Решение № 631 от 31.03.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 631 гр. **** , 31.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ****, I СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и втори март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Невин Р. Шакирова

Светла В. Пенева

Красимир Т. Василев като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско дело № 20213100500457 по описа за 2021 година

Производството по делото е въззивно и е образувано по две жалби, както следва:

1. На „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК 103533691, адрес гр.**** против Решение № 261626 от 10.12.2019 година, постановено по гр.дело № 6244/2020 година, в частта, с която съдът е отхвърлил ищцовата претенция и е приел за установено в отношенията между ищеца „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК 103533691, адрес гр.**** и ответника К. Т. С. ЕГН********** от гр.****, че ответника не дължи на ищцовото дружество сумата от сумата от 2 716.78 лева, явяваща се корекция на сметка за периода 05.01.2019г. до 04.04.2019г. по фактура №0282085407 от 12.07.2019г. начислена за обект на потребление с адрес гр.****, ул."****, с клиентски № 1100173472 и абонатен № 0107902227 заедно със законната лихва начислена от датата на сезиране на съда - 25.02.2020г. до окончателното изплащане на сумата.

В жалбата се излага, че решението е неправилно, необосновано, както и че е постановено в разрез с доказателствата по делото. Съдържа доводи за наличие на правно основание за възникване на вземането на дружеството доставчик, а именно – цена на доставено и потребено в обекта количество ел.

1енергия. Абонатът дължи заплащане на потребеното количество ел. енергия, различно от отчетеното на основание договорното правоотношение между страните. Вземането на „Енерго-Про Продажби“ АД, гр. **** е за реално доставена и потребена електрическа енергия, количеството на което е било отчетено от СТИ, но при месечното отчитане на показанията на електромера не е било фактурирано, вследствие на нарушение осъществено от въззиваемата страна. Моли, в тази връзка да се отмени решението на ВРС и 1 вместо него бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде уважен, като основателен.

2.Втората въззивна жалба е също против Решение № 261626 от 10.12.2019 година, постановено по гр.дело № 6244/2020 година, в частта, с която съдът е приел за установено, че ответника К. Т. С. дължи на дружеството – ищец сумата от 435.67 лева, явяваща се корекция на сметка за периода 05.01.2019г. до 04.04.2019г. по фактура №0282085407 от 12.07.2019г. начислена за обект на потребление с адрес гр.****, ул."****, с клиентски № 1100173472 и абонатен № 0107902227 заедно със законната лихва начислена от датата на сезиране на съда - 25.02.2020г. до окончателното изплащане на сумата.

В тази жалба се излага, че атакувания съдебен акт противоречи както на наличните доказателства, така и на приложимия материален закон.По същество искането е в атакуваната му част решението да бъде отменено, а искът – отхвърлен.

В срока за отговор всяка от страните е депозирала такъв против жалбата на другата.Страните не са направили доказателствени и всяка претендира за разноски.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция се явява представител на въззивното дружество, в лицето на адв.М., която поддържа въззивната жалба.

Въззиваемата, редовно призована, не се явява, представлява се от адв.Д., които поддържа жалбата си и оспорва жалбата на другата страна.

След като се запозна с материалите по делото и със застъпените от страните становища, ВОС намери за установено следното:

Не се спори между страните, а е видно и от материалите по делото, че на адреса на въззивника С. са били извършени две проверки обективирани в КП от 04.04.2019 година и от 18.09.2018 година.С първата проверка е констатирано вмешателство в СТИ, поставяне на мост между токовите клеми, което е довело до невъзможност да се отчита консумираната ел енергия.С другата проверка, обективирана в КП от 18.09.2018 година е било констатирано натрупване на киловати в невизуализиран регистър.

При тези данни „Енерго Про Продажби“ АД е съставило две фактури – първата на стойност 435.67 лева, а втората на стойност – 2 716.78 лева.

От Съдебно техническата експертиза на л.61, е видно, че енергията е технически възможно да се достави до абоната; че СТИ не ползваната енергия, поради поставен мост между вход и изход на токовите клеми на СТИ, както и че преминалата през Т3 ел енергия е консумирана, без да се сочи кога е станало това.

При тези данни становището на съда е следното:

2

Предявените в условията на активно субективно съединяване искове намират правното си основание в хипотезата на чл. 422 ГПК. В тежест на въззивното дружество е да докаже, че в качеството си на доставчик на електроенергия е доставил посоченото в справката за корекция количество електроенергия и че тя на е била отчетена от средството за търговско измерване.Наличието на тези предпоставки следва да бъдат установени от него по пътя на пълното доказване, тъй като те обуславят изхода на спорното правоотношение.По делото не се спори, че въззиваемата страна е „Потребител” на електроенергия за битови нужди по см. на § 1, т. 42 ЗЕ.

Безспорно е и че имотът, където е монтиран процесният електромер, е бил присъединен към електро преносната мрежа, поради което ищеца има задължение да заплаща използваната електроенергия.Спорно обаче остава обстоятелството налице ли са предпоставките за възникване на договорно право на ответника служебно да коригира сметките за електроенергия за минал период от време, каквато е начислената служебно (след корекция) електроенергия за периода 24.10.2018 година до 21.01.2019 година.В този случай въззивното дружество се е позовало на предвидената в чл. 24 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на “Енерго Про България Продажби” АД, възможност за коригиране на сметките за използвана от потребителя електрическа енергия за изминал период въз основа на представените от “Енерго Про България Мрежи” Констативен протокол от 21.01.2019 година и сметка за начислена енергия при неточно измерване на пренесената електрическа енергия, извършена в случая по реда на чл. 38, ал. 3, т. 3 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на “Енерго Про Продажби” АД. Или, единственото основание за корекцията и фактурирането на процесната сума представлява цитирания констативен протокол, който не се ползва с материална доказателствена сила, освен в хипотезите, в които констативният протокол е подписан от титуляра на абонатния номер или от упълномощен представител. Предвидените в чл. 38 от общите условия методика за изчисляване на корекцията, допуска такава без да се отчита към коя дата е налице неотчитане на електроенергия, доколкото в ал. 4 на цитираната норма е заложено принципното положение за начален период на корекцията да се вземе датата на монтажа на СТИ или датата на предходната проверка, като общия корекционен период да не бъде по-голям от 180 дни. Не става ясно в случая, при липса на доказателства за предхождаща проверка как е определено началният момент на корекцията да е 24.10.2018 година, а в тежест на дружеството е да установи, че именно към посочената дата е започнало неточното отчитане на електроенергията от електромера на ищцата. В противен случай, без да се държи сметка за този период или без да се отчете реално консумираната електрическа енергия, едностранното изчисляване и коригиране на сметките за минал период позволява на доставчика да получи цена за недоставена от него и неползвана от потребителя електрическа енергия.

Клаузата на общите условия, която регламентира едностранно от доставчика на електроенергия за предходен период от време без определяне 3 на периода и без отчитане на реално консумираната електрическа енергия е неравноправна по см. на чл. 146, т. 6, 14 и 18 от Закона за защита на потребителите. Това е така, тъй като възможност за едностранна корекция на сметки не е предвидена в действащите към процесния период нормативни актове – Закона за енергетиката и Наредба № 6 от 09.06.2004 год. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи, нито в Правилата за търговия с електрическа енергия и Правилата за измерване на количеството електрическа енергия. А след като цитираната клауза на общите условия не е била предмет на индивидуално уговаряне между страните, то и на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП е нищожна и като такива не могат да произведат действие /в този смисъл са и постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 189/11.04.2011 год. на ВКС по т.д. № 39/2010 год., ІІ т.о.; решение № 79/11.05.2011 год. на ВКС по т.д. № 582/2010 год., ІІ т.о., както и конкретно касаещите настоящото дружество въззивник решение № 29/15.07.2011 год. на ВКС по т.д. № 255/2010 год., ІІ т.д./. Посочените решения съставляват според разясненията в т. 2 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС задължителна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК и със същите е даден отрицателен отговор на въпроса съществува ли законово основание за доставчика на електрическа енергия да коригира едностранно сметките на потребителите за доставена през изминал период електрическа енергия.

За процесния период, отношенията между страните се регламентират от Закона за енергетиката, Наредба № 6 от 09.06.2004 год. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи, Наредба за лицензиране на дейностите в енергетиката, Правилата за търговия с електрическа енергия и Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, обнародвани в ДВ, бр. 38 от 11.05.2007 г. В Закона за енергетиката и издадената въз основа на чл. 116, ал. 7 ЗЕ Наредба № 6 от 09.06.2004г. не е предвидена възможността, съдържаща се в чл. 49 от отменената Наредба за присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на производители и потребители от 2000 година, за извършване на едностранни корекции на подадената електрическа енергия и на сметките за минал период и методика за това. Такава възможност не е уредена и в Правилата за търговия с електрическа енергия и Правилата за измерване на количеството електрическа енергия. При липса на предвидена в действащото законодателство възможност за едностранна промяна от доставчика на доставено количество електрическа енергия и сметките за минал период не съществува законно основание такава санкция да се уговаря в Общите условия. Неоснователни са възраженията на въззивника, почиващи на общи принципи на правото за неоснователно обогатяване и за споделяне на отговорността предвид равнопоставеното положение на страните по процесния договор. Напротив при сключване и изпълнение на конкретния вид договори – за продажба на електрическа енегрия потребителят е в положението на по-слаба страна, а дружеството, предвид предоставената му 4 лицензия, има господстващо положение на пазара за продажба на електроенергия на определена територия от страната. Възможността потребителят да въздейства върху ОУ е ограничена и регламентирани в тях санкционни клаузи каквито по съществото си представляват чл. 24 и чл. 25 от ОУ на ДПЕЕ и чл. 38 от ОУ на ДПЕЕЕМ, не могат да съществуват в противоречие с императивни норми на закона и основни принципи на правото. Особеният ред при търговията с електрическа енергия определя, че именно лицензиантът е длъжен да осигурява освен надеждно, качествено и непрекъснато снабдяване на потребителите, също и измерване и отчитане на електрическата енергия чрез монтиране и поддържане в изправност на средства за търговско измерване и назначаване на квалифициран персонал за контрол и отчитане на измервателните средства (чл. 69, чл. 116, чл. 120 ЗЕ, чл. 84 и чл. 87 от Наредба за лицензиране на дейностите в енергетиката). При осъществяване на тези дейности доставчикът на електрическа енергия трябва да полага дължимата грижа на добрия търговец, за да гарантира качество и надлежен отчет на подадената електрическа енергия. Съгласно чл. 120, ал. 1 ЗЕ средството за техническо измерване е собственост на ответника, поради което последният има задължение да осигури правилното и коректно фунциониране, да констатира своевременно грешката в измерването или неизмерването. В случаите, когато отклоненията в показателите на консумираната електрическа енергия се дължат на неправомерно действие от страна на потребителя, доставчикът на електрическа енергия следва да установи периода на грешното измерване или неизмерване в резултат на неправомерното действие на потребителя. В противен случай, без да се държи сметка за този период или без да се отчете реално консумираната електрическа енергия, едностранното изчисляване и коригиране на сметките за електрическа енергия за минал период позволява на доставчика да получи цена за недоставена от него и неползвана от потребителя електрическа енергия. Клаузата от договора /Общите условия/, която регламентира едностранно от доставчика на електрическа енергия коригиране на сметките за електрическа енергия за предходен период от време без определяне на периода и без отчитане на реално консумираната електрическа енергия, следва да се счита за неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 6 и т. 18 ЗЗП, доколкото въпреки изискването за добросъвестност, създава в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора. Клаузите на чл. 24 и 25 от Общите условия на ДПЕЕ нарушават основните принципи на равнопоставеност между страните и на защита интересите на потребителите при търговията с електрическа енергия. Посочените разпоредби предвиждат санкциониране на потребителя, без да се изисква виновно поведение на последния. Обективната отговорност в правото е изключение, поради което и е недопустимо да се предвижда едностранно. Пределите на гражданската отговорност при неизпълнение на договорно задължение са регламентирани в чл. 82 ЗЗД и тази отговорност винаги е за виновно поведение. Ето защо като противоречащи на разпоредбата на чл. 82 ЗЗД клаузите на чл. 24 и чл. 25 от ОУ на ДПЕЕ и на чл. 38 от ОУ на ДПЕЕЕМ са нищожни и не обвързват страните.