Определение № 596 от 05.03.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 596 гр. Пловдив, 05.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно частно гражданско дело № 20245300500305 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.274 във вр. с чл.410 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: град ***, чрез юрк.

И.Н., против Разпореждане № 32503/22.12.2023 г., постановено по гр.д.№ 17395/2023г. на Районен съд - Пловдив, XIX гр.с., с което е отхвърлено подаденото заявление от дружеството срещу Н. И. П., ЕГН – 7002274864, с адрес с. ***, за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 349,32 лв.главница, 19,36 лв.- договорна лихва, 168,23 лв.- обезщетение за забава, както и законна лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното изплащане и разноски. Моли да бъде отменено за тези процесни суми и вместо това да се постанови връщане на делото за продължаване на процесуалните действия по издаване на заповед за изпълнение, на осн.чл.410 от ГПК.

Окръжен съд – Пловдив, V възз.гр.с., намира, че частната жалба е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения едноседмичен срок срещу акт, подлежащ на обжалване, и затова следва да бъде разгледана.

Пред Районен съд - Пловдив от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, е подадена заявление против Н. И. П. за издаване на заповед за изпълнение.

1

С Разпореждане от 28.11.2023г. Районният съд оставя производството без движение до посочване извършени ли са плащания от длъжника по договора, колко, кога, на какви суми и какви вземания са покрили същите, в едноседмичен срок.

В указания срок дружеството е депозирало Молба на 12.12.2023г., чрез юрк. Г.Г., с която се взима становище, че уточнения досежно постъпилите плащания и начина на усвояване на отпуснатите суми, не намират място в заповедното производство и определено излизат от описаните от законодателя рамки на служебното начало. Подобни уточнения са белег на едно двустранно състезателно производство, каквото заповедното не е.

Поддържа, че индивидуализацията на вземанията, по начина направен в заявлението е достатъчна, за да се издаде заповед за изпълнение и дава възможност на длъжника да установи какво е вземането, което се претендира от него и да възрази против заповедта, ако намери това за необходимо. Счита, че едва при постъпване на възражение от длъжника по реда на чл. 414 от ГПК и при заявено вземане, произтичащо от процесния договор, в исковото производство по чл. 415 от ГПК могат да се направят необходимата конкретизация от страна на заявителя относно размера и начина на начисляване на различните компоненти на дълга.

За да отхвърли заявлението, Районният съд посочва, че заявителя претендира издаване на заповед за изпълнение за вземане за главница, произтичащо от договор за потребителски заем. Съгласно клаузите на същия се касае за предоставен заем от 400 лв., платим на 17 вноски, при фиксиран годишен лихвен процент 40,05 %; ГПР 49,93 % и обща сума за плащане431,64 лв. Липсва посочване на методика за определяне на ГПР и базата върху която се начислява лихвения процент. Предвидено е заплащане на неустойка при непредставяне на обезпечение в тридневен срок в размер от 163,36 лв.

Районният съд налага извод, че не е ясно дали тази сума е включена в ГПР, тъй като не се посочват данни за извършени плащания и не се заявява да липсват такива. Затова, Районният съд посочва, че е налице обоснована вероятност за наличие на неравноправни и нищожни клаузи в договора, което е пречка да се определи съществуването на претендираните вземания, в частност съобразно чл. 23 от ЗПК, и на заявената главница от 349,32 лв. към момента на издаване на заповедта.

2

С частната жалба на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД са направени възражения срещу правните изводи на Районния съд.

Окръжен съд – Пловдив, в настоящия съдебен състав, намира, че възраженията на жалбоподателя следва да се оставят без уважение. Съгласно чл.11 ал.1 от Договор за потребителски кредит № 9053037/27.06.2022г. – Кредитополучателят се счита за уведомен, че ако не представи договореното в чл.5 обезпечение в тридневен срок от сключването му или представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в договора за кредит, кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 163,36 лв.

Съгласно погасителния план е изчислена и вноска с неустойка в размер на 31,88 лв. Изискването за предоставяне на обезпечение, чрез поръчителство или банкова гаранция, съдържа множество изначално поставени ограничения и конкретно определени параметри, които – предвид броя им и изключително краткия срок, в който следва да се предоставят – тридневен от сключване на договора, на практика правят задължението неизпълнимо. Срокът е твърде кратък – за потребителя се създава значително затруднение, както относно ФЛ – поръчители и то такива, които да отговарят на специалните изисквания по чл.5 ал.1 т.2 п.1 – 6. При това положение и изначалното предвиждане на неустойката да се кумулира към погасителните вноски, следва извод, че тя води единствено до скрито оскъпяване на кредита, като излиза изцяло извън присъщите й функции. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяване на вреди за кредитора, който е бил длъжен да оцени кредитоспособността на длъжника, съответно - риска при предоставяне на заема към сключване на договора, като съобрази и възможностите за предоставяне на обезпечение. Включена по този начин към погасителните вноски, неустойката всъщност се явява добавък към възнаградителната лихва и представлява сигурна печалба за заемодателя. Клаузата за дължимостта й е нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Критериите дали е налице нищожност на неустойка, поради противоречие с добрите нрави, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно – когато е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Освен обезпечителна и обезщетителна, по волята на страните, неустойката може да изпълнява и наказателна функция. Така, както е уговорена, неустойката в случая е предназначена единствено да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение 3 за предоставяне на обезпечение. Такава уговорка изцяло противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, тъй като драстично нарушава принципа на справедливост и излиза извън обезпечителните и обезщетителните функции, които законодателят определя. Действително няма пречка размерът й да надхвърля вредите от неизпълнението. В случая няма адекватен критерий за преценка на това надвишаване, доколкото се посочи, че процесната клауза обезпечава изпълнението на вторично задължение.

Освен това, била е начислена и еднократна неустойка в размер на общо 131,36 лв., като е посочено, че е начислена не за извършени конкретни разходи, а като сума, която безусловно се дължи.

Въпреки ясните указания на Районния съд, дружеството, не е въвело данни по делото каква сума е заплатена по задължението за главница, поради което и не може да се издаде заповед за изпълнение и по отношение на неплатената част от нея.

Разпореждането потвърждаване. се явява законосъобразно и подлежи на

По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава Разпореждане № 32503/22.12.2023 г., постановено по гр.д.№ 17395/2023г. на Районен съд - Пловдив, XIX гр.с.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4