Определение № 254 от 30.01.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 254 гр. София, 30.01.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно частно гражданско дело № 20241000502892 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.274, ал.1,т.1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на длъжника в изпълнителното производство „АС Герима“ ООД против Определение № 11899 от 30.07.2024 г., постановено по ч. гр. д. № 6880/2024 г. на СГС, ТО, VI – 17 състав, с което съдът е оставил без разглеждане частната жалба на дружеството срещу отказ от 26.04.2024 г. на частен съдебен изпълнител М. П. да прекрати производство по изпълнително дело № 20248510401057.

Частният жалбоподател излага доводи за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон. Твърди, че СГС бил нарушил основния принцип на гражданското съдопроизводство, регламентиран в чл. 2 от ГПК, тъй като бил отказал да разгледа отправеното до него искане за защита на имуществените права на жалбоподателя, каквато защита изрично била регламентирана в чл.435, ал.3, т.6 от ГПК. Правото да иска прекратяване на производството включвало и правото да се посочи на какво основание следва да бъде сторено това.

За погрешни жалбоподателят намира изводите на СГС, че правните последици от прекратяването на производството по принудително изпълнение във всяка една от предвидените от закона хипотези, включително и тази по чл.433, ал.1, т.1 от ГПК, настъпвали занапред, от момента на постановяване на прекратяването, а не с обратна сила. Моли за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на СГС за разглеждане жалбата по същество.

Редовно уведомена, насрещната страна не е взела становище по така депозираната частна жалба.

Софийският Апелативен съд, като съобрази доводите на 1 жалбоподателя във връзка с данните по делото, намира следното:

Частната жалба е процесуално допустима като подадена в законоустановения срок по чл.275, ал.1 от ГПК, изхожда от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт.

Разгледана по същество, същата се явява неоснователна поради следното:

Производството по изпълнително дело № 20248510401057 на ЧСИ М. П. е образувано по възлагателно писмо за образуване на изпълнително производство за събиране на публични вземания по реда на ГПК, подадено до ЧСИ от директора на Дирекция „Общински приходи“ при Столична община.

В искането за образуване на изпълнително производство е посочено, че „АС Герима“ ООД дължи на взискателя сумата от общо 6 683, 03 лв., от които 6 169, 23 лв. главница и лихви в размер на 513, 80 лв.

С молба с вх. № 34432 от 03.04.2024 г. при ЧСИ, длъжникът е поискал от съдебния изпълнител да прекрати производството на основание чл.433, ал.1, т.1 от ГПК, като е посочил, че заплатил дължимото след получаване на АУЗ и в срока за обжалването му, като е представил 3 бр. платежни нареждания.

С отказ от 26.04.2024 г. ЧСИ е отказал да прекрати производството, позовавайки се на становището на взискателя по горната молба, като е посочил, че със заплатените суми, за които са представени платежни документи, са погасени задължения към взискателя, които не са включени в изпълнителния титул.

С Разпореждане за приключване на изпълнително дело от 29.04.2024 г. ЧСИ е приключил производството по изпълнителното дело на основание чл.433,ал.2 ГПК, като е приел, че задълженията на длъжника са изцяло погасени и са събрани разноските по изпълнението.

Срещу така постановения отказ за прекратяване на производството на основание чл.433, ал.1, т.1 ГПК от 26.04.2024 г., „АС Герима“ ООД е подало жалба, която СГС е оставил без разглеждане с обжалваното пред настоящата инстанция Определение. Мотивите за това са, че предвид постановеното приключване на изп.производство, за жалбоподателя липсва правен интерес от обжалване на акта на съдебни изпълнител, тъй като целените от него правни последици са постигнати - преустановена е висящността на образуваното изпълнително дело и е преустановено извършването на действия по принудително изпълнение срещу имуществото на длъжника.

Въззивният съд изцяло споделя изложените мотиви.

Отказът на частния съдебен изпълнител да прекрати производството по изпълнителното дело е сред изчерпателно изброените от законодателя актове, подлежащи на обжалване, като е посочено, че същият подлежи на обжалване единствено от длъжника.

Въпреки това, в конкретния случай за жалбоподателя липсва правен 2 интерес от подаването на жалбата, тъй като, както бе посочено по – горе, ЧСИ е приключил производството по изпълнителното дело с Разпореждане от 29.04.2024 г. ЧСИ, който факт съдът следва да вземе предвид, макар и настъпил след депозиране на жалбата пред СГС. Правен интерес би бил налице, ако при уважаване на жалбата, за длъжника биха настъпили конкретни благоприятни последици. Такива обаче вече са настъпили поради влязлото в сила разпореждане на съдебния изпълнител за приключване на изп.производство, тъй като същото не е обжалвано от взискателя, на който законът единствено е признал правото да обжалва този акт.

Ето защо, споделени следва да бъдат изводите на СГС относно липсата на правен интерес у „АС Герима“ ООД да обжалва отказа на ЧСИ, което прави жалбата му недопустима. При приключило изпълнително производство произнасянето на съда по законосъобразността на постановен преди приключването на изпълнителното дело отказ за прекратяване е лишено от предмет. Няма как съдът, сезиран с жалбата, да постанови настъпването на правна промяна, изразяваща се в преустановяване висящност на едно изпълнително производство, което вече не е висящо, защото е прекратено с окончателен акт на съдебния изпълнител.

Относно основанието, на което производството е прекратено:

Действително, предпоставките за прекратяване на производството по чл.433, ал.1, т.1 от ГПК и за приключване на производството по чл.433, ал.2 от ГПК са различни, като разликата се състои в това, че по различен начин в двете хипотези е уредена и отговорността на длъжниците за сторените разноски по изпълнителното дело. Правните последици на приключването и прекратяването на изпълнителното дело обаче са едни и същи и в настоящият случай те са настъпили с влизане в сила на разпореждането за приключване на производството. Редът за защита на жалбоподателя с оглед изложените от него твърдения за материално незаконосъобразно изпълнение /при фактически твърдения, че изпълняваното вземане не съществува поради погасяването му/, е общият исков процес, за допустимостта на който е без значение процесуалната законосъобразност на изпълнителните действия, т.е. без значение е дали оспорените действия на съдебния изпълнител са били отменени по реда на чл.435 и сл. от ГПК, поради което и сторените с разгледаната частна жалба оплаквания се явяват неоснователни.

С оглед горното и при съвпадане на изводите на двете инстанции, обжалваното определение следва да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно. Частната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Така мотивиран, Софийският Апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА

Определение

3

№

11899 от

30.07.2024 г., постановено по ч. гр. д. № 6880/2024 г. на СГС, ТО, VI – 17 състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4