Решение № 4781 от 15.12.2021, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4781 гр. София, 15.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ЙОАННА Н. СТАНЕВА при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело № 20211110133149 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правно основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 310, т. 2 ГПК от АЛ. М. П. срещу З. В. ИВ. за опразване на наето помещение: апартамент № ****, на шести етаж на сградата, предоставен за ползване по Споразумение за безсрочно отдаване под наем от 22.11.2015г.

Ищецът А.П. твърди, че на 22.11.2015г. между него и З. В. ИВ. е сключено споразумение за безсрочно отдаване под наем на апартамент № ****, на шести етаж на сградата. Било уговорено месечно възнаграждение между страните за ползването на процесния имот в размер на 350 лева. Поддържа, че предвид продължителното неизпълнение на задълженията бил изпратил едномесечно писмено предизвестие за прекратяване на наемния договор и ответникът бил поканен да опразни недвижимия имот и да предостави ключовете на същия на представител на наемодателя. Твърди, че предизвестието за прекратяване на наемния договор било връчено на ответника на 16.04.2021г. от ЧСИ **** с рег. № ** по реда на чл. 18, ал. 5 ЗЧСИ във вр. чл. 47 ГПК. Сочи, че договорът бил прекратен считано от 17.05.2021г. Към момента на подаване на исковата молба ответникът не бил опразнил апартамента и отказвал да напусне независимо от прекратеното наемно правоотношение. Искането към съда е да уважи предявения иск.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от З. В. ИВ., с който се оспорва предявения иск. Твърди, че не е била наемател на процесния апартамент и същият отдавна не е в нейно държане. Сочи, че не разполага с ключове за жилището, за което бил уведомен и ищецът. Поддържа, че не се е съгласявала, не е подписвала и не е присъствала при подписване на споразумението от 22.11.2015г., върху което не бил положен неин подпис. Твърди, че не й било връчвано и не била получавала по никакъв начин 1 приложеното по делото предизвестие от 24.02.2021г. Искането към съда е да отхвърли предявения иск.

Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.

По предявения иск в доказателствена тежест на ищеца е да установи: сключване на договор за наем с ответника; предаване на имота, прекратяване на договора; задържане на наетия имот от ответника без съгласие от страна на наемодателя.

В доказателствена тежест на ответника е да установи, че има правно основание да държи имота.

Относно наличието на облигационно правоотношение между страните съдът намира следното:

По делото е представено Споразумение от 22.11.2015г., сключено между АЛ. М. П. и З. В. ИВ., с което страните са се споразумели ответникът да ползва процесния имот срещу наемна цена в размер на 350 лева, като до месец януари живее в жилището за сметка на наема, а от 01.02.2015г. наемателят започва да плаща наем от 350 лева, като ги превежда по предадената й банкова сметка от 01 до 10 число на месеца.

С оглед оспорването на истинността на споразумението съдът с разпореждането от 22.09.2021г. е открил на основание чл. 193, ал. 1 ГПК производство по оспорване автентичността на Споразумение за безсрочно отдаване под наем от 22.11.2015г. в частта за положения подпис от З.И. и е разпределил доказателствена тежест на основание чл. 193, ал.

3 ГПК, а именно че тежестта за доказване на неистинността на документа пада върху ответника. В проведеното съдебно заседание на 01.12.2021г. процесуалният представител на ответника е заявил, че не поддържа искането си за допускане на съдебно-почеркова експертиза.

Поради което съдът намира оспорването на ответника за недоказано, доколкото по делото не са събрани доказателства, установяващи че З.И. не е подписала процесното споразумение. С оглед на което споразумението обвързва страните и между тях е възникнало валидно наемно правоотношение с предмет предоставяне на процесния имот под наем срещу наемна цена от 350 лева. Горното обстоятелство се потвърждава и от представеното извлечение от банкова сметка на А.П., видно от което ответникът е извършвала преводи по неговата банкова сметка с основание „наем“.

Спорни между страните са въпросите за прекратяването на договора и датата, на която имотът е бил освободен от ответника, по които са събрани следните доказателства:

По делото е представено предизвестие от АЛ. М. П. до З. В. ИВ., в което е посочено, че от началото на 2018г. ответникът е в неизпълнение на задълженията по наемното правоотношение- не е заплащала в срок в цялост дължимия наем, както и разходите, свързани с ползването на апартамента. Посочено е, че общият размер на задълженията към 10.02.2021г. възлиза на 10612,55 лева, от които: 9700 лева, представляваща наемна цена от 2018г. до 10.02.2021г.; 208 лева, представляващи незаплатени суми за доставяне на питейна 2 вода, отвеждане на отпадъчни води и пречистване на отпадъчни води; 596,55 лева, представляващи незаплатени суми за ползване на топлинна енергия; 36 лева, представляваща незаплатена сума за ползване на електрическа енергия и 72 лева, представляваща незаплатени такси за поддръжка и управление на Етажната собственост на бл. № **** На основание чл. 238 ЗЗД е отправено едномесечно предизвестие за прекратяване на наемния договор, като след изтичането му, недвижимият имот следва да бъде опразнен и да бъдат предоставени ключовете за апартамента на Адвокатско дружество „В. и партньори“.

Представен е протокол за връчване на предизвестие до З. В. ИВ. от помощник ЧСИ към ЧСИ ****, видно от който ответникът е бил търсен на адрес: **** на следните дати: на 02.03.2021г. от 13: 50 часа /работен ден/; на 14.03.2021г.- 09.00 часа /почивен ден/; на 02.04.2021г. – 09.10 /работен ден/, като лицето не е открито на адреса, както и лице, на което да бъде връчен документа. На 02.04.2021г. е залепено уведомление по чл. 47 ГПК на вратата на апартамента, с което ответникът е била поканена да се яви в кантората на ЧСИ **** в двуседмичен срок, за да бъде връчен документа. Била изготвена справка НБДН, видно от която постоянният адрес на З.В. е ****, който адрес длъжностното лице по призоваването при ЧСИ **** е посетил на 02.03.2021г.- 14.10 часа /работен ден/, на 14.03.2021г.- 09.50 часа /почивен ден/, на 02.04.2021.- 08,50 часа /работен ден/. На посочения адрес лицето не е било открито, както и лице, на което да се връчи документа, като на 02.04.2021г. било залепено уведомление по чл. 47 ГПК на вратата на апартамента. В протокола е отразено, че до изтичане на двуседмичния срок от залепване на уведомлението, лицето не се е явило за получаване на книжата и същите се считат редовно връчени на 16.04.2021г. Видно от констатациите на помощник нотариуса настоящият адрес на З.И. е ****.

Свидетелят М. С. е посочила, че познава г-н П. от поне 20 години, живее в гр. Д. и са семейни приятели, като с дъщеря му са приятелки и с г-н П. живеят на не повече от 200 метра разстояние един от друг. Сочи, че А.П. имал имот в гр. София, който се намирал на ***, в който имало наемателка, на която казвали Зина, но се казвала З.. Имало проблем с плащането на наемите и изнасянето й, като Р. я помолила за съдействие. Твърди, че миналата година около Коледа с Р. имало доста преговори с наемателката, както и с г-н П..

Спомня си, че на Цветница около 17.04.2021г. преди Великден се чули, че на З. е връчена покана от адвокат да се изнесе от апартамента. На 28.05.2021г. Р. била в Бълг., били почивни дни и отишли да видят какво се случва с имота, какво е състоянието му, тъй като гн П. е възрастен, казвал че е сменил вратата и да видят вратата. Били пуснати в апартамента, доброволно, З. била любезна, имало две дечица- момиче и момче, и започнали преговори по изнасянето й от апартамента. Тя твърдяла, че ще опита до един месец да се изнесе, тъй като Р. нямала български телефон, адвокатите били изпратили на нейния телефон призовка по изнасяне и уведомление, че трябва да напусне. Сочи, че извадила телефона да й го покаже, след което З. извикала полиция, дошли служители от 06-то РУ, снели им показанията и излезли навън. Написали протокол, в който фигурирали снетите данни и на двете и си тръгнали. Чули се с Р. в края на месец юни и се смеели, че била 3 започнала процедурата по изнасяне. Видели, че имотът е в лошо състояние и я помолили да намери строителна фирма и чакала да й кажат, че се е изнесла. След 15 август била сменена окончателно бравата и можело да се предприемат действия за ремонтиране на имота. Сочи, че краят на месец юни започнала да се изнася, но не знае кога окончателно се е изнесла.

Твърди, че на 28.05. били само тя и Р., не е имало мъж с тях, като децата на З. били в другата стая. Разговорът бил спокоен без викане, нито от нейна страна, нито от тяхна, като по никакъв начин не я били заплашвали. Тонът на разговора бил кога възнамерява да плати наемите и да се изнесе, като тя отклонявала въпросите спокойно „сега не мога изведнъж, трябва да намеря човек да изнесе багажа“. Сочи, че живее в Д., като била дошла в София с Р., за да види къде живее наемателката, да види вратата на жилището и да се разберат с въпросната госпожа. Р. и П. й казали, че тя освобождава имота през лятото, края на месец август. Р. месец юни заминала за САЩ и оттогава не била идвала повече в Бълг., П. бил в Д. и идвал многократно до София.

Свидетелят М. Н. е посочила, че познава З. или така наречената Зина, тъй като живеела под наем до тях, а тя живеела на този адрес от 40 години- ****. З. живеела до тях на същия етаж от около 2015г., свързвала го с факта, че тогава й се наложило да спре работа поради заболяване и от тогава живяла до техния апартамент до тази година, вкл. месеците юли и август. Сочи, че работи в същия блок, в който живее и на обяд си идвала вкъщи да обядва и видяла един ден просто апартамента й бил отворен и тя си изнасяла мебелите. Било около 28 юни, тъй като същата седмица имала изпит, за който в последствие си била взела отпуск, било понеделник. Видяла, че в края на месец юни започнала да се изнася, като се изнасяла около 1 седмица, тъй като продължила да идва и да изнася някакви неща от апартамента.

При така събрания доказателствен материал съдът намира, че по делото не са ангажирани доказателства ответникът да е била изправна страна по договора, в частност да е изплаща своевременно дължимата наемна цена и консумативи за ползване на процесния имот. В доказателствена тежест на ответника, както му е разпределена с доклада на съда, е да установи, че има правно основание да държи имота, в случая да докаже че е изправна страна по договора за наем, каквито доказателства и доказателствени искания не са ангажирани по делото. Поради което съдът приема, че ответникът е бил в неизпълнение на задълженията си към подаването на уведомлението за прекратяване, с което ищецът е упражнил потестативното си право да прекрати облигационната връзка между страните.

Относно връчването на предизвестието съдът намира, че видно от протокола от 23.04.2021г., изготвен от помощник частен съдебен изпълнител- Ат. П., ответникът е била търсена три пъти в различно време, включително в почивни и работни дни, както на процесния имот, така и на постоянния й адрес- ****, като не е била намерена, нито лице, което да получи книжата. Доколкото ответникът е била търсена на вписаните в справката НБДН адреси, както адреса на процесния имот, така и постоянния й адрес, възраженията на ответника в тази насока се явяват неоснователни. При връчването на поканата съдебният изпълнител е изпълнил надлежно процедурата по чл. 47 ГПК, като са залепени уведомления, 4 както на адреса на наетия имот, така и на постоянния адрес на ответника. С оглед на гореизложеното съдът приема, че поканата е била надлежно връчена на ответника при условията на чл. 47 ГПК на 16.04.2021г.- с изтичане на двуседмичния срок от залепване на двете уведомления по чл. 47 ГПК.

Следва да бъде посочено, че договорът се прекратява с достигането на писменото предизвестие до адресата. Връчването на покана чрез нотариус или ЧСИ е само един от начините за удостоверяване на това достигане, а не единствен. След връчването на препис от исковата молба на ответника договорът за наем е прекратен по отношение на него. В този смисъл и Решение № 325 от 28.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 498/2009 г., IV г. о., ГК. Трайна е практиката на ВКС че исковата молба има характер на предизвестие по смисъла на чл. 238, ал. 1 ЗЗД, като същата е намерила отражение в решение № 1283/5.07.2002 г. по гр. дело № 35/2002 г. на ВКС, V г.о., решение № 711/13.05.2003 г. по т.дело № 37/2003 г. на ВКС, V г.о., решение № 584/27.05.2005 г. по т.дело № 849/2004 г.на ВКС-ТК и др., Решение № 113 от 28.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 753/2008 г., II т. о., ТК.