Решение № 1503 от 16.08.2023, Административен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1503/16.8.2023г. гр. Пловдив, 16.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,

ХXІХ състав, в открито заседание на дванадесети май, през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА при секретаря Ваня П., като разгледа докладваното от съдията административно дело № 11 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 118, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Е.М.П. с ЕГН ********** ***, против Решение № 2153-15-416 от 02.12.2021 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата й с вх. № 1012-15-559/08.11.2021 г. против Разпореждане № **********/Протокол № N01377/30.09.2021 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив (погрешно посочено като разпореждане № 581003454515).

Според жалбоподателката решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон. Твърди се, че стажът за времето от 15.11.1995 г. до 01.07.1996 г. и от 23.09.1996 г. до 13.08.2003 г. с обща продължителност 07 г. 06 м. и 15 дни на длъжност „педагог“ не е зачетен за учителски, тъй като бил положен до 01.01.2009 г., без да са изложени мотиви какво е отношението на тази дата към учителския стаж. Сочи се, че административният орган не е съобразил, че трудовите функции и длъжностните характеристики на длъжност „педагог“ са едни и същи, както при действието на отменените Закон за пенсиите и Правилника за неговото прилагане, така и при действието на изменените КЗОО и НП, на КСО и НПОС преди и след 01.01.2009 г., а така също и че законодателят не е имал предвид уреждането на пенсионните права на лицата, заемащи длъжност „педагог“ само и единствено след датата 01.01.2009 г., а решението му обхваща и периодите преди тази дата. От неправилното определяне на количеството учителски стаж се твърди, че е последвало и неправилно определяне на началната дата, от която жалбоподателката придобива право на пенсия, както и на размера на добавката от Учителския пенсионен фонд.

В с.з. пълномощникът адв. Б. поддържа жалбата и претендира сторените по делото разноски.

Ответната по жалбата страна - Директор на ТП на НОИ – Пловдив, чрез процесуалния си представител юрисконсулт П., оспорва жалбата, като моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В писмено становище се обсъждат събраните по делото доказателства, като се сочи, че правилно пенсионният орган не е зачел за учителски процесния стаж, положен на длъжност „педагог“, доколкото нормата на чл. 19, ал. 4 от НПОС е материалноправна и на същата не е придадено обратно действие.

Окръжна прокуратура - Пловдив, надлежно уведомена за възможността да встъпи в производството, не е изпратила представител в съдебно заседание и не е взела становище по жалбата.

Жалбата е подадена от лице, за което оспореният акт е неблагоприятен, доколкото с него се отказва да бъде признат за учителски, положен стаж и поради това, с правен интерес от обжалването му. Същата е депозирана в законоустановения срок, с оглед датата на връчване на оспореното решение, видна от приложеното по делото копие от известие за доставяне, и срещу акт, който подлежи на съдебно обжалване. Предвид това жалбата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна.

От фактическа страна от събраните по делото доказателства се установява следното:

Със заявление вх. № 2113-15-1854/01.06.2021 г., подадено до Директора на ТП на НОИ - Пловдив, Е.М.П., е поискала отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, без да е посочено правното основание, като към заявлението са приложени документи за осигурителен стаж и доход (лист 5 и сл.).

В отговор на изискани с писмо изх. № 2113-15-1854#2/17.06.2021 г. документи (лист 112), от П. на 09.07.2021 г. са представени изисканите такива (лист 114 и сл.).

С Разпореждане № **********/Протокол № N01377/30.09.2021 г. (лист 136) Ръководителят на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив е отпуснал лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от 01.06.2021 г. пожизнено по чл.

68, ал. 1, 2 от КСО по заявлението, подадено от П. на 01.06.2021 г. и навършена възраст 62 години и 07 месеца. Установени са осигурителен стаж от Трета категория труд – 36 г. 04 м. и 17 дни, на основание чл. 104 от КСО общ осигурителен стаж, превърнат към Трета категория труд – 36 г. 04 м. и 17 дни, в това число 6 месеца на отложено пенсиониране. За периода 01.01.2000 г. – 31.05.2021 г. е установен общ осигурителен доход – 185 179,01 лв., индивидуален коефициент, съгласно чл. 70, ал. 9, изр. първо и второ от КСО – 1,1682, средномесечен осигурителен доход за страната за м.06.2020 г. – м.05.2021 г. – 1 117,14 лв., доход за изчисляване размера на пенсията (1 117,14 лв. х 1,1682) = 1 305,04 лв., проценти осигурителен стаж за определяне размера на пенсията – 35 г. 10 м. х 1,2 % = 43,00 %, 6 м. х 4 % = 2,00 %, общо: 45,00 %, съгласно чл.

70, ал. 1 от КСО – 45,00 % от 1305,04 = 587,27 лв., Добавка съгласно чл. 69в, ал. 3 от КСО за 2 месеца осигурителен стаж след 01.01.1997 г. и след придобиване право на пенсия по чл. 69в, ал. 1 от КСО по 0,33 % - 0,66 % от 587,27 = 3,88 лв. Определено е пенсията да се изплаща по следния начин: от 01.06.2021 г. – лична пенсия за осигурителен стаж и възраст 587,27 лв. (100 % от 587,27) и добавка, съгласно чл. 69в, ал. 3 от КСО – 3,88 лв., месечен размер на пенсията и добавката – 591,15 лв.

Разпореждането е оспорено от П. и с оспореното в настоящото производство Решение № 2153-15-416 от 02.12.2021 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив, жалбата й е оставена без уважение. За да стори това, решаващият орган е приел, че размерът на отпуснатата пенсия с оспореното разпореждане, е определен от осигурителен стаж по условията на Трета категория с обща продължителност 36 г.

04 м. и 17 дни, от които 25 г. 10 м. и 03 дни учителски стаж по смисъла на чл.

19, ал. 1 от НПОС. Посочено е, че съгласно цитираната разпоредба, учителски стаж е осигурителният стаж, положен на учителска или възпитателска длъжност в учебните и възпитателни заведения, а предвид разпоредбата на чл. 19, ал. 3 от НПОС, учебни и възпитателни заведения по смисъла на ал. 1, са създадените по реда на отм. Закон за народната просвета или по Закона за училищното и предучилищното образование. Съгласно чл. 19, ал. 2 от НПОС се сочи, че учителски е и осигурителният стаж на лицата, заемащи длъжности в учебни и възпитателни заведения по ал. 1 по списък, утвърден от министъра на образованието и науката, съгласуван с управителя на НОИ, ако отговарят на изискванията за заемане на длъжността учител или възпитател, съобразно придобитото образование, професионална квалификация и правоспособност и са изпълнили пълната норма задължителна преподавателска работа. Все в тази насока е посочено още и че съгласно чл. 19, ал. 4 от НПОС за учителски стаж се зачита и осигурителният стаж, положен след 01.01.2007 г. на длъжност „възпитател“ в домовете за деца, лишени от родителски права и осигурителният стаж, положен след 01.01.2008 г. на длъжност „възпитател“ в останалите специализирани институции за предоставяне на социални услуги за деца или в други места за предоставяне на социални услуги в общността, както и осигурителният стаж, положен след 01.01.2009 г. на длъжността „педагог“ или „възпитател“ в домовете за медико-социални грижи за деца и в детските ясли. С оглед на това и по приложените документи към заявлението за пенсия на П., е зачетен учителски стаж по конкретно посочени периоди с обща продължителност 25 г. 10 м. и 03 дни (погрешно посочени 03 м.). По смисъла на чл. 19 от НПОС не е зачетен за учителски стажът за периодите: 15.11.1995 г. – 01.07.1996 г., положен в Детска ясла 6 – Пловдив и 23.09.1996 г. – 13.08.2003 г., положен в Детска ясла 17 – Пловдив на длъжност „педагог“ с обща продължителност 07 г. 06 м. и 05 дни, тъй като същият е посочено, че е положен до 01.01.2009 г. Мотивирано е, че съгласно разпоредбата на чл. 69в, ал. 1 от КСО, П. навършва изискуемата се възраст за пенсиониране като учител на 03.08.2016 г., но придобитият до тази дата учителски стаж е с продължителност под изискуемата – 25 г. и 08 м., а именно 21 г. 00 м. и 05 дни. Посочено е, че П. придобива право на пенсия по разпоредбата на чл. 68, ал. 1, 2 от КСО през 2020 г. на 14.11.2020 г. (навършена възраст 61 г. и 6 месеца и придобит стаж 35 г. и 10 м.), заявлението за пенсия е подадено след регламентирания в чл. 94 от КСО двумесечен срок, във връзка с което пенсията е отпусната от датата на заявлението в ТП на НОИ – Пловдив – 01.06.2021 г. До тази дата общата продължителност на учителския стаж на П. е установено, че възлиза на 25 г. 10 м. и 03 дни и същата би могла да се пенсионира по-рано като учителка по разпоредбите на чл. 69в, ал. 1 от КСО на 28.03.2021 г.

(учителски стаж 25 г. и 08 месеца), поради което от 28.03.2021 г. до началната дата на пенсията на П. – 01.06.2021 г. се следва добавка от Учителски пенсионен фонд за 02 месеца. Във връзка с това е прието, че правилно в обжалваното разпореждане в размера на пенсията на П. е включена добавка за 2 месеца учителски стаж за времето от 28.03.2021 г. до 01.06.2021 г.

В хода на съдебното производство по искане на жалбоподателката са представени и съответно приети заверено копие от стенографски запис на заседание на Министерски съвет от 18.12.2008 г., представено от жалбоподателката (лист 150 – 152), заверено копие на цялата административна преписка от 2008 г., касаеща Наредбата за изменението и допълнението на Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, приета с Постановление № 30 на министерски съвет от 2000 г., представено от Министерство на здравеопазването, изискана по реда на чл. 192 от ГПК (лист 161 и сл.), заверени копия на документите и административната преписка по т. 39 от заседанието на Министерския съвет, проведено на 18.12.2008 г., представени от Министерски съвет, изискани по реда на чл. 192 от ГПК (лист 415 и сл.), заверени копия на длъжностни характеристики за длъжността „педагог в детски ясли“, които са действали в периода 1995 г. до 2003 г., касаещи Детска ясла № 17 „Детски смях“, Детска ясла № 14 „Мечта“ и Детска ясла № 1 „Мечо Пух“, представени от Община Пловдив (лист 461 и сл.), писмо – отговор на Община Пловдив, съгласно което не се съхраняват документи за закритата Детска ясла № 6, в т.ч. и длъжностна характеристика за длъжността „педагог“ (лист 469 – 471).

Като свидетели по делото са разпитани В.Г.С. и С.Б.С., чиито показанията съдът приема за логични, последователни и почиващи на непосредствени впечатления и спомени на свидетелите, поради което и принципно ги кредитира.

При така установеното от фактическа страна, от правна такава съдът намери следното:

Оспореното решение е издадено от материално и териториално компетентен орган, съгласно нормата на чл. 117, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2, б. „а” от КСО.

Процесният акт е издаден в предвидената от закона писмена форма, както и съдържа всички предвидени в чл. 59, ал. 2 от АПК, вр. чл. 117, ал. 5 от КСО реквизити, вкл. изрични фактически и правни основания за постановяването.

Разпореждането също е издадено от компетентен орган - длъжностното лице, на което е възложено ръководството на „Пенсионното осигуряване“ в ТП на НОИ по смисъла на чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО. Спазена е установената форма и не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Впрочем, спор по тези обстоятелства не се формира между страните.

Спорът е правен и и най-общо се свежда до приложението на материалния закон и се концентрира в отговора на въпроса като какъв следва да бъде зачетен стажът за периодите от 15.11.1995 г. до 01.07.1996 г., положен в Детска ясла 6 – Пловдив и от 23.09.1996 г. до 13.08.2003 г., положен в Детска ясла 17 – Пловдив на длъжност „педагог“ с обща продължителност 07 г. 06 м. и 05 дни, като от жалбоподателката се претендира той да е учителски такъв, съответно обратно е становището на ответника.