Определение № 490 от 27.06.2024, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 490 гр. Сливен, 27.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в закрито заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Янакиева

Членове:

Мартин Цв. Сандулов

Стефка Т. Михайлова Маринова като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно частно гражданско дело № 20242200500314 по описа за 2024 година Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 413 ал.2 от ГПК.

Обжалвано е Разпореждане № 1091/03.06.2024 г. по ч. гр. д. № 20242220100521 по описа на Районен съд Нова Загора, с което е отхвърлено заявление с вх.№ 2436/31.05.2024 г. от „БА. ДСК“ АД за заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу А. Т. С. и е указано на заявителя, на основание чл. 415, ал.1, т. 3 от ГПК, че може да предяви осъдителен иск за вземането си в едномесечен срок от съобщението.

В жалбата се твърди, че претенцията на БА.та е основателна и доказана съгласно приложените документи. Ответникът А. Т. С. е български гражданин с постоянен адрес на територията на Р България. Хипотезата на чл.411, ал.2, т.5 ГПК следва да се изследва в случаите, когато длъжникът е чужд гражданин. В този смисъл е ТР 4/ 18.06.2014г. на ВКС, както и трайно установената съдебна практика по подобен вид казуси. Счита, че след като длъжникът е български гражданин и има установен постоянен адрес в Република България следва да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Тук намира приложение чл.411, ал. 1 от ГПК във връзка с чл.46 и чл.47 от ГПК. Позовава се на практика на СлОС.

Иска отмяна на разпореждането.

Районният съд е констатирал, че със служебно извършена справка е установил, че длъжникът има постоянен адрес в България., като настоящият му адрес е в чужбина, но в справката липсва точен (конкретен) адрес, т. е.

1 същият е неизвестен. Към момента на постановяване на разпореждането обаче е влязло в сила Решение от 16.05.2024г. по дело С-222/23 на СЕС, като е прието, че Член 62, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която се счита, че гражданите на държава членка, пребиваващи в друга държава членка, имат местоживеене на адрес, който винаги е регистриран в първата държава членка. Член 4, параграф 1 и член 5, параграф 1 от Регламент № 1215/2012 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, както е тълкувана в националната съдебна практика, да предоставя на съд на държава членка компетентността да издава заповед за изпълнение срещу длъжник, за когото съществува обосновано предположение, че към датата, на която е подадено заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, е имал местоживеене на територията на друга държава членка, в случаи, непредвидени в глава II, раздели 2—7 от този регламент“. Приел е, че в настоящия случай се установява, че А. Т. С. е регистрирана по постоянен адрес в гр. Нова Загора на 31.07.2007 г., а с настоящ адрес е във Федерална Република Германия от 21.06.2018 г. От така изложеното има данни, че длъжника има местоживеене на територията на друга държава членка, поради което съгласно чл. 411, ал. 2, т. 5 ГПК липсата на обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Република България, са основание за отказ срещу този длъжник да бъде уважено заявление за издаване на заповед за изпълнение. С така посоченото в НБД, че лицето е с обичайно местопребиваване във Федерална Република Германия същото е изпълнило законовото си изискване и следва да се счита, че неговото настоящо пребиваване е в Германия, поради което и съобразно чл. чл. 411, ал. 2, т. 5 ГПК да се откаже издаването на заповед за изпълнение.

В случая, съгласно чл.15 от договора за текущо потребление от 19.07.2022г., страните се договарят, че споровете възникнали при и/или по повод прилагането, тълкуването, изпълнението или неизпълнението на договора е в компетентността на българския съд и се разрешават съгласно българското законодателство. Както беше посочено в Решение от 16.05.2024г. по дело С222/23 на СЕС изрично е прието, че не се допуска национална правна уредба, 2 както е тълкувана в националната съдебна практика, да предоставя на съд на държава членка компетентността да издава заповед за изпълнение срещу длъжник, за когото съществува обосновано предположение, че към датата, на която е подадено заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, е имал местоживеене на територията на друга държава членка, в случаи, непредвидени в глава II, раздели 2—7 от този регламент. Съгласно раздел 7 от регламента - Пророгация на компетентност, Ако страните, независимо от местоживеенето им, са се договорили, че съд или съдилищата на държава членка са компетентни за разрешаване на всякакви спорове, които са възникнали или които могат да възникнат във връзка с определено правоотношение, този съд или тези съдилища имат компетентност, освен ако споразумението е недействително по отношение на материалноправната си действителност съгласно правото на тази държава членка. Тази компетентност е изключителна, освен ако страните са уговорили друго.

Споразумението за предоставяне на компетентност се сключва: а) писмено или устно, потвърдено с писмени доказателства; б) във форма, която е съобразена с практиките, които страните са установили помежду си.

Така и след като писмено е прието, че компетентен е българският съд, то той следва да уважи заявлението. Като е постановил обратното, районният съд е издал неправилно разпореждане, което следва да бъде отменено и делото да се върне на съда за издаване на заповед за изпълнение.

Ръководен от изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане № 1091/03.06.2024 г. по ч. гр. д. № 20242220100521 по описа на Районен съд Нова Загора, с което е отхвърлено заявление с вх.№ 2436/31.05.2024 г. от „БА. ДСК“ АД за заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу А. Т. С. и е указано на заявителя, на основание чл. 415, ал.1, т. 3 от ГПК, че може да предяви осъдителен иск за вземането си в едномесечен срок от съобщението.

ВРЪЩА делото на Районен съд Нова Загора за извършване на процесуалните действия, свързани с подаденото заявление по реда на чл. 417 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение за вземане за парична сума.

3

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4