Решение № 3199 от 23.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3199 гр. София, 15.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Галина Ташева

Виктория М. С.а при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски като разгледа докладваното от Виктория М. С.а Въззивно гражданско дело № 20211100511202 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 20264549/30.11.2020 г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с Решение № 20044979/17.02.2021 г., постановено по гр. д. № 11644/2019 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 90 състав , са уважени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от М. С. М. срещу „А. – ГД“ ЕООД, С. Н. Д., Н. Г. Д. – К. и Н. Г. Д. пасивно субективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 535 ТЗ за установяване дължимост на сумата в размер на 7 500 евро – главница по запис на заповед, издаден на 30.04.2015 г. от „А. – ГД“ ЕООД и авалиран от солидарните длъжници С. Н. Д., Н. Г. Д. – К. и Н. Г. Д., предявен за плащане на 30.10.2015 г., ведно със законната лихва от 26.10.2018 г. до окончателното плащане, за които вземания е била издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК от 19.11.2018 г. по ч. гр. д. № 69058/2018 г. по описа на СРС.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците „А. – ГД“ ЕООД, С. Н. Д., Н. Г. Д. – К. и Н. Г. Д. са осъдени солидарно да заплатят на ищеца М. С. М. сумата в размер на 2 731,74 лева – разноски в заповедното и първоинстанционното исково производство.

Срещу първоинстанционното решение, в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, е депозирана въззивна жалба от ответниците „А. – ГД“ ЕООД и Н. Г. Д. – К., чрез пълномощника адвокат Б. Р.. Излагат се оплаквания за недопустимост и неправилност на обжалваното съдебно решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, както и необоснованост. Развиват се конкретни доводи за недопустимост на решението поради предявяване на процесните искови претенции от ненадлежна страна /респ. при липса на абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на исковете/, която не твърди и не установява в процеса наличие на каузално правоотношение с ответниците по делото, обезпечено с издадения запис на 1 заповед. Твърди се недопустимост на решението и поради проявена недобросъвестност и злоупотреба с процесуални права от ищеца в нарушение на нормата на чл. 3 ГПК. Заявяват се съображения за неправилност на решението, които се обосновават с погрешно формиран от СРС извод, че ответниците са релевирали възражение за възникнало каузално правоотношение по договор за заем между „А. – ГД“ АД и неучастващото по делото трето лице Н. П.. Поддържа се, че конкретните им фактически твърдения пред съда са били за сключен с посредничеството на М. М. договор за заем между физическите лица Н. П. и Г.

Д., по силата на който Н. П. – като заемодател, е предоставил на Г. Д. – като заемополучател, сума в общ размер на 175 000 евро, като задълженията по този договор са били периодично погасявани и окончателно платени преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от 26.10.2018 г. Изложените твърдения се потвърждавали от представената пред СРС електронна кореспонденция и приобщените материали по прокурорска преписка № 17206/2019 г. по описа на СГП. Сочат се допуснати от районния съд съществени процесуални нарушения при изготвяне на доклада и разпределение на доказателствената тежест по делото, както и в процеса на допускане, събиране и оценка на доказателствата по делото. Конкретно се твърди, че в нарушение на процесуалните правила СРС не е уважил искането на ответниците за събиране на гласни доказателствени средства във връзка с оспорване на достоверността на датата на процесния запис на заповед. При тези аргументи и на основание чл. 266, ал. 3 ГПК във въззивната жалба се прави доказателствено искане за допускане до разпит на един свидетел за установяване на обстоятелството, че записът на заповед е предварително подготвен от ищеца, като на една и съща дата са били попълнени датата на неговото издаване и датата на неговото предявяване. Счита се за неправилен изводът на решаващия съд за основателност на исковите претенции, обоснован единствено с наличието на изискуемите съгласно чл. 535 ТЗ форма и съдържание на записа на заповед, при липса на каквито и да е фактически твърдения на ищеца за каузална връзка между него и ответниците. Поддържа се, че съгласно правилото на чл. 154 ГПК именно в тежест на ищеца било да докаже при условията на пълно и главно доказване съществуването на каузално правоотношение между него и ответниците. При горните съображения се моли за обезсилване на първоинстанционното решение, евентуално за неговата отмяна и за отхвърляне на предявените искове.

Претендират се разноски по делото.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищеца М. С. М., чрез пълномощника адвокат Л. С.. Излагат се конкретни съображения за неоснователност на заявените с въззивната жалба доводи за недопустимост и неправилност на първоинстанционното решение и се отправя искане за неговото потвърждаване. Претендират се разноски за въззивното производство.

В проведеното на 26.09.2022 г. открито съдебно заседание пред настоящата съдебна инстанция, въззивниците „А. – ГД“ ЕООД и Н. Г. Д. – К., редовно призовани, представляват се от адвокат Б. Р.. Поддържат въззивната жалба и нямат нови доказателствени искания пред въззивната инстанция. Молят за обезсилване, евентуално за отмяна на първоинстанционното решение и за отхвърляне на предявените искове. Претендират разноски по делото.

В проведеното на 26.09.2022 г. открито съдебно заседание пред настоящата съдебна инстанция ответниците С. Н. Д. и Н. Г. Д., редовно призовани, не изразяват воля за присъединяване към депозираната въззивна жалба по реда на чл. 265 ГПК.

В проведеното на 26.09.2022 г. открито съдебно заседание пред настоящата съдебна инстанция, въззиваемият М. С. М., редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат Л. С.. Процесуалният представител на въззиваемия заявява, че доверителят му поддържа писмения отговор на въззивната жалба и няма нови доказателствени искания пред въззивната инстанция. Моли за потвърждаване на първоинстанционното съдебно решение.

Претендира разноски по делото.

2

Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV A въззивен състав, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбите на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:

Предявени са за разглеждане пасивно субективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 535 ТЗ.

По делото е приложено заповедно дело № 69058/2018 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 90 състав, от което се установява, че на 26.10.2018 г. М.

С. М. е депозирал пред СРС заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК срещу „А. – ГД“ ЕООД, Н. Г. Д.-К., С. Н. Д. и Н. Г. Д. за сумата в размер на 7 500 евро – главница по запис на заповед, издаден на 30.04.2015 г. от „А. – ГД“ ЕООД, и авалиран от физическите лица Н. Г. Д.-К., С. Н. Д. и Н. Г. Д., който е бил предявен за плащане на 30.10.2015 г.

С Разпореждане от 19.11.2018 г. заповедният съд е разпоредил издаване на исканата заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, както и издаване на изпълнителен лист за сумата по нея.

В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК всеки от длъжниците – „А. – ГД“ ЕООД, Н. Г. Д.-К., С.

Н. Д. и Н. Г. Д., поотделно е депозирал възражение срещу постановената заповед за незабавно изпълнение. Всеки от тях е оспорил заявеното вземане, като е посочил, че то е погасено.

В срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, в действащата към момента на завеждане на делото редакция, ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.

В исковата молба се твърди, че ответникът „А. – ГД“ ЕООД е издател на запис на заповед от 30.04.2015 г., а ищецът М. С. М. е поемател по ценната книга, като издателят се е задължил да заплати на ищеца неотменимо и безусловно, на предявяване, сумата в размер на 7 500 евро. Твърди се, че издаденият запис на заповед е авалиран от физическите лица Н.

Г. Д.-К., С. Н. Д. и Н. Г. Д.. Твърди се, че записът на заповед е бил предявен за плащане на 30.10.2015 г., но задължението по него не е било погасено. Поради неизпълнение от страна на задължените лица, ищецът е подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, като в негова полза срещу ответниците са издадени заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 19.11.2018 г. по ч. гр. д. № 69058/2018 г. по описа на СРС, ГО, 90 състав, за сумата в размер на 7 500 евро, ведно със законната лихва за периода от 26.10.2018 г. до окончателното плащане, както и за разноските в заповедното производство в общ размер от 1 008,37 лева. Предвид постъпили в срок възражения от длъжниците са предявени установителни искове за признаване за установено в отношенията между страните, че ответниците дължат на ищеца солидарно сумата в размер на 7 500 евро, непогасено задължение, поето по запис на заповед, издаден на 30.04.2015 г., предявен за плащане на 30.10.2015 г., ведно със законната лихва от 26.10.2018 г. до изплащане на вземането. Претендират се сторените по делото разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответниците „А. – ГД“ ЕООД, Н. Г. Д.-К., С. Н. Д. и Н. Г. Д., с който оспорват предявените искове като неоснователни. Поддържат, че сумата по процесния запис на заповед е била заплатена преди образуване на делото. Твърдят, че записът на заповед не е бил предявен за плащане на посочената в него дата. Излагат твърдения, че записът на заповед е бил издаден като обезпечение на договор за заем, сключен между Г. Д.

/наследодател на физическите лица – ответници/ и трето неучастващо по делото физическо лице – Н. Л. П., по силата на който наследодателят на ответниците е получил в заем от Н. Л.

П. сумата от 200 000 евро, а ищецът – М. С. М., се задължил като гарант на заемополучателя за изпълнение на задължението му по договора за заем, за което е получавал комисиона на стойност 3 % от отпуснатия заем по уговорка между него и заемодателя. Правят възражение, че не дължат сумата по записа на заповед, тъй като всички вземания на ищеца по 3 каузалното правоотношение, обезпечени с него, са били погасени с плащания. Прилагат имейл кореспонденция между страните по договора за заем в подкрепа на твърденията за пълно погасяване на задълженията по него. В края на обстоятелствената част на отговора на исковата молба правят уточнение /л. 25 гръб – производството пред СРС/, че твърдяното каузално правоотношение по договор за заем е възникнало между Н. Л. П. и юридическото лице – „А. – ГД“ ЕООД, представлявано от физическото лице Г. Д. /управител на дружеството/. В тази насока декларират, че в счетоводството на дружеството не са постъпили суми в претендирания размер от 7 500 евро. По подробно изложените съображения правят искане за отхвърляне на исковите претенции, както и за присъждане на разноски по делото.

С доклада по делото Софийски районен съд е отделил като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че ответникът „А. – ГД“ ЕООД е издател на процесния запис на заповед от 30.04.2015 г., поемател по който е ищецът М. С. М., а ответниците Н. Г. Д.-К., С. Н. Д. и Н. Г. Д. са авалирали по ценната книга.

Районният съд е разпределил доказателствената тежест между страните по делото, както следва: в тежест на ищеца е указал, че следва да докаже, че е поемател по издадената ценна книга, с издател ответника – ЮЛ, и авалисти – ответниците ФЛ, както и че менителничният документ отговаря на изискванията на чл. 535 ТЗ и е настъпила изискуемостта на вземането по него; в тежест на ответниците е указал, че носят тежестта на доказване на релевираните от тях възражения за наличие на каузално правоотношение, обезпечено с процесния запис на заповед, както и за изпълнение на задълженията на издателя на ценната книга по каузалното правоотношение. Съдът е указал на ответниците, че не сочат доказателства за твърденията си, че между Н. Л. П. – като заемодател, „А. – ГД“ ЕООД – като заемополучател, и М. С. М. – като поръчител, е бил сключен договор за заем през 2011 г. за сумата от 200 000 евро, в който е било предвидено възнаграждение за поръчителството на ищеца в размер на лихва от 3 %, във връзка с които вземания е бил издаден процесният запис на заповед.