Решение № 275 от 02.12.2024, Окръжен съд - Смолян
- Съд
- Окръжен съд - Смолян
- Дело
- Въззивно гражданско дело 196/2023
- Вид
- Решение № 275
- Подписан
- 02.12.2024
- В сила
- 02.12.2024
- Състав
- Росица Николова Кокудева, Петранка Райчева Прахова, Зоя Стоилова Шопова
Цитирани разпоредби
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- Член 12 · Директива 2003/88/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време
- член 12, буква а) · Директива 2003/88/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време
- член 8 · Директива 2003/88/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време
- чл. 50а, ал. 2 · Закон за държавния служител
- чл. 67 ал. 12 · Закон за държавния служител
- чл. 67 ал. 7 т. 1 · Закон за държавния служител
- чл. 142 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 142 ал. 1 т. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 142 ал. 1 т. 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 153 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 178, ал. 1, т. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 178 ал. 1 т. 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 179 ал. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 181 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 181 ал. 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187 ал. 1 и ал. 4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187 ал. 9 и ал. 10 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187 ал. 1 т. 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187 ал. 1 и ал. 4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187, ал. 5, 6 и 7 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187, ал. 5, 6 и 7 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187, ал. 5, 6 и 7 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187 ал. 9 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187 т. 9 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187а ал. 4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 188 ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 188 ал. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 189, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 234 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 234, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 238 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 3 ал. 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 9 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 46 ал. 2 · Закон за нормативните актове
- чл. 50 · Закон за частната охранителна дейност
- чл. 51 · Закон за частната охранителна дейност
- чл. 69 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 69 ал. 2 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 107а · Кодекс на труда
- чл. 107а ал. 18 · Кодекс на труда
- чл. 140 ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 261 · Кодекс на труда
- чл. 5 ал. 4 · Конституция на Република България
- чл. 20 · Наредба за заплатите на служителите в държавната администрация
- чл. 8 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
- чл. 9 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
- чл. 9 ал. 2 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
РЕШЕНИЕ
№ 275 гр. Смолян, 02.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Росица Н. Кокудева
Членове:
Петранка Р. Прахова
Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Софка М. Димитрова като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно гражданско дело № 20235400500196 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С Решение № 88/27.02.2023 г. по гр. д. № 964/2022 г. Смолянски районен съд е осъдил Главна дирекция „Гранична полиция“ към МВР да заплати на С. С. Б. сумата от 2 263, 05 лева, представляваща дължимото допълнително възнаграждение за положен и незаплатен нощен труд за периода 02.12.2019 г. – 04.10.2022 г., получени в резултат на преизчисляване на положените часове нощен труд с коефициент 1, 143, сумата от 289, 98 лева, представляваща мораторна лихва за забава, считано от първо число на месеца, следващ тримесечието, през което е положен труд, до датата на предявяване на иска – 04.10.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 04.10.2022 г. до окончателното й изплащане; ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски по водене на делото в размер на 700 лева за адвокатско възнаграждение, а в полза на РС – Смолян ДТ в размер на 140, 52 лева, както и разноски за вещо лице в размер на 120 лева.
Това решение се обжалва пред Смолянски окръжен съд от Главна дирекция „Гранична полиция“, чрез главен юрисконсулт М.Х., с оплаквания, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, изразяващо се в неправилното му прилагане и необоснованост на акта.
Във въззивната жалба се развиват доводи, че приетото от районният съд, че е налице празнота в специалната нормативна база, поради 1 което прилага разпоредбата на чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ, съответства на нормата на чл. 46 ал. 2 от ЗНА, но е неправилно вследствие на неправилно приложение на материалния закон. В тази връзка се прави позоваване на практика на ОС – Русе. Твърди се, че неправилно е приложен материалния закон, като не е съобразен със служебния статут на ищеца и приложимите спрямо него норми.
Сочи се, че статута на държавните служители по ал. 1 т. 2 на чл. 142 от ЗМВР се урежда със ЗМВР, а на другите две категории – със ЗДСл и съответно КТ.
Основавайки се на законовата делегация на чл. 187 т. 9, във вр. с ал. 8, във вр. с чл. 187а ал. 4 и чл. 188 ал. 1 от ЗМВР, Министърът на вътрешните работи е издал приложимата през процесния период Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., според текста на чл. 3 ал. 3 от която при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22: 00 ч. и 6.: 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период – ищецът е полагал 8 часа нощен труд.
Сочи се във въззивната жалба, че при съпоставянето на ЗМВР и КТ е видно, че за разлика от КТ, който ограничава нощния труд до 7 часа, такова ограничение не е предвидено в ЗМВР и при него нормалната продължителност на работното време през деня съвпада с нормалната продължителност на работното време през нощта и тя е 8 часа. Твърди се, че за тези служители са предвидени редица компенсационни механизми, допълнителни материални стимули и нематериални блага, от каквито останалите служители в системата на МВР не се ползват. Твърди се, че това разбиране е изцяло в съответствие с изложените съображения и направените изводи в решението на СЕС по преюдициално дело № С-262/2020 г. от 24.02.2022 г.
Прави се позоваване и на разпоредбите на чл. 107а ал. 18 от КТ и чл. 67 ал. 12 от ЗДСл. Твърди се също, че не е налице колизия между нормите на чл. 179 ал. 2 и чл. 188 ал. 2 от ЗМВР, тъй като препращането в чл. 188 ал. 2 от ЗМВР е към Глава петнадесета от КТ. Твърди се също, че в чл. 2 ал. 3 от НСОРЗ изрично е предвидено, че наредбата не се прилага за служителите по трудово правоотношение в държавната администрация, за които се прилага чл.
107а от КТ; в този смисъл тази наредба е напълно неприложима за държавните служители по ЗДСл и ЗМВР.
Сочи се по-нататък, че разпоредба идентична на тази на чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ с основание не е предвидена в наредбите по чл. 187 ал. 9 от ЗМВР, защото за държавните служители нормалната продължителност на дневния и нощния труд съвпада и коефициентът за изчисления би бил 1. Излагат се доводи, че в специалната нормативна уредба – ЗМВР и подзаконовите му актове, не е предвидено превръщането на нощните часове в дневни, поради което отработеното време за даден отчетен период представлява сбора от общо положения от него на смени нощен и дневен труд. Твърди се, че липсата на такава разпоредба не съставлява празнота в правото, защото уредбата на материята в ЗМВР не е непълна, а изчерпателна – законът съдържа същата пълна уредба, каквато се съдържа и в КТ, а подзаконовия нормативен акт по 2 чл. 187 т. 9 от ЗМВР няма основание да предвиди превръщане на нощния труд в дневен, защото разпоредбите му са обусловени от предвидената в чл. 187 ал.
1 т. 3 от ЗМВР еднаква нормална продължителност на часовете дневен и нощен труд; при паралелното действие на норми, уреждащи една и съща материя, приложение намират специалните норми. Прави се позоваване на практика на окръжни съдилища. Сочи се, че разпоредбите на трите закона и на свързаните с тях наредби относно дължимостта на допълнително възнаграждение за нощен труд за всеки отработен нощен час или за част от него и минималния размер на същото – 0. 25 лева, са идентични: чл. 261 от КТ и чл. 8 от НСОРЗ; чл. 67 ал. 7 т. 1 от ЗДСл и чл. 20 от НЗСДА и чл. 179 ал. 1 от ЗМВР и чл. 9 от наредбите по чл. 179 ал. 2 от ЗМВР.
По-нататък във въззивната жалба се излагат доводи за разликата между „нощен труд“ и „извънреден труд“. Прави се позоваване и на публикация на проф. д-р Васил Мръчков относно становището за наличие на специалния /различен от работещите по КТ/ статут на служителите в МВР по чл. 142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР, както и на практика на ОС – Велико Търново.
Относно иска по чл. 181 ал. 3 от ЗМВР се сочи, че според тази разпоредба в редакция ДВ бр. 97/2017 г. за извършване на дейности, свързани със специфичен характер на труда на служителите се осигурява безплатна храна, която е и с целево предназначение и самият закон не предвижда заплащането й в натура. Сочи се, че е налице съществена разлика между безплатната храна по ал. 1 и предпазната храна по ал. 3 на чл. 181 от ЗМВР – първата представлява допълнително натурално трудово възнаграждение, докато предпазната храна по ал. 3 е с целево предназначение и ако не е предоставена към момента, същата губи своя смисъл.
В заключение във въззивната жалба се твърди, че в обжалваното решение не се съдържа обсъждане и преценка на правнорелевантни факти, което го прави неправилно поради неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
С въззивната жалба се прави искане да бъде отменено обжалваното решение; претендират се разноски и се прави възражение по чл.
78 ал. 5 от ГПК.
В срок е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ищецът, чрез пълномощник адв. И.Г., с който се прави искане да бъде потвърдено обжалваното решение като правилно и законосъобразно постановено.
Сочи се в отговора, че районният съд правилно е възприел фактическата обстановка по казуса, приложил е относимите правни норми и се е произнесъл с валиден и законосъобразен съдебен акт; не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, а материалния закон е приложен правилно. Твърди се, че макар и изключително подробна, въззивната жалба има характер по-скоро на писмена защита и в нея не са посочени конкретни пороци на обжалвания съдебен акт.
3
В отговора се сочи, че междувременно, в хода на производството е постановено Тълкувателно решение № 1/2020 г. по тълк. дело № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС, както и че във връзка с това решение е подадена искова молба от други служители в системата на МВР, до компетентен съд в България, с която се иска да се отправи преюдициално запитване от Съда на Европейските общности, който да отговори на редица въпроси, свързани с прилагането на ТР от 15.03.2023 г., като са изложени редица оплаквания за неговия дискриминационен характер и противоречието му с правото на ЕС.
Твърди се, че отговорите по отправеното запитване са с преюдициален характер на настоящето производство, поради което същото следва да бъде спрямо до произнасянето на Съда на ЕО.
С отговора се претендират разноски.
В съдебно заседание за жалбоподателя юриск. М.Х. поддържа въззивната жалба.
За въззивавемия пълномощникът му адв. И.Г. оспорва въззивната жалба.
Смолянски окръжен съд, след като взе предвид изложеното във въззивната жалба и в отговора и прецени доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, намира въззивната жалба за процесуално допустима като депозирана в законно установения срок от надлежна страна, ДТ е внесена, а по същество съобрази следното.
Не е спорно по делото, че ищецът е в служебно правоотношение с ответника, като за процесния период заема длъжността „Старши полицай“ в група „Оперативен дежурен център“ от сектор „Регионален координационен център“ при РД „Гранична полиция“ - Смолян „ГП“ – Смолян, към ГД „Гранична полиция“ при МВР.
От заключението на съдебно-икономическата експертиза се установява от извършената от вещото лице проверка на документи при ответника, че на ищеца е заплатен положения нощен труд, без същите часове нощен труд да бъдат превръщани в дневни съгласно чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ.
Вещото лице сочи, че за процесния период ищецът е положил общо 1 502 часа нощен труд, които са му заплатени на основание заповеди на Министъра на вътрешните работи, издадени на основание чл. 179 ал. 2 от ЗМВР, където съгласно т. 1 „За всеки отработен час през нощта или за част от него между 22.
00 и 06. 00 часа на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер 0. 25 лева“. Вещото лице сочи, че разликата в часовете отработен нощен труд, след приравняването им по Наредбата, е 227 часа; извънредният труд за служителите на МВР се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.
Експертизата установява, че за процесния период положения извънреден труд от ищеца е начислен и заплатен съгласно разпоредбите на наредбите, определени за държавните служители в МВР.
В заключение /с уточненията в съдебно заседание/ вещото лице 4 сочи, че общата сума на неначислените и неизплатени възнаграждения за положен нощен труд за процесния период, преизчислен съгласно НСОРЗ за ищеца е 2 631 05 лева; размерът на законната лихва за забава, дължима за всеки тримесечен период, е 289, 98 лева.
Даденото от районния съд разрешение по иска за заплащане на допълнително възнаграждение за извънреден труд е правилно и в съответствие със закона според настоящата инстанция. Съгласно чл. 176 от ЗМВР брутното трудово възнаграждение на държавните служители в МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, между които съгласно чл. 178 ал. 1 т. 3 от ЗМВР е възнаграждението за извънреден труд. Редът за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсиране работата на държавните служители извън редовното работно време и др. се определя на основание чл.
187 ал. 9 и ал. 10 от ЗМВР от министъра на вътрешните работи.
В действалите за процесния период от време наредби по чл. 187 ал.
9 и 10 от ЗМВР, в разпоредбите на чл. 3 ал. 3 предвиждат, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22: 00 ч. и 6: 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В тези наредби липсва изрична норма, съответстваща на чл. 31 ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за преобразуване на часовете положен труд с коефициент 1, 143. С отмяната на тази наредба /2016 г./ е налице законова празнота при уреждане на преизчисляването на нощния в дневен труд за служителите в МВР.
При липса на изрична законова регламентация и при предвиденото сумарно отчитане на отработените часове, но непосочен алгоритъм за преизчисляване, следва субсидиарно да се приложи разпоредбата на чл. 9 ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.