Решение № 5498 от 30.05.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5498 гр. София, 30.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Цв. М. при участието на секретаря Т. Ц. като разгледа докладваното от Цв. М. Гражданско дело № 20211110173304 по описа за 2021 година

Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът ... твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между него и ответниците АНГ. Р. Й., АЛБ. АНГ. Й. и Р. АНГ. Й. въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се в ...., като те не са изпълнили насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цена на услуга за дялово разпределение. Сочи, че съгласно приложимите общи условия, в случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя.

Твърди, че съгласно общите условия от 27.06.2016 г., в сила от 10.07.2016 г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща същата в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнася, което ответниците не са сторили, поради което претендира при условията на разделност сумите, както следва: 1 794,84 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г.; 235,38 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 23.04.2021 г.; 36,31 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.04.2018 г. до 30.04.2020 г., както и 6,27 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 31.05.2018 г. до 23.04.2021 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 19.05.2021 г. до окончателното плащане, за които суми по ч. гр. дело № 29260/2021 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 03.06.2021 г., при следните квоти: по отношение на АЛБ. АНГ. Й. – 1/6, а именно: 299,14 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г.; 39,23 1 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 23.04.2021 г.; 6,06 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.04.2018 г. до 30.04.2020 г., както и 1,04 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 31.05.2018 г. до 23.04.2021 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 19.05.2021 г. до окончателното плащане; по отношение на Р. АНГ. Й. – 1/6, а именно: 299,14 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г.; 39,23 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 23.04.2021 г.; 6,06 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.04.2018 г. до 30.04.2020 г., както и 1,04 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 31.05.2018 г. до 23.04.2021 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 19.05.2021 г. до окончателното плащане; по отношение на АНГ. Р. Й. – 4/6, а именно: 1 196,56 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г.; 156,92 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 23.04.2021 г.; 24,19 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.04.2018 г. до 30.04.2020 г., както и 4,19 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 31.05.2018 г. до 23.04.2021 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 19.05.2021 г. до окончателното плащане. Претендира и разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците АЛБ. АНГ. Й., Р. АНГ. Й. и АНГ. Р. Й. са подали отговор на исковата молба, с който оспорват исковете при твърдението, че не е доказано да са собственици или ползватели по отношение на процесния имот при посочените с исковата молба квоти. Не оспорват, че наследодателката им М. П. С е придобила същия по силата на нотариален акт за покупко-продажба от 30.06.2009 г., но считат, че след смъртта на 25.07.2018 г. всеки от тях е станал носител на по 1/3 идеална част от него. В тази връзка посочват, че по делото не е доказано към момента на осъществяване на придобивната сделка от 30.09.2009 г. Стоянова е била в брак с А.Й., в който случай обемът от правата им в съсобствеността би бил в посочените от ищеца квоти.

Навеждат довод за изтекла погасителна давност на вземанията за периода до м.04.2018 г. включително. Оспорват и претенцията за лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия в размер на 235,68 лв., тъй като същата се основава на клаузите на чл. 33, ал. 1 и 2 от общите условия на ищеца, които считат за нищожни поради противоречието им с чл. 143, ал. 1 ЗЗП. Конкретно посочват, че настъпването на падежа на задължението за плащане се обвързва с притежаването на техническо средство (компютър, смартфон и др.), както и обезпечаването на достъп до интернет, което ги поставя в неравностойно положение спрямо търговеца. Оспорват да е доказано и публикуването на месечните задължения на интернет страницата на ищеца, което счита за допълнително основание за неоснователност на акцесорните искове. Оспорват и правото на ищеца да претендира сумата за цена на услуга за дялово разпределение, тъй като тя не се извършва от него. С тези съображения отправят искане за отхвърляне на предявените искове. Претендират и разноски.

Третото лице – помагач на страната на ищеца – „.... изразява становище, че дяловото разпределение е законосъобразно извършено.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ.

2

Основателността на исковете за на цена на потребена топлинна енергия и услуга за дялово разпределение предполага установяване от ищеца наличието на следните предпоставки: облигационно правоотношение с предмет продажба /доставка/ на топлинна енергия между топлофикационното дружество, в качеството му на продавач, и потребителя, в качеството му на купувач; продавачът реално да е изпълнил задължението си да достави твърдяното количество топлоенергия до имота в претендираната стойност и за купувача да е възникнало насрещно задължение за заплащане на уговорената цена, както и, че през исковия период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услуга за дялово разпределение от лице, с което е сключен договор, при което е възникнало насрещно задължение за заплащане на нейната цена.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния период) потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач /страна/ по договора за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това качество с реалното ползване на съответния вид енергия. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество. В случая, при съвкупна преценка на писмените доказателства по делото съдът приема, че в рамките на исковия период ответниците се легитимират като собственици на процесния недвижим имот, респ. същите следва да отговарят за процесните вземания, касаещи същия, съобразно обема на правата си в съсобствеността. Най-напред, от съдържанието на представения нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 98, том II, нот. дело № 255/30.06.2009 г. /л. 21-22 от делото/ се установява, че считано от 30.06.2009 г. М. П. Й. е придобила собствеността върху апартамент № 23, находящ се в ..., ведно с избено помещение № 23 и 1,472 % идеални части от общите части на сградата. Нещо повече, от страна на ответниците не се спори, че приживе наследодателката им е придобила процесния имот, поради което това обстоятелство е било отделено за безспорно с доклада по делото от 25.02.2022 г. Съдът приема, че към момента на осъществяване на придобивната сделка от 30.06.2009 г. М. Й. е била в брак с ответника А.Й., поради което на основание чл. 21, ал. 1 СК същият е придобит от тях в режим на съпружеска имуществена общност. В случая, за да достигне до този извод съдът съобрази най-напред обстоятелствата, удостоверени в представеното искане за вписване на възбрана на ЧСИ Милен Бъзински от 21.04.2016 г. /л. 23 от делото/, в което е удостоверено, че М. Й. е собственик само на 1/2 идеална част от процесния апартамент № 23, като по делото няма данни в периода от придобиването от нея - 30.06.2009 г. до отправянето от съдебния изпълнител на искането за вписване на възбраната от 21.04.2016 г. същата да се е разпоредила с останалата 1/2 идеална част от същия, за да се приеме, че преди това тя е била изключителен собственик на апартамента, а не, че същият е бил придобит от нея при условията на съпружеска имуществена общност с мъжа А.Й., което е причината останалата 1/2 идеална част от собствеността върху апартамента да не е била предмет на искането за налагане на възбрана. Нещо повече, индиция, че към момента на осъществяване на придобивната сделка – 30.06.2009 г. посочените лица са били съпрузи е и фактът, че се наблюдава съвпадане във фамилните им имена – Й. и Й., което също е в подкрепа на извода, че налагането на възбрана само върху половината от апартамента, а не изцяло върху него, се дължи именно на това, че собственик на другата половина е бил съпругът – А.Й.. Отделно от посоченото, видно от представеното удостоверение за наследници на М. Й. /л. 18 от делото/ именно А.Й. е един от наследниците по закон, в качеството си на нейн съпруг, като по делото няма данни в по-ранен момент тя да е била в брак и с друго лице, различно 3 от него, което е в подкрепа на горния извод, че до смъртта си на 25.07.2018 г., тя е била омъжена именно за посоченото лице. Ето защо, при съвкупна преценка на данните, удостоверени в така обсъдените писмени доказателства – искане за налагане на възбрана и удостоверение за наследници от 31.07.2018 г., които съдът анализира във връзка с факта, че към момента на осъществяване на придобивната сделка от 30.09.2009 г. фамилията на купувача по нея е била Й., то следва да се приеме, че процесният апартамент № 23 е придобит от нея по време на брака с А.Й., при което същите са станали негови собственици при условията на съпружеска имуществена общност. Следователно, след смъртта на 25.07.2018 г., на основание наследствено правоприемство имотът е придобит от наследниците по закон на М. Й. – съпругът и децата при следните квоти – 4/6 идеални части за А.Й. и по 1/6 идеална част за Р.Й. и А.Й., каквито са и твърдяните с исковата молба от ищеца квоти. В случая, прави впечатление, че доколкото до смъртта си на 25.07.2018 г. наследодателката М. Й. е била собственик на 1/2 идеална част от процесния апартамент, то на самостоятелно основание за част от исковия период тя също е имала качеството на потребител на топлинна енергия, тъй като в периода от 01.05.2017 г. до 25.07.2018 г. тя все още е била жива, но предвид това, че тримата ответници се явяват нейни наследници по закон, то следва да се приеме, че на основание чл. 60, ал. 1 ЗН за посочения период отново те следва да отговарят и за включените в наследствената маса на наследодателката си задължения, сред които е и това за цената на потребената топлинна енергия и извършената услуга за дялово разпределение. Ето защо, съдът прави извод, че като носители на съответна идеална част от правото на собственост върху процесния апартамент № 23, респ. като наследници на М. Й., то в рамките на целия исков период всеки от ответниците А.Й., А.Й. и Р.Й. е имал качеството на потребител на топлинна енергия, респ. на страна по облигационното правоотношение с топлофикационното дружество във връзка с нейната доставка, чието основно задължение е да заплащат цената на доставеното и потребено количество такава, както и цената на извършената в тази връзка услуга за дялово разпределение съобразно участието си в съсобствеността, като ирелевантно се явява обстоятелството реално кой от тримата е ползвал имота, респ. кой се води титуляр на партида с аб. № 215523.