Решение № 720 от 06.07.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 720 гр. Варна, 06.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела Д. Томова

Членове:

Светлана Тодорова

Цветелина Г. Хекимова при участието на секретаря Нели П. Катрикова Добрева като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Въззивно гражданско дело № 20263100500684 по описа за 2026 година за да се произнесе взе, предвид следното:

Подадена е въззивна жалба вх.№ 5606/22.01.2026 г. от „Уиз Еър Унгария“ Црт, със седалище Унгария, действащо чрез „Уиз Еър Унгария Црт клон България“, КТЧ ЕИК 200830927, със седалище и адрес на управление гр.

София, Летище София, срещу решение № 4743/29.12.2025г., постановено по гр. д. № 1921/2025 г. по описа на ВРС, с което е уважен предявеният от Л. Н.

Д., род. на ******, с адрес: *****, срещу жалбоподателя иск за заплащане на сумата от 782.33 лева, представляваща равностойността на 400 евро обезщетение на основание чл. 7, т. 1, б. „б“ от Регламент ЕО № 261/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. за закъснение на полет W6 4501, планиран за 01.08.2024 г. по направление Варна – Лондон, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 12.11.2024 г. до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 14324/2024 г. по описа на ВРС.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно, постановено въз основа на неправилни изводи на първоинстанционния съд за липса на извънредни обстоятелства, станали причина за закъснението на процесния полет. Твърди се, че в случая са били налагани множество ограничения и предписания от Евроконтрол във връзка с лоши метеорологични условия, които са мерки, задължителни за спазване от авиопревозвачите, които не са били под контрола на ответника и не е било възможно да бъдат предвидени.

Отправената към съда молба е за отмяна на решението и за отхвърляне на предявения иск изцяло, като се присъдят и направените разноски.

1

В срока по чл. 263 ГПК не е депозиран писмен отговор от въззиваемата страна Л. Н. Д., род. на ******, с адрес: *****.

С молба вх. № 17863/02.06.2026 г. въззивникът заявява, че в първоинстанционното производство с пълно и главно доказване е доказано налагането на множество слотове от Евроконтрол, които обстоятелства не са могли да бъдат контролирани и предвидени при планиране на полета, и са довели до закъснение на полета. Прави възражение за прекомерност на претендираното от въззиваемия адвокатско възнаграждение.

С молба вх. № 18736/09.06.2025 г. въззиваемата страна заявява, че от материалите по делото е безспорно установено, че самолет с рег. № HA-LGP е пристигнал на летище Варна близо час след планираното излитане на процесния полет, от което следва, че физическата невъзможност за изпълнение на полета в разписанието е настъпила преди каквито и да е ограничения на Евроконтрол, насочени конкретно към маршрута Варна – Лутън. Твърди, че наложените от АТФМ ограничения не съставляват самостоятелно извънредно обстоятелство, като въззивникът не е доказал предприемането на всички разумни мерки, които да изключат отговорността му. Моли за потвърждаване на първоинстанционното съдебно решение и присъждане на съдебно-деловодни разноски за настоящото производство.

За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:

Производството е образувано по предявен от Л. Н. Д., род. на ******, с адрес: *****, срещу „Уиз Еър Унгария Црт.“ АД, действащо на територията на Република България чрез „Уиз Еър Унгария Црт. – клон България“ КЧТ, ЕИК 200830927, със седалище гр. София по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК положителен установителен иск за признаване за установено, че ответникът дължи сумата от 782.33 лв., представляваща равностойността на 400 евро – обезщетение за закъснение на полет W6 4501, планиран за 01.08.2024 г. по направление Варна – Лондон, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 12.11.2024 г. до окончателното изплащане на задължението, на правно основание чл. 7, ал. 1, б. „б“ от Регламент ЕО № 261/2004, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр. дело. № 14324/2024 г. по описа на ВРС.

В исковата молба се твърди, че между ищцата и ответника е сключен договор за въздушен превоз, съгласно който последният се задължил да я превози с полет W6 4501, излитащ по разписание от Летище Варна и пристигащ по разписание на 01.08.2024 г. в 20.55 ч. /местно време/ на Летище Лутън, Лондон. Уточнява, че направила резервация и заплатила за нея на 24.05.2024 г., като на същата дата получила потвърждение от авиокомпанията.

Заявява, че полетът бил изпълнен със закъснение от три часа, изчислено спрямо часа на пристигане по разписание, поради което в нейна полза възникнало право на обезщетение по чл. 7, т. 1, б. „б“ от Регламент /ЕО/ 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91, което е във фиксиран размер от 400 евро. Сочи, че предявила извънсъдебна претенция пред ответника, но обезщетение не й било заплатено.

2

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск. Признава наличието на облигационно отношение между страните по договор за въздушен превоз, както и че полетът е осъществен със закъснение от три часа. Поддържа, че закъснението се дължи на ограничения на въздушния трафик в дневното разписание на самолета /АТС SLOTS/. Излага, че на 01.08.2024 г. самолетът е изпълнил предходен полет W6 4536 от летище Брюксел - Шарлероа до летище Варна със закъснение от 2 часа и 15 минути, дължащо се на лошо време по маршрута, което довело до налагане на ограничения на времето на излитане. Сочи, че ограниченията се налагат от Евроконтрол и са задължителни за въздушните превозвачи. Счита, че посоченото се явява извънредно обстоятелство, поради което и ответникът следва да се освободи от отговорност за заплащане на обезщетение по Регламент 261/2004 г.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата оплакване за неправилност и необоснованост на извода на съда, че не са били налице извънредни обстоятелства, които са довели до закъснението на процесния полет.

Основният спорен въпрос, пренесен и във въззивното производство, е дали са налице извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати дори да се били взети всички необходими мерки, освобождаващи ответника, като опериращ превозвач, да заплати на ищеца обезщетението по чл. 7, т.1, б. „б“. от Регламент (ЕО) 261/2004г.

Съгласно разясненията, дадени с решение на СЕС по дело С-402/07 от 19.11.2009 г., членове 5, 6 и 7 от Регламент № 261/2004г. трябва да се тълкуват в смисъл, че пътниците на закъснели полети може да се приравнят на пътниците на отменени полети за целите на прилагането на правото на обезщетение и че така те могат да се позовават на правото на обезщетение по чл. 7 от този регламент, когато поради закъснение на полет претърпяват загуба на време, равна на или по-голяма от три часа, с други думи - когато достигат своя краен пункт на пристигане три часа или повече след предварително планираното от въздушния превозвач време за пристигане по разписание.

Съгласно разпоредбата на чл. 7, § 1, б. "б" от Регламент № 261/2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, пътниците получават обезщетение в размер на 400 EUR за всички полети на територията на Общността над 1 500 километра и за всички други полети между 1 500 и 3 500 километра.

3

Съгласно чл. 5, § 3 от Регламента, опериращият въздушен превозвач не е длъжен да изплаща обезщетение по чл. 7, ако може да докаже, че отмяната на полета е причинена от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки.

В съображение 14 от Регламента се съдържа неизчерпателно изброяване на "извънредни обстоятелства". Това са обстоятелства, свързани с политическа нестабилност, метеорологични условия, несъвместими с експлоатацията на съответния полет, рискове за сигурността, неочаквани дефекти в системата за безопасност на полета и стачки, които оказват влияние върху дейността на въздушния превозвач.

В съображение 15 е посочено, че извънредни обстоятелства се смята, че съществуват, когато въздействието на решение за управление на въздушния трафик във връзка с определен самолет, в определен ден, води до голямо закъснение, закъснение, продължаващо до другия ден, или отмяна на един или повече полети с този самолет, въпреки че са взети необходими мерки от съответния въздушен превозвач за избягване на закъснения или отменени полети.

Съобразно т. 5.1 от Тълкувателните насоки на регламент /ЕО/ 261/2004 на ЕП и Съвета относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, за да бъде квалифицирано дадено обстоятелство като такова с извънреден характер по смисъла на регламента следва да бъдат изпълнени две кумулативни условия, а именно: по своето естество или произход събитието да не е присъщо на нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач и по своето естество или произход то да се намира извън ефективния контрол на този въздушен превозвач. В този смисъл е и константната съдебна практика на СЕС / Решение на Съда от 22 декември 2008 г. по дело C549/07, т. 23; Решение на Съда от 31 януари 2013 г. по дело C12/11, т. 29 и Решение на Съда от 17 септември 2015 г. по дело C-257/14, т. 36/.

Тъй като не всички извънредни обстоятелства освобождават от отговорност, този, който се позовава на тях, се приема, че във всеки случай трябва да се установи, че обстоятелствата не биха могли да бъдат избегнати чрез съобразени със ситуацията мерки. Става въпрос за мерки, които в момента на настъпването на извънредните обстоятелства, отговарят на техническите и икономически условия, поносими за съответния въздушен превозвач (решение от 12 май 2011 г., Eglitis и Ratnieks, C 294/10 , EU: C: 2011:

303, т. 25 и цитираната съдебна практика).

В този смисъл се приема, че превозвачът трябва да установи, че дори ако използва всички човешки или материални ресурси и финансови средства, с които разполага, явно не би могъл (освен с цената на непоносими жертви с оглед на капацитета на предприятието си към дадения момент) да избегне извънредните обстоятелства, които могат да доведат до отмяната на полета или до закъснение при пристигането му от три или повече часа (в този смисъл решения от 19 ноември 2009 г., Sturgeon и др., C 402/07 и C 432/07, EU: C:

2009: 716, т. 61 и от 12 май 2011 г., Eglitis и Ratnieks, C 294/10 , EU: C: 2011:

303, т. 25).

В решение на СЕС от 22.04.2022 г. по дело С-826/19 е прието, че за да се 4 освободи от задължението си да плати обезщетение на пътниците при голямо закъснение на полет при пристигането, опериращият въздушен превозвач може да се позове на извънредно обстоятелство, което е засегнало не посочения закъснял полет, а предишен полет, опериран от самия него със същото въздухоплавателно средство, в рамките на неговата предпредпоследна ротация, при условие, че е налице пряка причинно-следствена връзка между настъпването на това обстоятелство и голямото закъснение на следващия полет при пристигането. В случай, че по отношение на полета от предходна ротация на самолета не са налице извънредни обстоятелства по смисъла на чл.