Решение № 37 от 28.03.2022, Административен съд - Шумен

Р Е

Ш Е Н

И Е

№............. град Шумен, 28.03.2022г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Административен съд – град

Шумен, в публичното заседание на девети март две хиляди двадесет и втора година в състав:

Административен съдия: Христинка

Димитрова при секретаря Росица

Хаджидимитрова и участието на прокурор Румен Рачев от Окръжна прокуратура – гр.

Шумен, като разгледа докладваното от административния съдия АД № 23 по описа за 2022 година на Административен съд – гр.Шумен и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.2в, ал.1, т.1 и чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по искова молба, предявена от „Е.Е.“ ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, чрез Адвокатско дружество „Х. и Иванова“, представлявано от адв.М.Т.Х., срещу Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ с БУЛСТАТ ***, гр.София, р-н Средец, ул.Гурко №5, за заплащане на обезщетение от 3000 (три хиляди) лева, представляващи имуществена вреда, понесена поради заплащане на имуществена санкция, наложена с Наказателно постановление № 23-0001007/02.07.2021г., ведно със законната лихва от датата на получаване от ответника на поканата за плащане. Ищецът твърди, че с имуществената санкция, наложена на дружеството с Наказателно постановление № 23-0001007/02.07.2021г., ответникът, действащ чрез своето регионално поделение – Регионална дирекция „АА“ – гр.Варна, е извършил грубо нарушение на правото на Европейския съюз, като е нарушил права на молителя, произтичащи директно от Директива на ЕС и по този начин е станал причина ищецът да понесе имуществени вреди в претендирания размер от 3000 лева, изразяващи се в платена имуществена санкция по гореупоменатото НП. По изложените в исковата молба доводи моли съда да постанови решение, с което да осъди Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ да заплати на „Е.Е.“ ООД с ЕИК *** сумата от 3000 лева, представляваща вреди, понесени от ищеца поради платена „имуществена санкция“, наложена с НП № 23-0001007/02.07.2021г., ведно със законната лихва от датата на получаване от ответника на поканата за плащане. Претендира присъждане на разноски, направени в настоящото производство. В съдебно заседние ищецът, представляван от упълномощен процесуален представител адв. М.Х. заявява, че поддържа предявения иск и по аргументи, изложени в исковата молба и в представени писмени бележки моли същият да бъде уважен, като ответната страна бъде осъдена да заплати сумата от 3000 лева, ведно със законната лихва от датата на получаване на поканата за плащане, както и направените разноски, съставляващи платената държавна такса за настоящото дело.

Ответната страна – Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ – гр.София, в писмен отговор изразява становище за недопустимост на исковата претенция, предвид липсата на отменен по надлежния ред административен акт и в частност – наказателно постановление, като сочи, че отмяната на акта е задължителна процесуална предпоставка за допустимост на исковото производство. Наред с това твърди, че ищецът не е посочил кои конкретни текстове от Наредба №36 са в нарушение на правото на Европейския съюз – Директива 2006/126/ЕО. Счита, че посоченото наказателно постановление не е издадено при нарушаване правото на ЕС, тъй като „психологическата годност“, предмет на Наредба №36, не е предмет на Директива 2006/126/ЕО. Директивата визира „психическа годност“, която е реферираща към Наредба №3/11.05.2011г. за изискванията за физическа годност към водачите на моторни превозни средства от различните категории (ДВ, бр.11/2018г., в сила от 02.02.2018г.). Излага съображения, обосноваващи становище, че въведената мярка за подобряване безопасността на движението в българското национално законодателство чрез изискване на удостоверение за психическа годност на водачи на МПС, неправилно е окачествена от ищеца като „нарушение правото на Съюза“, „неоправдана допълнителна тежест“ и „налагане на по-строги изисквания относно минималните стандарти за психическа годност“. Твърди, че психологическите изследвания в автомобилния транспорт в РБългария не са медицински прегледи, нито част от такива, а самостоятелна процедура, съответно между психическата годност, регламентирана в Директива 2006/126/ЕО като задължително условие за издаване и подновяване на свидетелствата за управление на МПС и психологическата годност, чието удостоверяване се изисква в българското национално законодателство, има фундаментална разлика. Въз основа на изложените аргументи моли съда да остави без разглеждане като недопустима и да прекрати произовдството по делото, алтернативно – да отхвърли като неоснователна и недоказана депозираната искова молба от „Е.Е.“ ООД. В съдебно заседание ответната страна се представлява от упълномощен процесуален представител гл.юрисконсулт С.

К., която поддържа становището за недопустимост на исковата претенция. В условията на алтернативност счита същата за неоснователна. Въз основа на изложеното моли за постановяване на съдебен акт, с който исковата молба да се остави без разглеждане и производството се прекрати или да се отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на разноски.

Участващият по делото прокурор дава заключение за неоснователност на исковата молба, тъй като наказателното постановление не е обжалвано от дружеството и ефектът от него е окончателен. Споделя изцяло аргументите на ответната страна. Предлага исковата молба да бъде отхвърлена като неоснователна.

Шуменският административен съд след като обсъди и прецени наведените в исковата молба доводи, становищата на страните и събраните по делото, относими към спора доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С Наказателно постановление № 23-0001007/02.07.2021г., издадено от директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Варна, на „Е.Е.“ ООД е наложена „имуществена снакция“ в размер на 3000,00 лева, за това, че на 01.07.2020г. в гр.Шумен дружеството превозвач, притежаващо лиценз на Общността за превоз на товари № 13030, е допуснало осъществяването на обществен международен превоз на товари, извършен от водача В.В.К., с влекач марка „ДАФ“ от кат.№3, с рег.№ ***, без водачът да отговаря на изискванията за психологическа годност по смисъла на наредбата по чл.152, ал.1, т.2 от Закона за движение по пътищата, уредени в чл.7а, ал.2, пр.3 от Закона за автомобилните превози, а именно – без същият да притежава валидно удостоверение за психологическа годност. Контролните органи извършили справка в регистъра на психологическите изследвания, при която установили, че водачът К. не е притежавал валидно УПГ в периода от 19.01.2019г. до 06.08.2020г. Констатираното деяние е квалифицирано като административно нарушение на чл.7а, ал.2, пр.3 от ЗАвтП, поради което и на основание чл.96г, ал.1, пр.2 от ЗАвтП на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 3000,00 лева.

Наказателното постановление е връчено на 30.07.2021г.; не е обжалвано, респективно същото е влязло в законна сила на 07.08.2021г.

Наложената санкция е заплатена от санкционираното дружество на 02.08.2021г.

Посредством Система за сигурно електронно връчване, на 17.09.2021г. „Е.Е.“ ООД изпратило до Директора на ИААА Покана за плащане, с която заявило, че ИААА е причинила на дружеството имуществени вреди в размер на 3000,00 лева, изразяващи се в заплащане на санкция, наложена с НП № 23-0001007/02.07.2021г. В поканата се сочи също, че санкцията е наложена въз основа на подзаконов нормативен акт, който противоречи на Европейското законодателство и на задължителните тълкувателни решения на СЕС и с това агенцията е станала причина „Е.Е.“ ООД да понесе претендираните имуществени вреди.

В отговор рег.№

52-0051-7079/3/30.09.2021г. изпълнителният директор на ИААА посочил, че наложената с цитираното НП имуществена санкция е платена доброволно от задълженото ЮЛ; наказателното постановление не е обжалвано пред съда и е влязло в законна сила, с оглед на което сумата в размер на 3000,00 лева се явява дължимо платена.

Изложената фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателства. Същата не се оспорва от страните и се подкрепя от приобщените доказателства.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

При проверка на допустимостта на иска съдът намира, че са налице положителните процесуални предпоставки, обуславящи правото на ищеца да иска от съда да се произнесе по предявената претенция, с която е сезиран.

Допустимостта на иска се извежда от наведените обстоятелства в исковата молба.

Предявеният иск от „Е.Е.“ ООД, с претенция за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, е допустим за разглеждане по следните съображения:

Исковата претенция е за реализиране на извъндоговорна отговорност на държавата за вреди, причинени от нарушаване правото на Европейския съюз. Отговорността на държавите членки за вреди, причинени на частноправни субекти в резултат на нарушение на правото на ЕС е установена в общностното право – чл.4, §3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) и в практиката на Съда на ЕС (СЕС) - Решение от

19.11.1991г. по съединени дела C-6/90 и C-9/90 – Francovich и Bonifaci; Решение от

05.03.1996г. по съединени дела C 46/93 и C 48/93 – Brasserie du pкcheur и Factortame; Решение от

30.09.2003г. по дело C-224/01 – Gerhard Kцbler; Решение от 11.07.2015г. по дело С-98/14 – Berlington Hungary и др. Този установен в първичното право на Европейския съюз и развит в практиката на Съда на ЕС принцип е възприет и от българския законодател с чл.2в, ал.1 от ЗОДОВ, който изрично признава на гражданите и юридическите лица правото да претендират вреди, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз. Цитираната разпоредба определя и реда, по който следва да се разгледа искова претенция от вида на процесната. Според чл.2в, ал.1 от ЗОДОВ когато се претендира обезщетение за претърпени вреди, в резултат на достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС, исковете за вреди по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ се разглеждат от съдилищата по реда на АПК. Съгласно чл.203, ал.3 от АПК когато компетентният адиминстративен съд гледа иск за вреди от нарушаване правото на ЕС, следва да приложи стандартите на извъндоговорната отговорност, установени в създадената от СЕС доктрина, в която допустимостта на иска не е поставена взависимост от отмяната или установяване на незаконосъобразността на увреждащите административен акт или действие. В случая исковата претенция се основава на твърдение за причинени вреди от страна на ИААА, чийто орган е издал наказателно постановление № 23-0001007/02.07.2021г., прилагайки подзаконов нормативен акт, който противоречи на разпоредба от Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20.12.2006г. относно относно свидетелства за управление на превозни средства. Безспорната установеност, че дружеството не е обжалвало процесното наказателно постановление не сочи недопустимост на исковата претенция, доколкото това обстоятелство следва да се обсъди в рамките на приложимост на материалноправните аспекти при преценка на вредите. По изложените съображения съдът намира за неоснователно възражението на ответника за недопустимост на производството. По въпроса за допустимоста на искова претенция от вида на процесната, е налице и произнасяне на ВАС - Решение № 9059/05.08.2021г. по АД № 792/2017г. на ВАС; Определение № 886/22.01.2014г., постановено по АД № 16089/2013г. В мотивите на цитираната съдебна практика ВАС е посочил, че условията, при които възниква правото на обезщетение, зависят от естеството на нарушението на общностното право, което е в основата на причинената вреда. Ако то се свежда до нарушаване на задължение за държавата да предприеме необходимите мерки за постигане на резултата от една директива, правото на обезщетение се поражда при наличието на три условия: 1.Да се прецени наличието на вертикален директен ефект на разпоредби на директивата, които са безусловни, точни и ясни и пораждат права за частноправните субекти. Във всички случаи е необходимо да се определи дали резултатът, предвиден в директивата, поражда права за частните лица. 2. Съдържанието на тези права да може да се определи въз основа на разпоредбите на директивата. 3. Да е налице причинно-следствена връзка между нарушението на задължението, което има държавата и претърпяната от засегнатите лица вреда. В тази връзка подлежи на доказване въпросът дали е налице очевидно и тежко неспазване от държавата-членка на определените граници на нейното право на преценка при транспониране на Директивата. Тези три условия са достатъчни, за да се породи в полза на частноправните лица правото на обезщетение, което има своята основа пряко в правото на Европейския съюз и това са материалноправните предпоставки за решаване на въпроса за отговорността за вреди. Поради това не следва да бъдат преценявани други предпоставки, извън посочените и уредени в ПЕС, като наличието на предварително отменен административен акт. Изложените аргументи изцяло се споделят от настоящия състав, поради което релевираните доводи за недопустимост на производството се преценяват като неоснователни.