Решение № 2271 от 08.02.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2271 гр. С, 08.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Г.СТ.Т. при участието на секретаря СВ.В.О. като разгледа докладваното от Г.СТ.Т. Гражданско дело № 20221110160916 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.

Предявени са осъдителни искове от ищеца „ТС“ ЕАД срещу ответниците Б. К. С. и Н. К.

С..

Обективно кумулативно съединените искове са с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на: Б. К. С, ЕГН **********, и Н. К. С., ЕГН ********, за заплатят на ищеца сумата от по 595,40 лева - главница за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.20120 г., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот находящ се в гр. С, ж.к. Л, бл. 151, вх. 1, ет. 4, ап. 14, аб. № ******, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 10.11.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, 72,25 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 15.09.2019 г. до 18.10.2022 г., 17,07 лева - стойността на услуга „дялово разпределение“ за периода от м.01.2020 г. до м.04.2021 г. ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 10.11.2022 г. до окончателното изплащане на вземането и 2,87 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.12.2019 г. до 18.10.2022 г.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия от 2016 г., чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане, защото ответниците имат качеството на потребител на ТЕ, тъй като са собственици на топлоснабден имот, който са придобили по наследство от Б. Д. Й..

Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена.

Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена съответно в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията, като изпада в забава след изтичане на срока за плащане на сметките. Сочи, че потребителят дължи и заплащане на услугата „дялово разпределение“, за стойността на която е издавана фактура със срок на плащане, поради което ответната страна е в забава.

1

Претендира разноски.

В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК такъв е постъпил от ответниците чрез адв. К. Ч. (с пълномощно към отговорите), в който оспорва предявените искове. Не оспорва размера и начина на изчисляване на исковите суми., както и счетоводното им отразяване при ищеца. Оспорва качеството на потребител на ТЕ на ответниците, като сочи, че последните нямат качеството ползвател на имота, и не живеят там. Позовава се на ЗЗП. Възразява,ч е договорът с топлинния счетоводител е с изтекъл срок. Възразява за изтекла погасителна давност. Прави искане претенцията да бъде отхвърлена. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства:

1/ към правоотношението са приложими ОУ на ищеца за 2016 г., на които се позовава в исковата молба, които са публикувани в описаното в исковата молба печатно издание на посочената дата;

2/ изготвяне на фактурите и тяхното оповестяване по реда, предвиден в ОУ;

3/ имотът е бил собствен на Б. Д. Й.;

4/ приемането на наследството на починалата от страна на нейните наследници;

5/ имотът е топлофициран;

6/ стойността на топлинната енергия и на цената на дяловото разпределение за процесния период;

7/ стойността на топлинната енергия и цената на услугата дялово разпределение за процесния период се разпределя помесечно, както е посочено в справка-таблица, приложена към молбата от ищеца от 19.10.2023 г.

По делото е приет Договор № ***/28.09.2002 г. между „Т“ ЕООД и Етажна собственост с адрес: гр. С, ж.к. „Л 10“, бл. 151, от който е видно, че е договорено посоченото дружество да извършва и.индивидуално измерване на потреблениетона ТЕ и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода, включително издаването на обща и индивидуални сметки.

Приет е и списък на потребителите на топлинна енергия в сграда на адрес: ж. к. „С“, ул.

„Б.П.“, бл. 100, вх. Г от 08.01.2001 г., в който е вписан ответникът П.ХР.СТ – вх. Г, ет. 4, ап.

80, за който е положен подпис, неоспорен по делото.

Представен е протокол от проведено на 24.09.2002 г. Общо събрание на етажните собственици без вписан адрес, на което е взето решение да се сключи договор с „Т“ ЕООД, за индивидуално разпределение на топлинната енергия, като услугата се възложи на „Т“ ЕООД. В този протокол е съставен и списък на етажните собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение, в който списък фигурира и наследодателката на ответниците – Б. Й., с посочен номер на апартамент – 14 и абонатен номер ******, с положен подпис, неоспорен по делото.

Приет е и договор договор № Д-0-67/03.06.2020 г., сключени между „ТС“ ЕАД – възложител и „Т“ ЕООД – изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово 2 разпределение на топлинната енергия по чл. 139в, ал. 2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. С, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № 0У-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.

От страна на „ТС“ ЕАД са представени също съобщения към фактури и извлечение от сметка за процесния период.

Приети са и писмени доказателства, представени от третото лице – помагач с молба от 11.09.2023 г., а именно: индивидуални справки за отопление и топла вода за процесния период, видно от които за имота е начислявана топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация и топлинна енергия за отопление на имот.

Прието е удостоверение за наследници на Б. Д. Й., от което се установява, че след смъртта си, настъпила на 17.11.2016 г., Й. оставила следните наследници по закон: Б. К. С. и Н. К. С..

При така установеното съдът намира от правна страна следното:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

С оглед твърденията на страните, ищецът носи доказателствената тежест по реда на чл.

154, ал. 1 ГПК да установи пълно и главно: че процесният имот е бил топлоснабден в процесния период и че се е намирал в сграда в режим на етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа; че ответникът е имал качеството на клиент на топлинна енергия за битови нужди като собственик или ползвател на имота; че през процесния период между страните е съществувало облигационно отношение, по силата на което ищецът е доставил топлинна енергия до процесния имот за съответния период; че е била извършена услугата дялово разпределение на топлинна енергия в полза на ответника, който е поел задължение да заплати тази сума на ищеца; договорения размер на възнаграждението; потребената топлоенергия в определеното количество и стойностите й през исковия период.

По исковете по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че главните парични задължения са възникнали, че е настъпила тяхната изискуемост, както и че размерът на законната лихва възлиза именно на спорните суми.

В тежест на всеки ответник е при установяване на горните факти да докаже плащане на дълга, както и изтичане на законоустановения давностен срок.

В тежест на ищеца е да докаже настъпването на обстоятелства, водещи до спиране и/или прекъсване на погасителната давност.

По делото не е спорно, а се установява и от приетите доказателства, че през исковия период процесният имот е бил топлофициран и че сградата - етажна собственост, в която се намира, е била присъединена към топлопреносната мрежа.

Спорно на първо място е дали ответниците имат качеството на клиенти на топлинна енергия за процесния имот и абонатен номер през процесния период.

Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е определено в § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г., а именно: физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Съгласно разпоредбата на чл. 153 ЗЕ - в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са 3

„потребители на топлинна енергия“. След отмяната на § 1, т. 42 ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“.

Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) „Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (редакция след 17.07.2012 г.) всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. Посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, са собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху имота. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие.

Сключването на договора с третото лице следва да се докаже с всички допустими по ГПК доказателствени средства, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество (ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. по описа на ОСГК на ВКС).

В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от ДКЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. С оглед на изложеното, собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия. Договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот, част от сграда, намираща се в режим на етажна собственост, може да бъде както изричен писмен (при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора), така и презюмиран (сключен със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на ползване), като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина (изричен или презюмиран), преустановява действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице.