Решение № 3900 от 27.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3900 гр. София, 27.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ СТ. Д. при участието на секретаря НАДЯ СТ. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. Д. Гражданско дело № 20241110152643 по описа за 2024 година

Предявени са от ищеца „Топлофикация София” ЕАД искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника Б. Б. П. – М. да заплати на ищцовото дружество сумата 2939,49 лв. – цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот с адрес: гр. ********, общ. ******, ул. ******** № ***,ет.

***, ап. ***, аб. № **** за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 05.09.2024 г. до окончателното изплащане, сумата о т 431,75 лв. – мораторна лихва за забава за период от 15.09.2022 г. до 25.04.2024 г., сумата от 71,88 лв. – цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва за период от 05.09.2024 г. до окончателното изплащане и 15,48 лв. – мораторна лихва за забава за периода от 16.07.2021 г. до 25.04.2024 г.

И щ е ц ъ т „Топлофикация София” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл.

150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че ответната страна е клиент на доставена топлинна енергия за битови нужди по отношение топлоснабден недвижим имот.

Поддържа, че е доставил за процесния период топлинна енергия до топлоснабдения недвижим имот, като ответникът купувач не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който 1 е доставена енергията. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира присъждане на разноски в производството.

Ответницата Б. Б. П. – М. в срока по чл. 131 ГПК подава отговор на исковата молба чрез назначения особен представител, с който оспорва предявените искове. Оспорва ответникът да е живял в процесния имот и да е уведомен за задължението си за заплащане на топлинна енергия като наследник на имота. Сочи, че не е представен протокол от ОС на ЕС за промяна на дружеството извършващо услугата за дялово разпределение.

Счита, че ответникът не е изпаднал в забава по отношение на задълженията за главница за дялово разпределение. Моли съда да отхвърли частично предявените искове.

Третото лице помагач на страната на ищеца „Директ“ ЕООД, не заема становище по същество на делото.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване.

От приетитите като доказателства по делото Нотариални актове за 2 дарение и удостоверения за наследници се установява, че ответникът Б. Б. П.

– М. е собственик на процесния имот, находящ се на адрес гр. ******, общ.

******, ул. ******** № ***, ет. ***, ап. ***, но за процесния период отговаря като единствен наследник по закон на облигационните задължение на вещните ползватели на имота – нейните родители Ек. Хр. Л., поч. 05.12.2023 г. и Б. П. Б., поч. 08.05.2024 г. Поради изложеното може да се направи извод, че праводателите на ответника са били потребители на топлинна енергия в процесния имот за процесния период, респ. между тях и ищцовото дружество е било налице облигационно отношение.

Съдържанието на това правоотношение е уредено от Общите условия /ОУ/ на топлопреносното предприятие, одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране и действащи през процесния период. На съда му е служебно известно, че Общите условия на ищцовото дружество са публикувани и са влезли в сила, а и към исковата молба са представени доказателства в тази насока. Общите условия обвързват ответната страна дори и без да ги е приела изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения да е упражнено правото на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Следователно се налага извод, че между страните съществува облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, по силата на което за ищеца „Топлофикация София” ЕАД е налице задължение да доставя в топлоснабден обект топлинна енергия, а за ответника е налице задължение да заплащат нейната цена, в качеството му на потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката. Отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с пар. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.

Не е спорно по делото, че имотът се намира в сграда етажна собственост, а съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а. Етажната собственост по местонахождението на процесния имот е сключила договор с ТЛП за извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода. Не се твърди и не се представят доказателства взетото от общото събрание решение да е своевременно оспорено по надлежния законов ред, поради което същото е влязло в сила. По делото е безспорно установено, че за етажната собственост в сградата, в която се намира топлоснабденият имот е извършвано дялово разпределение на топлинната енергия. Дяловото разпределение следва да бъде направено от лице, извършващо такава услуга и вписано в публичния регистър по чл.139а ЗЕ. Същото трябва да е избрано от 3 клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на Наредба №16-344 от 06.04.2007г., а в случай че договорът е прекратен и клиентите не са избрали друго лице, то разпределението следва да се извърши от самото топлопреносно предприятие или доставчика на топлинна енергия /чл. 61, ал. 2 от същата Наредба/. Това означава, че при всички случаи отчитането на топлинната енергия и нейното разпределение следва да стане по този ред, независимо от това дали има сключен договор между етажната собственост и топлинен счетоводител или не. Методът за дялово разпределение може да бъде различен в зависимост от решението на общото събрание, но в случая не се навеждат твърдения, че има разминаване между избрания начин на разпределение и този, който е приложен.

Следва да се посочи, че според чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите. Разпоредбата на чл. 145 ЗЕ посочва, че топлинната енергия за отопление на имотите в сграда етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, и топлинната енергия за отопление на общите части при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя като разлика между топлинната енергия за отопление на сградата и топлинната енергия за отопление на имотите, след което се разпределя между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти.

Съгласно заключението на вещото лице инж. И. Д. У. по допуснатата съдебно-техническата експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и компетентно дадено, остойностяването на потребената топлинна енергия и разпределението е извършвано в съответствие с действащите към този момент нормативни разпоредби. Заключението е изготвено въз основа на ежемесечните автоматични отчети по общия топломер за процесната сграда. Вещото лице е съобразило, че в процесния имот има начислена ТЕ за отопление на имота за 4 броя отоплителни тела в помещения хол, кухня и 2 стаи с монтирани ИРРО /индивидуален разпределител за разход на отопление/, които са отчетени на 06.05.2022 г. и 05.05.2023 г. През процесния период ТЕ за отопление отдадена от сградната инсталация е изчислена по формула приложена в Наредба №Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. на база пълната отопляема кубатура. Няма начислена ТЕ за отопление на общите части. В процесния имот имало поставени 2 броя водомера за топла вода, които са отчетени на 06.05.2022 г. и 05.05.2023 г. От заключението на съдебно-техническата експертиза, се установява, че стойността на потребената топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. е в размер на 2875,14 лева. Вещото лице е установило и че общият топломер в абонатната станция, който отчита топлоенергията, е преминал метрологична проверка от лицензирана лаборатория. Следва да се отбележи, че претендираните вземания от ищеца не се установяват единствено на база воденото от ищеца счетоводство и представените от него частни 4 документи, а въз основа на изводите, направени в заключението по СТЕ, което е обективно и компетентно изготвено.

Към посочената по-горе сума следва да се добавят дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение, които съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.