Решение № 230 от 31.07.2024, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно търговско дело 79/2024
- Вид
- Решение № 230
- Подписан
- 31.07.2024
- Състав
- Магдалена Кръстева Недева, Даниела Димова Томова, Диана Димитрова Митева
Цитирани разпоредби
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 ал.1 т.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 6 · Закон за движението по пътищата
- чл. 6, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл.51, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 342, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 381 и сл. · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 383, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 31, ал. 7, т. 1 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 230 гр. Варна, 30.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Магдалена Кр. Н.а
Членове:
Диана Д. Митева
Даниела Д. Т.а при участието на секретаря Дарина Б. Баева като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Н.а Въззивно търговско дело № 20243001000079 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по подадена въззивна жалба от „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД-гр. София, представлявана от изпълнителните директори Павел Валериев Димитров, Марин Александров Димитров и Валентин Валентинов Илиев против решение №512/27.11.2023г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 737/2022г. в частта, в която дружеството е осъдено да заплати на Т. К. Т., ЕГН ********** от гр.Варна, ул.” З” 41 обезщетения по застраховка „Гражданска отговорност“ за претърпени вреди от ПТП, причинено на 12.09.2020г. на кръстовище за с. Тънково и к.к. Слънчев бряг от водач – застрахован за управление на лек автомобил марка "БМВ" модел "525 Д" с регистрационен № ХХХХХХХ за:
- горницата над 120 000 лв до присъдените 160 000лв за неимуществени вреди, по частичен иск целият от 350 000лв;
- за горницата над 10 398лв до 15 597,27лв за имуществени вреди разходи за медицински услуги, медикаменти и медицински стоки по проведено лечение- ведно със законната лихва върху сумата от 13 143,25 лева от 02.06.2022г., а върху сумата от 2526,46 лева- от датата -21.12.22г. до окончателното изплащане на обезщетението,
- както и за горницата над 2 940лв до присъдените 4 000лв за понесени имуществени вреди под формата на претърпяна загуба от стойност на тотално 1 увредено МПС мотоциклет марка "Хонда" модел "Хорнет ПЦ36" с peгистрационен № ХХХХХХ, ведно със законната лихва върху тази главница, считано от 02.06.22г. до окончателното изплащане на обезщетението.
Въззивникът счита решението в обжалваните части за неправилно, незаконосъобразно и постановено при нарушение на процесуалния и материалния закон, както и на тълкувателната практика на ВКС. Според него определената от съда основна база на обезщетението – 200 000лв, от която е направена редукцията съобразно приетият процент съпричиняване, е завишена. Така определеното обезщетение е прекомерно и в нарушение на принципа за справедливост. Излага подробни аргументи за това, като цитира и практика на касационната инстанция в подкрепа на тезата си. Счита, че приетият от съда процент на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия е силно занижен. Ако мотоциклетистът се бе движил с максимално разрешената скорост от 50 км/ч, а не със 68 км/ч то ударът в автомобила би бил с много по-нисък интензитет, а оттам и получените травматични увреждания биха били много по -леки. Съдът неправилно е игнорирал обяснението на в.лице, че ако мотоциклетистът би се движил с максимално разрешената скорост л.автомобил би завършил маневрата си – завиване в ляво и съответно не би се стигнало до удар между двете МПС.
Моли решението в обжалваните части да бъде отменено и вместо него – постановено друго, по съществото на спора, с което предявените искове за сумите в обжалваните размери бъдат отхвърлени като неоснователни.
Претендира разноски.
Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да я остави без уважение, а решението в обжалваните части да потвърди като правилно и законосъобразно.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намери следното :
Предявени са в условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД от Т. К. Т. срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД – гр. София за присъждане на: 1) обезщетение за неимуществени вреди в размер на 160 000 лв., претендирани частично от сумата от 350 000 лева, изразяващи се в претърпени болки и физически страдания, вследствие на получени телесни увреждания със силен интензитет след участие в ПТП на 12.09.2020 г., 2) обезщетение за имуществени вреди в размер на 21 330.77 лв., от които сумата 17 330.77 лв., представлява извършени разходи за доставки на медицински услуги, медикаменти и медицински стоки по проведено лечение, а сумата от 4 000 лева, представлява стойността на тотално увредено МПС – мотоциклет марка „Хонда“, модел „Хорнет ПЦ36“ с ДК № Х ХХХХ Х, ведно със законната лихва върху посочените главници, считано от 02.06.2022 г. до окончателното изплащане на задължението.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява следното :
2
Съгласно споразумение за решаване на НОХД № 20232150200130 по описа за 2023 г. на РС – Несебър, сключено по реда на чл. 381 и сл. от НПК Г А Т, ЕГН: ********** се е признала за виновна в това, че на 12.09.2020 г., около 13:25 ч., в землището на гр. Несебър, обл. Бургас, на път I-9, в зоната на 202-ри километър, кръстовище за с. Тънково и к.к. Слънчев бряг, регулирано със светофарна уредба, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „БМВ“, модел „525 Д“, с ДК № Х ХХХХ ХХ, нарушила правилата за движение по пътищата, а именно – чл. 6 от ЗДвП, вр. чл. 31, ал. 7, т. 1 от ППЗДвП като потеглила и навлязла в кръстовището при червен сигнал на светофарната уредба, извършвайки маневра „завой наляво“, с посока на движение от гр. Несебър към с. Тънково, при което възникнало пътно транспортно произшествие с движещият се в посока от гр. Варна към гр.
Бургас мотоциклет марка „Хонда“, модел „Хорнет ПЦ36“ с ДК № Х ХХХХ Х, управляван от Т. К. Т., и по непредпазливост му причинила тежка телесна повреда – политравма, изразяваща се в ретроперитонеален хематом с руптура на тънки черва, довел до извършване на оперативна интервенция по витални показатели, което увреждане се квалифицира като постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота и съставлява престъпление по чл.
343, ал. 1, б. „б)“, предл. първо вр. чл. 342, ал. 1 от НК вр. чл. 6, т. 1 ЗДвП вр. чл. 31, ал. 7, т. 1 ППЗДвП, за което й е наложено и съответното наказание.
Съгласно нормата на чл. 383, ал. 1 НПК одобреното от съда споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда, която е задължителна за гражданския съд досежно въпросите дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на деликвента /арг. чл. 300 ГПК/.
Не е спорно, че за л. а. марка „БМВ“ модел „5 2 5 Д“ с рег. № с регистрационен № Х ХХХХ ХХ е сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с въззивното дружество – застрахователна полица № 22/120000241619, валидна към момента на осъществяване на пътно транспортното произшествие.
В тази връзка ищецът, представляван от адв. Д. С., е предявил застрахователна претенция пред „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД с вх. № 5601/02.06.2022 г. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 350 000 лева, представляващи преживени болки и страдания и обезщетение за имуществени вреди, формирани от сумата от 14 603.61 лева – разходи за лечение и 4 000 лева – стойността на напълно погиналия мотоциклет марка „Хонда“, модел „Хорнет ПЦ36“ с ДК № Х ХХХХ Х. По тази претенция, по която е образувана щета № 0000-1000-0322-7355, е отказано изплащане на застрахователно обезщетение. Предявена е допълнителна застрахователна претенция за разликата над сумата от 14 603.61 лева до горницата от 17 330.77 лева, представляващи разноски за лечение, доставка на медицински услуги, медикаменти и медицински стоки по проведеното лечение. По тази претенция не е представено произнасяне на застрахователното дружество.
3
Спорните въпроси за разрешаване от въззивната инстанция се свеждат до размера на справедливото обезщетение за понесени от въззиваемия неимуществени вреди, както и за приноса му за реализиране на претърпените от него травматични увреждания, болки и страдания.
От депозираните пред първоинстанционния съд заключения по назначените повторната и допълнителна тройна съдебна автотехническа експертиза/л. 360-366 от делото на ВОС/, от обясненията на вещите лица, както и от допълнителната САТЕ, депозирана пред настоящата инстанция /л.
46 – 49 от делото на ВАпС/, които съдът намира за обективни, достоверни, изчерпателни и компетентно изготвени, се установява, че скоростта на мотоциклета, управляван от Т. Т. е била 68 км./ч. в момента на удара, при допустима максимална скорост от 50 км./ч. предвид наличието на табела за „Начало на населено място“ /знак „Д11“ – арг. чл. 54, ал. 5 ППЗДВ/, поставена преди комплекса „Св. Влас – Слънчев бряг – Несебър“. Установява се, че опасната зона на спиране на мотоциклета при движение от 68 км./ч. е била 54 метра, а при движение със скорост от 50 км./ч. посочената опасна зона е 33 метра. Мотоциклетистът не е можел да предотврати настъпването на ПТП, тъй като обективния момент на възприемане на опасността от негова страна е на разстояние от 13 метра от точката на пресичане на траекторията му на движение с тази на л. а. „БМВ“, марка „525 Д“, а времето му за реакция е 0.9 секунди. Разстоянието, което моторът би изминал за времето си на реакция е 13.88 м., т. е. обективно надхвърлящо пътят, който мотоциклетът ще измине до настъпване на удара между двете превозни средства. Мотоциклетистът не е можел да съобрази поведението си с насрещното МПС, което е преминавало на червен светофар. Съответно, скоростта на движение на лекия автомобил към момента на ПТП е била 28 км./ч., а опасната зона за спиране е била 12.6 метра. При положение, че мотористът би спазвал максималната скорост на движение и се е движел с 50 км./ч. към момента на възникване на опасната ситуация, то той би възприел завиващият л. а. марка „БМВ“ като опасност на разстояние около 8.5 м. При опасна зона на моториста от 33 метра, при движение с посочената допустима скорост, той не би имал възможност да предотврати удара, но по-ниската скорост на мотоциклетиста би намалила вероятността за ПТП и би обусловила по-сила на удара, което от своя страна би довело до по-леки наранявания на водача и щети по МПС.
От заключението по първоначално назначената от ВОС САТЕ се установява, че вследствие на удара са настъпили деформации и счупвания по целия корпус на мотоциклет марка „Хонда“, модел „Хорнет PC36, както и счупване на кормило, ляво огледало, конзолен фар, преден фар, конзолата под кормилото, табло на дисплей, резервоара за гориво, краш тапата, щита на ауспуха, които разходи, както и тези за пребоядисване на превозното средство са оценени в размер на 4 900 лева.
От съдебно-медицинската експертиза, депозирана пред първата инстанция, която настоящият състав на съда кредитира като достоверна, изчерпателна и компетентно изготвена се установява, че Т. Т., вследствие 4 участието си в ПТП на 12.09.2020 г. е реализиран травматични увреждания: ретроперитонеален хематом с руптура на тънки черва, частична лезия на перитонеум, хематом на панкреаса и инфаркт на слезката, счупване на дясна раменна кост, счупване на костите на двете предмишници – леви и десни радиус и улна /лакътна и лъчева кости/, както и лезия на десен карпо-радиален флексор, множество повърхностни травми на корема, долната част на гърба и таза. Възстановителният процес в областта на крайниците не е завършил, а напротив – продължава и към момента на извършване на клиничен преглед от вещото лице на 24.08.2023 г., а към настоящият момент пострадалият продължава да изпитва болки и страда от ограничение в движенията на горните си крайници. Проведени са неколкократни оперативни интервенции в областта на двете предмишници, като вещото лице е установило ограничена екстензия, ограничено и болезнено сгъване на дясната киткова става, намален захват на дясната длан, невъзможност за пълно сгъване на долните междуфалангеални стави на четвърти и пети пръсти на дясната ръка – увреждания, от които пострадалият търпи болки и страдания и към настоящия момент. Макар да е установено наличие на морфин в кръвта на пострадалото лице, неясен остава момента на приема му – преди настъпване на ПТП-то или в хода на първоначалния болничен прием след инцидента. Проведеното на пострадалия лечение съответства на правилната и добра медицинска практика и стандарт. Медицинска помощ и лечение са му оказани своевременно и в пълен обем. Представените разходни документи за лечение, медикаменти и медицински услуги и изделия съответстват на необходимостите на пострадалия, възникнали във връзка с ПТП от 12.09.2020 г. Освен това са установени и множество белези с груби, видимо отчетливи ръбове, част от които под нивото на кожата, а други – над нивото на кожата. Белегът по предната повърхност на лявата предмишница и гърба на дясната предмишница е с хиперпигментация, розово-лилав на цвят, добре отграничен от околната тъкан, като в този смисъл е установена видима асиметрия в нормалния човешки облик, създаващ загрозяване на други части от тялото.