Определение № 1954 от 24.06.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1954 гр. София, 24.06.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Тотка Калчева

Членове:

Галина Иванова

Диляна Господинова като разгледа докладваното от Диляна Господинова Касационно търговско дело № 20258002900674 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от К. Б. А., М. Т. А. и Б. М. А. срещу решение № 333 от 11.12.2024 г., постановено по в.т.д. № 284/ 2024 г. по описа на Апелативен съд - Варна, с което е потвърдено решение № 196/ 26.02.2024 г., постановено по гр.д. № 1479/ 2023 г. по описа на Окръжен съд - Варна. С първоинстанционното решение по предявен от „УниКредит Булбанк“ АД срещу К. Б.

А., М. Т. А. и Б. М. А. иск с правно основание чл. 135 ЗЗД е обявен за относително недействителен спрямо „УниКредит Булбанк“ АД договор за дарение, сключен на 17.03.2022 г., с нотариален акт № 116, том I, peг. № 1673, дело № 103 от 2022 г. на нотариус peг. № 195 на НК, с който К. Б. А. и М. Т. А. са дарили на Б. М. А. собствеността върху поземлен имот с идентификатор 1.... по КККР на гр. Варна, находящ се в гр. Варна, общ. Варна, обл. Варна, район „.“, „.“, с площ от 1 497 кв.м., заедно с построената в него еднофамилна вилна сграда с идентификатор ..... по КККР на гр. Варна.

В касационната жалба се излага оплакване за недопустимост на обжалваното решение, като се иска то да бъде обезсилено. Касаторите считат, че въпреки че са били налице предпоставките, предвидени в чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, въззивният съд не е спрял производството по иска по чл. 135 ЗЗД до приключване на преюдициалното за него друго дело, по което се разглеждат предявени искове по чл. 422 ГПК за установяване на вземанията по договора за кредит, с които ищецът се легитимира като кредитор на ответниците К. Б. А. и М. Т. А.. Намират, че доколкото по това 1 производство от един от солидарните длъжници по кредитната сделка - Д. Б. Г., са оспорени вземанията на ищеца, то е от значение за развитието на настоящото дело, независимо че нито един от ответниците не е оспорил издадената срещу него заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК. Касаторите поддържат, че обжалваното решение е и неправилно поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост и искат то да бъде отменено. Заявяват, че по делото не е установено категорично, че ищецът има качеството кредитор на лицата, които са се разпоредили с притежаваните от тях имоти с договора за дарение, който се иска да бъде обявен за относително недействителен, тъй като исковото производство, имащо за предмет вземанията по кредитната сделка, не е приключило. Намират за неправилен изводът на въззивния съд, че дарителите са знаели, че със сключването на договора за дарение увреждат кредитора „УниКредит Булбанк“ АД. Това е така, защото по образуваното от последния изпълнително дело е бил продаден имот, ипотекиран за обезпечаване на вземанията по договора за кредит, като след тази продажба и в продължение на три години кредиторът не е предприел допълнителни действия за обезпечаване на вземанията си, включително не е наложил тежест върху друг имот, собственост на длъжниците. С оглед на това те са считали, че могат свободно да дарят процесните имоти в полза на сина си, като запазят за себе си правото на ползване, каквито сделки се сключват обичайно в българските семейства. Касаторите се позовават и на допуснато от въззивния съд съществено процесуално нарушение, изразяващо се в липса на изложени мотиви по всички техни възражения.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторите поставят няколко въпроса, по отношение на които намират, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Направено е и позоваване на това, че решението е вероятно недопустимо.

Ответникът по касация „УниКредит Булбанк“ АД е подал отговор на касационната жалба, в който заявява, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Излага подробни съображения за това, че решението е правилно.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като разгледа касационната жалба, съобрази данните по делото и извърши преценка на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, намира следното:

Касационната жалба е подадена в установения в чл. 283 ГПК преклузивен срок, от надлежна страна и срещу акт, който подлежи на касационно обжалване, поради което е допустима.

За да постанови обжалваното решение, Апелативен съд - Варна е приел, че предмет на разглеждане е конститутивен иск с правна квалификация чл. 135 ЗЗД, 2 предявен от „УниКредит Булбанк“ АД срещу К. Б. А., М. Т. А. и Б. М. А. за обявяване за относително недействителен спрямо ищеца на договор за дарение, сключен с нотариален акт № 116/ 17.03.2022 г., с който ответниците К. Б. А. и М. Т. А. са дарили на другия ответник Б. М. А. собствените си недвижими имоти, представляващи поземлен имот с идентификатор .. по КККР на гр. Варна, находящ се в гр. Варна, общ.

Варна, обл. Варна, район „.“, „..“, с площ от 1 497 кв.м., заедно с построената в него еднофамилна вилна сграда с идентификатор .... по КККР на гр. Варна. Посочил е, че ищецът се легитимира като кредитор на парични вземания към ответниците К. Б. А. и М. Т. А., възникнали по договор за кредит от 20.03.2008 г. За тези вземания в полза на кредитора е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, по която солидарни длъжници са двамата ответници и лицето Д. Б. Г. Ответниците не са подали възражение срещу заповедта за изпълнение, поради което спрямо тях тя е влязла в сила. Въззивният съд е счел, че за извода дали ищецът има качеството на кредитор на ответниците, които са се разпоредили със свое имущество с процесния договор за дарение, са ирелевантни фактите по оспорване на заповедта за изпълнение само от длъжника Д. Г. и по образуване с оглед на това на исково производство за разглеждане на предявени срещу това лице искове по чл. 422 ГПК, което към момента не е приключило. Това е така, тъй като солидарните длъжници на задълженията по договора за кредит са обикновени, а не необходими другари, поради което и установителен иск по чл. 422 ГПК може да бъде предявен само спрямо този от тях, който е подал възражение срещу заповедта за изпълнение, като по отношение на останалите, които не са подали възражение, заповедта за изпълнение влиза в сила.

Въззивният съд е приел, че сключеният договор за дарение уврежда ищеца, защото води до намаляване на имуществото на неговите длъжници. Това увреждане не отпада поради факта, че в случая вземанията на ищеца по договора за кредит са били обезпечени с учредена ипотека върху друг имот, защото кредиторът не е ограничен да се удовлетвори само от него, а съгласно чл. 133 ЗЗД има право да направи това от цялото имущество на длъжниците. В случая е установено и това, че учреденото обезпечение не е било достатъчно за пълно удовлетворяване на кредитора, тъй като след продажба на ипотекирания имот е останала неудовлетворена част от вземанията по кредитната сделка. Въззивният съд е заключил, че длъжниците са знаели, че увреждат кредитора като сключват договор за дарение на собствените си недвижими имоти, защото към момента на извършване на сделката образуваното срещу тях изпълнително производство е било висящо и публичната продан на ипотекирания имот не е била окончателно приключила, като те са подавали много жалби срещу действията на съдебния изпълнител. Знанието на надарения за увреждането е счетено за ирелевантно, защото сключената сделка е безвъзмездна. Предвид изложеното въззивният съд е направил извод, че предявеният конститутивен иск е основателен, който съвпада с този на първоинстанционния съд.

3

На първо място при произнасяне по това дали са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, трябва да се посочи, че касаторите се позовават на неговата вероятна недопустимост, което представлява основание по чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК. Наличието на този порок на решението е обосновано с това, че към момента на постановяването му е съществувала отрицателна процесуална предпоставка за упражняване на правото на иск, а именно висящ преюдициален спор по иск с правна квалификация чл. 422 ГПК, предявен от „УниКредит Булбанк“ АД срещу Д. Б. Г., имащ за предмет вземанията по договор за кредит от 20.03.2008 г., които са същите вземания, с които ищецът се легитимира като кредитор на ответниците К. Б. А. и М. Т. А. по предявения в процеса иск по чл. 135 ЗЗД.

Съгласно задължителните указания, дадени в Тълкувателно решение № 1 от 09.07.2019 г. по тълк.д. № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС, въззивно решение, постановено при наличие на основание за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, е недопустимо.

Следователно соченият от касаторите порок е от такова естество, че ако съществува, би довел до недопустимост на обжалваното решение. С оглед на това настоящият съдебен състав трябва да се произнесе дали в случая са осъществени предпоставките за спиране на производството до приключване на друго гражданско дело, което се твърди да е преюдициално за него, и оттам дали има вероятност актът на въззивния съд да е недопустим.

Основанието за спиране на гражданското производство по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е налице, когато има висящ процес относно друг спор, който е преюдициален за този, по който производството се спира. В мотивите на Тълкувателно решение № 8/07.05.2014 г. по тълк.д. № 8/2013 г. на ОСГТК на ВКС, е посочено, че преюдициален е този спор, по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство.

Потестативното правото по чл. 135 ЗЗД принадлежи само на лице, което има качеството кредитор, поради което неговото възникване се предпоставя на първо място от наличието на действително вземане на ищеца към ответниците, които са се разпоредили със свое имущество със сделката, която се иска да бъде обявена за относително недействителна. В т. 2 от Тълкувателно решение № 2 от 09.07.2019 г., постановено по тълк.д. № 2/2017 г. по описа на ОСГТК на ВКС са дадени задължителни указания за това каква проверка извършва съдът, който е сезиран с конститутивния иск по чл. 135 ЗЗД, за това дали лицето, което е упражнило предвиденото в закона потестативно право, има качеството на кредитор на лицето, извършило действието, което се твърди да е увреждащо. В него е прието, че съдът по Павловия иск изхожда от положението, че вземането съществува, ако то произтича от твърдените факти, тъй като негов предмет не е самото вземане на кредитора, а потестативното му право да обяви за недействителна по отношение на себе си сделка 4 или друго действие, с които длъжникът го уврежда. Съдът може да приеме обратното само ако вземането е отречено със сила на пресъдено нещо. С оглед на това и с тълкувателното решение са дадени задължителни указания, че когато наред с висящото производство по предявен конститутивен иск по чл. 135 ЗЗД е налице и висящо исково производство, имащо за предмет вземането на кредитора, с което той се легитимира като носител на потестативното право, последното е от значение за правилното решаване на спора по отменителния иск и следователно е налице връзка на преюдициалност по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК между двете производства.

Преюдициално за иска по чл. 135 ЗЗД обаче не може да бъде всяко дело, по което е предявен иск с предмет вземането на кредитора, а само такова, по който ще бъде постановено решение, което ще се ползва със сила на пресъдено нещо относно вземането, която ще важи между кредитора и длъжника, който се ответник по иска по чл. 135 ЗЗД.

По правилото на чл. 298, ал. 1 ГПК влязлото в сила съдебно решение е задължително само в отношенията между страните по делото, по което то е постановено, като съгласно чл. 223, ал. 1 ГПК силата на пресъдено нещо на решението важи, освен между главните страни в процеса, и в отношенията между третото лице помагач и насрещната страна по спора. От представените по делото доказателства е видно, че исковото производство, което касаторите твърдят да е преюдициално за настоящото, е образувано за разглеждане на предявени искове по чл. 422 ГПК с предмет вземания по договор за кредит, сключен на 20.03.2008 г., между „УниКредит Булбанк“ АД, като кредитор, и К. Б. А., М. Т. А. и Д. Б. Г., като длъжници. Страни по него са „УниКредит Булбанк“ АД, като ищец, и Д. Б. Г., като ответник. По това дело не са участвали нито като главни, нито като подпомагащи страни физическите лица, които са ответници по предявения иск по чл. 135 ЗЗД и които също са страни по договора за кредит от 20.03.2008 г., а именно К. Б. А. и М. Т. А.. Ето защо и решението, което ще бъде постановено в производството по предявените искове по чл.