Решение № 9837 от 09.06.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9837 гр. София, 09.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА при участието на секретаря ИСКРА Д. КУРТЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Гражданско дело № 20211110147917 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за осъждане на ЗД „Евроинс“ АД да заплати на „Аутотехника“ ЕООД сумата от 925.17 лева, представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди по лек автомобил „Дачия Сандеро“ с рег. № СВ 7407 НК от ПТП, настъпило на 08.03.2021г. в гр. Банкя, на ул. „Цар Освободител“ № 18, по вина на водача на лек автомобил „БМВ 116 i“ с рег. № СВ 9318 НС, чиято гражданска (деликтна) отговорност била обезпечена по силата на сключен с ответника договор за имуществено застраховане „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.08.2021г. до окончателно изплащане на задължението.

Ищецът твърди, че на 08.03.2021г. в гр. Банкя, на ул. „Цар Освободител“ № 18 настъпило ПТП между собствения му лек автомобил „Дачия Сандеро“ с рег. № СВ 7407 НК и лек автомобил „БМВ 116 i“ с рег. № СВ 9318 НС, чийто водач бил отговорен за настъпване на инцидента, тъй който ударил отзад с управлявания от него лек автомобил намиращия се пред него и изчакващ да извърши маневра завой наляво автомобил „Дачия Сандеро“.

Поддържа, че към датата на ПТП гражданската отговорност на водача на лек автомобил „БМВ 116 i“ била обезпечена от ответното дружество в качеството му на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. В резултат от произшествието на лек автомобил „Дачия Сандеро“ били причинени увреждания на обща стойност 925.17 лева, от които 746.00 лева- стойност на ремонтните дейности, и 169.17 левацена на вложените при ремонта авточасти. За обезщетяване на така настъпилите вреди ищецът отправил покана до ответника, който обаче нито определил, нито изплатил застрахователно обезщетение. При тези съображения претендира процесната сума, ведно със законната лихва, както и разноски.

В законоустановения едномесечен срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът оспорва предявения иск, оспорвайки настъпването на пътен инцидент с участието на двата автомобила и излагайки в тази насока подробни съображения, касаещи вида и местоположението на уврежданията по тях, обосноваващи според ответника невъзможност конкретните увреди да са резултат от сблъсък между конкретните модели леки автомобили. Оспорва в тази връзка доказателствената стойност на двустранния контативен протокол, както и декларациите на двамата водачи- участници в 1

ПТП. В условията на евентуалност спрямо този довод навежда такъв за липса на причинна връзка между вредите по МПС и твърдяното ПТП. Счита, че вина за настъпване на инцидента носи водачът на собственото на ищеца МПС, евентуално- че последният е допринесъл за настъпването му и за вредоносните последици от него. Оспорва претенцията и по размер, поддържайки, че стойността на претендираното обезщетение е прекомерно завишена с оглед средните пазарни цени към датата на ПТП. Поддържа, че не дължи и обезщетение за забава, доколкото не е поставен в такава. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:

В разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ е уредена правната възможност за увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените от него имуществени и неимуществени вреди срещу застрахователя, обезпечил гражданската отговорност на делинквента по силата на договор за имуществено застраховане „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. За да бъде ангажирана имуществената отговорност на застрахователя, в обективната действителност следва да са се осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/ наличие на валидно и действащо застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Гражданска отговорност“, по силата на което застрахователят се е задължил да обезпечи гражданската (деликтна) отговорност на сочения за виновен водач на МПС (на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага оборимо); 2/ реализиране на застрахователно събитие- ПТП, в срока на действие на застрахователното покритие; 3/ настъпване на имуществени вреди- неблагоприятно засягане на материални и парично оценими блага на ищеца вследствие на осъществения застрахователен риск; 4/ причинно- следствена връзка между ПТП и вредоносните последици.

Не е спорно между страните и поради това на основание разпоредбите на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК с доклада по делото като безспорно и поради това ненуждаещо се от доказване е отделено правнорелевантното обстоятелство, че към датата на ПТП гражданската (деликтната) отговорност на водача на лек автомобил „БМВ 116 i“ с рег. № СВ 9318 НС е била обезпечена от ответното дружество.

Спорните по делото въпроси касаят механизма на ПТП, възможността при сблъсък между конкретните превозни средства, с оглед техните габарити и взаимно разположение, да настъпят сочените от ищеца вреди по лек автомобил „Дачия Сандеро“, както и стойността, необходима за възстановяване на увреденото имущество.

Установява се от съставения непосредствено след твърдяния сблъсък двустранен констативен протокол за ПТП от 08.03.2021г., че на тази дата, около 11:45 часа, в гр. Банкя, на ул. „Цар Освободител“ № 18 е настъпил пътен инцидент между лек автомобил „Дачия Сандеро“ с рег. № СВ 7407 НК и лек автомобил „БМВ 116 i“ с рег. № СВ 9318 НС, при който лек автомобил „Дачия“ е бил в спряло състояние, подготвяйки се да извърши завой наляво, а лек автомобил „БМВ“ го ударил в задната му част.

Така изложеното и изобразено в скицата на пътната обстановка, съдържаща се в двустранния констативен протокол, се потвърждава от изявленията на двамата водачи в декларациите за настъпил пътен инцидент, представени от ответника с отговора на исковата молба. Така, водачът на лек автомобил „Дачия Сандеро“ е изложил, че управлявайки автомобила в гр. Банкя, по ул. „Цар Освободител“ и нямалявайки скоростта заради задръстване от коли, бил ударен отзад от черно „БМВ“, като ударът бил силен. А водачът на лек автомобил „БМВ“ е заявил, че се разсеял и ударил отзад автомобила, който бил спрял пред него, изчаквайки за възможност да завие наляво.

Правдоподобността от техническа гледна точка на така отразения в коментираните документи механизъм на ПТП се потвърждава от заключението на съдебноавтотехническата експертиза, което, преценено по реда на чл. 202 ГПК, съдът намира за 2 компетентно и добросъвестно изготвено, даващо пълни, точни и обосновани отговори на възложените задачи. В изпълнение на формулираните от ответника задачи вещото лице е установило и отразило в писменото си заключение мястото на настъпване на ПТП, траекторията на движение на двата автомобила и е извършило съпоствака с мащабирани модели на процесните МПС, в резултат от която е установило, че контактните зони при първоначалното съприкоснование между двете МПС отговаря на увредените детайли като характеристики- височина и широчина. Експертът е уточнил, че единствено установеното въз основа на снимковия материал на лек автомобил „Дачия Сандеро“ задиране в лявата част на задната му броня не би могло да бъде получено при процесния пътен инцидент. А по отношение на спукването на левия стоп на лекия автомобил е допълнил, че би могло да бъде получено както при процесното ПТП- вследствие изместване на задния капак (вратата на багажника) наляво, така и при увреждащото събитие, при което се е получило задирането в лявата част на бронята. В проведеното на 15.03.2023г. открито съдебно заседание експертът е разяснил по отношение на стопа, че е възможно при удара задната броня на лек автомобил „Дачия“ да се е изместила нагоре, доколкото се касае за еластичен детайл, което да е довело до спукване на коментираната част, като е допълнил, че на снимките на сочения за увреден лек автомобил се вижда, че е намалена хлабината между бронята и стопа, като е възможно това да се дължи на процесния удар. В заключение по посочения въпрос е обобщил, че не би могъл с категоричност да отговори кога, респ. от кое събитие е настъпило увреждането по левия стоп на „Дачия Сандеро“.

В същото заседание експертът е изяснил, че е възможно въпреки удара, доколкото същият не е бил много силен, предната броня на лек автомобил „БМВ“ да се е възстановила, тъй като е еластична, но по нея да са останали констатираните при огледа хоризонтални и вертикални охлузвания.

Въз основа на така приобщената доказателствена съвкупност настоящият съдебен състав намира, че единствена причина за настъпване на процесния пътен инцидент е поведението на водача на лек автомобил „БМВ“, който, като не спазил нужната дистанция и не намалил скоростта си на движение, за да спре на безопасно разстояние зад намиращия се пред него лек автомобил „Дачия“, ударил последния отзад, с което нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 2 и чл. 23, ал. 1 ЗДвП, съгласно които водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението, като водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко.

Противно на поддържаното от ответника в отговора на исковата молба, в случая не се установява конкретно противоправно поведение на водача на увредения лек автомобил „Дачия Сандеро“, което да бъде преценявано като изключителна причина за настъпване на пътния инцидент, евентуално като допринесло за същия, като в тази връзка следва да се изясни и, че такова конкретно поведение не се сочи в отговора на исковата молба, в който се съдържа бланкетно и принципно позоваване на нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, предвиждаща основание за редуциране отговорността на делинквента.

В двустранния констативен протокол за ПТП, както и в декларацията на водача на лек автомобил „Дачия Сандеро“ като увредени детайли на същия са посочени задна броня, заден ляв стоп и багажник (задна врата), като въз основа на заключението на съдебноавтотехническата експертиза, допълнено и уточнено в проведеното на 15.03.2023г. открито съдебно заседание в изяснения по- горе смисъл, доколкото единственото увреждане, за 3 което експертът с категоричност е заключил, че не се намира в причинна връзка с инцидента, е задирането по лявата част на задната броня, а и при липсата на други данни следва да се приеме, че всички останали увреждания по задната броня, капака на багажника и левия стоп са в причинна връзка с инцидента и поради това подлежат на възстановяване от делинквента, респ. от застрахователя на гражданската (деликтната) му отговорност.

Установява се въз основа на заключението на съдебно- автотехническата експертиза- в оценителната му част, че стойността, необходима за възстановяване на увредения автомобил в състоянието му отпреди инцидента, представляваща т. нар. възстановителна стойност на имуществото по смисъла на разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ, релевантна в хипотезата на частична увреда, каквато е настоящата, възлиза на сумата от общо 1198.08 лева (с включена стойност на левия стоп по изложените по- горе съображения за това).

С оглед на това и с оглед действащото в българския граждански процес диспозитивно начало предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ следва да бъде изцяло уважен.

Тук следва да се изясни, че в случая с оглед цената на предявения иск, същият подлежи на цялостно уважаване дори и да се приеме, че вредата по левия стоп не е в причинна връзка с процесното ПТП, доколкото съобразно неоспореното заключение на съдебно- оценителната експертиза стойността на ремонта на останалите автодетайли по средни пазарни цени към датата на произшествието възлиза на сума, по- голяма от претендираната.