Решение № 264396 от 02.07.2021, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е Н И Е

София, 02.07.2021 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ

СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА при секретаря Стефка Александрова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 6199/2019 г., за да се произнесе взе пред вид следното:

Предявен е иск от

В.Х.К., ЕГН ********** и В.И.К., ЕГН **********,***, против УМБАЛСМ „П.“ ЕАД, София, бул. „********правно основание чл. 49 вр. чл.

45 ЗЗД общо за сумата 50 000 лв. - по 25 000 лв. за всеки ищец, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на сина им, ведно със законната лихва, считано от 06.01.2015 г. до окончателното изплащане и сторените по делото разноски, в това число и адвокатски хонорар.

В исковата молба се твърди, че ищците са родители на А.В. К., който е починал на 06.01.2015 г. след лечение в УМБАЛСМ „П." ЕАД, София.

Ищците заявяват, че синът им е приет по спешност след претърпяно ПТП на 13.05.2014 г. в Клиника по неврохирургия /Отделение по спинална хирургия/ със силни болки в гърба и запазени движения на крайниците. След направени изследвания, на 22.05.2014 г. е извършена оперативна интервенция, като при излизането му от анестезия се установила долна параплегия /загуба на движения и чувствителност на долните крайници/. След извършена по спешност компютърна томография лекарите взели решение да оперират К. отново.

При втората оперативна намеса били отстранени всички поставени при първата операция импланти и била направена ламинектомия на 4 прешлена.

Междувременно, въпреки изминалия около двуседмичен период след операцията, той получил втрисане с повишение на температурата над 38 градуса, което продължило и през следващите 12 дни. Състоянието на сина им с всеки изминал ден се влошавало, получил анорексия, силна адинамия, но, според доктор У., зарастването на оперативната рана вървяло добре и пациентът бил изписан. Ищците твърдят, че сина им бил изписан фебрилен, с незарастнала оперативна рана, която при преглед и обработка от извикан в дома им хирург, не се оказала в добро състояние.

Ищцата К. заявява, че като лекар-микробиолог, изследвала материали от раневата повърхност и катетърна урина, като от раната и от катетъра тя изолирала микроорганизми, които били полирезистентни към антимикробни препарати, на практика вътреболнични.

Междувременно, при изписването на сина им К. помолила да му бъде направен ядрено магнитен резонанс, но и това им било отказано.

Епикризата, която им била издадена от Болницата, била подписана от нея с особено мнение, тъй като съдържала груби неистини.

Направените компютърна томография и ядреномагнитен резонанс на третия месец след оперативната интервенция доказали наличието на постоперативна миеломатична киста, получена в резултат на механична увреда на гръбначния мозък от неправилно поставени импланти, която най-вероятно щяла да инвалидизира сина им до края на живота му.

Междувременно в края на месец октомври синът им повишил температурата си, състоянието му не се подобрявало и бил хоспитализиран във ВМА - София в КИТ. Там бил на лечение до 12.12.2014 г., откъдето бил изписан със слабо подобрение по отношение на фебрилитета, но взетите мерки не се оказали достатъчни, за да поправят допуснатите при лечението му в УМБАЛСМ „П.“ грешки. На 06.01.2015 г. синът им починал в дома си от остра сърдечна недостатъчност.

Ищците заявяват, че, в резултат на абсолютно некомпетентно проведената оперативна интервенция на сина им в УМБАЛСМ "П." ,той бил тежко увреден и инвалидизиран, в резултат на което починал на 32 години и оставил дете на един месец да расте без баща, а животът на всички негови близки хора се превърнал в поредица от дни, изпълнени с безутешна мъка.

Считат, че е налице пряка причинна връзка между поведението на медицинските лица, работещи при ответника, и причинената смърт на сина им.

В тази връзка са предявили настоящия иск против УМБАЛСМ „П.“ ЕАД с правно основание чл.49 във вр. чл.45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер по 25 000 лв. за всеки един от тях, ведно със законната лихва, считано от 06.01.2015 г. до окончателното изплащане. Претендират разноски.

Представили са писмени доказателства. Поискали са допускане на гласни и назначаване на съдебномедицинска експертиза.

В хода по същество моли съда да уважи предявения иск изцяло, като основателен и доказан. Претендира разноски по списък.

Ответникът УМБАЛСМ Н.И.П. ЕАД оспорва предявените искове по основание и размер. Претендира разноски и адвокатско възнаграждение.

На първо място, според отразеното в отговора на исковата молба, пациентът е страдал от хероинова зависимост и провеждал терапевтична програма с Метадон хидрохлорид, страдал е също от заболяване на опорно двигателния апарат и от затлъстяване 5 степен /тегло 170 кг./. Въпреки това с консилиум е взето решение за операция, тъй като лекарският екип отхвърлил възможността за лечение с външна имобилизация /консервативно лечение с корсет/ поради корпулентността на пациента/затлъстяване 5-та степен и тегло 170 кг./ и диагностицирани тежки травматични промени в областта на торакалния гръбнак и около него.

По – нататък ответникът заявява, че, след изписването на 17.06.2014 г. на А.К. от „УМБАЛСМ Н.И. П.“ ЕАД, той не е постъпвал повече в лечебното заведение, дори не се е явил на препоръчаните контролни прегледи.

Здравословното състоянието на пациента се е влошило на

19.10.2014 г. и то след изпадане в колапс, което в никакъв случай, пред вид давността от 4 месеца, считано от датата на изписване от „УМБАЛСМ Н.И.П.“ ЕАД, не може да бъде прието като постоперативно усложнение. След проведено лечение във ВМА на 12.12.2014 г. К. е изписан с подобрение.

Твърди, че по отношение на пациента са извършени в пълен обем всички лечебно - диагностични, клинични, лабораторни, образни, консултативни и др. процедури в съответствие с поставената диагноза и медицинския протокол. Преди всяка от оперативните интервенции А.К. е уведомяван за възможностите за лечение и вероятните усложнения, и собственоръчно е подписвал съответните декларации за информирано съгласие.

Твърди също, че по жалба на един от ищците, със Заповед № РД-27-178/11.05.2016 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински одит“ (ИАМО) е извършена извънредна проверка на „УМБАЛСМ Н.И.П.“ ЕАД, която е приключила с Констативен протокол за извършена проверка № КП 27-178/13.07.2016 г., в който не се установяват пропуски и нарушения в лечебно - диагностичния процес сина на ищците в „УМБАЛСМ Н.И. П.“ ЕАД“.

Счита, че в конкретния случай не са налице индикации лекуващите лекари да са допуснали нарушения на правилата за добра медицинска практика и медицинските стандарти, съответно не са налице предпоставките на чл.

49 ЗЗД за ангажиране на гаранционно -обезпечителната отговорност на ответника.

Представил е писмени доказателства. Поискала е допускане на гласни и назначаване на съдебномедицинска експертиза.

По същество моли съда да отхвърли предявения иск, като неоснователен и недоказан, с присъждане на сторените разноски по списък.

По делото е конституирано като трето лице – помагач на ответника З. „А.Б.“ АД ***, което оспорва предявения иск по основание и размер. Не оспорва сключения между З. „А.Б." и УМБАЛСМ „Н.И.П." застрахователен договор за застраховка „Професионална отговорност", обективиран в застрахователна полица № 131301422700000022, действащ от 23.05.2014 г. до 22.05.2015 г., с който е застрахована професионалната отговорност на лица, упражняващи медицинска професия. Застрахователната сума по горепосочения договор е в размер на 50 000 лв. единичен и агрегатен лимит за едно лице, с което се изчерпва лимита на застрахователната отговорност. Оспорва наличието на основание за плащане от страна на З. „А.Б." във връзка с посочения по-горе застрахователен договор.

Оспорва настъпилата смърт на А.К. да е в причинно-следствена връзка с проведеното му лечение в УМБАЛСМ „Н.И.П."., както и да е в причинно-следствена връзка с поведението на лица, упражняващи медицинска професия при ответника или при лечението да са нарушени добрата медицинска практика и медицинските стандарти, както и да са му причинени вреди по време на лечението. не е налице виновно противоправно поведение от страна на УМБАЛСМ „Н.И.П." и на лекарите, натоварени с работата - лечението на А.К... В този смисъл не са налице и основания за ангажиране на отговорността на ответника като възложител на работата, респективно и ангажиране на отговорността на З. „А.Б." като негов застраховател по застраховка „Професионална отговорност".

Отделно от това твърди, че ищците не са били в близки отношения с починалия.

Счита, че исковете са предявени в завишен размер, който не отговаря на действително претърпените вреди. Оспорва и претенцията за заплащане на лихва за забава.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

За доказване на претърпените от ищеца неимуществени вреди, по негово искане съдът допусна и изслуша като свидетел П.М.К., снаха на ищците и съпруга на починалия им син.

В показанията си тя заяви, че, след претърпяна катастрофа на 13.05.2014 г. ищецът получил счупени прешлени и влязъл в П. за лечение. Казали му, че операцията, която ще му направят, е рутинна, но тя протекла неуспешна, три от поставените пирони ги забили в гръбначния стълб.

Останал парализиран. Като се събудил от упойката, веднага го пратили на рентген и 30 мин. Преди първата операция му направили втора, за да извадят погрешно поставените пирони, които го обездвижили напълно.

Осем месеца след операцията той бил напълно оставен на грижите на родителите си, напълно неподвижен. Свидетелката не можела да помага, защото била бременна.

Лекари идвали вкъщи да го лекуват. Майка му и баща му били денонощно до него.

След тези осем месеца починал, един ден сърцето му не издържало, а бил на 32 години. Тогава при него била свидетелката с бебето им на един месец. Не можел да се изхожда, родителите му правели и това. В продължение на шест месеца поддържал постоянна температура вследствие вътрешен сепсис, водели го на изследвания, правели му ЯМР, но състоянието му не се подобрявало. Майка му и баща му преживяли много тежко смъртта му, ищецът има сърдечна операция, а ищцата се разболяла от рак на ларинкса. Двамата още не са преживели загубата.

По искане на ответника по делото бе разпитан свидетелят К.А.У., който е извършил операцията на ищеца.

В показанията си той заяви, че през 2014 г. бил завеждащ отделение на Гръбначна хирургия и работел на трудов договор при ответника.

Ищецът бил докаран по спешност в П. след катастрофа, имал четири счупени прешлена на гръдно ниво, от изследванията се установило, че са нестабилни фрактури, т.е. предстояло следващо разместване, притискане на гръбначния мозък.

Пациентът бил пета степен затлъстяване, първоначално му определили консервативно лечение, но впоследствие се отказали от него, тъй като, поради големия му обем и килограми, корсетът не можел да помогне, а и нямало такъв голям размер корсет.Решили да направят оперативна интервенция, с цел стабилизиране на счупените прешлени. По време на операцията проблем не е имало, но, след събуждането на К., установили, че има слабост в долните крайници и му направили скенер. На скенера нищо не се установило, но самата неврологична симптоматика задължава хирурга да извърши ревизия на операцията и за това отново го отворили, махнали металната стабилизация, за да се отвори гръбначния канал и установили кръвоизлив, който бил разположен между обвивката на гръбначния мозък и костите и под микроскоп видели разкъсан венозен съд от костен фрагмент от самия счупен прешлен, който е причинил кръвоизлива, и, съответно, притискането на гръбначния мозък, който фрагмент бил отстранен. След операцията се установил дефицит в долните крайници, който впоследствие започнал да се преодолява, появили се движения, започнала активна рехабилитация, но, поради килограмите му, било много трудно Това станало някъде през първата седмица и се появили движения на краката – бедрата, което било добър белег за по – нататъшно развитие. В един момент, обаче, близките му решили, че не желаят лечение повече в П. и го изписали. След като напуснали болницата К. и родителите му не са се връщали повече.