Решение № 84 от 09.07.2024, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 84 гр. Велико Търново, 08.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ГАЛИНА КОСЕВА

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ГАЛИНА КОСЕВА Въззивно търговско дело № 20244001000066 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 75/ 11.12.2023г. по т. д. №30/2023г. ОС- Ловеч е осъдил, на основание чл. 432 ал. 1 вр. чл. 477 КЗ , ЗД „Бул Инс“АД, с ЕИК 831830482, седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1407, р-н Лозенец, бул.

„Джеймс Баучер“ № 87, да заплати на М. П. Л., ЕГН **********, с адрес: гр.

Троян, ул.

*****************, по банкова сметка

(IBAN:

BG26CECB97***********) сумата 10 000 лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (19.05.2023г.) до окончателното изплащане, представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди (болки и страдания от телесни увреждания) от ПТП, предизвикано на 27.03.2022г. във връзка с използване на лек автомобил марка „Пежо“, модел „607“ с рег. № Т 53****, управляван от М. С. Т., чиято отговорност е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ЗД „Бул Инс“АД. Със същото решение съдът е отхвърлил претенцията за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 10 000 лв. до пълния претендиран размер от 50 000 лв., за законната лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди (10 000 лв.) за периода от 20.04.2022г.

(претендираната забава на застрахователя) до 18.05.2023г. (денят, предхождащ отказа на застрахователя да плати), както и за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 1230 лв., ведно със законната лихва от 1

27.03.2022г. до окончателното изплащане.

Присъдени са и разноски: ЗД „Бул Инс“АД, ЕИК 831830482, е осъдено да заплати на адв. М. М. Б. от АК - Ловеч сумата от 1300 лв., представляваща адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. за процесуално представителство на М. П. Л.; по сметка на Окръжен съд Ловеч - ДТ 400 лв. и разноски 97,60 лв.; М. П. Л., с ЕГН **********, е осъден да заплати на ЗД „Бул Инс“АД, с ЕИК 831830482, сумата от 482,88 лв., представляваща разноски съразмерно отхвърлената част от иска.

Въззивна жалба против решението в законният срок е подадена от М. Л., чрез адв. Б., в частта в която искът е отхвърлен в размер над 10 000 лв. до претендираните по 50 000лв. неимуществени вреди и в частта относно отхвърления иск за обезщетение за имуществени вреди в размер на 1230 лв., заедно със законната лихва. Излагат се възражения срещу изводи на съда, които според жалбоподателя не съответствали на доказателствата по делото: претърпяната средна телесна повреда- счупване на лява малкопищялна кост на левия крак, била отразена като счупване, след това като спукване; неправилно било прието, че Л. се е придвижвал в дома си самостоятелно, с помощта на патерица- свидетелите сочели, че първоначално той не е могъл да се обслужва лично; неправилно не била приета средна телесна повреда-счупване на зъб от зъбна протеза и липсвало произнасяне относно загуба на съзнание за неопределено време. Неправилен бил и извода на съда, че няма имуществени вреди и ищецът не е сторил разходи за лечение, поради което отхвърлил иска изцяло.

Петитумът на въззивната жалба е решението да се отмени в обжалваната част за разликата от присъдените 10 000 лв. до претендиралите 50 000лв., като неправилно.

Насрещна въззивна жалба в законният срок е подадена от ЗД „Бул Инс“АД, чрез адв. Г., в частта, в която е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в полза на М. Л. за сумата от 10 000 лева. ведно с лихвата и разноските. Направени са възражения, че съдебният състав не приел направеният му отвод, за това, че назначил експертизи без да са поискани от ищеца. Срещу приетите експертизи било възразено, тъй като били некомпетентно изготвени, но съдът ги приел. Съдът не открил производство по оспорване на представените медицински документи. Налице било съпричиняване на вредата от страна на пострадалия М. Л., като участник в движението по пътищата- управлявал велосипед по противоправен, рисков и опасен за него самия начин, като е можел да избегне удара с автомобила, към който е имал видимост и е представлявал опасност за него, но не е сторил необходимото. Така с бездействието си се поставил в превишен риск, който е можел да избегне, но не го е сторил, без значение правилата за предимство в конкретната пътна ситуация. При проявена елементарна грижа и инстинкт за самосъхранение ищецът можел да избегне удара, но не го сторил. М. Л. управлявал велосипед в средата на пътната лента, вместо в края й, като 2 нарушил чл. 15 ЗДП. От значение било наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, а не на вината.

Претендирано е решението да се отмени в обжалваната част и претенцията да се отхвърли, ведно с лихвата и законните последици по отношение разноските. Претендират се разноски.

Апелативен съд- велико Търново, като взе предвид доказателствата по делото и съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Пред първата инстанция са предявени искове по чл. 432 ал. 1 вр. чл. 477 КЗ от М. П. Л. против ЗД „Бул Инс“ АД, за заплащане на застрахователни обезщетения по задължителна застраховка гражданска отговорност за вреди от ПТП, настъпило на 27.03.2022г.: имуществени вреди (разходи по лечение) 1230 лв., ведно със законната лихва от датата на произшествието (27.03.2022г.) до окончателното изплащане; обезщетение за неимуществени вреди от травматично увреждане- 50 000 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска (20.04.2023 г.) до окончателното изплащане на сумата.

Механизмът на произшествието, установен от САТЕ е следният:

На 27.03.2022г, около 19:15 часа, в гр. Троян, по улица „Димитър Икономов Димитриката“ № 47, възникнало ПТП с лек автомобил марка „Пежо“, модел „607“ с рег. № Т 53****, с водач М. С. Т., и велосипед марка „Бианчи“, с водач М. П. Л.. Велосипедиста се е движил по улица „Опълченска“ с посока на движение на юг, към кръстовището с улица „Димитър Икономов Димитриката“ с около 20 км/ч.; в същия момент лекия автомобил (марка „Пежо“) се е движил след велосипеда и попътно на него, по улица „Опълченска“, със скорост 48-50 км/ч. Автомобила е застигнал велосипеда в района на кръстовището на двете улици („Опълченска“ и „Димитър Икономов Димитриката“) и последвал удар на велосипеда от лекия автомобил с предната дясна част, отхвърляйки го напред и надясно по посока на движение; падане на велосипедиста на мястото на терена (удара) и продължаване движението на автомобила до установяването му в покой на около 34 метра от мястото на удара. Ударът за автомобила е с предната странична дясна част, а за велосипедиста поемането на ударното натоварване от автомобила е със задната и лявата част на тялото. Съприкосновението между лекия автомобил и велосипеда е предимно странично, което се потвърждава от локацията и естеството на повредите по лекия автомобил (страничното дясно огледало, охлузвания по предната странична част на МПС и откачена дясна лайсна), констатирани и удостоверени от служителите пътна полиция, посетили произшествието, и заснето от тях със служебен таблет.

Мястото на удара върху пътя е при десния край на платното за движение на улица „Опълченска“ спрямо посока на движение на участниците.

Вещото лице е посочило, че от техническа гледна точка водачът на автомобила е имал възможност да предотврати произшествието, чрез 3 намаляване скоростта на движение (с по-малко подаване на газ, чрез превключване на понижаваща предавка или чрез употреба на спирачка). В случая обаче не се установяват данни за спирачен път, както и за движение на други превозни средства или за препятствия по пътя, които да са допринесли за настъпването на ПТП. Причината за удара на велосипедиста се явява не избраната от водача на лекия автомобил скорост на движение, а ненавременното задействане на спирачките от водача на моторното превозно средство, който е имал видимост към велосипеда, имал е достатъчно време, респ. разстояние, за да намали зад велосипеда или при необходимост да спре на безопасно разстояние зад него. Движението на велосипедиста е правилно от техническа гледна точка- в дясната част на дясната лента на улица „Опълченска“.

Видно от СМЕ, велосипедиста е получил следното травматично увреждане- счупване на лява малкопищялна кост, причинило трайно затруднение на движението на левия долен крайник за не по-малко от месец и половина при нормално протичане на оздравителния процес. Проведеното лечение- направена мека имобилизационна превръзка . Счупването на лявата малкопищялна кост не е създало в нито един момент опасност за живота на М.

П. Л.. Последният е чувствал значителни болки и страдания, които са били поинтензивни през първите 10- 15 дни след нараняването, след което техният интензитет намалявал към незначителен. При прегледа от вещото лице е констатирано, че ищецът е възстановил напълно походката си, като се изгражда извод за липса на медицинска причина, препятстваща пълното възстановяване на ищеца от травмата, при спазване на предписан хигиеннодиетичен режим.

За да постанови съдебният си акт първата инстанция е приела, че настъпването на ПТП е резултат от неизпълнение на произтичащото по закон задължение за водача на лекия автомобил да избере съобразената скорост, позволяваща му да спре пред всяко предвидимо препятствие (чл. 20, ал. 2 ЗДвП), за чието неизпълнение му е наложено административни наказание „глоба“. Такова предвидимо препятствие се явява движещият се пред него велосипед, който е бил видим и от разстояние 100 метра преди съприкосновението. При възприемане на велосипедиста от такова разстояние, водачът на лекия автомобил е бил в обективна възможност своевременно да намали избраната скорост на движение, а при необходимост да спре (при евентуално позициониране на велосипеда пред лекия автомобил) или да подаде звуков сигнал (чл. 30 ЗДвП), вкл. да предприеме заобикаляне на велосипедиста на безопасно разстояние (предвид широчината на пътното платно и лентите му за движение- по две е във всяка посока). Не се установява ищецът да е извършил нарушение на правилата за движение, вкл. на особените такива, установени в чл. 79-81 ЗДвП за водачите на велосипед, респ. двуколесни превозни средства, сред които са и цитираните от ответника.

Същият е управлявал велосипеда по улица с две ленти за еднопосочно движение, движейки се в дясната част на дясната лента за движение, а 4 впечатлението за движение по средата е нереално и се създава заради ширината на пътното платно на всяка от двете улици в района на кръстовището (11 метра на „Опълченска“ и 9 метра на улица „Димитър Икономов-Димитриката“) и липсата на маркировка, очертаваща същите улици в зоната на кръстовището. В този смисъл е неоснователно разбирането на ответника за допуснато от ищеца нарушение на чл. 15 ЗДвП, поради управление на велосипеда в средата на лентата за движение.

Първата инстанция е определила обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лева по справедливост (чл. 52 ЗЗД), при отчитане вида и степента на травматичните увреждания, възрастта на пострадалия при увреждането му, трайността на вредните последици, интензитета и продължителността на изживените от ищеца болки и страдания, икономически условия, както и лимитите по чл. 492, т. 1 КЗ. Съдът е изложил съображения, че М. П. Л. е в зряла възраст (на 62 години), причине на му е една травма (счупена лява малкопищялна кост), която няма живото застрашаваш характер, нито е от естество да влоши неговото здраве- краткотрайно или за по- продължителен период от време. Ищецът е бил в съзнание, има спомен за случилия се инцидент. Травматичното увреждане не е налагало провеждане на оперативни интервенци, неговото лечение е консервативно и се свежда до изпълнение на мека имобилизационна превръзка, без прилагане на друго по вид или по време лечение. Продължителността на възстановителни процес е около три месеца, протекъл е безпроблемно. Изпитваните от ищеца болки и дискомфорт в периода на възстановяване, са били с висок интензитет само през първите 10-15 дни след нараняването, а впоследствие (в края на възстановяването) техният интензитет намалявал към незначителен. Към момента на прегледа от вещото лице ищецът е възстановил напълно походката си.