Решение № 6593 от 27.04.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 58416/2021
- Вид
- Решение № 6593
- Подписан
- 27.04.2023
- Състав
- КАТЯ НИКОЛОВА ВЕЛИСЕЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 232, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 233 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 233, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 236, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 238 · Закон за задълженията и договорите
- чл.76 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 32 · Семеен кодекс
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 6593 гр. София, 27.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА при участието на секретаря НАДЯ В. ЧЕРНЕВА като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело № 20211110158416 по описа за 2021 година
Предявени са установителни искове от „Ф.Х.“ ООД, с правна квалификация чл. 422, ал.
1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 233, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 92 и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено между страните, че ответниците С. А. Е. и М. А. Е. дължат солидарно на ищеца сумата 3916,60 лв., представляваща възнаграждение по договор за наем от 12.06.2018 г. и Анекс от 12.11.2018 г. към него с нотариална заверки на подписите за месец октомври и месец ноември 2019 г., ведно със законна лихва от 24.02.2020 г. до изплащане на вземането, сумата 2329,39 лв. представляваща комунални разходи, сумата 437,84 лв. такса битови отпадъци за 2019 г. за имота, сумата 2852,58 лв., обезщетение за имуществени вреди, нанесени върху имота, сумата 4504,09 лв. неустойка за забавено плащане, сумата 39,85 лв. лихва, за които суми има издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №10141/2020 г. по описа на СРС, 168 състав.
Ищецът твърди, че на 25.04.2018 г. с ответниците е сключил договор за наем, съгласно който ищецът, в качеството си на наемодател, предоставил на ответниците, в качеството им на наемодатели, за временно и възмездно ползване жилищен имот- Апартамент №2, находящ се в гр. София, АДРЕС, за което е съставен приемо-предавателен протокол, съдържащ състоянието на имота. Посочва се, че на 12.06.2018 г. между ищеца и ответницата М. А. Е. е сключен договор за наем с нотариално заверени подписи, с оглед удостоверяване адреса на наемателите, като е определен срок на договора до 12.06.2019 г., както и че в наетия имот щели да живеят и други пет лица освен ответницата. Поддържа се, че на 12.11.2018 г. е сключен анекс към договора за наем от 12.06.2018 г. с нотариална заверка на подписите, с който срокът на договора е удължен до 01.12.2019 г. Навеждат се твърдения, че на 30.11.2019 г. е съставен протокол - опис в присъствието на двама свидетели - М. В., упълномощена от наемателите, и П.П.. В изготвения протокол са вписани установените в имота вреди, а именно липсващ хладилник, скъсани и надраскани повърхности, липсваща мазилка по стените, повредени и счупени вещи, замърсяване на стени и вещи, счупване на брави и мебели, за които е изготвен и снимков материал. Ищецът поддържа, че повредите се дължат вследствие на обикновеното употребление на имота, както и са причинени виновно от наемателите, поради което ответниците отговарят за отстраняването им. Посочва, че стойността на закупен нов хладилник и поправката на всички нанесени в имота щети 1 възлиза на сумата 2852,58 лева. При прекратяване на договора на 01.12.2019 г. с изтичане срока на същия останали незаплатени наемните вноски за месец октомври и ноември 2019 г. в общ размер на 2000 евро. Сочи, че е поканил ответниците да изпълнят задълженията, но с оглед тяхното неизпълнение ищецът им начислил неустойка в размер на 2300 евро.
Поддържа, че обстоятелството дали наемателят ползва реално вещта е ирелевантно за задълженито му за заплащане на дължимия месечен наем. Ищецът твърди, че ответниците не са заплатили и използваната от тях топлинна енергия и вода в имота възлизащи на сумата 2369.24 лева, както и дължимите такси „битов отпадък“, като за последната е имало изрична клауза в договора за наем, че наемателите следвало да погасяват и възникналите задължения спрямо общинската администрация. Моли за уважаване на предявените искове, като претендира присъждане на разноски.
Ответниците са депозирали общ отговор на исковата молба, чрез адв. В. Д., с който оспорват предявените искове както по допустимост, така и по основателност. Посочва се, че ответникът С. Е. не е подписал анекса от 12.11.2018 г., с който е договорено срокът на договорът за наем да се удължи до 01.12.2019 г. Не оспорват, че е подписан протокол-опис към датата на сключване на договора от 25.04.2018 г., но твърдят, че този договор е прекратен с подписването на нов такъв на 12.06.2018 г., за който не е съставен протоколопис за състоянието на имота. Оспорват се твърденията на ищеца относно датата на прекратяване на наемния договор, като се поддържа, че последният е прекратен в края на месец септември 2019 г. Твърдят, че апартаментът е освободен в края на месец септември 2019 г., като тогава са върнати и ключовете от него на наемодателя, който не е имал никакви възражения относно състоянието му, в присъствието на свидетел, поради което се оспорва ответниците да дължат наемната цена месец октомври и ноември 2019 г. Поддържат, че към момента на предаването на имота обратно на наемодателя са заплатили всички битови сметки. Оспорват да се дължи заплащането на режийни разходи за месец октомври и ноември 2019 г. Заявяват, че не са били уведомени за среща на 30.11.2019 г., включително оспорват да са присъствали техни доверители по време на съставянето на твърдения от ищеца опис. Оспорват претенцията за неустойка и по основание, и по размер като прекомерна, неотговаряща на договореното в чл. 2.4 от договора за наем. Твърдят, че подмяната на хладилника следвало да се поеме от наемодателя, тъй като разходите за същата не представлявали необходими разноски във връзка поддръжката на наемното жилище. Оспорват и да дължат разноските по ремонта на повредата със СОТ системата, тъй като същата не се характеризирала като „дребна поправка“. Считат за недоказани по основание и размер твърдените в исковата молба замърсявания и вреди по мебелите и стените на апартамента, за които поддържат, че са вследствие на обичайното изхабяване при ежедневна употреба. Оспорва се да е била включена уговорка за заплащане на такса битов отпадък от страна на ответниците. Твърдят, че е уговорен 15-дневен срок след прекратяване на договора, в който ищецът като наемодател следвало да възстанови платения от ответниците депозит в размер на 1000 евро. При прекратяване на договора на 30.09.2019 г. и а след това наемодателят не е върнал заплатения депозит, с оглед което е бил поканен да го стори с нотариална покана, връчена на 17.02.2020 г., но плащане не последвало. При тези данни правят възражение за прихващане на вземанията на ищеца с тяхно вземане в размер на 1000 евро, подлежащ на връщане депозит по чл. 2.5 от договора за наем. Молят за отхвърляне на исковете и претендират присъждане на разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
Страните не спорят, а и се установява от представения договор за наем на недвижим имот от 25.04.2018 г., че ищецът в качеството си на наемодател е предоставил за временно и възмездно ползване собствения си недвижим имот, представляващ апартамент №2, находящ се в АДРЕС а ответниците С. А. Е. и М. А. Е. в качеството си на наематели са поели задължение да заплащат месечна наемна цена в размер на 1000 евро, платима в евро или левовата им равностойност, съгласно фиксирания курс на БНБ в срок до 20-то число на 2 съответния месец в брой или по банков път на посочена в договора банкова сметка. При забавяне на плащането наемателят дължи неустойка за забава в размер на 0,5% от дължимата сума за всеки просрочен ден, но за не повече от тридесет дни. При сключването на договора страните са се съгласили, че наемателят внася депозит равен на наемната цена за един месец. Не е спорно по делото, че наемателите са заплатили сочения депозит при сключването на договора. Договорът е сключен за срок до 25.04.2019 г. Според т. 3 от договора същият се прекратява с изтичане на срока, автоматично преди изтичане на срока в случай, че наемателят забави плащането на наемна вноска повече от един месец от датата на падежа или едностранно с двумесечно предизвестие, но след изтичане на шест месеца от влизане в сила на договора. За състоянието и вида на имота към момента на предаването му е подписан между страните протокол – опис на 25.04.2018 г., видно от който помещенията и мебелите в тях са предадени в изрядно състояние без каквито и да е повреди, наранявания и зацапвания, като са направени и снимки към него. Според т. 5 от договора наемателят е длъжен да плаща в срок уговорените месечни наемни вноски, да освободи и върне имота след прекратяване на договора, да заплаща всички разходи свързвани с ползването на имота, които включват, но не се ограничават до вода, ел. енергия, топлоенергия, телефон и др., да ползва имота с грижата на добър стопанин и да го върне в добро състояние след прекратяване на договора на база съставен приемо – предавателен протокол.
За безспорно между страните е отделено и обстоятелството, че на 12.06.2018 г. между ищеца и М. А. Е. е сключен договор за наем с нотариално заверени подписи, имащ за обект същия недвижим имот, при месечна наемна цена от 1000 евро, платима в евро или левовата им равностойност, съгласно фиксирания курс на БНБ в срок до 20-то число на съответния месец в брой или по банков път на посочена в договора банкова сметка. Срокът на договора е определен до 12.06.2019 г. В т.1.3 на договора страните са се съгласили, че в имота ще живеят и изброените 5 лица, сред които и С. А. Е.. Останалите клаузи на договора, респ. правата и задълженията на страните по него са идентични с тези в сключения на 25.04.2018 г. договор за наем. С Анекс с нотариална заверка на подписите към договора за наем от 12.06.2018 г., подписан между ищеца и М. А. Е. срокът на договора от 12.06.2018 г. е удължен до 01.12.2019 г.
По делото е приобщен протокол – опис от 30.11.2019 г. съставен от представител на собственика в присъствието на двама свидетели – П.Ц.П. – брокер от страна на наемодателя и М. Ю. В. – брокер от страна на наемателите, в който са описани констатираните щети по обзавеждането, стените и уредите в имота и гаража към него. Вписано е, че ключовете на наемодателя не сработват и входната вратата не се отваря, както и че охранителната инсталацията е за диагностика и смяна.
Като доказателства по делото са приобщени фактура №4300024967/12.09.2019 г. издадена от „СОТ- Сигнално охранителна техника“ ЕООД на „Ф.Х.“ ЕООД за предоставени стоки и услуги на обща стойност 132,00 лева, както и фактура №2260100198/24.08.2019 г , издадена от магазин „ЮСК“ на „Ф.Х.“ ЕООД за стоки на обща стойност 601,28 лева.
Видно от справка от „Топлофикация София“ ЕАД за абонатен № 431947 на обявените дати през 2019 г. отчети не са правени поради неосигурен достъп до имота, поради което е начислена ТЕ въз основа на служебен отчет. На 13.09.2019 г. е направен допълнителен отчет и е изготвена корекция на изравнителната сметка като са останали за плащане 1624,26 лева.
Описани са и направените плащания по банков път за периода 25.04.2018 г. – 01.12.2019 г..
Приобщени са и копия на фактури за м.08.2019 г., м. 09. 2019 г. и м. 10.2019 г. от „Топлофикация София“ ЕАД и дебитни и кредитни известия.
Съгласно писмо на Столична община дължимата ТБО за 2019 г. е 439,28 лева. И е заплатена на 12.12.2019 г. ведно с лихвите за просрочие.
Страните не спорят, че с нотариална покана, връчена на ищеца на 17.02.2020 г. ответниците са поискали възстановяване на внесения по договора депозит в размер на 1000 евро, за което ищецът е изпратил отговор, с който е отказал връщането поради прихващане със съществуващи задължения на наемателите
3
Видно заявление за прекратяване от 30.09.2019 г. по договор за предоставяне на електросъобщителна услуга от 28.08.2018 г. на адрес: АДРЕС, ответникът С. А. Е. е поискал прекратяване предоставянето на ползваните услуги поради смяна на адреса извън покритието на оператора.
По делото е прието копие на платежно нареждане от 20.09.2019 г. за сумата 1956,00 лева с основание за внасяне „наем“ и наредител С. А. Е., както и 12 броя фискални бонове за заплатени на 23.08.2019 г. суми в полза на „Топлофикация София“ ЕАД на обща стойност 1046,94 лева, по фактури, издадени в периода м. 02.2019 г. – м.07.2019 г., вносни бележки в полза на „Топлофикация София“ ЕАД от 23.02.2019 г. за сумата 310,82 лева с основание фактура №0099225985 за абонатен №431947 и от 28.02.2019 г. за сумата 233,49 лева за абонатен №431947.