Решение № 4345 от 03.12.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4345 гр. В., 03.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 19 СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кристиана Кръстева при участието на секретаря Т. К. Кирякова като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело № 20253110103261 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен от Н. Г. П., ЕГН **********, с адрес гр. В., ул. „В. Ч." **** срещу Р. Х. Д., ЕГН **********, с адрес гр. В. ул. „С. В." ***** иск с правно основание чл. 50 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД за осъждане ответника да заплати на ищеца сумите както следва:

-10000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на ухапване от куче на 27.05.2024г., собствено на Р. Д. и което се е намирало под нейн надзор към датата на ухапването, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 27.05.2024г. до изплащане на вземането;

-381,28лв.,представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение, прегледи, консултации, медикаменти, вследствие на ухапване от куче на 27.05.2024г., собствено на Р. Д. и което се е намирало под нейн надзор към датата на ухапването, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 27.05.2024г. до изплащане на вземането.

Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения:

На 27.05.2024г. около 19.00ч. разтоварвал дърва от буса си, паркиран в гр. В. на ул. “Ф. П.” № 20, к.к. Ч., в двора на къщата на родителите му. Докато бил в каросерията на т.а. внезапно върху него се нахвърлило собственото на ответницата куче, наподобяващо порода американски териер, мъжко, жълто – оранжево на цвят. Захапало го за вътрешната част на лявото бедро. Ищецът паднал заедно с кучето на земята, докато същото продължавало да държи захапката си затворена. Направил опит да разтвори челюстите му, но не успял. В този момент се появила стопанката му – ответницата Д., която легнала върху кучето и се опитала 1 да го освободи. Родителите на ищеца също присъствали и видяли какво се случва. Борбата между ищеца и животното продължила около 10мин., като кучето стискало захапката си и му причинявало силни болки, докато ищецът бил много изплашен. Едва когато баща му ударил кучето с електрошок, то отворило челюстите си и го освободило. Ищецът хванал кучето за врата и го притиснал към земята. Тогава ответницата му сложила каишката и двамата успяли да го завържат за близката ограда. Твърди, че ответницата е съседка на родителите му и живеела 300м. по – надолу на същата улица. За случая същата обяснила, че оставила кучето отвързано на двора и то успяло да прескочи оградата. Ималa и друго куче – порода ротвайлер, като често разхождала кучета си по улицата без поставен намордник и те плашели случайните минувачи. Ищецът бил шокиран и силно изплашен от случилото се.

След като приливът на адреналин отминал, започнал да изпитва много силни болки в областта на ухапването. Около 20:30ч. посетил Спешно отделение при МБАЛ „Св.Анна В.“. Там лекарите установили 4бр. рани от 2,1, 0,5 и 0,3см. по медиална страна на ляво бедро проксимално, както и рани и ожулвания по пръстите на ръцете му. Разяснили му, че 1см. встрани и ухапването е можело да засегне голям кръвоносен съд в крака, при което вероятността за сериозен кръвоизлив и смърт била голяма. Това допълнително стресирало ищеца. Раните му били обработени хирургически, зашити и превързани. Поставена му била ваксина срещу тетанус и му била назначена антибиотична терапия. Насочен бил към друг кабинет за поставяне и на противобясна ваксина. На 28.05. посетил КБД/СО при УМБАЛ „Св.Марина“ – В., като ухапването му било определено като 2-ра категория СЗО за опасност от заразяване с бяс. Назначен му бил медикамент „веробаб“ срещу бяс, по протокол Ессен.

Поставени му били общо 5бр. инжекции против бяс по схема. Лечението против бяс и тетанус допълнително стресирали ищеца, тъй като разбрал за заразите, предавани от животно които могат да доведат до мъчителна смърт. Ищецът бил освидетелстван и от съдебен медик, за което му било издадено МУ № 606/2024г. Установени били разкъсано – контузни рани, ожулвания, кръвонасядане, травматичен оток по горните и левия долен крайник, в резултат на действието на твърди, тъпи предмети с ограничена повърхност, които отговарят да са получени от ухапване от куче. С оглед на това, че болките му продължавали ищецът бил насочен от личния си лекар към ортопед-травмолог. При проведен преглед от такъв специалист на 30.05. му била назначена терапия с „милгама“. При последващия контролен преглед на 04.06. бил констатиран оток, зачервяване и секреция на мястото на ухапването. Добавено било лечение с антибиотик „клиндамицин“ и раната било отново превързана. Твърди, че започнал да губи сетивност по предната част на лявото бедро. На 06.06.2024г. бил извършен отново преглед, като лекарят сменил превръзката и назначил продължаване на терапията, вкл. „милгама“ за обезболяване и възстановяване на евентуално засегнат нерв, както и антибиотична терапия. На 11.06. по повод зачервяване и гнойна секреция от раната бил проведен нов преглед, като д-рът констатирал некроза в зоната на ухапването. Проведена била некректомия, представляваща хирургическо премахване на част от мъртвата тъкан на мястото на инфекцията. Процедурата била извършена без упойка, тъй като лекуващият лекар искал да се увери, че е премахнал мъртвата тъкан до живата такава, като индикатор за това били болевите усещания на пациента. Това причинило на ищеца 2 чрезмерни болки и страдания, тъй като част от тъканта на бедрото му била отстранена със скалпел без да е обезболен. Лекарят установил и намалена сетивност по хода на кожен бедрен нерв, дължащо се на увреждане на нервни окончания. Терапията с милгама и антибиотик била продължена. Възстановяването на ищеца продължило 6 месеца, като 2-3м. прекарал на постелен режим. Придвижването му било затруднено, усещал болка и опъване в областта на раната при ходене. Не можел да шофира, а след като започнал да се предвижва активно накуцвал, тъй като щадял крайника си. Използвал различни мазила, а при засилване на болката приемал обезболяващи медикаменти. Болката му станала пробождаща, пареща, усещал мравучкане и изтръпване на засегнатия бедрен нерв. Сетивността му била нарушена, като изминали месеци преди тези усещания да намалеят. Според лекарите това се дължало на засягането на кожения бедрен нерв. Сочи, че възстановяването му не е приключило и към настоящия момент. Имал лезия, наподобяваща отворена рана, която му причинявала дискомфорт. По уверение на лекарите раната щяла да се затвори напълно, но след време.

Всичко това се отразило изключително негативно върху ищеца в психически план. Докато се борил с кучето изпитал уплаха, граничеща с паника. Шокът се засилил след информацията, че се разминал за 1см. от сигурна смърт. Чувствал се ядосан, оскърбен и безпомощен, възмутен, че съседката му допуснала опасното й куче да напусне двора на къщата й.

Намалели социалните му контакти, довело до социална изолация и от там до усещане за потиснатост, променливо настроение и неудовлетвореност. Сънувал, че кучето го напада и не може да се освободи. Събуждал се в пот и със сърцебиене. Болките и неприятните усещания го изтощили физически и го депресирали. Сочи, че всяко лято работил сезонно в чужбина, но през 2024г., не успял да замине поради неприключилото му възстановяване.

Инцидентът бил констатиран с КП № А008785/10.06.2024г. от дл.лица при Дирекция „Управление на сигурността и контрол на обществения ред“ към Община В.. Със споразумение м/у зам. Кмета и ответницата във вр. с АУАН № 1729/11.06.2024г. по реда на чл.58г ЗАНН на ответницата били наложени две глоби от по 70лева. Била образувана и пр.пр. № 12273/2024г. по описа на ВРП, завършила с отказ от образуване на нак.производство, поради констатираната лека телесна повреда. Сочи, че по повод на инцидента сторил и разходи за лечение в обща размер на 381,28лева. Моли за уважаване на исковата претенция и претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата, с който исковата претенция се оспорва като неоснователна. Не оспорва, че на 27.05.2024г. ищецът е бил захапан от куче, нейна собственост. Оспорва твърденията за начина и мястото на случилото се, както и за виновно поведение от нейна страна. Твърди, че вина за увреждането има само и единствено ищеца. Излага, че е диагностицирана със злокачествено заболяване – „карцином“ на дясна гърда. Било и препоръчано от лекарите спокойствие, тъй като стресът можел да ускори процеса на развитие на болестта. Поради тази причина се установила да живее на вилата си, находища се на адрес гр. В., ул.“Ф. П.“ № 41. За свое спокойствие взела две кучета да я пазят, ротвайлер – Марс и кръстоска с териер – Скай. Обучила ги на команди, с цел да й се подчиняват, имали всички необходими ваксини и паспорти. Били дружелюбни и любвеобилни към хората. Никога не проявявали агресия. Винаги били с нашийници, повод 3 и намордници при разходките им. За инцидента на 27.05. сочи, че около 19.00ч. Скай бил вързан на синджир на двора, като започнал да лае много. Веднага слязла от 3- тия ет. на вилата на двора и установила, че кучето се било измъкнало от каишката си, която била на земята. Излязла на улицата и започнала да го търси. Качила се в колата и потеглила в посока на гр. В.. След около 300м. спряла, тъй като улицата била запушена от бус, а порталната врата на двора, пред който бил спрял, била отворена и тя не можела да премине. Излязла от колата, за да помоли шофьора да премести т.а. и изведнъж видяла Скай зад колата си.

Тръгнала до хваща и да го прибере, като в този момент съседите й от къщата, които били отвън, започнали да й крещят и да й махат с ръце срещу нея. Приближила се към тях и ги помолила да не крещят, като им обяснила, че кучето й е прескочило оградата, излязло е на улицата и тя искала да го прибере. До буса имало човек, който не познавала и бил свидетел на случващото се. Сочи, че по това време кучето й седяло до колата и чакало. Когато посегнала да отвори вратата на колата, за да влезе то, ищецът се обърнал и се засилил към нея и кучето й, крещейки и ръкомахайки агресивно. Когато ги доближил, Скай го захапал, защото вероятно почувствал, че може да бъде наранена. Веднага го хванала за устата и му подала команда „пусни!“, като той я послушал и пуснал ищеца. Това продължило не повече от минута. След това кучето легнало мирно по корем, а ищецът й помогнал да му сложат нашийника и тя го прибрала в колата. Твърди, че преди този инцидент кучето й не било посягало на никого. Счита, че кучето й е захапало ищеца, за да я защити. Твърди, че увреждането се дължи само и единствено на поведението на ищеца, който имал агресивно поведение – крещял и ръкомахал заплашително срещу нея и кучето, което го провокирало да го захапе, като защитна реакция. В този смисъл възразява за изключителна вина на ищеца, поради което не следва да бъде ангажирана отговорността й за настъпилите вреди. В условията на евентуалност твърди съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца, който с поведението си допринесъл за настъпване на вредите и че е налице случайно събитие и непреодолима сила. Молбата е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на разноски.

В с.з. исковата молба и отговорът се поддържат.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, съобразявайки приложимия закон, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени е иск с правно основание чл. 50 ЗЗД.

За да бъде уважена исковата претенция за непозволено увреждане следва да бъдат налице в условията на кумулативност всички елементи от фактическия състав на правото: деяние, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, както и вина на извършителя. Доказването им е в тежест на ищеца, с изкл. на вината, доколкото отговорността на собственика, респ. лицето, под чийто надзор се намира вещта е обективна и безвиновна. Пренесено на плоскостта на конкретния казус, ищецът следва да установи, че на посочената дата и място е бил нападнат и ухапан от куче, предизвикало настъпване на твърдяния вредоносен резултат; причинна връзка между увреждането и 4 бездействието на ответницата, в качеството й на собственик на кучето и под чийто надзор се намира то; вид, интензитет и продължителност на твърдяните неимуществени вреди обосноваващи парична обезвреда в търсения размер и вид и размер на претърпяните имуществени вреди.