в открито съдебно заседание на дванадесети октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ИВА КОВАЛАКОВА – СТОЕВА

МАРИН МАРИНОВ с участието на секретаря Пламена М. и прокурора ВЕСЕЛИН ЯКИМОВ като разгледа докладваното от съдия Робева КАНД № 141 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63, ал.

1, пр. 2 ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. АПК.

Постъпила е касационна жалба от Областна дирекция на МВР – Разград против Решение № 17 от 19.05.2021 г., постановено по АНД № 43/2021 г. по описа на Районен съд – Исперих, с което е отменено наказателно постановление № 275-15-28 от 08.12.2020 г., издадено от директора на ОДМВР – Разград. С отмененото наказателно постановление на основание чл. 209а, ал. 4 във вр. с ал. 1 от Закона за здравето на В.

Г. М. от гр. И. е наложена глоба в размер на 300 лв. за извършено нарушение по т. I.1 от Заповед № РД-01-143 от 20.03.2020 г. на министъра на здравеопазването. В жалбата се твърди, че решението е постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения, в подкрепа на което се излагат подробни съображения. Иска се решението да бъде отменено, като бъде потвърдено наказателното постановление. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Ответницата счита жалбата за неоснователна.

Окръжна прокуратура –

Разград дава заключение, че жалбата е неоснователна, случаят е маловажен и следва да се приложи института по чл. 28 ЗАНН.

Разградският административен съд, като прецени събраните по делото доказателства, констатира следното:

Касационната жалба е допустима. Подадена е от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал.

1 АПК и срещу съдебно решение, подлежащо на касационен контрол.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

От фактическа страна е установено, че наа

10.04.2020 г. В. Г. М. тръгнала от дома си към хранителен магазин „Аро“ в гр. Исперих. Пътят й минавал през градската градинка на ул. „Шести септември“, където се спряла да поговори със свой познат, управлявал конска каруца. Двамата били забелязани от полицейски служители, които ги отвели в районното управление поради това, че не носели личните си карти. На М. бил съставен АУАН № 15-275-28 от 10.04.2020 г. за това, че е посетила открито обществено място - градска градина при наличие на обявено в РБ извънредно положение с Решение от 13.03.2020 г. на Народното събрание и въведени на основание чл. 63, ал. 1 от 33 и Заповед № РД-01-143 от 20.03.2020 г. на министъра на здравеопазването противоепидемични мерки, изразяващи се в преустановяване на посещенията на паркове, градски градини, спортни и детски площадки и съоръжения на открити и закрити обществени места. В акта е посочено, че М. виновно е нарушила установената по т.1.1. от Заповед № РД-143 от 20.03.2020 г. противоепидемична мярка по чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето.

Въз основа на АУАН е издадено обжалваното пред районния съд наказателно постановление, с което на основание чл. 209а, ал.

4 във вр. с ал. 1 от Закона за здравето е наложена глоба в размер на 300 лв.

С оспореното по касационен ред решение въззивният съд е отменил наказателното постановление по съображения, че е издадено в нарушение на процесуалните правила и поради несъставомерност на констатираното нарушение. Като съществено процесуално нарушение ИРС е приел, че в АУАН е дадена неправилна правна квалификация на деянието, която следвало да бъде по чл. 209а, ал. 1 във вр. с чл. 63, ал. 1 33 във вр. с т. 1.1. от Заповед № РД-01-143 от 20.03.2020 г. на министъра на здравеопазването. Относно материалната незаконосъобразност на наказателното постановление въззивният съд е преценил, че поведението на М. не нарушава мерките, въведени по т.1.1. от Заповед № РД-143 от 20.03.2020 г., съответно не е налице нарушение по чл. 209а, ал. 1 във вр. с чл. 63, ал. 1 33 във вр. с т. 1.1. от Заповед № РД-01-143 от 20.03.2020 г. на министъра на здравеопазването.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Не е налице соченото касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК.

С т.I.1 от Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г. на министъра на здравеопазването, считано от 21.03.2020 г., като противоепидемична мярка е установена забрана да се посещават паркове, градски градини, спортни и детски площадки и съоръжения на открити и закрити обществени места. Доказано е по делото, че В. М. се е намирала на ул.

„Шести септември“ в гр. Исперих, където е разговаряла с друго лице. Улиците не подадат в обхвата на забраната, установена със Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г. на министъра на здравеопазването. Макар улица „Шести септември“ да преминава пред градска градинка, самата улица не е място, достъпът до което е забранен.

Поради това не е осъществено нарушение на въведената противоепидемична мярка и като е отменил наказателното постановление, въззивният съд е приложил правилно материалния закон.

Касационната инстанция не се съгласява с преценката за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Нарушението е описано точно и ясно в АУАН, като са посочени всички относими законови разпоредби.

Посочено е, че деянието нарушава т.1.1. от Заповед № РД-143 от 20.03.2020 г. на министъра на здравеопазването, с която са въведени противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 1 ЗЗ. Разпоредбата на чл. 63, ал. 1 ЗЗ (в редакция - ДВ, бр. 23 от 2020 г., в сила от 14.03.2020 г.) оправомощава министъра на здравеопазването при възникване на извънредна епидемична обстановка да въвежда противоепидемични мерки на територията на страната. Съгласно чл. 209а, ал. 1 ЗЗ ( в редакция - ДВ, бр. 34 от 2020 г., в сила от 9.04.2020 г.) който наруши или не изпълни въведени с акт на министъра на здравеопазването противоепидемични мерки по чл.

63, ал. 1 се наказва с глоба от 300 до 1000 лв. Разпоредбата на чл. 209а, ал. 1 ЗЗ е санкционна и съдържа правното основание за налагане на административното наказание. Поради това посочването й се дължи не в АУАН, а именно в наказателното постановление, както законосъобразно е сторено в случая. Това обаче не се отразява на крайния извод за несъставомерност на деянието, който е правилен и обоснован.

Предвид горното и на основание чл. 63, ал. 1, пр. посл. ЗАНН във вр. с чл.

221, ал. 2 АПК Разградският административен съд

Р Е

Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 17 от

19.05.2021 г., постановено по АНД № 43/2021 г. по описа на Районен съд – Исперих.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

ЧЛЕНОВЕ:1./п/

2./п/