Решение № 4241 от 10.03.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4241 гр. София, 10.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело № 20221110111524 по описа за 2022 година

Предявени са осъдителни искове с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ от Д.

Г. Р. както следва: срещу П. Р. Б. за заплащане на сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършено на 16.09.2020г. престъпление по чл. 194, ал. 3, вр. с ал. 1 от НК по ДП № ***/2020г. по описа на РУ на МВР, гр. Нови Пазар, пр.пр. № ****/2020г. по описа на РП - гр. Шумен, прекратено с постановление за прекратяване на наказателно производство от 21.12.2021г., ведно със законната лихва, считано от 16.11.2021 г. до окончателно изплащане; и срещу Областна дирекция на МВР гр. Шумен за сумата от 200 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от наказателното производство, изразяващи се в платено адвокатско възнаграждение.

С определение от 13.03.2023г. съдът е допуснал замяна на първоначалния ответник Районно управление на МВР – гр. Нови Пазар с ответника Областна дирекция на МВР – гр.

Шумен по молба на ищеца и с оглед липсата на правосубектност на районното управление.

Ищецът твърди, че на 16.11.2021 г. с постановление за привличане на обвиняем е привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл. 194, ал. 3 във връзка с ал. 1 от НК, за това, че на 11.09.2020 г. в землището на гр. Каспичан, обл. Шумен от търговски обект бензиностанция ОМВ-Юг, е отнел чужда движима вещ от владението на Ивайло Бориславов Чолаков - 1 бр. бутилка уиски „Джак Даниелс”, собственост на „ОМВ България” ООД, без негово съгласие, с намерение незаконно да я присвои. Сочи, че през месец октомври 2021 г. е извикан от органите на МВР, за да му бъде връчена призовка, в която било посочено, че е призован в качеството на обвиняем и следва да се яви на 16.11.2021 г. в РУ Нови пазар. Твърди, че не знаел за какво е обвинен и по телефона се свързал с разследващ полицай Таня Давидова, която го уведомила, че на 11.09.2020 г. е извършил кражба. Излага, че се е притеснил от получената призовка и разговора с разследващия полицай, станал нервен, сънят му бил нарушен. При разговори с приятели често избухвал, започнал да отбягва срещи с приятелите си. На 16.11.2021 г., когато бил привлечен за обвиняем по ДП № ***/2020 г. по описа на РУ гр. Нови пазар, разбрал, че 1 поради прилики с лице, което е извършило кражба от бензиностанция ОМВ е обвинен, че е извършил престъпление. С постановление за прекратяване на наказателно производство на 21.12.2021 г. производството било прекратено.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от П. Р. Б., с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Ответникът излага, че наказателното производство е прекратено, доколкото било прието, че е налице хипотезата на чл. 9, ал. 2 НК. Подробно аргументира, че в случая липсват доказателства досежно претърпените неимуществени вреди. Сочи, че периода през който ищецът е бил привлечен като обвиняем е сравнително кратък, че обвинението не е за „тежко“ престъпление, както и че по отношение на ищеца не са били вземани мерки за процесуална принуда. Оспорва и размера на претендираното обезщетение, като излага, че същият е прекомерно завишен. Счита, че при евентуално уважаване на иска, законната лихва следва да се присъди от 04.03.2022 г. – датата на която постановлението за прекратяване е придобило стабилитет, а не от 16.11.2021 г. – датата на привличане на ищеца като обвиняем. Моли съда да отхвърли предявения иск.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба и от ОД на МВР Шумен, в който се излагат твърдения, че областната дирекция не е надлежен ответник.

Искът се оспорва и като неоснователен. Ответникът твърди, че наказателното производство е прекратено поради това, че деянието е малозначително, респ. счита, че ищецът е допринесъл с поведението си за резултата. Прави искане за прекратяване на настоящото производство, а ако се приеме, че искът е допустим – моли за отхвърляне на същия като неоснователен. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от правна и фактическа страна следното:

Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.

Релевираното от ответника Областна дирекция на МВР – гр. Шумен възражение за недопустимост на производството срещу него като ненадлежен ответник, тъй като повдигналият обвинението старши разследващ полицай бил назначен от пряко от министъра на вътрешните работи, а на от директора на областната дирекция, касае материалноправната легитимация на ответника, а не процесуалноправната такава. При наведени с исковата молба твърдения за причиняване на вредоносния резултат от неколцина по смисъла на чл. 53 ЗЗД, право на увредения е да избере дали да ангажира отговорността на всеки от съвместните причинители на вредите или на някой от тях, който в отношенията с кредитора отговаря за цялото задължение. В настоящия случай ищецът е избрал да предяви иска си за неимуществени вреди срещу единия от причинителите – П. Р. Б., а иска си за имуществени вреди срещу другия – ОД на МВР – гр. Шумен. Доколкото твърденията на ищеца за общо причиняване на вредите предполага солидарна отговорност на ответниците и по двата иска, подобно разпределение на отговорността е допустимо и съобразно диспозитивното начало в процеса исковете следва да бъдат разгледани по начина, по който са предявени.

Предявите искове са с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.

На основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.

Ищецът извежда съдебно предявеното субективно материално право на вземане при твърденията, че е претърпял неимуществени вреди от проведено спрямо него наказателно преследване за престъпление по чл. 194, ал. 3, вр. с ал. 1 от НК, за наказателното производство по което е прекратено с Постановление от 21.12.2021г.

2

За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже: повдигнато срещу него обвинение за извършване на престъпление, наказателното производство по което е било прекратено на някое от посочените в закона основания; претърпени неимуществени и имуществени вреди, които да са в причинна връзка с проведеното наказателно преследване, размерът на вредите.

От приобщената по делото пр.пр. № ****/2020г. на РП-гр. Шумен, ДП № ***/2020г. на РУ на МВР – гр. Нови Пазар се установява, че наказателното производство е образувано с Постановление за образуване на досъдебно производство от 26.10.2020г. срещу неизвестен извършител за това, че на 16.09.2020г. в околностите на гр. Каспичан, обл. Шумен са били отнети от владението на Ивайло Бориславов Чолаков от гр. Варна, без негово съгласие, с намерение противозаконно да се присвоят чужди движили вещи – две бутилки уиски на обща стойност 95 лева, собственост на бензиностанция „ОМВ-юг“, като случаят е маловажен – престъпление по чл. 194, ал. 3 вр. с ал. 1 от НК.

След извършване на следствени действия с Постановление за прекратяване на наказателно производство от 21.06.2021г. наблюдаващият прокурор е прекратил наказателното производство на основание чл. 9, ал. 2, пр. 2 от НК. В мотивите е изложено, че в рамките на проведеното разследване с необходимата категоричност е установено, че на 16.09.2020г. на автомагистрала „Хемус“ в околностите на гр. Каспичан, обл. Шумен, ищецът Д. Г. Р. е отнел от владението на Ивайло Бориславов Чолаков без негово съгласие с намерението противозаконно да присвои бутилка уиски „Джак Даниелс“ на стойност 55,19 лева, собственост на „ОМВ-юг“, гр. Каспичан, а по същото време и на същото място Владимир Владимиров Гецов е отнел бутилка уиски „Джеймисън“ на стойност 39,99 лева.

Прокурорът е посочил, че между двете деяния не е установена връзка, а всяко едно от тях поотделно осъществява условията на чл. 9, ал. 2, пр. 2 от НК.

Постановлението е обжалвано от ощетеното юридическо лице „ОМВ България“ ООД и е потвърдено с Определение от 09.07.2021г. на РС – гр. Нови пазар по ЧНД № 264/2021г.

Това определение и постановлението за прекратяване са отменени с Определение от 27.09.2021г. на ОС – гр. Шумен по ВЧНД № 349/2021г. и делото е върнато на прокуратурата с указания за предприемане на действия по разследване. Съдът е приел, че е извършено повърхностно разследване на въпросите относно връзката между двете деяния и прекратяването се основава единствено на индивидуалната стойност на всяка от двете вещи, без да се установи обективната истина относно наличието или липсата на съучастие между извършителите.

След връщане на делото на прокуратурата, наблюдаващият прокурор е указал на разследващите органи да предприемат действия съобразно мотивите на определението, но по преписката няма данни за извършени нови действия по разследване. Вместо това, с Постановление за привличане на обвиняем от 26.10.2021г. ищецът Д. Г. Р. е привлечен като обвиняем в това, че на 16.09.2020г. в землището на гр. Каспичан, обл. Шумен, от търговски обект бензиностанция ОМВ-Юг е отнел чужда движима вещ от владението на Ивайло Бориславов Чолаков, а именно – 1 бр. бутилка уиски „Джак Даниелс“ от 0,700 литра на стойност 55,16 лева, собственост на „ОМВ България“ ООД, без негово съгласие, с намерение незаконно да я присвои, като случаят е маловажен – престъпление по чл. 194, ал.

3 вр. с ал. 1 от НК. По отношение на ищеца не е взета мярка за неотклонение. Като обвиняем е привлечено и лицето Владимир Владимиров Гецов.

Постановлението е предявено на ищеца на 09.11.2021г. и на същата дата е извършен разпит на обвиняем.

С постановление за привличане на обвиняем от 16.11.2021г. ищецът отново е привлечен като обвиняем за посоченото престъпление и е разпитан отново като обвиняем на 16.11.2021г. Преписката е изпратена на наблюдаващия прокурор с мнение за повдигане на обвинение.

3

С Постановление за прекратяване на наказателното производство от 21.12.2021г. на РП – гр. Шумен наблюдаващият прокурор отново е прекратил наказателното производство на основание чл. 9, ал. 2, пр. 2 от НК поради ниската пазарна стойност на отнетите вещи.

Уведомени са всички обвиняеми и ощетеното юридическо лице, като постановлението не е било обжалвано.

Съгласно нормата на чл. 9, ал. 2 НК не е престъпно деянието, което макар формално и да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна. Малозначителността на деянието, уредена в цитираната норма, изключва неговата обществена опасност, а деяние, което не е обществено опасно, не съставлява престъпление по смисъла на чл. 9, ал. 1 НК. В този смисъл основанието за прекратяване на наказателното производство по чл. 9, ал. 2 НК е съответно на това, уредено в чл. 24, ал. 1, т.

1, пр. 2 от НПК – когато деянието /макар и извършено/ не съставлява престъпление.

Следователно прекратяването на наказателното производство на това основание осъществява и състава на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 3 ЗОДОВ, защото наказателното производство срещу ищеца е прекратено поради това, че извършеното деяние не е престъпление.

С оглед на това, неоснователен е и доводът на ответниците относно наличието на изключителна вина или съпричиняване на вредите от страна на ищеца съгласно чл. 5 ЗОДОВ, основани на извършеното от ищеца деяние. В хипотезата, в която наказателното производство е прекратено, защото извършеното деяние не е престъпление, отговорността на държавата се ангажира заради това, че е обвинила ищеца в извършване на престъпление, каквото обективно не е налице. Без значение е дали извършеното изпълнително деяние съставлява друг вид правонарушение и дали то формално осъществява признаците някой от предвидените в особената част на НК състави – след като то не съставлява престъпление, уреденото в чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 3 ЗОДОВ основание за ангажиране обективната отговорност на държавата е осъществено и тя не може да се оневини по съображения, че ищецът все пак е извършил нещо противозаконно. Обективният факт на осъществяване на изпълнителното деяние не може да бъде разглеждан и като източник на съпричиняване на вредите от незаконното обвинение, тъй като именно държавата чрез прокуратурата като правозащитен орган и своите разследващи органи е компетентна да прецени, дали едно деяние съставлява или не съставлява престъпление. Фактът на извършване на деянието е ирелевантен за последиците от неправилната преценка на държавата по този въпрос. Противното би означавало да се възприеме, че във всяка хипотеза на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 3 ЗОДОВ е налице съпричиняване на вредите, защото ищецът всякога е извършил нещо, което е станало повод за неправилната преценка.