Решение № 261932 от 23.03.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И

Е гр. София, 23.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и девети януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА

ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ мл. с. КОНСТАНТИНА

ХРИСТОВА при участието на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иванка Иванова гр. д. № 2068 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.

С решение № 8684/13.01.2020 г., постановено по гр. д. № 87474/2017 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 56 състав, Н.С.Н. е осъден да заплати на „Т.С.“ ЕАД сумата от 564, 39 лв., на основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. с чл.149 ЗЗД, представляваща 14/36 от главница за доставена и незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2013 г. – 30.04.2016 г. за аб. № 003594, ведно със законната лихва, считано от 14.12.2017 г. до окончателното изплащане, като искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 723, 57 лв.; да заплати на основание чл.86 ЗЗД, сумата от 96, 01 лв. – мораторна лихва за периода 16.09.2015 г. – 06.12.2017 г., като искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 128, 99 лв.; да заплати сумата от 20, 23 лв., на основание чл.79, ал.1 ЗЗД – главница за възнаграждение за дялово разпределение за периода 01.05.2015 г. до 30.04.2017 г. за същия аб. №, ведно със законната лихва, считано от 14.12.2017 г. до окончателното изплащане, като искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 25, 93 лв.; да заплати, на основание чл.86 ЗЗД, сумата от 4, 51 лв., представляваща 14/36 от мораторна лихва за периода 15.09.2915 г. – 06.12.2017 г., като искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер то 5, 64 лв.; Т. Г.Б. – С. е осъдена за заплати на „Т.С.“ ЕАД, сумата от 361, 79 лв., представляваща 1/4 от главница за доставена и незаплатена топлинна енергия за горепосочения период и аб.

№, ведно със законната лихва, считано от 14.12.2017 г. д окончателното изплащане; да заплати сумата от 61, 55 лв., на основание чл.86 ЗЗД, представляваща мораторна лихва за горепосочения период, като искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 64, 50 лв.; да заплати сумата от 12, 96 лв., на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, представляваща 1/4 от главница за възнаграждение за дялово разпределение за горепосочения период и аб. №, ведно със законната лихва, считано от

14.12.2017 г. до окончателното изплащане; да заплати на основание чл.86 ЗЗД, сумата от 2, 82 лв. – представляваща мораторна лихва за горепосочения период; И.В.С. е осъден да заплати на „Т.С.“ ЕАД, на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, сумата от 317, 38 лв., представляваща 1/4 от главница за доставена и незаплатена топлинна енергия за горепосочения период и аб. №, като искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 361, 79 лв. и за периода от 01.05.2013 г. до 21.10.2014 г., като погасен по давност; да заплати на основание чл.86 ЗЗД, сумата от 53, 64 лв., представляваща 1/4 от мораторна лихва за горепосочения период, като искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 64, 50 лв.; да заплати сумата от 9, 59 лв., на основание чл.79, ал.1 ГПК, представляваща 1/4 от главница за възнаграждение за дялово разпределение за горепосочения период и аб. №, ведно със законната лихва, считано от

14.12.2017 г. до окончателното изплащане, като искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 12, 96 лв., като погасен по давност; да заплати на основание чл.86 ЗЗД, сумата от 1, 98 лв., представляваща 1/4 от мораторна лихва за горепосочения период, като искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 2, 82 лв. Н.С.Н. е осъден за заплати на „Т.С.“ ЕАД сумата от 192, 50 лв., на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК, представляваща разноски по делото. Т.Г.Б. – С. е осъдена да заплати на „Т.С.“ ЕАД сумата от 173, 25 лв., на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК, представляваща разноски по делот И.В.С. е осъден да заплати на „Т.С.“

ЕАД сумата от 152, 25 лв., на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК, представляваща разноски поделото. „Т.С.“ ЕАД е осъдена за заплати на И.В.С. сумата от 26 лв., на основание чл.78, ал.3 ГПК, представляваща сторени по делото разноски.

Решението е постановено при участието на „Б.“ ООД.

Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която са уважени спрямо него предявените искове, е депозирана въззивна жалба от ответника И.В.С.. Излага съображения, че решението в обжалваната част е необосновано и неправилно. Счита, че за претендираните от ищеца задължения следва да отговаря изцяло ответницата Т.Г.Б. – С., тъй като след смъртта на наследодателя им В.С.С. само тя живее и полза наследствения апартамент, находящ се в гр.

София, ул. „****. С писмения отговор на исковата молба е оспорил предявения спрямо него иск по основание и размер, като е заявил, че никога не е живял и не е ползвал процесния апартамент. В тази насока е представил решение по гр. д. № 13288/2012 г. по описа на СРС, ГО, 68 състав, за делба на процесния апартамент, който е изнесен на публична продан, а Т.Г.Б. – С., на основание чл.31, ал.2 ЗС е осъдена да заплати на останалите двама съделители различни суми за това, че са лишени от ползването на имота. Същата е продължила да ползва имота до края на 2019 г., когато е проведена публичната продан. Позовава се на предпоставките на чл.237, ал.3 ГПК, тъй като Т.Г.Б.С. е депозирала по делото писмен отговор на исковата молба, с който признава изцяло предявения иск. Така направеното признание не противоречи на закона и следва да бъде зачетено от съда. Моли съда да отмени решението в обжалваната част, като отхвърли предявения спрямо него иск.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД.

Третото лице

– помагач на ищеца - „Б.“ ООД, не е депозирало в срока по чл.263, ал.1 ГПК писмен отговор на въззивната жалба.

Решението, в частта, с която е отхвърлен предявеният спрямо жалбоподателя иск, както и в частта, с която съдът се е произнесъл спрямо останалите ответниците, е влязло в сила, като необжалвано.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно, кумулативно съединени искове съответно чл.149 ЗЕ вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД. Ищецът твърди, че В.С.С. е бил клиент на топлинна енергия за битови нужди, заедно с Н.С.Н.. След смъртта на В.С.С. неговите наследници са придобили това качество. По силата на чл.63, ал.1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, при смъртта на клиент – физическо лице, наследниците или лицето, придобило жилището по силата на договор за гледане и издръжка или по дарение, са длъжни да уведомят писмено продавача в срока по чл.12, т.12 – 30-дневен срок, чрез подаване на заявление за промяна на партидата. Ответниците са ползвали доставената до топлоснабдения имот, находящ се в гр. София, ул. „****, ап.3, аб. І 003594, за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., както и са ползвали услугата дялово разпределение за същия период, но не са погасили задълженията си. Моли съда да постанови решение, с което да осъди Н.С.Н. и наследниците на В.С.С. да му заплатят сумата от 1 447, 15 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за горепосочения период, отразена в обща фактура № **********/31.07.2015 г. за отоплителен сезон 01.05.2014 г. – 30.04.2015 г., и обща фактура № *********/31.07.2016 г. за отоплителен сезон 01.05.2015 г. – 30.04.2016 г., както и топлинна енергия по посочените изравнителни сметки, сумата от 257, 99 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2015 г. –

06.12.2017 г., 51, 86 лв. – главница за дялово разпределение и 11, 28 лв. – лихва върху дяловото разпределение, ведно със законната лихва върху главниците, считано от момента на завеждане на делото до окончателното изплащане.

Претендира сторените по делото разноски.

Във връзка с указания на съда ищецът е депозирал на 28.01.2018 г. уточнителна молба, съгласно която моли съда да постанови решение, с което да осъди Н.С.Н., Т.Г.Б.

– С. и И.В.С. вусловията на разделна отговорност, да заплатят на ищеца посочените в исковата молба суми, както следва: Н.С.Н. – 1/2 част: общо 884, 14 лв., от които – 723, 57 лв. – главница за топлинна енергия, 128, 99 лв.- мораторна лихва, 31, 57 лв. – дялово разпределение и 5, 64 лв. – мораторна лихва; Т.Г.Б.С.

– 1/4 ,общо 442, 07 лв., от които - 361, 79 лв. – главница за топлинна енергия, 64, 50 лв. – мораторна лихва, 15, 78 лв. – дялово разпределение и 2, 82 лв. – мораторна лихва; И.В.С. –

1/4, общо 442, 07 лв., от които -361, 79 лв. – главница за топлинна енергия, 64, 50 лв. – мораторна лихва, 15, 78 лв. – дялово разпределение и 2, 82 лв. – мораторна лихва.

С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба ответникът И.В.С. оспорва предявеният спрямо него иск по основание и размер. Твърди, че с решение от 07.12.2015 г., постановено по гр. д. № 13288/2012 г. по описа на СРС, ГО, 68 състав, процесния апартамент е изнесен на публична продан, както и Т.Г.Б. – С. е осъдена, на основание чл.31, ал.2 ЗС да му заплати обезщетение за лишаване от ползване на процесния имот за периода 30.10.2012 г. – 17.12.2014 г. твърди, че Т.Г.Б. – С. е преживяла съпруга на общия наследодател и като такава продължава да живее в процесния имот. Прави възражение за изтекла погасителна давност за вземанията, преди 14.12.2014 г. моли съда да отхвърли предявеният спрямо него иска. Претендира сторените по делото разноски.

По делото е постъпил писмен отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК от отвтницата Т.Г.Б. – С., с който признава изцяло предявения иск. Твърди, че само тя ползва процесното жилище и само тя дължи претендираната от ищеца сума в общ размер от 1 768, 28 лв. Не е погасила задълженията си към ищеца, тъй като има ниски доходи. Позовава се на приложимост на чл.78, ал.2 ГПК, поради което не следва да й се възлагат сторените от ответника разноски.

С нотариален акт за дарение на недвижим имот № 9, том І, рег. № 350, дело № 7/2010 г., на 02.03.2010 г. И.В.С. е дарила на сина си В.С.С. притежаваните от нея 4/6 ид. ч. от апартамент № 3, находящ се на първи етаж в блока на ул. „****, в гр. София, заедно със зимнично помещение № 11, с описани площ, помещения и съседи.

Видно от представеното удостоверение за наследници № 1911 от 02.07.2012 г. В.С.С. е починал на 07.04.2012 г. и е оставил за свои наследници по закон: Т.Г.Б. – С. – съпруга, както и И.В.С. – син.

С решение от

17.12.2015 г., постановено по гр. д. № 13288/2012 г. процесният апартамент е изнесен на публична продан, като са отхвърлени претенциите по сметки.

С решение №

533 от 24.01.2018 г., постановено по гр. д. № 6185/2016 г. по описа на СГС, ГО, ІІ Г възивен състав, е отменено частично горепосоченото съдебно решение, като Т. Г.Б.С. е осъдена да заплати на Н.С.Н. и И.В.С., на основание чл.31, ал.2 ЗС, обезщетение за лишаване от ползване на процесиня имот за периода 09.11.2012 г. – 17.12.2014 г.

Решението е пътвърдено относно способа за извършване на съдебната делба.

Пред СРС е ангажиран договор № 312/06.07.2011 г., сключен между „Т.С.“ ЕАД – възложител и „Б.“ ООД – изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.

По делото са ангажирани индивидуалните справки за използваната топлинна енергия за процесния имот, формуляр за отчет на уредите за дялово разпределение на топлинната енергия, съставените изравнителни сметки за процесния период и сертификат за типово одобрение на уредите за дялово разпределение на топлинната енергия за отопление.

Разпечатката съдържа 40 от 75 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d1210144-d036-4bd6-8c6a-44a1dfc1d9c8