Решение № 1971 от 04.04.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1971 гр. София, 04.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Д.

Виктория Недева при участието на секретаря СИМОНА Н. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от Темислав М. Д. Въззивно гражданско дело № 20231100510976 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Подадени са въззивни жалби на М. Р. Я., М. М. Я. и А. М. Я. срещу решение от 06.06.2023 г. по гр.д. № 59552/2020 г. по описа на СРС, 90 състав, в частта, с която са отхвърлени искове с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС, предявени срещу ответника С.

Д. Б. за осъждането да заплати в полза на всеки от ищците М. Р. Я., М. М. Я. и А. М.

Я. сумата в размер на 3833,33 лв. (общо 11500 лв.), представляваща припадащите се на ищците части от ползите, реализирани от отдаването под наем на съсобствения им поземлен имот с идентификатор № ***, с площ от 213 кв.м., намиращ се в гр. София, ул. ****, при съседи – имоти с идентификатори: ***, ***, ***, ***, заедно с построената в него едноетажна жилищна сграда с идентификатор № ***, с площ от 56 кв.м., за периода от 01.12.2015 г. до 15.10.2019 г., ведно със законната лихва за периода от 30.11.2020 г. до погасяването.

Подадена е въззивна жалба от Е. М. И. срещу решение от 06.06.2023 г. по гр.д.

№ 59552/2020 г. по описа на СРС, 90 състав, в частта, с която е осъден на основание чл.

108 ЗС да предаде на М. Р. Я., М. М. Я. и А. М. Я. по 1/6 идеална част от поземлен 1 имот с идентификатор № ***, с площ от 213 кв.м., намиращ се в гр. София, ул. ****, при съседи – имоти с идентификатори: ***, ***,

***, ***, заедно с построената в него едноетажна жилищна сграда с идентификатор № ***, с площ от 56 кв.м.

Подадена е въззивна жалба от М. П. Д. срещу решение от 06.06.2023 г. по гр.д.

№ 59552/2020 г. по описа на СРС, 90 състав, в частта, с която е осъдена на основание чл. 108 ЗС да предаде на М. Р. Я., М. М. Я. и А. М. Я. по 1/6 идеална част от поземлен имот с идентификатор № ***, с площ от 213 кв.м., намиращ се в гр. София, ул. ****, при съседи – имоти с идентификатори: ***, ***,

***, ***, заедно с построената в него едноетажна жилищна сграда с идентификатор № ***, с площ от 56 кв.м., както в частта, с която е осъдена да заплати на М. Р. Я., М. М. Я. и А. М. Я. по 416,67 лв. (общо 1250 лв.), представляваща обезщетение за лишаване от ползване на поземлен имот с идентификатор № ***, с площ от 213 кв.м., намиращ се в гр. София, ул.

****, при съседи – имоти с идентификатори: ***, ***,

***, ***, заедно с построената в него едноетажна жилищна сграда с идентификатор № ***, с площ от 56 кв.м., за периода от 09.07.2020 г. до 23.11.2020 г., ведно със законната лихва за периода от 30.11.2020 г. до погасяването.

Въззивниците – М. Р. Я., М. М. Я. и А. М. Я., твърдят, че решението в частта, с която са отхвърлени исковете с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС, предявени срещу С.

Д. Б., е неправилно. Считат, че по делото е доказано, че ответникът С. Б. е извлякла полза от наем за процесния имот, поради което претенциите са основателни. Ето защо, моли решението да бъде отменено в обжалваната част и исковете по чл. 30, ал. 3 ЗС, предявени срещу С. Д. Б., да бъдат уважени.

Въззивниците - Е. М. И. и М. П. Д., считат, че не са лишили ищците по ползването на процесния имот, поради което исковете по чл. 108 ЗС са неоснователни, а освен това въззивникът Д. не дължи обезщетение за лишаване от ползване. Ето защо, молят решението в обжалваните от тях части да бъде отменено и исковете да бъдат отхвърлени.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК М. Р. Я., М. М. Я. и А. М. Я. са подали отговор на жалбите на Е. М. И. и М. П. Д., като оспорват същите. Претендират разноските.

Е. М. И. и М. П. Д. не са подали отговори на жалбите на М. Р. Я., М. М. Я. и А.

М. Я..

С. Д. Б. не е подала отговор на въззивната жалба, подадена от М. Р. Я., М. М. Я. и А. М. Я..

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз 2 основа на закона и във връзка с наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:

Първоинстанционният съд е бил сезиран М. Р. Я., М. М. Я. и А. М. Я. с обективно и пасивно субективно съединени искове, както следва: осъдителни искове с правно основание чл. 108 ЗС, предявени срещу Е. М. И. и М. П. Д., за признаване за установено, че всеки един от ищците е собственик на 1/6 идеална част от процесния имот - поземлен имот с идентификатор № ***, с площ от 213 кв.м., намиращ се в гр. София, ул. ****, при съседи – имоти с идентификатори:

***, ***, ***, ***, заедно с построената в него едноетажна жилищна сграда с идентификатор № ***, с площ от 56 кв.м., както и за предаване на владението на имота; искове с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС за осъждането на ответника С. Д. Б. да заплати на всеки от ищците по 3833,33 лв. (общо 11500 лв.), представляваща припадащите се на ищците части от ползите, реализирани от отдаването под наем на съсобствения им поземлен имот с идентификатор № ***, с площ от 213 кв.м., намиращ се в гр. София, ул. ****, при съседи – имоти с идентификатори: ***, ***,

***, ***, заедно с построената в него едноетажна жилищна сграда с идентификатор № ***, с площ от 56 кв.м., за периода от 01.12.2015 г. до 15.10.2019 г., ведно със законната лихва за периода от 30.11.2020 г. до погасяването, съединени при условията на евентуалност с искове с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС, предявени срещу С. Д. Б., за осъждането на ответника да заплати на всеки от ищците по 1166,67 лв. (общо 3500 лв.), представляваща обезщетение за лишаване от ползване на поземлен имот с идентификатор № ***, с площ от 213 кв.м., намиращ се в гр. София, ул. ****, при съседи – имоти с идентификатори:

***, ***, ***, ***, заедно с построената в него едноетажна жилищна сграда с идентификатор № ***, с площ от 56 кв.м., за периода от 09.07.2018 г. до 15.10.2019 г., ведно със законната лихва за периода от 30.11.2020 г. до погасяването; искове с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС за осъждането на ответника М. П. Д. да заплати на всеки от ищците по 1000 лв. (общо 3000 лв.), представляваща припадащите се на ищците части от ползите, реализирани от отдаването под наем на съсобствения им поземлен имот с идентификатор № ***, с площ от 213 кв.м., намиращ се в гр. София, ул.

****, при съседи – имоти с идентификатори: ***, ***,

***, ***, заедно с построената в него едноетажна жилищна сграда с идентификатор № ***, с площ от 56 кв.м., за периода от 15.10.2019 г. до 15.11.2020 г., ведно със законната лихва за периода от 30.11.2020 г. до погасяването, съединени при условията на евентуалност с искове с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС, предявени срещу М. П. Д., за осъждането на ответника да заплати на всеки от ищците по 416,67 лв. (общо 1250 лв.), представляваща обезщетение за 3 лишаване от ползване на поземлен имот с идентификатор № ***, с площ от 213 кв.м., намиращ се в гр. София, ул. ****, при съседи – имоти с идентификатори:

***, ***, ***, ***, заедно с построената в него едноетажна жилищна сграда с идентификатор № ***, с площ от 56 кв.м., за периода от 09.07.2020 г. до 24.11.2020 г., ведно със законната лихва за периода от 30.11.2020 г. до погасяването.

С обжалваното решение са уважени исковете по чл. 108 ЗС, предявени срещу Е.

М. И. и М. П. Д., както и съединените при условията на евентуалност искове с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС, предявени срещу С. Д. Б. и М. П. Д. за периода от 09.07.2020 г. до 23.11.2020 г., като са отхвърлени главните искове с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС, предявени срещу С. Д. Б. и М. П. Д., както и евентуалните искове с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС, предявени срещу М. П. Д. за периода от 23.11.2020 г. до 24.11.2020 г.

Решението е обжалвано от ищците в частта, с която са отхвърлени исковете с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС, предявени срещу С. Д. Б., от ответниците Е. М. И. и М. П. Д. в частта, с която са уважени исковете с правно основание чл. 108 ЗС, както и от ответника М. П. Д. в частта, с която са уважени исковете с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС, предявени срещу нея.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Разгледано по същество същото е правилно.

Първоинстанционното решение съдържа подробни мотиви, които настоящата съдебна инстанция споделя и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях.

Във връзка с доводите за неправилност на решението, релевирани във въззивните жалби, съдът намира следното от фактическа и правна страна:

Не се спори по делото, че всеки от ищците М. Р. Я., М. М. Я. и А. М. Я. притежава по 1/6 идеална част от процесния имот (общо 1/2 част), че другата 1/2 идеална част до 15.10.2019 г. е била в собственост на ответника С. Д. Б., като съгласно договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 129/1510.2019 г., том 13, рег. № 27303, дело № 2140/2019 г. по описа на нотариус М.Г., ответникът М. П. Д. е придобила 1/2 част от имота.

Безспорно се явява обстоятелството, че ответникът Е. М. И. от 2008 г. обитава имота, като живее в процесния имот във фактическо съжителство с ответника М. П. Д..

Посочените факти се установяват и от разпитаните по делото свидетели.

Съгласно показанията на свидетеля К.М.К., в процесния период в имота са живели Е. М. И. и М. П. Д.. Свидетелят К. е посещавал къщата, като за целта се е обадил предварителна на М. Д., която му е осигурила достъп.

Свидетелите С.С.Г. и Ц.М.К. сочат, че живеят в съседен на процесния имот и 4 имат преки наблюдения на случващото се там. До 2007 г. в имота е живял лице на име М., който е починал, след което не е имало кой да стопанисва къщата. За да се избегнат посегателства върху имота, собствеците са допуснали същият да бъде стопанисван от ответника Е. М. И., заедно с М. П. Д., които са ремонтирали и поддържали имота.

Според показанията на свидетеля Г., Е. И. не е бил наемател на имота, а е бил допуснат от собствениците да живее в имота, за да го стопанисва, предпазва от набези на трели лица, както и за да го поддържа.

Посочените факти се потвърждават и от показанията на доведения от ищците свидетел Д.Н.К.. Последният твърди, че е посещавал имота 2017/2018 г. заедно с ищците. Имотът е бил затворен със синджир, като с ключа, с който са разполагали ищците, не е било възможно да бъде достъпен имота, а освен това в двора е имота куче. Когато са повикали да им отворят, се е появил мъж, който им е осигурил достъп.

Впоследствие, ищецът е присъствал на среща между ищцата А. М. Я. и въпросният мъж по повод уреждане на отношенията, касаещи ползването на процесния имот.

Мъжът им е заплатил сума за ползване на имота, но впоследствие е отказал сключването на договор за наем, както и да им заплаща наем.

Договорът за наем е двустранен и възмезден, като за сключването му е необходимо съгласие от страна на наемодателя да предостави ползването на имота на наемателя срещу задължение на последния да заплаща наемна цена. По делото не са ангажирани доказателства, от които при условията на пълно и главно доказване да се установява, че между ответника С. Д. Б. и ответника Е. М. И. е съществувало наемно правоотношение във връзка с използването на процесния имот. Съгласно събраните гласни доказателства чрез разпит на свидетелите С.С.Г. и Ц.М.К., ответникът е бил допуснат да ползва имота от собствениците, за да се стопанисва и да се избегнат посегателства спрямо имота, т.е. въз основа на заем за послужване, което изключва съществуването на наемно правоотношение. Не се установява ответникът С. Д. Б. да е извлякла твърдяната полза от отдаване на имота под наем, поради което правилно районният съд е отхвърлил претенциите по чл. 30, ал. 3 ЗС.

Ето защо, решението в частта, с която са отхвърлени претенциите по чл. 30, ал. 3 ЗС, предявени срещу С. Д. Б., е правилно и следва да бъде потвърдено.

С обжалваното решение са уважени претенциите с правно основание чл. 31, ал.

2 ЗС на М. Р. Я., М. М. Я. и А. М. Я. срещу М. П. Д., като ответникът Д. е осъдена да заплати в полза на всяка от ищците по 416,67 лв. (общо 1250 лв.), представляваща обезщетение за лишаване от ползване на процесния имот за периода от 09.07.2020 г. до 24.11.2020 г.

Разпечатката съдържа 55 от 82 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d116c338-dda1-482c-838f-031114b91ed4