Решение № 10 от 15.08.2024, Районен съд - Тополовград

РЕШЕНИЕ

№ 10 гр. Тополовград, 15.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТОПОЛОВГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милена Ив. Семерджиева при участието на секретаря К.П.П. като разгледа докладваното от Милена Ив. Семерджиева Административно наказателно дело № 20242320200017 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.58а от ЗАНН, образувано по постъпила административнонаказателна преписка по съставен

АУАН

№

096699/23.02.2024 г. по описа на РДГ Кърджали относно преценка за налагане на наказание „безвъзмезден труд в полза на обществото“ на лицето П. Т. Д. с ЕГН ********** с адрес: **********, за твърдяно извършено нарушение с правна квалификация по чл.104, ал.1, т.5 от ЗГ. Към сезиращия съда документ е приложен АУАН от 23.02.2024 г. за установяване на административно нарушение по ЗГ извършено от Д., а именно отсичане на 9 броя дървета от дървесен вид „черен бор“, без контролна горска марка, като се посочва, че нарушението е извършено в отдел 353г, в землището на с.Р., общ.Т. и периода на извършване на нарушението е от 15.01.2024 г. до 15.02.2024 г.

Отправено е искане за налагане на наказание „безвъзмезден труд в полза на обществото“ на нарушителя П. Т. Д. по чл.266, ал.3 от ЗГ.

В съдебно заседание АНО не изпраща представител и не взема становище по преписката.

Нарушителят Д. се явява лично в съдебно заседание, заедно с редовно 1 упълномощен процесуален представител – адвокат и твърди, че не е извършил въпросното нарушение, тъй като въобще няма никакъв договор с фирмата, а само е помагал на негови познати които са работили като секачи за да си набави някакви доходи.

В писмена защита, процесуалния представител на нарушителя претендира последния да бъде оправдан по вмененото му обвинение за извършено нарушение в условията на повторност, предвид многобройните нарушения от материално и процесуално естество, които е допуснал наказващия орган, както и предвид това, че по никакъв начин не е установено и доказано извършеното нарушение и са налице множество противоречия между събраните писмени и гласни доказателства. Претендират се и направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Съдът като разгледа искането и приложените към него доказателства и след като се запозна със събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

Съдът е надлежно сезиран по реда на чл.58а от ЗАНН, в законоустановения срок, от активно легитимирано лице, при спазване на императивните изисквания за форма и съдържание и пред родово и местно компетентен съд. Разгледано по същество, предложението на АНО – Директора на РДГ Кърджали се явява неоснователно и не следва да се уважава поради следните съображения:

От фактическа страна е установено по безспорен и категоричен начин, че на 23.02.2024 г. е съставен констативен протокол № 130352 в с.Р. от Й. Д. Д. на длъжност горски инспектор при РДГ Кърджали с участието на К. Д. Н. и З.

К. П. – също служители при РДГ Кърджали, след извършена проверка в отдел 353г в землището на с.Р. Държавна горска територия и при проверката е установено, че са отсечени без контролна горска марка дървета от дървесен вид „черен бор“, общо 9 броя. В констативния протокол е записана констатацията, че нарушението е извършено от лицето Д. с бензинов мотор и този протокол е подписан от актосъставителя и единия от вписаните присъстващи служители Н., както и от самия Д.. Протокола не е подписан от втория посочен служител П.. След което на 23.02.2024 г. е съставен АУАН бл.

№ 096699 в с.Р., общ.Т. от същото лице Д. съставил констативния протокол, като в акта е записано, че са отсечени също 9 броя дървета от дървесен вид 2

„черен бор“ без контролна горска марка. Записана е дата на извършване на нарушението от 15.01.2024 г. до 15.02.2024 г. Акта е подписан от нарушителя, актосъставителя и първия свидетел записан в него К. Н.. Липсва подпис на втория свидетел З. П.. На разписката за връчване на съставения акт има подпис на нарушител и на връчител. Към преписката на АНО е приложена и сортиментна ведомост с дата 15.02.2024 г., преди датата на проверката и съставяне на акта и в тази ведомост са описани действително 9 броя дървета.

Към преписката е приложено НП № 3515/21.08.2023 г. на Директора на РДГ Кърджали с което на Д. е наложено наказание глоба и обезщетение за извършено административно нарушение по чл.104, ал.1, т.5 от ЗГ на 01.03.2023 г. в землището на с.У., общ.Т.. НП с оглед приложените към него известия за доставяне и пощенски плик е видно, че не е връчено на лицето.

Върнато е от пощенския служител на 13.09.2023 г. с отбелязване, че лицето отсъства. След което НП е изпратено на ОДМВР Сливен, РУ – Котел за връчване, но видно от приложената към делото докладна записка и писмо на РУ – Котел процесното НП не е връчено на лицето, тъй като последното не е било открито на адреса, като е посочено, че то сменя местонахождението си и се установява в различни населени места из страната, като лицето няма друг известен адрес освен посочения. Въпреки това, на самото НП има печат и подпис, че то е влязло в законна сила на основание чл.58 ал.2 от ЗАНН на 12.10.2023 г.Процесуалния представител на нарушителя е представил по делото удостоверение за настоящ адрес от което е видно ,че Д. има избран настоящ адрес в с.У. от 2022 г.,който е различен от постоянния.

От приложените писмени доказателства от Директора на РДГ Кърджали е видно, че за процесното землище е издадено позволително за сеч № 0754557 на С. С.К ЕООД с регистриран лесовъд Станислав Желязков, със срок на провеждане на сечта от 15.01.2024 г. до 11.12.2024 г. Също така, видно е, че за конкретния обект е издадено разрешително за достъп на три лица между които не фигурира името на нарушителя П. Д.. Съответно документите в оригинал относно достъпа на лицета са поискани и от фирмата на която е издадено позволителното за сеч и представляващия дружеството посочва в писмо с вх.

№ 820/11.07.2024 г., че лицето П. Т. Д. не е извършвало дейност добив на дървесина във въпросното дружество в процесното землище за конкретния период, като са приложени имената на трите лица които имат разрешително за достъп до обектна съгласно Приложение № 10 към чл.24, ал.1.

3

По делото са разпитани актосъставителя и свидетелите Н. и П.. Всички те посочват обстоятелствата на които са очевидци във връзка с установяване на нарушението и съставяне на акта, като между техните показания са налице известни съществени противоречия относно това дали са заварили лицето на място да извършва сеч и относно изготвянето и подписването на констативния протокол и АУАН, като свидетеля П. който е посочен и в двата документа като присъствал няма подпис на последните и твърди, че е присъствал, но не се е подписал. Освен това, актосъставителя посочва, че лицето е извършвало сеч в същия подотдел където е установено нарушението, свидетеля Н. твърди, че лицето изобщо не е секло, а другия свидетел твърди че е секъл дървесина, но в друг подотдел. И актосъставителя и давмата свидетели посочват, че не се установили точно кога е извършена сечта, а само са предполагали с оглед професионалната им практика по вида на отсечените дървета и са записали период три дни след издаването на позволителното за сеч в които три дни обикновено започва сечта. Нито един от тримата служители не обяснява защо, поради какви обстоятелства е посочен именно период на извършване на нарушението един месец от 15.01.2024 г. до 15.02.2024 г.

При съвкупната преценка и интерпретация на събраните по делото писмени и гласни доказателства /като съдът не кредитира изцяло гласните доказателства тъй като са противоречиви и не са в съответствие с писмените такива с оглед изложеното по-горе/ настоящия съдебен състав намира, че не е доказано по безспорен и категоричен начин авторството на деянието, времето и начина на извършването на нарушението описано в АУАН, обстоятелствата при които е извършено, за да бъде уважено направеното предложение.

По делото безспорно е установено, че в землището на с.Р. при проверка на длъжностните лица е установено извършено нарушение изразяващо се в сеч на дървета без контролна горска марка, т.е. в нарушение и въпреки забраната на чл.104 ал.1 т.5 от ЗГ. Но по никакъв начин не е доказано кога точно е извършена сечта, от кого е извършена и при какви обстоятелства.

Установява се действително, че Д. и самия той признава е бил на мястото в деня на проверката, но лицето твърди, че не е служител на фирмата извършваща сечта, а само е помагал на свои познати които са извършвали сеч там за да си набави някакви доходи. Действително от приложените писмени доказателства, както от РДГ Кърджали, така и от дружеството на което е издадено позволителното за сеч се установява, че П. Т. Д. не фигурира въобще 4 в списъка на лицата имащи достъп до обекта, дори самото дружество в писмо до съда с вх.№ 820/11.07.2024 г. изрично посочва, че това лице не е извършвало дейност по добив на дървесина в С. С.К ЕООД в това землище и за периода януари-февруари 2024 г. Горепосочените писмени доказателства потвърждават обясненията на нарушителя дадени в съдебно заседание непосредствено пред съда и за това съда ги кредитира. Самия факт, че лицето е присъствало на мястото на проверката не доказва извършването нито от обективна нито от субективна страна на процесното нарушение. Още повече, че самите горски служители заявяват, че по никакъв начин не са установили кой и кога е извършвал сечта и понеже са заварили там това лице са му поискали лична карта и са му написали акт. В момента когато служителите са извършвали проверката сечта вече е била извършена и те са заварили вече отсечените дървета без контролна марка, а не са установили на място самата сеч, нито кога е извършена за да се приеме, че именно Д. е извършителя. И след като се установява от писмените доказателства и това, че той въобще не е бил секач към дружеството и не е имал достъп до обекта по законоустановения ред, следва да се приеме, че по никакъв начин не се установява и доказва, напротив, опровергава се факта, че именно Д. е извършил незаконната сеч.

Освен това по никакъв начин не е установено и доказано времето на извършване на нарушението което е съществен елемент от състава и задължителен реквизит в изготвения АУАН съгласно разпоредбите на ЗАНН.

В АУАН е посочен период от един месец като дата и време на извършване на нарушението. Това обаче е недопустимо. ЗАНН не допуска подобно посочване на времеви период за извършване на нарушението, тъй като административнонаказателната отговорност за разлика от наказателната не предвижда наличието на усложнена деятелност- реална, идеална съвкупност и продължавано административно нарушение. В АУАН съставен по реда на ЗАНН, датата на извършване или установяване на нарушението трябва да е ясна и не будеща съмнение. В случая АНО не е изпълнил задължението си да установи и докаже точно времето на извършване на процесното нарушение, с което са нарушени материалноправните разпоредби водещи до незаконосъобразност на издадения АУАН.

Освен това, за да бъде уважено искането за налагане на наказание 5

„безвъзмезден труд в полза на обществото“ на основание чл.266 ал.3 от ЗГ с оглед разпоредбата на чл.58а от ЗАНН следва да бъде доказано и наличието на повторно извършено нарушение, а именно такова, което е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на акт с който е наложено административно наказание за нарушение от същия вид или имуществена санкция за неизпълнение на задължение от същия вид. В случая действително към преписката е приложено НП от което е видно, че въпросното лице Д. е бил наказан за извършено нарушение по чл.104 ал.1 т.5 от ЗГ, а именно извършване на незаконна сеч в друго землище различно от процесното, като на самото НП е отбелязано, че е влязло в сила на 12.10.2023 г. на основание чл.58 ал.2 от ЗАНН. Тук следва да се отбележи, че действително процесното НП не е връчено лично на нарушителя срещу подпис или по друг законоустановен в чл.58 ал.1 от ЗАНН начин, като е документирано, че лицето не е намерено на посочения от него адрес. И в последствие след връщането на документа от пощенската служба процесното НП е изпратено за връчване от РУ-Котел. Но от докладната записка на служител в РУ – Котел се установява ,че лицето не е намерено и след извършена проверка в информационните масиви на АИС“БДС“ няма друг известен адрес в страната. С оглед на тези данни е поставен и печат върху процесното НП ,че е влязло в сила на основание чл.58 ал.2 от ЗАНН. Съгласно този текст, когато нарушителя не се намери на посочения адрес и няма друг известен, наказващия орган отбелязва това и НП се счита за връчено от деня на отбелязването. В случая обаче този текст е неприложим, тъй като процесуалния представител на нарушителя е приложил към делото удостоверение за настоящ адрес издадено на 12.06.2024 г. от Кметство с.У. от което е видно, че лицето има заявен настоящ адрес в с.У. от дата 18.10.2022 г. Това се установява и от направената служебна справка в НБД Население от съда при призоваване на нарушителя, с дата на изготвяне на справката 07.05.2024 г. Следователно, в докладната записка изготвена на 09.10.2023 г., много след като лицето вече е избрало настоящ адрес различен от постоянния, е записано неточно, че това лице няма друг известен адрес, а то е имало такъв от 18.10.2022 г. За това съдът приема, че НП не е влязло в сила поради това, че не е било редовно връчено, то би влязло в сила само ако е редовно връчено и не е обжалвано в срок. За това и съдът намира, че нарушението предмет на настоящото производство не е извършено в условията на повторност.