Определение № 30823 от 25.08.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 30823 гр. София, 25.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БОРЯНА Д. ВОДЕНИЧАРОВА като разгледа докладваното от БОРЯНА Д. ВОДЕНИЧАРОВА Гражданско дело № 20261110121445 по описа за 2026 година намери, че следва да съобщи на страните проекта за доклад по делото по реда на чл.

140, ал. 3 ГПК:

Д. Т. Д. е предявила срещу Г. Р. Х. осъдителен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 2556, 46 евро с равностойност 5 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от следните клеветнически твърдения, които ищцата е направила пред неизвестен служител на РУО – Стара Загора в телефонен разговор по стационарния телефон на 24.10.2025 г.: „Д. Т. не може да бъде учител, тя трябва да бъде уволнена, трябва да й отнемете педагогическите права, тъй като тя е лош и некадърен човек.“, както и в телефонен разговор с началника на РУО – Стара Загора М. Й. н а 27.10.2025 г., че ищцата е „неквалифицирана, недобросъвестна и некомпетентна, за да изпълнява длъжността, която заема, поради което следва да бъде уволнена незабавно, за да покаже истинската й същност пред обществото на гр. Стара Загора, както и пред родителите в училището, което представлява“, „Вие като ......... незабавно трябва да уволните тази некадърна жена“, „Няма да оставя нещата дотук, всички ще разберат каква е!“.

Ищцата твърди, че ответницата е бивша интимна партньорка на сина й, с когото двамата имат общо дете, като са сключили споразумение за упражняването на родителските права. Въпреки че ищцата не познавала ответницата и двете са имали контакт само веднъж, ответницата започнала да отправя заплахи и клевети спрямо ищцата, да й звъни по телефона и да пише в социалните мрежи, във Вайбър и Месинджър. На 24.10.2025 г. предприела и действия, насочени към злепоставянето личността на ищцата и професионалната й репутация като позвънила на стационарния телефон в РУО – Стара Загора, което е работодател на ищцата. Тъй като началникът на РУО отсъствала, в разговор с неизвестен служител на РУО ответницата заявила: „Д. Т. не може да бъде учител, тя трябва да бъде уволнена, трябва да й отнемете педагогическите права, тъй като тя е лош и некадърен човек.“. Оставила телефонния си номер, за да може началникът на РУО – Стара Загора М. Й. да й върне обаждане. На 27.10.2025 г. ищцата отново позвънила в РУО – Стара Загора, след което М. Й. върнала обаждане на посочения телефонен номер и в проведения между двете телефонен разговор заявила, че ищцата е „неквалифицирана, недобросъвестна и некомпетентна, за да изпълнява длъжността, която заема, поради което следва да бъде уволнена незабавно, за да покаже истинската й същност пред обществото на гр. Стара Загора, както и пред родителите в училището, което представлява“, „Вие като ......... незабавно трябва да уволните тази некадърна жена“, „Няма да оставя нещата дотук, всички ще разберат каква е!“. Поискала предаването „Съдебен спор“ да бъде допуснато в училището, в което ищцата работи, за да излъчат „истинската“ същност на ищцата.

1

Поддържа, че така разпространените неверни информация и внушения са накърнили доверието към нея като професионалист, създали са негативизъм и са подронили професионалната й репутация, която е градила с години.ищцата била поставена в унизително положение пред колеги и ръководство, като било уронено доброто й име и достойнство. Наложило се да дава обяснения пред началника на РУО – Стара Загора и била предупредена този личен конфликт да не влиза в училището, в което работи. Вследствие на това се разстроила психически и емоционално, влошило се и физическото й състояние, започнала да изпитва силен дискомфорт във всекидневния си живот. Стресът, който изживяла и продължава да изживява, се отразил значително на ежедневието и служебните й задължения. На 31.10.2025 г. подала сигнал и в РПУ – Стара Загора. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който искът се оспорва като неоснователен. Изложени са твърдения за конфликтно поведение на ищцата спрямо ответницата и детето й. Оспорва да е разговаряла по телефона с началника на РУО – Стара Загора, а дори това да е вярно, твърди, че разговорът е бил по повод подаден от ответницата сигнал за дискриминация за деца със специални образователни потребности, с който ответницата е изразила загриженост как се провеждат дейностите по образованието и какви грижи се полагат в учебните заведения за децата, които имат специални образователни потребности, без да са налице съответните медицински документи, удостоверяващи такива състояния. Твърди, че не е използвала цитираните в исковата молба думи и изрази по адрес на ищцата. Излага доводи, че със своето поведение е упражнила правото си по Конституцията на Република България да изказва мнение, да подава жалби, сигнали и предложения до държавните органи и да търси защита на своите интереси, поради което липсва противоправност и поведението й е правомерно. Моли искът да бъде отхвърлен и претендира разноски.

По доказателствената тежест

На основание чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца по иска с правно основание чл.

45, ал. 1 ЗЗД е да докаже, че е претърпял твърдените неимуществени вреди, че те са настъпили в причинна връзка с противоправно поведение на ответника, който е изнесъл описаните в исковата молба твърдения, като вината се предполага по аргумент от чл. 45, ал.

2 ЗЗД. В тежест на ответника е да докаже, че информацията, съдържаща се в изложените твърдения, отговаря на истината.

По доказателствата

Ищецът е представил към исковата молба и ответникът към отговора на исковата молба писмени доказателства, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор и следва да бъдат приети. Следва да бъде уважено искането на ищеца за събиране на гласни доказателства чрез разпит на един свидетел при режим на довеждане и при условията на чл. 159, ал. 2 ГПК за установяване на твърдените неимуществени вреди, както и поисканият свидетел при режим на призоваване.

Основателно е и искането на ответника за събиране на гласни доказателства чрез разпит на един свидетел при режим на довеждане за установяване на обстоятелства относно съдържанието на подадения сигнал в РУО – Стара Загора.

Искането на ищеца за изискване на материалите по пр.пр. № 10841/2025 г. по описа на РП – гр. Стара Загора следва да бъде оставено без уважение, тъй като същото не е необходимо и неотносимо към конкретния предмет на повдигнатия пред съда правен спор.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 04.11.2026 г. от 15:00 ч., за което страните да бъдат призовани.

ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства.

2

ДОПУСКА събирането на гласни доказателствени средства по искане на ищцата чрез разпит на един свидетел при режим на довеждане и при условията на чл. 159, ал. 2 ГПК за установяване на твърдените неимуществени вреди, както и чрез разпит на един свидетел при режим на призоваване – М. Й., ........., с адрес на призоваване по месторабота: гр. ............, РУО – Стара Загора, при депозит в размер на 50 евро, вносим от ищцата по сметка на Софийски районен съд в едноседмичен срок от получаване на съобщението.

ДА СЕ ПРИЗОВЕ свидетелят при режим на призоваване след постъпване на доказателство за внесен депозит.

Д О П У С К А събирането на гласни доказателствени средства по искане на ответницата чрез разпит на един свидетел при режим на довеждане за установяване на обстоятелства относно съдържанието на подадения сигнал в РУО – Стара Загора.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата по чл. 190 ГПК.

Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по делото, да се връчи на страните, а на ищеца и препис от отговора на исковата молба.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3