Решение № 288 от 29.06.2018, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

Гр.Кърджали, 29.06.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийският районен съд в публичното съдебно заседание на деветнадесети юни две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: Невена Калинова при секретаря Марияна

Суркова като разгледа докладваното от съдията гр.д. N

472 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.410, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 изр.1-во от ЗЗД за вземане на ищеца „ДЗИ-Общо Застраховане” ЕАД гр.София от ответника Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София при твърдения, че ищецът като застраховател на увредения собственик „Сожелиз България“ ЕООД –клон Пловдив с ЕИК *** на товарен автомобил марка „Рено”, модел „Мастер” с рег. N РВ 7361 СК по договор за имуществена застраховка „Каско +”, сключен със застрахователна полица N 440216152000080, със срок на действие от 29.06.2016г. до

28.06.2017г., заплаща на 06.02.2017г. на застрахования собственик застрахователно обезщетение от 6 168.98 лв., поради настъпило на 30.11.2016г. застрахователно събитие-ПТП с материални щети на посочения автомобил, управляван от Ц.Д.М., когато автомобилът поднася при попадане на заледен участък на 30.11.2016г. в 11.30 ч. на път I5, км 325, с.Черноочене, област Кърджали.За ПТП е съставен Протокол за ПТП N 1555256/30.11.2016г. на мл.автокотрольор Трендафил Узунов при сектор ПП при ОД на МВР-Кърджали.След увдомяване на ищеца за настъпване на застрахователно събитие на 30.11.2016г., образувана преписка по щетата, опис на щетите, автомобилът е отремонтиран в сервиз на „Ауто Ташев“ ООД, и след заплащане на обезщетението, е изпратена на ответника регресна покана за възстановяване на обезщетението от 6 168.98 лв. и за плащане на сумата 15 лв., представляваща ликвидационни разходи, но ответникът отговорен за настъпване на ПТП-то, и съответно за плащане на обезщетение по посочената имуществена застраховка, не възстановява исканите суми, при което се претендира да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 6 168.98 лв., както и обезщетение за забава в размер на законната лихва от 561.47 лв. за периода от 17.02.2017г. до 09.01.2018г., както и законна лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на главницата.Правото си на регрес спрямо ответника Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София чрез Областно пътно управление гр.Кърджали, ищецът извежда от качеството на ответника на собственик и стопанин на пътя, на който настъпва ПТП-то, съответно на което агенцията е длъжна да поддържа, ремонтира и осигурява възможност за безопасното му ползване по предназначение, които свои законови задължения не изпълнява, тъй като не упражнява необходимия контрол по отношение на своите служители и/или наети от нея лица, които се грижат за общото добро състояние на пътната инфраструктура. В съдебно заседание ищецът чрез адвокат пълномощник поддържа исковете и претендира разноски по делото.

Ответникът по иска Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София, чрез упълномощен юрисконсулт оспорва иска, при възражение, че осъществява управлението на републиканската пътна мрежа чрез ремонт и поддържане на пътната инфраструктура, възложени на трети лица по силата на договори, сключени по реда на Закона за обществените поръчки, и относим в случая е сключен договор за обществена поръчка N РД-38-17/01.12.2014г. с ДЗЗД „РПМ Кърджали 2014“ с предмет „Извършване на дейсности по поддържане/превантивно, текущо, зимно и ремонтно-възстановителни работи при аварийни ситуации/ на републиканските пътища на територията на ОПУ-Кърджали“ за срок от 48 месеца.Дейностите по договора обхващат и зимното поддържане, които съгласно чл.7 от дговора се изпълняват в съответствие с „План за зимно поддържане“, изготвен от ОПУ-Кърджали и утвърден от възложителя „Оперативен план за зимно поддържае“, като в чл.12 от договора са конкретизирани задълженията на изпълнителя във връзка със зимното поддържане на пътищата и конкретно за предприемане на всички действия по осигуряване на безопасни условия на движение, започване на работа веднага след появяване на необходимост от това и поддържане на пътищата на договореното ниво съгласно „Техническа спецификация“ на АПИ от 2014г. и „Оперативния план за зимно поддържане“, като следи метеорологичните прогнози и създава своевременнно необходимата организация за осигуряване на безопасността на движението.Съгласно чл.33 от посочения договор при причиняване на ПТП и/или възникване на щета в резултат на неизпълнение или некачествено изпълнение предмета на договора, както и на всички нормативни и технически изисквания, изпълнителят носи пълна имуществена и неимуществена отговорност за причинените вреди.След получаване на 21.02.2017г. на регресната покана на ищеца, ДЗЗД „РПМ Кърджали 2014“ е уведомено за претенцията на ищеца, и чрез участник в дружеството оспорва същата като неоснователна.Ищецът релевира, че съгласно протокола за ПТП участници са водачът на МПС Рено Мастер с рег. N РВ 7361 СК и фирмата, ангажирана със зимното поддържане на Републиканската пътна мрежа на територията на Кърджали. Ищецът заявява, че участници в посоченото дружество по ЗЗД са „Пътстройинженеринг“ АД, с.Груево, Спирка Джебел-ТСИ, „Трейс Ямбол“ АД гр.Ямбол и „Трейс-Пътно строителство“ АД гр.София, които привлича като трети лица в процеса на основание чл.219, ал.1 от ГПК и срещу които предявява обратен иск за сумата, която бъде осъден да плати на ищеца по главния иск.

Третото лице и ответник по обратния иск „Пътстройинженеринг“ АД, с.Груево, Спирка Джебел-ТСИ, не подава отговор по главния и по обратния иск.

Третото лице и ответник по обратния иск „Трейс Ямбол“ АД гр.Ямбол с отговор по чл.131 от ГПК не оспорва, че като съдружник в ДЗЗД „РПМ Кърджали 2014“ сключва с АПИ посочения договор за обществена поръчка за поддръжка на процесния път, но оспорва обратния иск при възражение, че изпълнява надлежно договора, по който извършените дейности са регистрирани в дневник за целта и са надлежно приети от ищеца по обратния иск АПИ.

Третото лице и ответник по обратния иск „Трейс-Пътно строителство“ АД София с отговор по чл.131 от ГПК оспорва обратния иск при възражение, че с оглед вътрешните отношения между изпълнителите по договора за обществена поръчка, на който се позовава ищецът по обратния иск, е налице разпределение на дейностите между дружествата, участващи в обединение в „РПМ Кърджали

2014“ ДЗЗД, и отговорност за лошата поддръжка на процесния път носи „Трейс Кърджали“ АД и конкретно за настъпилите на 30.11.2016г. вреди от застрахователно събитие, претендирани от ищеца по главния иск.

Районният съд като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема следното:

С оглед липсата на спор по делото по отношение настъпване на процесното ПТП от 30.11.2016г., по което ищецът заплаща застрахователно обезщетение, и липсата на спор по отношение сключването между ответника по главния иск АПИ и третите привлечени лица на договор за обществена поръчка, съдът с доклада по чл.146, ал.1 от ГПК призна за безспорно обстоятелствата както следва: че на 30.11.2016г. около 9.10 часа на път I 5, км.325, общ.Черноочене, настъпва ПТП, за което е съставен протокол за ПТП N 1555256/30.11.2016г. от мл. автоконтрольор Трендафил Димитров Узунов при ОД на МВР Кърджали между посочените в протокола участници, като посочените обстоятелства са, че участник 1 не изпълнява задълженията си за обезопасяване и опесъчаване на път I 5, км.325, изразяващо се в заледен участък на пътя, вследствие на което настъпва ПТП с материални щети за собственика на управлявания от Ц.Д.М. автомобил с рег.N РВ7361СК, а именно „Сожелиз- България“ ЕООД клон Пловдив, застрахован по автомобилна застраховка „Каско+“ по застрахователна полица N 440216152000080 от 28.06.2016г., сключена между посочения собственик и „ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД, като последното в качеството си на застраховател описва и оценява щетите от ПТП-то на стойност 6 168.98 лева, които въз основа на ликвидационен акт от 30.11.2016г., след отремонтирането на увредения автомобил в „Ауто Ташев“ ООД гр.Пловдив, заплаща на дружеството, отремонтирало автомобила, по фактура от 26.01.2017г. и нареждане за групово плащане от 06.02.2017г., след което изпраща регресна покана до ОПУ Кърджали, получена от последнoто на 21.02.2017г.; че ответникът

АПИ гр.София сключва договор за възлагане на обществена поръчка с ДЗЗД “РПМ Кърджали 2014“, със седалище и адрес на управление гр.Кърджали, в което участват „Пътстройинженеринг„ АД, „Трейс Кърджали„ ЕАД и „Пи Ес Ай“ АД за поддръжка на посочените в договора пътища, в т.ч. и процесния път, на който настъпва ПТП.

При така признатите за безспорни обстоятелства, предявеният главен иск е основателен и доказан, и съответно на това основателен е и акцесорния му иск за обезщетение за забава.Легитимацията на ищеца произтича от качеството му на застраховател на увредения и застрахован собственик по имуществена застраховка.Застрахователното събитие настъпва на път от републиканската пътна мрежа и за вредите от същото ищецът заплаща на увредения застрахователно обезщетение по причина лошо състояние на пътната настилка-заледен участък на същата, на който настъпва ПТП-то на 30.11.2016г. в 09.10 ч., за което е съставен протокол от компетентно длъжностно лице в кръга на службата му, който съставлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл.

179, ал. 1 ГПК относно времето, мястото и осъществяването на ПТП.След плащане на застрахователно обезщетение на увредения, настъпило по време на действие на договора за имуществена застраховка, за ищеца в качеството му на застраховател възниква регресно вземане за обезщетение по чл. 410, ал. 1 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД, защото несъмнено е налице пътнотранспортно произшествие по смисъла на легалната дефиниция за това, дадена в т.30 от §6 на ДР на ЗДвП/събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало повреда на пътно превозно средство/, независимо, че причинителят на вредата, в случая, реално не е участник в ПТП-то.Доказан е фактическият състав на чл. 49 ЗЗД - противоправно деяние, в случая свързано с противоправно бездействие на ответника АПИ, на когото нормативно е вменено задължението да поддържа пътната инфраструктура на републиканските пътища съгласно чл.30, ал.1, вр. чл.22 от ЗП, вр. чл.3, ал.1 от ЗДвП, включващо осигуряването на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение; вреда; причинна връзка между вредата и деянието, възлагане на работа, при и по повод на която са възникнали вредите, при гаранционно-обезпечителната отговорност на възложителя по чл. 49 ЗЗД за инцидент възникнал на участък от републиканската пътна инфраструктура.Не се спори и по размера на щетата и плащането й директно на сервиза отстранил същата.

По отношение на размера на вредите, постоянна е практиката на ВКС /Решение N 79 от 2.07.2009 г. на ВКС по т. д. N

156/2009 г., I т. о., ТК и Решение N 6 от 2.02.2011 г. на ВКС по т. д. N 293/2010 г., I т. о., ТК/ и другите съдилища, съгласно която при изчисляване на размера на обезщетението не следва да се прилага корекционен коефициент за овехтяване на вложените при ремонта части, тъй като последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност, тъй като дължимото обезщетение следва да бъде определено по пазарната стойност на ремонта за отстраняване на претърпяната вреда към момента на настъпване на застрахователното събитие и действителната стойност на увреденото имущество, която не може да бъде по-голяма от пазарната му стойност, и това е стойността срещу която вместо застрахованото имущество може да се закупи друго от същото качество, и в случая това е стойността, по издадената фактура, остойностяваща ремонта, възлизащ на

6 168.98 лв. Отговорността при непозволено увреждане е до действителната стойност на вредите, дължащи се на унищожаване или повреждане на вещта към момента на настъпване на деликта, по пазарна цена, по която вещ от същото качество и вид може да бъде купена/респ. възстановена-чл.387, ал.1, вр. чл.400, ал.1-2, вр. чл.405, ал.1 т.1 от КЗ, която с оглед суброгирането на ищеца в правата на увредения застрахован, и на основание чл.410, ал.1 от КЗ следва да се възложи в тежест на ответника АПИ, ведно със законната лихва от датата, следваща тази на изтичане на срока за плащането на сумата с регресната покана, определен на 15 дена от получаване на поканата.Поканата на ищеца е получена от ответника АПИ на 21.02.2017г. и срокът по нея изтича на 08.03.2017г./чл.72, ал.1 изр. 3-то и 4-то от ЗЗД/, при което ответникът АПИ е в забава да възстанови на ищеца „ДЗИ –Общо застраховане“ платеното застрахователно обезщетение от 09.03.2017г. и до 08.01.2018г.-деня, предхождащ предявяването на иска, както и след тази дата, като за посочения период, предхождащ предявяване на иска, обезщетението за забава в размер на законната лихва върху сумата 6 168.98 лв. съгласно електронна справка за това от сайта на НАП възлиза на 524.41 лв., до който размер и период се уважи акцесорния иск, и се отхвърли в останалата му част, за разликата над сумата 524.41 лв. до пълния му размер от 561.47 лв. и за периода от 17.02.2017г. до 08.03.2017г., тъй като задължението на носителя на отговорност по чл.49 от ЗЗД спрямо суброгиралия се застраховател възниква от фактически състав, включващ плащане на застрахователно обезщетение, но причинителят е в забава спрямо суброгиралия се от поканата да плати/респ. изтичане на дадения със същата срок, когато узнава, че е налице суброгация, т.е. че неговото задължение е изпълнено от друго лице с правен интерес да стори това/чл.74 от ЗЗД/.Т.е. регресното вземане на застрахователя става изискуемо с плащането на застрахователно обезщетение, но причинителят на вредата е в забава спрямо застрахователя от поканата, тъй като регресното право произтича от закона, при което приложимо е правилото на чл.84, ал.2 от ЗЗД/Решение N 89/30.06.2010г. по т.д.