Решение № 577 от 27.06.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 577 гр. Бургас, 27.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Златомира М. Стефанова при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Златомира М. Стефанова Въззивно гражданско дело № 20232100500775 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба, подадена от „Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Младост, ж.к. Младост 3, ул. “Александър Малинов“ № 51, бл. 0, вх. А, ет. 9, ап. офис 20, представлявано от Ивет Веселинова Димитрова и Десислава Веселинова Николова против Решение №323 от 13.02.2023 г. по гр.д.

№6754/2022 г. по описа на РС – Бургас, с което съдът е приел за установено по иска на М. Т. С., ЕГН ********** от гр.Бургас, кв. Рудник, ул. „Мургаш“ №2 против „Фератум България“ ЕООД, че сключеният между страните договор за предоставяне на потребителски кредит № 1173989 от 26.06.2022г. е нищожен на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т.9, т. 10 и т.11 от Закона за потребителския кредит. Ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 67,20 лв. съдебно-деловодни разноски, както и на основание чл.38, ал.2 ЗА е осъден да заплати на адв. Десислав Михайлов адвокатско възнаграждение от 347,59 лв.

С жалбата се изразява несъгласие с изводите на първоинстанционния съд. Счита се, че съдът неправилно е приел, че договорът е нищожен на основание чл.10, ал.1 от ЗПК, тъй като чл. 22 от ЗПК изисквал да не са спазени кумулативно всички изисквания на чл.10, ал.1 от ЗПК, за да бъде обявен договорът за потребителски кредит за недействителен, а не само 1 отделни нейни елементи. Сочи се, че решението не е обосновано относно изводите защо таксата гарант следва да бъде включена в годишния процента на разходите /ГПР/. Обосновава, че сключването на договор за гаранция с „Фератум Банк“ ЕАД е допълнителна услуга, която не е задължително условие за получаване на кредит от „Фератум България“ ЕООД и поради това не подлежи на включване в ГПР. Видно от приложение 2 от отговора на исковата били показани възможностите на потребителя за избор при кандидатстване, както и свързаните с избора на „Фератум Банк“ ЕАД разходи.

Потребителят можело да посочи свой поръчител и да не поема тези разходи, а отделно от това дружеството представяло кредити както с, така и без поръчител. Сочи, че по съществото си договорът за гаранция е договор за поръчителство и дължимата по договора за гаранция такса е възнаграждение за поръчителя. Твърди, че договорът за гаранция е сключен между въззиваемия и „Фератум Банк“ ЕАД, което дружество макар да било част от една корпоративна група с ответника било самостоятелно юридическо лице, с отделна банкова сметка, отделни били и погасителните планове по договора за гаранция и договора за кредит. Излага се подробна информация относно стъпките при кандидатстване и отпускане на кредит през интернет страницата на дружеството. Сочи че, в процеса на кандидатстване преди сключване на договора потребителят можел сам да избере дали да посочи собствен поръчител или да се договори с „Фератум Банк“ ЕАД като още в този момент можел да види възнаграждението му като гарант, а при избор на „Фератум Банк“ ЕАД потребителят получавал електронно съобщение с договора, заедно с вноските, дължими за възнаграждението на „Фератум Банк“ ЕАД преди договора да е обвързващ за него. След това потребителят получавал договорите заедно с код за потвърждение и имал достатъчно време /48ч./ да се запознае с условията на договорите, вкл. и да ангажира консултант за преглед. В този смисъл нямало някакъв скрит за потребителя разход или заблуждаваща търговска практика, която да го подведе, като на всеки етап от процеса потребителят разполагал с необходимата информация и време, за да прецени дали посоченият договор е подходящ за него или не. В случая процесният договор дори не бил първи за потребителя и същият бил клиент на дружеството още от февруари 2016г. Изразява се недоволство и по отношение на размера на присъденото адвокатско възнаграждение, което „Фаратум България“ ЕООД трябва да заплати на адв. М. - сумата от 400 лв.

Изразява се подробно становище за това, че представеният по делото „рамков договор за правна защита и съдействие“ е нищожен, включително поради противоречие с добрите нрави. Оспорва се и основанието за претендиране на адвокатско възнаграждение, като се твърди, че липсват представени каквито и да било доказателства за наличие на основанието по чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата. Моли се за отмяна на постановеното решение, като съдът отхвърли исковата претенция на ищеца. Не се правят доказателствени искания. Претендират се разноски.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на 2 въззивната жалба от М. Т. С., чрез адв. Десислав Михайлов, с който въззивната жалба се оспорва изцяло като неоснователна и недоказана, поради което и се моли да бъде отхвърлена. Сочи се, че правилно районният съд е обявил процесния договор за нищожен, тъй като последният не отговарял на всички изисквания на чл. 22 от ЗПК. Сключеният договор не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 и т. 11 от ЗПК, тъй като ГПР бил посочен само с абсолютна стойност и не ставало ясно какво се включва в него, а приложеният погасителен план не съдържал индивидуализация на вноските за договорната лихва и таксата за поръчителство подробно посочени с тяхната периодичност, което създавало невъзможност на потребителя да разбере заплащаните от потребителя вноски по плана какви компоненти включват, как и на каква база са изчислени. Аргументира, че договорът за потребителски кредит бил недействителен и поради заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, както и поради неправилно приложен ГПР на основание чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Посоченият в договора за кредит ГПР не съответствал на действително прилагания от кредитора, тъй като сумата, която се претендирала чрез договора за гаранция не била включена в него, въпреки, че била пряко свързана с договора за потребителския кредит, била известна на кредитора и се заплащала от потребителя. Налице било заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи по договора за предоставяне на гарант се нарушавало изискването ГПР да не бъде по – висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определени с ПМС №426/2014 г. В случая не можело да се касае за частична недействителност по смисъла на чл.26, ал.4 от ЗЗД, тъй като според чл.22 от ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит бил изцяло недействителен. Сочи, че след като процесното оскъпяване на кредита, чрез добавяне на възнаграждение на свързан с кредитора гарант, не е надлежно обявено на потребителя в съответствие с изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, то на основание чл.22 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен. Оспорва доводите на въззивното дружество за недължимост на адвокатското възнаграждение, като излага подробни доводи в тази насока и цитира съдебна практика. Моли подадената въззивна жалба да бъде оставена без уважение. Претендират се разноски. Не са заявени доказателствени искания.

При извършената проверка въззивният съд констатира, че въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Бургаският районен съд е бил сезиран с искова молба, подадена от М. Т.

С., чрез адв. Десислав Михайлов против „Фератум България“ ЕООД с искане на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК да бъде обявен за нищожен Договор №1173989 за предоставяне на потребителски кредит от 26.06.2022г., сключен с „Фератум 3

България“ ЕООД, а при условията на евентуалност на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 вр. чл. 143, ал. 1 и чл. 146 ЗЗП да бъде обявена за нищожна клаузата на чл. 5 от същия договор, въз основа на която е сключен Договор за гаранция/поръчителство. Изложени са подробни съображения за нищожност на договора за кредит, тъй като не са спазени редица императивни изисквания относно формата и съдържанието му. Посочено е, че в противоречие с разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК в погасителния план вноските не били индивидуализирани, а били посочени само с обща сума без да става ясно какво точно съдържат те и какви компонетни включват. Договорът не отговарял и на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК – в него била посочена само абсолютната стойност на ГПР като не ставало ясно кои компоненти се включвали в него, освен лихвата, доколкото в договора била предвидена и дължимостта на такса гарант в размер на 855,15лв. и не ставало ясно дали същите са отразени в него. След като кредиторът при формиране на цената на предоставения от него ресурс задавал и допълнителни разходи, които го оскъпяват следвало по ясен начин да се посочи какво точно се включва в ГПР. Отделно от това, договорът бил нищожен и поради неспазване на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като сумата, която се претендирала по Договора за гаранция в размер на 855,15лв. не била включена в ГПР и ГЛП. Посочено е, че събирането на тези разходи е част от дейността по управление на кредита, поради което и същите следвало да бъдат включени в ГПР. С предвиждането на заплащането на сумата по договора за поръчителство обаче се заобикаляла разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК предвид посочения в договора ГПР в размер на 49,05%, отделно този ГПР не съответствал и на действително прилагания от кредитора, което също водело до нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Договорът бил недействителен и на осн. чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, тъй като ГЛП бил посочен, но липсвала информация дали същият е фиксиран или променлив, както и за общия размер на лихвата. При условията на евентуалност е посочено и че клаузата за гаранцията, предвидена в чл. 5 от договора е нищожна, поради накърняване на добрите нрави, с оглед нееквивалентността на престациите, както и неравноправна по смисъла на чл. 143 от ЗЗП-води до неравновесие в правата на страните, не е формулирана по ясен и разбираем начин, не е уговорена индивидуално уговорена и не позволява на потребителя на прецени икономическите последици от сключването на договора – чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП.

С подадения отговор на исковата молба ответникът е оспорил основателността на предявените искове. Излагат се подробни съображения във връзка с валидността на договора. Сочи се, че гаранцията не е задължително условия за сключването на договора за кредит и че ищецът сам е избрал да сключи договора за гаранция като от електронният формуляр е бил запознат с дължимите такси по същия. Сумата за гаранцията не била част от договора за кредит, поради което и не била включена в ГПР. Договорът за гаранция бил възмездна услуга, предоставяна от лице, различно от кредитора 4 като потребителят имал възможност да посочи и свой поръчител. На ищеца била предоставена във формата на СЕФ за предоставяне на информация за потребителските кредити съгласно Приложение №2 от ЗПК. Моли се за отхвърляне на исковете.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Страните не спорят, а и от представените по делото писмени доказателства - Договор за предоставяне на потребителски кредит №1173989/26.06.2022г., Погасителен план към договор за кредит 1173989, Преддоговорна информация /Стандартен европейски формуляр/ се установява, че между тях е сключен Договор №1173989/26.06.2022г. за предоставяне на потребителски кредит, по силата на който „Фератум България“ ЕООД е предоставил на М. С. кредит в размер на 1500лв., със срок на заема 6 месеца, платим на 6 различни по размер месечни вноски, съгласно приложен погасителен план с първа падежна дата 27.02.2022г. и последна падежна дата 24.12.2022г., при лихва в размер на 179,85лв. и лихвен процент 11,99% и ГПР в размер на 49,05%. Посочено е, че общо дължимата сума по кредита е в размер на 1679,85лв., включваща главницата от 1500лв. и договорната лихва от 179,85лв. В т. 5 от договора за кредит, озаглавена „обезпечение“ е посочено, че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от Multitude bank (Фератум Банк“) в полза на дружеството.