Решение № 971 от 21.07.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 971 гр. Варна, 20.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III А СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Даниела Ил. Писарова

Членове:

Светлана Тодорова

Диана К. Стоянова при участието на секретаря Дарина Б. Баева като разгледа докладваното от Диана К. Стоянова Въззивно гражданско дело № 20223100501110 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано е по въззивна жалба вх. № 24121/08.04.2022г. от Г. АТ. АТ., ЕГН **********, с постоянен адрес ****** срещу решение №883/31.03.2022г., постановено по гр.дело № 20213110110627/2021г. на Варненския районен съд, с което са отхвърлени предявените от въззивника искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК срещу „Пи Маркет“ ЕООД, ЕИК 202800893, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Люлин“, ул. „Търново“ срещу бл. 817 и „КНМ Груп“ ЕООД, ЕИК 202745272, със седалище и адрес на управление гр.

Варна, ул. „Бук“ №1, ет.5, ап.10 да бъде прието за установено по отношение на ответниците, че ищецът е титуляр на вземане, придобито с Договор за цесия от 22.10.2014г., за сумата от 721.32лв., представляваща платена без основание стойност на коригирана потребена електрическа енергия по издадена от „Енерго-Про Продажби“ АД фактура №*****г., за която сума е издаден изпълнителен лист от 15.02.2019г. в полза на „КНМ Груп“ ЕООД.

В жалбата е изложено становище за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение. Аргументира се, че по делото 1 е налице признание на предявените искове от ответниците и същото следва да бъде зачетено, като не се кредитират възраженията и доказателствата направени от третото лице помагач „Интейк“ ЕООД.

Въззивникът моли да бъде отменено първоинстанционното решение и да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени изцяло.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от третото лице помагач „Интейк“ ЕООД, в който се застъпва становище за неоснователност на подадената жалба и за правилност, и законосъобразност на атакуваното решение. Посочено, че третото лице помагач има право да прави оспорвания и ангажира доказателства. В случая съдът правилно не е постановил решение по чл.237 от ГПК при признание на иска, тъй като воденият процес е привиден при злоупотреба с процесуални права, което въззиваемата страна квалифицира като противоречие с добрите нрави.

По изложените съображения се моли въззивният съд да потвърди първоинстанционното решение в цялост.

Не е постъпвал отговор от ответните страни по жалбата „КНМ Груп“ ЕООД и „ПИ Маркет“ ЕООД.

В съдебно заседание въззивникът редовно призован, не се явява, не изразява становище по подадената жалба.

Съдът намира производството за редовно и допустимо, тъй като подадената въззивна жалба е депозирана от надлежна страна, в срока за обжалване на решението и при спазване на останалите изисквания за редовност.

Съдът е сезиран с предявени от Г. АТ. АТ. срещу „КНМ Груп“ ЕООД и „Пи Маркет“ ЕООД, при участието на третото лице помагач „Интейк“ ЕООД искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК да бъде прието за установено по отношение на ответниците, че ищецът е титуляр на вземане, придобито с Договор за цесия от 22.10.2014г., за сумата от 721.32лв., представляваща платена без основание стойност на коригирана потребена електрическа енергия по издадена от „Енерго-Про Продажби“ АД фактура №*****г., за която сума е издаден изпълнителен лист от 15.02.2019г. в полза на „КНМ Груп“ ЕООД.

2

В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът в качеството си на цесионер в хода на заведено исково производство по гр. дело №12809/2014г. по описа на ВРС по силата на договора за цесия от 22.10.2014г. с цедент „КНМ Груп“ ЕООД е придобил вземането срещу „Енерго – про продажби“ АД в размер на 721.32лв., по фактура №*****г., представляващо платена без основание стойност на коригирана непотребена електроенергия. Същото вземане е предмет на влязло в сила съдебно решение №804/18.02.2015г., с което „Енерго Про Продажби“ АД е осъдено да го заплати на „КНМ Груп“ ЕООД. Въпреки това на ищецът не бил предаден издадения по съдебното решение изпълнителен лист от 15.02.2019г.

Била получена покана от „Енерго – про продажби“ АД, по повод на която било установено, че е образувано изпълнително дело №758/2020г. по описа на Станимира Костова – Данова въз основа на издадения изпълнителен лист по гр. дело №12809/2014г. по описа на ВРС с взискател „Пи Маркет“ ЕООД. След справка по изпълнителното дело било установено, че три месеца след като „КНМ Груп“ ЕООД е прехвърлило процесното вземане на ищеца, това дружество е уведомило длъжника, че е прехвърлило същите на „Пи Маркет“ ЕООД.

Твърди се, че ищецът е титуляр на посоченото вземане, тъй като неговата цесия е първа по ред.

По изложените съображения е формулиран петитум да бъде прието за установено, че ищецът е носител на спорното вземане.

По делото е постъпил отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК от ответника „Пи Маркет“ ЕООД, в който признава предявения иск.

В постъпилия отговор от „КНМ Груп“ ЕООД се признава предявения установителен иск.

Конституираното трето лице помагач „Интейк“ ЕООД, оспорва предявените искове, като неоснователни. Излага се, че това дружество е титуляр на процесното вземане въз основа на договор за цесия от 23.10.2014г. с праводател „КНМ Груп“ ЕООД, която е съобщена на длъжника на 26.10.2014г.

Посочва се, че по гр. дело №9026/2020г. по описа на ВРС, ответникът „ПИ Маркет“ ЕООД е твърдял, че е титуляр на вземането по силата на договор за цесия. В това дело нито една от страните не са твърдели, че е 3 съществува цесия в полза на Г.А.. Отделно от това по гр. дело №26387/2020г. по описа на СРС „КНМ Груп“ ЕООД е твърдяло, че е титуляр на вземането. В тази връзка се посочва, че признаването на исковете от страна на ответниците представляват злоупотреба с процесуални права.

При така очертаните предмет на предявения иск, въззивният съд при проверката си по реда на чл.269 от ГПК констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Въззивната жалба разгледана по същество се явява неоснователна, при прието за установено следното от фактическа и правна страна:

По иска с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.

По делото е приет договор за цесия от 23.10.2014г., с който „КНМ Груп“ ЕООД, в качеството си на цедедент прехвърля на „Интейк“ ЕООД вземане срещу „Енерго – про продажби“ АД в размер на 721.32лв., по фактура №*****г., представляващо платена без основание стойност на коригирана непотребена електроенергия.

Договорът за цесия от 23.10.2014г. е съобщен на 26.10.2014г. на „Енерго – про продажби“ АД, факт, по който страните не спорят и е установен между тях със сила на пресъдено нещо с решение №262019/21.06.2021г., постановено по гр. дело №9026/2020г. по описа на ВРС.

С влязло в сила съдебно решение №804/18.02.2015г., с което „Енерго Про Продажби“ АД е осъдено да го заплати на „КНМ Груп“ ЕООД сумата от 721.32лв., по фактура №*****г., представляващо платена без основание стойност на коригирана непотребена електроенергия.

Съгласно договор за цесия от 21.10.2014г. „КНМ Груп“ ЕООД, в качеството си на цедедент прехвърля на „ ПИ маркет“ЕООД вземане срещу „Енерго – про продажби“ АД в размер на 721.32лв., по фактура №*****г., представляващо платена без основание стойност на коригирана непотребена електроенергия. Цесията е била съобщена на длъжника на 20.01.2015г.

С решение №262019/21.06.2021г., постановено по гр. дело №9026/2020г. по описа на ВРС е прието за установено по отношение на „Пи Маркет“ ЕООД, при участието на „КНМ Груп“ ЕООД като трето лице помагач, че „Интейк“ ЕООД е титуляр на в размер на 721.32лв., по фактура №*****г., представляващо платена без основание стойност на коригирана непотребена 4 електроенергия с праводател „КНМ Груп“ ЕООД.

По делото е приложен договор за цесия от 21.10.2014г., по силата, на който „КНМ Груп“ ЕООД, в качеството си на цедедент прехвърля на Г. АТ.

АТ. вземане срещу „Енерго – про продажби“ АД в размер на 721.32лв., по фактура №*****г., представляващо платена без основание стойност на коригирана непотребена електроенергия. Цесията е била съобщена на длъжника на 20.01.2015г.

При така установените факти съдът пристъпва към разглеждане на единственото оплакване във въззивната жалба, а именно, че съдът е постановил едно незаконосъобразно решение, тъй като не e приел, че исковете следва да бъда уважени при условията на признание от страна на ответниците

В действителност нормата на чл. 237, ал.1 от ГПК предписва, че когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието. В този случай, обаче съдът е длъжен и да изследва на база събраните доказателства, дали не са налице отрицателните предпоставки визирани в чл.237, ал.3 от ГПК. Когато признатото право противоречи на закона или на добрите нрави, съответно е признато право, с което страната не може да се разпорежда съдът не може да постанови решение при признание на иска.

Съдът въз основа на анализа за събраните по делото доказателства и установените с тях релевантни факти намира, че е налице отрицателната предпоставка на чл.237, ал.3, т.1 от ГПК, тъй като признатото право противоречи на добрите нрави. С признанието на всеки един от исковете ответниците целят да постигнат ефект, с който да бъде заобиколена силата на пресъдено нещо, която е установена с решение №262019/21.06.2021г., постановено по гр. дело №9026/2020г. по описа на ВРС, с което е признато, че третото лице помагач в настоящото производство е титуляр на процесното вземане.

Горното обуславя разглеждане на исковете по същество.

За да произведе цесията действие спрямо длъжника и третите лица на основание чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД предишният кредитор /цедентът/ трябва да съобщи на длъжника за прехвърлянето на вземането.

В случая, цесията между „КНМ Груп“ ЕООД и „Интейк“ ЕООД е 5 съобщена първа на длъжника „Енерго Про Продажби“ АД на 26.10.2014г., като няма доказателства в противния смисъл /ищецът не твърди неговата цесия да е била съобщавана изобщо, както и доказателства за това/. В хода на съдебното дирене по гр. дело №12809/2014г. по описа на ВРС праводателят „КНМ Груп“ ЕООД не е оспорвал това обстоятелство, нито е твърдял, че вече не е носител на вземането по цесията, тъй като има сключена предходна такава от по – предна дата с цесионер Г.А. или „Пи Маркет“ ЕООД.

Следователно и с оглед на това, че е била първа съобщена цесията от 23.10.2014г., същата е породила своето действие спрямо длъжника и е била годно основание да прехвърли правата по вземането в полза на третото лице помагач „Интейк“ ЕООД.

След като договорът от 23.10.2014г. е проявил своите правни последици, то праводателят не е могъл да прехвърли това свое вземане втори път на Г.А. или на „Пи Маркет“ ЕООД /признато със сила на пресъдено нещо/, тъй като то е излязло от неговия патримониум.

Горното обуславя крайния извод, че ищецът не е носител на процесното вземане, поради което предявените искове са неоснователни, като първоинстанционното решение постановило същия резултат следва да бъде потвърдено.

По разноските:

Страните не са поискали разноски .

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №883/31.03.2022г., постановено по гр.дело № 20213110110627/2021г. на Варненския районен съд.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

6

2. _______________________

7