Решение № 2268 от 21.06.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 5900/2025
- Вид
- Решение № 2268
- Подписан
- 21.06.2025
- В сила
- 24.03.2026
- Състав
- ПЕТЯ ДАНАИЛОВА ПЕТКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 127, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 127и, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 279, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 2268 гр. София, 21.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 93-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ПЕТЯ Д. ПЕТКОВА при участието на секретаря ДИЛЯНА П. ЦВЕТАНОВА като разгледа докладваното от ПЕТЯ Д. ПЕТКОВА Административно наказателно дело № 20251110205900 по описа за 2025 година СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 93 с-в, в публично заседание на двадесет и седми май две хиляди двадесет и пета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ДАНАИЛОВА при участието на секретаря Д.Цветанова, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 5900 по описа за 2025 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на "ОУВЪРСИЙЗ ФРУТ ТРЕЙДИНГ" ЕООД, представлявано от Светлин Николаев Тасев, срещу НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 750797-F740340 / 19.01.2024 г., издадено от началник на отдел "Оперативни дейности"-София, Дирекция "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол", при ЦУ на НАП, с което на "ОУВЪРСИЙЗ ФРУТ ТРЕЙДИНГ" ЕООД с ЕИК **********, е наложено административно 1 наказание - „имуществена санкция“ в размер на 8302 (осем хиляди триста и два) лева, на основание чл. 278б, ал. 3 от ДОПК, за нарушение на чл. 127и, ал.
1от ДОПК.
Жалбоподателят- редовно призован, не се явява лично. Ползва процесуален представител-адв. К. В. от САК, която пледира за отмяна на НП по съображенията, изложени в жалбата. В жалбата са изложени съображения за допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Сочи се пропуск в НП относно съществен елемент от обективната страна на нарушението, доколкото не е посочено дали процесните стоки представляват стока с висок фискален риск и относно липсата на конкретизиране в какво качеството дружеството е осъществило състава на вмененото му нарушение и е ангажирана отговорността му. Прието е, че в АУАН и в НП не е дадена пълна и ясна правна квалификация на нарушението.
Моли за присъждане на направените разноски.
Въззиваемата страна-редовно призована, изпраща процесуален представител-гл. юрк. И., който пледира за потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно.Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
На 18.10.2023 г. в 13:50 часа акт. Т. В. в качеството си на главен инспектор по приходите на НАП, извършил проверка на склад № 45, стопанисван от "ОУВЪРСИЙЗ ФРУТ ТРЕЙДИНГ" ЕООД , находящ се в гр. София, ул. "Проф.
Цветан Лазаров" № 13, СТ "Слатина-Булгарплод". Проверката било във връзка с осъществен ВОП на стоки по Протокол № 050902793025 1/ 16.10.2023 г., съставен на ГКПП Видин - Дунав мост 2. В Протокола били обективирани резултатите от проверката, данните за получателя/купувач на стоката- "ОУВЪРСИЙЗ ФРУТ ТРЕЙДИНГ" ЕООД , данни за доставчика, 2 данни за превозваната стока. Превозваните стоки били - ябълки, круши и дюли, пресни: Круши - 22000,00 кг. Проверяващият инспектор констатирал, че за стоката, обект на ВОП липсват данни за предварително деклариране на превоза до влизане на транспортното средство на територията на страната.
Съгласно представена Фактура № F230090787/16.10.2023 г. стойността на стоките, обект на ВОП била 10 612,80 евро (десет хиляди шестотин и дванадесет евро и осемдесет цента), с левова равностойност от 20 756 лв. по фиксиран курса на БНБ.
Поради констатацията, че липсва предварително деклариране на ВОП акт.
Т.В. приел, че е налице нарушение, извършено в гр. София на 16.10.2023 г. датата на влизане на транспортното средство в страната. С горното дружеството е нарушило разпоредбите на чл. 127и, ал. 1 от ДОПК.
На 18.10. 2023г. проверяващият инспектор съставил АУАН № 740340/ 18.10.2023г., в който нарушението било квалифицирано по смисъла на чл.
127, ал. 1 от ДОПК.
Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното НП.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на акт. Т. В., както и въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК- АУАН № 740340/ 18.10.2023г.; Наказателно постановление № 750797-F740340 / 19.01.2024 г.;
Протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск № 050902793025 1/ 16.10.2023 г.; Протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск
№
050902793025
8/
18.10.2023 г.№
010102858724_1/02.12.2023 г.; Фактури; стокови разписки; международни товарителници; Заповед № ЗЦУ-1149/ 25.08.2020г.; Предупреждение № 747733 F741407/ 05.01.2024г.; Наказателно постановление от 05.01.2024г.;
Заповед № 441/ 16.06.2023г.; Разписки; Пълномощни и др.
Съдът кредитира изцяло показанията на акт. Т. В., тъй като същите са непротиворечиви и единни и установяват обстоятелствата по извършената проверка на документите, предоставени за процесната стока и констатациите, които са направени на място в склада, стопанисван от дружествотожалбоподател. Показанията съдът отчете като ясни, последователни и 3 съответстващи на писмените доказателства, събрани в производството и в целостта си допринасят за установяване на изложената по-горе фактическата обстановка.
Съдът кредитира и приложените по делото протоколи, съставени от данъчните органи и удостоверяващи естеството на предприетите от тях действия по фискален контрол и направените констатации. Следва да се отбележи, че в протоколите ясно са описани превозваните стоки, попадащи в списъка на стоки с висок фискален риск, превозното средство и съответния превозвач, посочен е получателят/купувача на стоката. При наличната доказателствена съвкупност съдът прие за доказано, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си по чл. 127и, ал.1 от ДОПК.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи от правна страна:
Подадената жалба е процесуално допустима.
Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
АУАН и НП са издадени от компетентни административни органи.
С ъ гл а с н о чл. 279, ал. 1 от ДОПК актовете за установяване на административните нарушения се съставят от органите по приходите, съответно от публичните изпълнители, а НП се издават от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. АУАН е съставен от орган по приходите, каквото качество има акт.Т.В., заемащ длъжност "инспектор по приходите" при ЦУ на НАП.
Наказателното постановление е издадено от началник на отдел "Оперативни дейности" – София, дирекция "Оперативни дейности" в Главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП, видно от писменото доказателство Заповед № ЗЦУ-1149/ 25.08.2020г.
При извършената служебна проверка съдът констатира допуснати в хода на административно наказателното производство съществени процесуални нарушения, налагащи отмяна на атакуваното НП. АУАН и процесното НП не съдържат предписаните от закона реквизити като минимално изискуемо съдържание - чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
В обстоятелствената част на акта и на НП е посочено мястото на извършване на нарушението, датата на нарушението-16.10.2023г. , вида и 4 количеството на превозваната стока, както и изпълнителното деяние, осъществено ч/з бездействие. Наред с това не са отразени всички обективни признаци, значими и съответни на състава на вмененото на "ОУВЪРСИЙЗ ФРУТ ТРЕЙДИНГ" ЕООД нарушение. Съгласно разпоредбата на чл. 127и, ал.
1 от ДОПК, при превоз на стока с висок фискален риск, който започва от територията на друга държава - членка на Европейския съюз, и завършва на територията на страната, получателят или купувачът/придобиващият в тристранна операция или крайният получател във верига последователни доставки на стоки предварително декларира данни за всеки отделен превоз до влизане на транспортно средство на територията на страната и потвърждава получаването на стоката най-късно до края на деня, следващ деня на пристигането й на мястото на получаване/разтоварване.
От обективна страна нито в АУАН, нито в НП е описано дали процесните стоки представляват стока с висок фискален риск, не е конкретизирано в какво качеството дружеството дължи съответното правно поведение, не е отразено от коя държава членка започва превоза, които обстоятелства е от значение и се субсумират от състава на правната норма на чл. 127и, ал.1 от ДОПК. Качеството, в което се изисква активно поведение от страна на дружеството жалбоподател, а именно- предварително декларира данни за всеки отделен превоз до влизане на транспортно средство на територията на страната, е изводимо от съставения Протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск, но е следвало да бъде ясно отразено в обстоятелствената част на НП, че дружеството-жалбоподател като субект на административната отговорност дължи предварителното деклариране като получател/купувач на стоката. Наред с това, съгласно трайната съдебна практика неизписването на това, че стоката е такава с висок фискален риск, при наличието на останалите елементи, не е съществено процесуално нарушение. Но доколкото в обстоятелствената част на акта и на НП не са ясно изложени в съвкупност всички тези елементи от състава на вмененото нарушение, е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като е повдигнато непълно и неясно административно-наказателно обвинение.
Обстоятелствата на нарушението следва да се предявени на нарушителя по ясен и конкретен начин в АУАН и в НП, като не е допустимо същите да се извличат чрез тълкуване и предположение. Ясното и точно излагане на обстоятелствата на нарушението е от значение за упражняване правото на 5 защита на санкционирания субект, а също за определяне предмета на доказване и правнорелевантните факти в съдебното производство по оспорване на обжалваното наказателно постановление. Поради изложеното съдът прие, че е налице съществено ограничаване правото на защита на жалбоподателя, който е поставен в невъзможност да разбере срещу какво конкретно административнонаказателно обвинение следва да организира защитата си.
С оглед гореизложеното обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
При този изход на делото жалбоподателят има право на присъждане на разноски. Съдът, като съобрази приложените доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и участие при първоначалното разглеждане на делото и пред настоящия съдебен състав в размер общо на 2400 лева, видно от адвокатско пълномощно и договор за правна защита и съдействие, и списък с разноски, намира, че претендираният размер на адвокатското възнаграждение е прекомерен, поради което не може да бъде счетен за справедлив и оправдан. В свои решения Европейският съд по правата на човека приема, че дори и когато адвокатското възнаграждение е определено съгласно националното законодателство е необходимо да се обоснове в мотивите какви са основанията за присъждане на определения размер, а не да се обоснове с фактическа и правна сложност на казуса и на материалния интерес, но без да се излагат мотиви за това. В тази връзка съдът намира, че в конкретния случай претендираният размер на адвокатско възнаграждение е необоснован предвид действителната правна и фактическа сложност на делото, проведените съдебни заседания и участията на процесуалния представител на жалбоподателя. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 63, ал. 4 от ЗАНН , която регламентира, че ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по- нисък размер на разноските в тази им част. С оглед на изложеното съдът намира, че следва да присъди в полза на жалбоподателя направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2000 (две хиляди) лева, които счита за справедлив и съответен на оказаната правна помощ, с оглед на което искането за присъждане на разноски за 6 възнаграждение за адвокат до претендирания размер от 2400 лева следва да бъде оставено без уважение, като неоснователно.