Решение № 200 от 17.02.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 200 гр. Варна, 17.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивелина Христова - Желева при участието на секретаря Силвия Ст. Генова като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно наказателно дело № 20243110204909 по описа за 2024 година За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на : П.

С. Ф. , ЕГН **********, с адрес: с.Ореш, общ.Свищов, обл.Велико Търново, ул.“Дунав“ №21, депозирана чрез процесуален представител - адвокат Б. К. - АКБургас, против Наказателно постановление 23-0002837/15.05.2024г., изд. от Началник ОО „АА“ гр. Варна, с което за нарушаване нормата на чл. 139, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДП вр. чл. 6, ал.1, т.3, б."а" от Наредба № 11/03.07.2001 год. на МРРБ му е било наложено адм. наказание глоба в размер на 3 000 /три хиляди/ лева на основание чл. 177, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП.

В жалбата си въззивникът твърди, че НП че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно поради допуснати съществени нарушения от материалноправен и процесуалноправен характер при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на НП, както и че неправилно е ангажирана административнонаказателна отговорност тъй като не е осъществен от обективна и субективна, страна състава на описаното нарушение. В жалбата се сочи, че Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ няма 1 контролни правомощия по чл. 177,ал. 3, т.1 предл. 2 от ЗДвП. Визират се допуснати от АНО нарушения на правилата, касаещи определяне и индивидуализация на наказанието, регламентирани в разпоредбите на чп.27, ал.1-3 от ЗАНН.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява и не се представлява от процесуален представител. По делото са постъпили писмени бележки от адв.К., в който той поддържа жалбата на посочените в нея основания.

Наказващият орган, редовно призован, не се явява и не се представлява по делото.

Не ангажира и писмено становище по случая.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 29.02.2024 год. свидетелят З.Ю. и негов колега- Б.И., двамата инспектори в Областен отдел на „Автомобилна администрация“-Варна / ОО "АА"- Варна/, изпълнявали служебните си задължения като осъществявали пътен контрол. Същите се били позиционирали в района на автомобилния път, койт бил подход за пристанище ПЧМВ. Около 05:16 часа, на пътя посока пристанището инспекторите при ОО "АА" Варна спрели за проверка въззивника, който управлявал съчленена композиция, състояща се от състоящо се от влекач с две оси марка ДАФ ХФ 460 ФТ, с peг. № А8962НТ, от кат. N3, с прикачено към него полуремарке с три оси марка БЕНАЛУ ОПТИЛИНЕР, с peг. № А3784ЕМ, от кат. 04. В хода на проверката по представените от въззивника товарителница № 0077884/27.02.2024 г. , кантарна бележка № 0000008446/27.02.2024 г. и пътен лист № 0044928/22.02.2024 г., те установили, че въззивникът извършва обществен превоз на 39 060 кг. пшеница по маршрут по маршрут с.Ставерци – гр.Варна. От така представените от въззивника документи било установено, че общата маса на натоварване на съчленената композиция възлиза на 53 800 кг. и надвишава допустима максимална маса определени в наредба № 11/03.07.2001 год. на МРРБ – 40 000кг. с 13 800 кг. По време на проверката въззивникът не представил квитанция за платена пътна такса за масата надвишаваща допустимите норми издадена от АПИ. Органите на контрол не разполагали с техническо средство за измерване. В хода на проверката на място на възз. били снети писмени обяснения, в които той собственоръчно написал, че от натоварването на товара до момента на проверката

На място св.Ю. съставил на въззивника АУАН, в който посочил, че същият е нарушил нормата на чл. 139, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП вр. чл. 6, ал.1, т.3, б."а" от Наредба № 11/03.07.2001 год. на МРРБ, като представените от въззивника по време на проверката документи – пътен лист, товарителница, кантарна бележка и разпечатка от дигитална карта на водача били иззети.

2

Актът бил надлежно предявен и връчен на въззивника, който го подписал с без да оспори фактическите констатации посочени в него, с отбелязване, че няма възражения.

Въз основа на така съставения акт и на материалите съдържащи се в административно-наказателната преписка

Началникът на

„Автомобилна администрация” –гр.Варна, счел, че няма спорни обстоятелства и издал процесното наказателно постановление, с което на основание чл. 177, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП наложил на въззивника административно наказание „глоба“ в размер на 3000 лева за нарушение на чл. 139, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП.

Наказателното постановление било връчено лично на въззивника Ф. на 23.10.2024г.. В законоустановения 14-дневен срок, на 04.11.2024г. /видно от пощенското клеймо/, чрез Началника на ОО„Автомобилна администрация” –гр.Варна, Николов депозирал жалба до РС-Варна срещу горепосоченото НП.

Съдът напълно кредитира показанията на свидетеля З.Ю., тъй като същите са последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателства по делото.

Съдът кредитира и писмените материали по делото, тъй като същите кореспондират с установената по делото фактическа обстановка и не си противоречат.

Гореописаното се установява от приобщените материали по делото- от показанията на свидетеля Ю. дадени в съдебно заседание, АУАН , товарителница, пътен лист, експедиционна бележка, извадка от дигиталната карта на водача, справка за водача, заповед за компетентност и от останалите приети по делото писмени доказателства.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна –лице спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

При извършена служебна проверка за законосъобразност по образуване и провеждане на административнонаказателното производство съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

3

Безспорно АУАН е съставен в присъствието на един свидетел и това е Б.И. присъствал при установяване на нарушението и съставяне на АУАН– видно съдържанието на АУАН. Актът е съставен в присъствието на един свидетел, но това нарушение не е от категорията на съществените, водещи до опорочаване на производството, тъй като то не рефлектира пряко върху правото на защита на наказания субект да разбере за какво точно нарушение е наказан.

Съдът намира, че липсата на мотиви в НП, защо АНО приема, че не е налице хипотезата на чл.28 от ЗАНН не е съществено процесуално нарушение от категорията да опорочи НП. По аргумент от разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, административно-наказващият орган има задължение да извърши преценка за наличие на предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН и ако прецени, че случаят е „маловажен“, да не издава наказателно постановление, като предупреди устно или писмено нарушителя. Но административно-наказващият орган няма задължение да мотивира така извършената преценка и да изложи съображения като задължителен реквизит от съдържанието на наказателното постановление. С издаването на наказателното постановление последният недвусмислено е изразил становището си, че според него случаят не е маловажен.

Както в акта, така и в НП се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват нарушението вменено във вина на въззивника, посочени са дата и място на извършване както и нарушените законови норми като е налице пълно единство между фактическо и юридическо обвинение. Мястото на нарушението е ясно посочено в НП и това е на територията на гр.Варна, автомобилен път -подход за пристанище ПЧМВ.

Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на адм.наказателното производство и в тази връзка не споделя наведеното в жалбата възражение. Посочването в акта и НП, че към момента на проверката въззивникът не е представил квитанция от АПИ е достатъчно за обективната съставомерност на вмененото нарушение, доколкото недвусмислено сочи на неспазване на установения ред за движение като в този смисъл е налице и константна практика на АС Варна, например Решение по к.н.а.х.д. № 1892/2016 год. Решение по к.а.н.х.д. № 1790 по описа на съда за 2017 година, Решение по к.а.н.х.д. № 282 по описа на съда за 2017г. и ред други. От друга страна правилно е било прието, че нарушението е извършено на 04.03.2021 г. /датата на извършване на превоза/, като мястото на нарушението е идентично с това на извършване на проверката, когато свидетелят Б.И. и неговият колега пряко и непосредствено са възприели превозното средство, неговия водач, вида на превозвания товар, както и съдържанието на придружаващите превоза документи.

Правилно е било прието, че нарушението е извършено на 29.02.2024 г. /датата на 4 извършване на превоза/, като мястото на нарушението е идентично с това на извършване на проверката, когато свидетелят Ю. и неговият колега пряко и непосредствено са възприели превозното средство, неговия водач, вида на превозвания товар, както и съдържанието на придружаващите превоза документи. И доколкото мястото на извършване и установяване на нарушението е на територията на гр.Варна, то предполага и териториална компетентност на наказващия орган – Директор на ОО"АА" - Варна. Нещо повече, според настоящия съдебен състав доколкото ЗДвП не предвижда териториална компетентност на наказващия орган /НП се издава от МТИТС или определени от него длъжностни лица/, то всяко овластено от МТИТС с подобни правомощия лице може да издаде НП. В случая със Заповед № РД-08107/29.02.2024 год. /приложена към преписката/ министърът на транспорта и съобщенията е делегирал правомощия на началниците на областните отдели "АА" да издават НП за нарушения по ЗДвП без да обвързва тези правомощия с територията на която са извършени нарушенията.

На следващо място, съобразно разпоредбата на чл. 139, ал. 3 от ЗДвП движението на пътни превозни средства с размери, маса и натоварване на ос, надвишаващи нормите, определени по реда на ал. 1, т. 2, както и движението на пътни превозни средства, превозващи опасни товари се извършват по ред, определен от министъра на регионалното развитие и благоустройството съгласувано с министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, с министъра на околната среда и водите и с министъра на вътрешните работи. Въз основа на тази делегация министърът на регионалното развитие и благоустройството е приел Наредбата, с която се определят: допустимите размери, маса и натоварване на ос на категориите пътни превозни средства и техните ремаркета съгласно, наричани за краткост "ППС", които не представляват опасност за участниците в движението, както и условията и редът за движение на извънгабаритни и тежки ППС по пътищата, отворени за обществено ползване.Законодателят не е делегирал определянето на органите, компетентни да извършват контрол. Законовата делегация обхваща само реда, по който се извършва движението на ППС с размери, маса и натоварване на ос, надвишаващи регламентираните норми, както и движението на ППС, превозващи опасни товари.Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията, чрез Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" контролира спазването на правилата за извършване на обществен превоз и превоз за собствена сметка на пътници и товари, както и всички документи, свързани с извършването на превоза, арг. чл. 166, ал. 1, т. 1от ЗДвП. Принципът „Lex specialis derogat lex generali“ се прилага само между равни по степен нормативни актове. Наредбата, макар и специално уреждаща обществени отношения не може да дерогира закона, ако той регламентира същите отношения, в случая компетентността на органа. При колизия между закон и подзаконов нормативен акт е прилага законът – чл. 15 от Закона за нормативните 5 актове. В конкретния случай дори няма колизия, т.к. на министъра на регионалното развитие и благоустройството не е делегирана уредбата на контролните органи при допуснати нарушения.