Определение № 1522 от 01.10.2018, Районен съд - Бургас

О

П Р Е Д Е Л Е Н И Е гр. Бургас, 01.10.2018 г.

БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, НК, 46-ти състав, в закрито заседание на първи октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ като разгледа докладваното от съдията

НЧД № 4446 по описа за 2018г., намери за установено следното:

Производството е по реда на чл. 243, ал. 5 и сл. от НПК.

С постановление на Бургаска районна прокуратура от

12.09.2018г. на основание чл. 243, ал.1, т. 1, вр. с чл. 24, ал.1, т. 1 и чл. 24, ал. 5 НПК е прекратено производството по ДП 431 ЗМ 620/2015г. по описа на 01 РУ на МВР-гр.Бургас, пор № 1390/2015г. по описа на БРП, водено за извършено престъпление по чл. 216, ал.1 НК.

Срещу постановлението е постъпила жалба от сочения за пострадал – М.Н.Н. с ЕГН: **********, адрес: ***. В жалбата се посочва, че изводите на БРП са неправилни. Застъпва се, че прокурорът е градил изводите си за липса на унищожаване или повреждане на вещи само на база на последната приобщена по делото експертиза, без да се съобрази със заключението на предходните, както и с приложените по делото множество писмени доказателства. В тази връзка се иска назначаване на нова седморна експертиза, която да даде окончателно становище, относно наличието или лиса на вреди по вещите. Изразява се несъгласие с изводите на БРП и относно липсата на престъпление по чл. 325, ал.1 НК, като се допълва че прокурорът превратно е тълкувал постановките на задължителната съдебна практика. Иска се от съда да отмени атакуваното постановление, като върне делото на БРП със задължителни указания за приложение на закона.

Съдът намира, че така депозираната жалба е процесуално ДОПУСТИМА. Същата изхожда от легитимирано лице – соченото за пострадало от престъплението лице, срещу акт подлежащ на съдебен контрол, като е подадена в преклузивния седемдневен срок (уведомлението за прекратяване е получено на 14.09.2018г., а жалбата е депозирана на 20.09.2018г.). Разгледана по същество съдът я намира за ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения.

Наказателното производство е образувано на 18.05.2015г. по реда на чл. 212, ал. 1 НПК - с постановление на БРП и е водено за извършено престъпление по чл. 216, ал.1 НК.

С атакуваното постановление на БРП от 12.09.2018г. наблюдаващият прокурор приел, че разследването е проведено пълно, всестранно и обективно, като не са събрани доказателства за извършено престъпление по чл. 216, ал.1 НК. За да стигне до този извод представителят на държавното обвинение е посочил, че от заключението на последната – допълнителна петорна съдебно-оценителна експертиза е видно, че процесните вещи (собственост на жалбоподателя) не са били унищожени или повредени, а се касае до зацапване с бетонни пръски, които могат да се отстранят с почистване. По отношение на фасадата на близката сграда и на тротоарните плочки, собственост на Община Бургас, е прието че също не е засегната субстанцията им до степен, че да ги направи изцяло или частично, временно или постоянно негодни за употреба, поради което не е налице състав по чл. 216, ал.1 НК, а отделно от това, дори да се приеме противния извод, то стойността на евентуалната щета е много под минималната работна заплата и отново деянието е несъставомерно на основание чл. 9, ал.2 НК. В постановлението е направен извод и че няма данни за извършено престъпление по чл. 325, ал.1 НК, който извод се базира на това, че действията на Е. Н. са били реципирани освен от Д. Н., само от още двама свидетели (Г.

С. и св. В. Р. – по отношение на последния очевидно е допусната техническа грешка, доколкото във възприетата фактическа обстановка св. р. въобще не се сочи да е присъствал на мястото). Посочва се, че лицата не са сигнализирали тел. 112 и не са направили необходимото да предотвратят създалата се ситуация. На база на това се прави извод, че действията на св. Н. не изразяват брутална демонстрация против установения обществен ред и заедно с това манифестиране на открито висока степен на неуважение към личността. В подкрепа на тези изводи са цитирани постановки от ППВС № 2/1974г., като се обобщава, че дори да се приеме, че е реализирана някоя от проявните форми на изпълнителното деяние, то липсва осъществяване кумулативно на двата признака, характеризиращи действията на едно лице, като хулиганство по смисъла на НК. В допълнение се изтъква, че не може категорично да се докаже, че действията на св. Н. са извършени с пряк или евентуален умисъл, без обаче да се сочи в крайна сметка с каква форма на вина са извършени, според прокуратурата (или че са извършени безвиновно) и на база на какво се гради този извод.

Настоящият състав, след като се запозна с материалите по делото, счита, че част от изводите на прокуратурата са правилни и законосъобразни и следва да се подкрепят, но друга част са останали необосновани.

Целта на съдебния контрол по реда на чл. 243, ал. 5 и сл. от НПК е да се извърши проверка за правилността и законосъобразността на постановленията на прокурора, с които се поставя край на наказателното производство. За нуждите на производството по чл. 243 от НПК съдът проверява дали са обосновани и законосъобразни изводите на прокурора, като за целта следи служебно за спазване на материалния и процесуалния закон. В обхвата на тази проверка се включва преценката дали разследването на досъдебната фаза е проведено обективно, всестранно и пълно, за да се спази принципът за разкриване на обективната истина, а когато разследването е в отклонение на тези изисквания, съдът разполага с правомощието да отмени постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство и да му укаже какви доказателства следва да бъдат събрани и какви следствени действия да бъдат проведени.

Съдът счита, че в прокурорския акт е изложена коректно фактическата обстановка по случая, която е установена на база на събрания в хода на производството голям обем доказателствен материал. Положени са необходимите усилия за изясняване на обективната истина, като събраните доказателства са били подложени на внимателен анализ, проверка и оценка със средствата и способите на НПК. Въпреки това, крайните правни изводи на прокурора, досежно липсата на извършено каквото и да е престъпление от общ характер, по мнение на настоящия състав, са необосновани, доколкото не се базират на иначе правилно установените факти по делото. Доколкото в жалбата не се спори по изложената от прокурора фактическа обстановка, а и доколкото същата е изведена на база събраните доказателства, съдът счита, че не е необходимо да я преповтаря, а се присъединява към възприетото от РП-Бургас.

На база на така установените факти, съдът счита, че изводът на прокурора за липса на престъпление по чл.

216, ал.1 НК е правилен и обоснован. Съдебната практика и теория са категорични, че за да е налице "унищожаване" или

"повреждане", деянието на извършителя трябва да е насочено към непосредствено физическо въздействие върху материалната субстанция на обекта. „Унищожаването” е налице, когато чрез непосредствено физическо въздействие материалната субстанция на обекта се засяга до такава степен, при която той става негоден напълно и завинаги за използуването му съобразно неговото предназначение. „Повредата” също засяга материалната му субстанция. При нея само временно или частично се отнема възможността за използуването на обекта (Тълкувателно решение № 50/28.12.1989 г. по н.д. № 18/89 г., ОСНК).

Видно от приложените по делото множество снимки направени от св. Н. непосредствено след инцидента ясно се вижда, че излетия бетон не в съприкосновение с гаражната врата на свидетеля, нито с фасадата на сградата, а по последните има пръски от този бетон. Въпросните пръски са фиксирани и при извършения на 12.06.2015г. оглед на местопроизшествие и фотоалбум към него (л.

39 – 42 от Том 2 на ДП), което навежда на мисълта, че вратата не е преминала ремонт/почистване към датата на огледа, в който смисъл е и изявлението на св. Н. в разпита му от 12.01.2018г. (л. 167 от Том 3 на ДП), че: „ ... към днешна дата състоянието на ролетната врата е същото, каквото е било непосредствено след нейното увреждане”. По време на огледа, в присъствието на св. Н., е било изрично записано „... отвори се вратата на гаражното помещение, като не се констатираха проблеми по отварянето на вратата...” или казано по друг начин – независимо от напръскването с бетон вещта не е станала напълно и завинаги или временно или частично негодна за употреба по предназначение, а е запазила своята функционалност, макар и с нарушен естетически вид. Протоколът за оглед, съставен по надлежния ред (относно съдържанието, на който присъстващият св. Н. също не е направил възражения), съгласно чл. 131 НПК е доказателствено средство за извършените действия, за реда, по който са извършени и за събраните доказателства – т.е. фактът, че вратата на гаража въпреки напръскването с бетон продължава да изпълнява своето предназначение, е доказан по надлежния ред. Между другото – в нито един от проведените разпити в хода на ДП св. Н. или неговата съпруга не са заявили за проблеми с отварянето/затварянето на гаражната врата или с невъзможността на същата да изпълнява функцията си. Нещо повече - в протокол за предявяване (л. 87 от Том 3 на ДП) повереникът адв. Николов – БАК заявява: „ ... ние никога не сме твърдели, че конструкцията на врата е нарушена, както и никога не сме твърдели, че същата не може да се ползва, но нашето искане е било да се остойности възстановяването на естетическия й вид, преди извършване на деянието....”. Единственото, което е заявил собственикът - св. Н. е, че не може да ползва гаража си, но поради това, че пред него е имало излято петно бетон. Доколкото обаче се касае за пречка, която не е свързана с въздействие върху материалната субстанция на обекта (врата), а за поставяне на препятствие пред обекта, то и това не може да се окачестви като „унищожаване” или „повреждане” на самата врата. Действително, в следствие на излетия бетон са били привнесени пръски върху боята на вратата, които са загрозили нейния външен вид и чието отстраняване очевидно би коствало доста средства (предвид нуждата от демонтиране/монтиране, смазване и т.н., в която връзка са и писмените документи, представени от пострадалия – примерно протокол от 20.09.2014г., л.

42 от Том 1 на ДП), но това не променя факта, че вещта, макар и с не естетически външен вид, не е загубила възможността да се използва по предназначение. Доколкото законът не инкриминира изцапването/загрозяването на вещи, а само тяхното „унищожаване” или „повреждане”, то в случая изводът за липса на престъпление по чл. 216, ал.1 НК досежно гаражната врата е правилен и законосъобразен. Касае се за гражданско-правен деликт, като защитата на увредения е уредена в чл. 45 и сл. ЗДДС.

Абсолютно същото се отнася и до фасадата на сградата (която е обща част на сградата). По същата има доказани пръски бетон, които обаче по никакъв начин не са довели до нарушаване на нейната цялост или функционалност, поради което и всичко казано по-горе се отнася и за нея. Изрично в този смисъл са и показанията на домоуправителя – Х.

В. (л. 100 от Том 2 на ДП), който заявява, че „необходимо е да се пребоядиса” – т.е. да се предприемат действия по възстановяване на естетическия външен вид на мазилката, а не такива свързани с нейното поправяне или ремонтиране.

Досежно тротоарните плочки, съдът не може да не отбележи, че в разпита си от 10.06.2015г. (л. 13-14 от Том 2 на ДП) пострадалият Н. изрично е заявил, че тези вещи не са негови: „... нямам претенции относно тротоарните плочки, защото те са собственост на Общината...”. Действително от събраните доказателства може да се направи извод, че тротоарната настилка е собственост на Община Бургас, като постановлението за прекратяване е било връчено на представител на същата на 13.09.2018г., а липсата на жалба сочи, че изводите на прокуратурата за липса на унищожени или повредени вещи собственост на Общината се възприема от правоимащото лице. Жалбоподателят Н. не е претърпял вреди от евентуалното унищожаване или повреждане на тези плочки, които не са негова собственост, поради което и няма правен интерес от обжалване досежно тези вещи.

Разпечатката съдържа 25 от 42 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d1171c9e-4011-45b3-b766-9e36cfcfb470