Решение № 260264 от 07.06.2021, Районен съд - Шумен

Р Е Ш Е Н И Е

260264/7.6.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд десети състав

На осемнадесети май две хиляди двадесет и първа година

В публично заседание в следния състав Председател: Жанет Марчева

Секретар: П.Николова

Като разгледа докладваното от районния съдия

Гр.д. № 2096 по описа на ШРС за 2020 г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по искове с правно основание по чл.127, ал.2 от СК, във връзка с чл.143 от СК и иск по чл. 149 от СК за издръжка за минало време по отношение на общото на страните малолетно дете.

Предявена е искова молба от Т.К.К. с ЕГН **********, с адрес ***, действащ чрез адв. Г.К. от АК – София със съдебен адрес *** срещу Ц.Ж.В. с ЕГН ********** с адрес ***. В молбата се твърди, че страните са родители на Ж.Т.К., родена на ***г., като нямат сключен граждански брак помежду си. Досега имали една раздяла, като пак заживяли заедно. Майката напуснала окончателно семейното жилище, заедно с детето преди година, като към момента има фактическо съжителство с друг мъж. Това обосновавало правния интерес от водене на настоящото производство от страна на ищеца, като моли родителските права да бъдат присъдени на майката и местоживеенето на детето да бъде на нейния адрес.

Личните контакти до навършване на 5 години от детето да бъдат определени всяка първа и трета събота от месеца от 10.00 ч. до 17.00 ч., както и на рождения ден на детето от 10.00 ч. до 14.00 ч. След навършване на петгодишна възраст до навършване на седем години – всяка нечетна събота от 10.00 ч. до 17.00 ч. в неделя с преспиване в дома на бащата, а за първия ден на Коледните празници, втория ден на Великденските празници, първи януари и рождения ден на детето (или първия ден след него), както и именния ден на детето - за часовете от 10.00 часа до 17.00 часа. Ако режима на лични отношения съвпада с този за лични празници се прилага режима за празниците. След навършване на 7 години - всяка нечетна събота от 10.00 ч. до 17.00 ч. в неделя с преспиване в дома на бащата, рождения ден на детето от 13.00 ч. до 17.00 часа или първия следващ ден след него, както и на именния ден на детето от 10ч. до 14 ч. Ако режима на лични отношения съвпада с този за лични празници да се прилага режима за празниците. На нечетна година – първия ден на Коледните празници и втория ден на Великденските празници с преспиване от 10ч.до 17ч. на следващия ден. На четна година втория ден на

Коледните празници от 10ч.до 17ч. и първия ден на Великденските празници от 10ч.до 17ч. с преспиване при бащата. На нечетна година 1 януари, 3 март, 1 май и 6 септември от 10ч.до 17.00ч. На четна година 1 януари, 6 май, 24 май, 22 септември от 10ч до 17 часа. Ако режима за официални празници съвпада с този за лични отношения се прилага втория. Първите три дни на зимната и вторите три дни на пролетната ваканция при нечетна година, вторите три на зимната и първите три на пролетната ваканция при четната година.

При съвпадение на режимите, се прилагат тези за официални празници. 30 дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, като майката уведомява бащата до 31 май на текущата година, а до 10 юни бащата уведомява майката къде ще бъде с детето. При неуведомяване на майката бащата прави избора си до 10 юни. Ищецът имал възможност да заплаща издръжка в размер на 170 лв. месечно. В заключение се моли за уважаване на исковете така както са предявени.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея били редовно връчени на ответницата, като в законоустановения месечен срок от нейна страна бил депозиран писмен отговор и насрещен иск. В писмения отговор се моли за присъждане на родителските права на майката, като местоживеенето да бъде на нейния адрес, моли се за осъждане на ответника да заплати издръжка от 200 лв., считано от датата на завеждане на исковата молба, както и определяне на режим на контакти – всяка първа и трета събота от 08.00 часа до 12.00 часа в присъствието на майката.

В депозирания по делото насрещен иск по чл.149 от СК се излагат причините за неразбирателството между страните, а именно отказа на бащата да се грижи лично за детето през времето, когато майката е била на лечение във Варна, като това била причината майката и детето да напуснат семейното жилище и да заживеят в дома на нейните родители. В последствие се събрали отново, но отношенията им се влошили още повече и окончателно се разделили април 2019г. Оттогава грижи за детето полагала майката, като разчитала на помощта на своите родители и на своя приятел, при когото живеела.

В заключение се иска от съда да заплати издръжка за минало време в размер на 2160 лв. за периода от 29.09.2019г. до 29.09.2020г. по посочена банкова сметка, ***срочена вноска до окончателното изплащане на вземането.

В срока на писмен отговор е подаден такъв от страна на ответника по насрещния иск. Излага се, че искът е допустим, но частично основателен за сумата от 1860 лв., като над този размер е неоснователен.

В съдебно заседание ищецът по първоначалния иск се явява лично, заедно с адв. К. от ШАК, като поддържат исковете и оспорват насрещната искова молба, досежно претендирания размер. В писмената защита по делото се доразвиват доводите, изложени в исковата молба относно основателността на исковете.

В съдебно заседание ответницата по първоначалния иск се явява лично, заедно с адв. С.Е.от

ШАК, като оспорват исковата молба в частта ѝ за личните контакти между бащата и детето и поддържат предявената насрещна искова молба. В представените по делото писмени бележки се развиват обстойно доводите за определяне на подходящ режим на контакти и размер на издръжка за минало време и занапред.

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Страните са живели заедно през периоди от време, прекъсвани от раздели. Отношенията им били обтегнати през времето на съвместното им съжителство, като неразбирателство имало и между ответницата и семейството на ищеца, през времето когато двете семейства живели заедно. От съвместното им съжителство се родило едно дете – дъщеря Ж.Т.К., родена на ***г. и понастоящем на пет години. Към момента посещава детска градина „Конче вихрогонче“ в гр.Шумен. От раждането на детето основните грижи за него полагала неговата майка, като помежду им била изградена изключително силна емоционална връзка. Между страните имало образувано предходно съдебно производство със същия предмет, като били постановени и привременни мерки с Определение № 2049/12.09.2017г. по гр.д. № 2244/2017г.

Производството било спряно по взаимно съгласие на страните и в последствие прекратено служебно от съда, поради изтичане на шестмесечния срок на спиране и липсата на искане за възобновяване. Именно след образуване на производството страните направили поредния безуспешен опит да заздравят връзката си и да отглеждат и възпитават заедно детето си. Така окончателната раздяла между тях настъпила преди повече от година, като към момента майката съжителства с друг партньор и живеят заедно с детето Ж. в дома на неговите родители. През периода, през който страните били разделени контактите помежду им не били прекъсвани, като бащата осъществявал срещите си с детето в присъствието на майката в дома, в който живеел. През октомври 2020 г. бащата отишъл до дома на майката, придружаван от свид. П.Т.К.(баба на Ж. и майка на ищеца), като при поканата им детето да се качи в лекия автомобил, същото отказало категорично и се разплакало и разстроило. Последвали пререкания между родителите и техните близки и оттогава бащата прекъснал провеждането на срещи между него и детето, като не поддържал контакт и по телефона.

От представените по делото доказателства се установява, че бащата е регистриран като земеделски производител на 21.02.2012г., като към 2015г. в неговия животновъден обект се отглеждат 150 пчелни семейства. Видно от справка на дейността му за стопанската 2019/2020г. (лист 15 от делото) пчелните семейства, регистрирани в землището на с. ***са 200 броя. Представена е годишна данъчна декларация, по чл.50 от ЗДДФЛ, входирана пред НАП, офис Шумен на 26.08.2020г., в която е посочена годишна данъчна основа в размер на 12 667.60 лв. В съдебно заседание се представя годишна данъчна декларация с вх. № 270040197749 от 18.03.2021г. за реализирания през 2020г. доход от ищеца, който е в размер на 7 517.68 лв.

Представен е Договор за наем от 02.12.2019г. за наето от ищеца жилище в гр.Шумен, находящо се на ***, като заплащания месечен наем бил в размер на 350 лв. и срокът на договора е до 31.12.2019г.

Представени са доказателства за преведена по банков път на 20.03.2020г. сума в размер на 120 лв. за лекарства на Ж., както и касови бонове за закупени детски книжки, детски играчки, лекарства. Има доказателства, че бащата е купувал играчки и книжки на детето на невисока стойност, които по твърдения на майката, прибирал в дома си.

От страна на ответницата е представено Удостоверение изх. № 696 от 28.10.2020г., издадено от работодателят „Хан Омуртаг“ АД ( лист 37 от делото), видно от което лицето реализира за шестмесечен период от април 2020г. до септември 2020г. нетен доход в размер на 3 257.90 лв. От представеното Удостоверение от същия работодател изх.№ 46 от 04.02.2021г. за периода от юли 2020г. до януари 2021г. е посочен нетен доход в размер на 2 869.35 лв.

Представени са и доказателства за посещения при лекар и издадени рецепти, от които е видно, че детето боледува от инфекции на горни дихателни пътища, за които е предписано медикаментозно лечение и са издавани болнични на майката.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свид. П.Т.К.– майка на ищеца по първоначалния иск, свид. Ж.В.В.и свид. И.П.В. – родители на ответницата по първоначалния иск.

В показанията си свидетелите посочват, че за детето се е грижила неговата майка с помощта на своите родители. Свидетелите разказват за инцидент на конкретна дата – октомври 2020г., след която бащата не се е срещал с детето и не е търсил контакт с майката. Посочват, че детето се е обръщало към сегашния съжител на майката с обръщението „тати“, като на биологичния си баща казвало „баща ти“.

Свидетелстват, че бащата и неговото семейство отглеждали пчелни семейства и работата ангажирала изключително времето им. Това била причината бащата да провежда срещи с детето по различно време в присъствието на майката. Отношенията между родителите били обтегнати както по време на съжителството им, така и след това, като помежду им липсвала взаимна подкрепа в грижите по отглеждането на детето. Майката на ищеца твърди, че за първи път видели съжителя на майката на последната среща през октомври и тогава поведението на детето било много променено и дистанцирано, за разлика от преди. Другите двама свидетели, като роднини от близкия кръг на Ж., считат, че комуникацията между родителите следва да се възстанови в името на детето. Съдът кредитира показанията на всички свидетели, тъй като кореспондират с останалите събрани по делото доказателства и не са в противоречие с тях. Същевременно обаче отчита пряката заинтересованост на свидетелите от изхода на делото, предвид родствените им отношения със страните по делото.

По делото е изготвен социален доклад от 18.02.2021г., в който е отразено, че страните са имали връзка от 2014г. и са съжителствали в кратки периоди от време с прекъсвания. След раздялата бащата е помагал със закупуването на лекарства за засилването на имунитета на детето, като е купувал и играчки, но според майката ги е прибирал в дома си. Бащата живее в квартира под наем, където има обособен кът за детето и където са разположени играчките на детето. Условията са много добри и в дома се разполага с всичко необходимо за едно домакинство. Социалните работници наблюдават силна емоционална връзка между майката и детето. В заключение сочат, че детето следва да общува и с двамата си родители, които са длъжни да поемат отговорност при неговото отглеждане и възпитание.

По делото е допусната и назначена съдебно-психологична експертиза, заключението по която не е оспорено от страните по делото и е прието от съда, като пълно и компетентно дадено. В обстойното заключение по експертизата (общо 14 листа), вещото лице прави изводите, че по отношение на бащината фигура детето по-скоро е объркано, отколкото стресирано. В живота на детето Т. не присъства като бащина фигура и между тях не съществуват доверителни и топли отношения. Основната причина за това била, че родителите са се разделили когато детето е било в ниска възраст и човека, който заема в нейното съзнание мястото на бащината фигура е новият съжител на майката.