Решение № 1198 от 09.03.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1198 гр. София, 09.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Петя Попова при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско дело № 20221100501094 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 20199277/16.10.2021г. по гр.д. № 46157 по описа за 2020г. на Софийски районен съд, 88-ми състав В. А. К., ЕГН ********** и Д. В. К., ЕГН ********** с адрес гр. София, ул. ****, **** са осъдени да заплатят на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ****, с адрес на управление: гр.София, ул.

„**** всеки от тях поотделно на основание на чл. 149 и сл. от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД: сумата от по 1621,07лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 25.09.2020г., до изплащането й, представляваща ½ от стойността на доставената топлинна енергия в апартамент № 29 в гр. София, ул. **** за периода от 01.08.2017г. до 30.04.2019г.; сумата от по 11,60лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 25.09.2020г, до изплащането й, представляващи ½ от стойност на възнаграждението за услугата дялово разпределение на топлинната енергия за периода от 01.03.2018г. до 30.04.2019г.; на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от по 285,35лв., представляващи съдебни разноски по делото, като неоснователни са отхвърлени исковете за горницата над 1621,07лв. до 1995,85лв и за периода от 01.05.2016г. до 31.07.2017г.; иска за лихва за забава от по 215, 71лв. върху главница за топлинна енергия за периода от 15.09.2017г. до 24.07.2020т.; лихва за забава от 1,96лв. върху главница за възнаграждение за дялово разпределение на енергията за периода от 30.04.2018г. до 24.07.2020г., като топлофикация София”ЕАД е осъдено да заплати на адв. Симеонов и на адв. Д. възнаграждение на основание на чл. 78, 1 ал. 3 от ГПК вр. с чл. 38, ал.2 от ЗАдв. в размер от по 144,05лв. за всеки от тях.

Срещу така постановено решение са депозирани въззивна жалба вх.№ 25166460/18.11.2021г. от ответника по исковете Д. В. К., ЕГН ********** и въззивна жалба вх. № 25166447/18.11.2021г. от ответника по исковете В. А.

К., ЕГН ********** в частта, в която исковете са уважени исковете срещу всеки от тях за сумата от по 1215,90лв. главница за топлинна енергия и за сумата от по 8,70лв. главница за дялово разпределение. Изложили са съображения, че решението в тази част е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон.

Посочили са , че събраните доказателства установявали, че Ц.Ч. и Д.Ч. са били собственици на имота , Д.Ч. починал на 14.01.1993г. и оставил за наследници по закон съпругата си Ц.Ч. и дъщеря си Д. К.. Така Ц.Ч. била собственик на ¾ от имота, а Д. К. – на ¼ от имота. Наследници на Д. К. били Д. К. и В. К., поради което и те двама отговаряли само за общо ¼ от потребените в имота стоки и услуги във връзка с топлоснабдяването му.

Нямало доказателства, че Д. К. е единствен наследник на Ц. К. и така ответниците да отговарят и за останалите ¾ от стойността на доставените в имота стоки и услуги. Нямало данни за какъв обем на имота е начислена топлинната енергия. Претендирали са разноски, процесуалните им представители са претендирали възнаграждение на основание на чл. 38, ал.2 от ЗАдв.

Въззиваемият- ищец Топлофикация София”ЕАД, ЕИК **** в срока за отговор не е изразило становище С молба от 17.02.2023г. е оспорило жалбата.

Претендирала е разноски.

Третото лице помагач на страната на ищеца – „Техем

Сървисис”ЕООД, ЕИК 130036512 не е изразило становище.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№ 22018171/25.09.2020г. на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК **** срещу В.

А. К., ЕГН ********** и Д. В. К., ЕГН ********** с адрес гр. София, ул.

****, **** с която е поискало от съда да осъди всеки ответник поотделно на основание на чл. 149 и сл. от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл.

86 от ЗЗД да му заплати: сумата от по 1995,85лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 25.09.2020г., до изплащането й, представляваща ½ от стойността на доставената топлинна енергия в апартамент № 29 в гр. София, ул. **** за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2019г.; сумата от по 215,71лв., представляващи лихва за забава на главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2017г. до 24.07.2020г.; сумата от по 11,60лв., ведно със законната лихва от от подаване на исковата молба – 25.09.2020г, до изплащането й, представляващи ½ от стойност на възнаграждението за услугата дялово разпределение на топлинната енергия за 2 периода от 01.03.2018г. до 30.04.2019г.; сумата от по 1,96лв. представляващи лихва за забава на плащането на главницата за дялово разпределение за периода от 30.04.2018г. до 24.07.2020г. Навело е твърдения, че ответниците са наследници по закон на Д. Д. К., починала на 27.12.2017г., и като такива били собственици на имота и отговаряли при равни квоти за процесните суми, които били стойност на потребените в имота стоки и услуги във връзка с топлоснабдяването му, страните били обвързани от договор при Общи условия. Претендирало е разноски.

Ответниците В. А. К., ЕГН ********** и Д. В. К., ЕГН ********** в срока за отговор са оспорили исковете. Навели са твърдения, че имотът не бил топлоснабден, нямало договор за дялово разпределение на енергията в него сключен с Техем Сървивис”ЕООД, че обем на имота е посочения от ищеца, в имота не била доставена енергия в количества и на стойност, за която били предявени исковете, не били потребител на топлинна енергия, а и част от задълженията били погасени по давност. Не ставало ясно каква е връзката им с наследника на починалите собственици на имота Не били изпаднали в забава. Претендирали са разноски, процесуалните им представители са искали присъждане на възнаграждение по чл. 38, ал.2 от ЗАдв.

Третото лице помагач на страната на ищеца –„Техем

Сървисис”ЕООД, ЕИК130036512 е подкрепило исковете.

По делото е приет неоспорен нотариален акт № 35/1970г. съставен от І-ви нотариус при СНС, удостоверение от ГИС-София от 12.07.2017г., съгласно които Ц. Г.Ч. и Д.С.Ч. са признати за собственици по договор за покупкопродажба сключен със СГНС на апартамент № 29 в гр. София, ул. ****, ж.к.

Иван Вазов” с нов административен адрес: ул. ****.

По делото е прието удостоверение за наследници издадено на 16.10.2014г. от СО, район Триадица, съгласно което Д.С.Ч. е починал на 14.01.1993г. и е оставил за наследник по закон съпругата си Ц. Г.Ч., починала на 30.05.1999г. и дъщеря си Д. Д. К..

По делото е прието удостоверение за наследници, издадено на 21.10.2020г. от СО, район Триадица, съгласно което Д. Д. К. е починала на 27.12.2017г. и е оставила за наследници по закон съпруга й В. А. К. и дъщеря й Д. В. К..

По делото е приет договор от 25.09.2002., съгласно ко йто ОС на ЕС на сграда на бл. 30, ул. ****, е възложило на В.Е.С.”ЕООД да извършва дялово разпределение на топлинна енергията в сградата.

Приети са общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, одобрени от ДКЕВР с Решение от 27.06.2016г.

Прието е извлечение от сметки на ищеца съгласно които за имота са начислени като задължения в размер на процесните суми.

Приети са изравнителни сметки, протоколи за отчет на уредите, съгласно които като потребител на енергия в имота е записана Д. К., в имот уредите са 3 отчетени реално през 2017г .като тогава потребление на БГВ е на база 3 лица и за същото е положен подпис от Д. К., в имота има отоплителни тела с уреди и щранг, през 2018г., 2019г. до имота не е осигурен достъп за отчет на уреди на двете посочени дати за същото.

С приетото по делото неоспорено от страните заключение съдебнотехническата експертиза, вещото лице е посочило, че сграда и имот са топлоснабдени, отчети на общият топломер са снемани ежемесечно, отчислявани са технологични загуби, през 2018г. и през 2019г. не е осигурен достъп до имота за отчет на уреди. Стойност на реално потребена енергия в имота за периода от 01.08.2017г. до 30.04.2019г. била 3242,14лв ., обем на имота бил 152 куб.м.

По делото е прието неоспорено от страните заключение съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице е посочило, че в система на ищеца били отразени като задължения процесните суми, нямало данни за плащането им.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от права страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.

В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната част е допустимо.

По правилността на решението в обжалваната част:

Предявените искове са с правно основание чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – иск за заплащане на стойност на доставена топлоенергия за битови нужди, за имот в сграда етажна собственост, отделно и обезщетение за забава на плащане на същото, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.

За да се уважи този иск по делото следва да се установи, че за процесния период между страните е съществувало валидно правоотношение по силата на което ищецът се е задължил да доставя на ответника топлоенергия срещу задължение на ответника да заплаща стойността й, както и че ищецът е изпълнил точно своите задължения и е доставил конкретно количество топлоенергия, начислил е суми за същото съобразно с действащите към съответния момент разпоредби на ЗЕ вр. с Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./, поради което и за ответника да е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на стойността на същото, като е изпаднал и в забава за изпълнението му.

Действащата към периода на облигационните отношения между страните нормативна уредба, която ги урежда Закона за енергетиката (ЗЕ), и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр.34 от 4

24.04.2007г.).

Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, които влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен всекидневник и стават задължителни за потребителя, без да е нужно потребителят изрично и писмено да ги е приел.

Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в чл. 139-148 от ЗЕ и в действалите към процесния период Наредба № 2 от 28.05.2004 г. за топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.68 от 03.08.2004 г., отм. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г.) и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г.).

Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите.

Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

Съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ всички носители на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.

Според ал.2 на същия текст когато всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат потребители на топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни да декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от тази абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение, като съгласно ал.3 лицата по ал. 2 се смятат за потребители на топлинна енергия до датата на прекратяване на топлоснабдяването.