Решение № 1445 от 10.12.2021, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1445 гр. Плевен, 10.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Зорница Д. Димитрова Банкова при участието на секретаря ПОЛЯ Б. ЦАНЕВА като разгледа докладваното от Зорница Д. Димитрова Банкова Гражданско дело № 20214430104550 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното :

Постъпила е ИМ от ХР. ИЛ. ИЛ. против „Изи Асет Мениджмънт“АД, в която се твърди, че на 12.01.2021г. ищецът е сключил договор за потребителски кредит №4028257 с ответника. Посочва се, че сумата по отпуснатия заем е в размер на 1000лева, размерът на седмичната погасителна вноска е 49,04лева, срокът на заема е четиридесет и осем седмици /двадесет и четири броя вноски/, уговореният фиксиран годишен лихвен процент е в размер на 35.00 %, а общата сума която следва да върне Х.И. е в размер на 1176.96 лева /състояща се от размера на заемната сума и размера на възнаградителната лихва за целия срок на договора/. В договора е посочен годишен процент на разходите /ГПР/ вразмер на 40.86 %.В договора е посочено, че Заемателят се задължава в срок до три дни, считано от датата на сключване на договора да предостави на Заемодателя едно от следните обезпечения:

1.

Две физически лице - Поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение; нетният размер

1 на осигурителния му доход да е в размер над 1000 лв.; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт” АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има - кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от „Редовен“; поръчителят подписва договор за поръчителство.

2.

Банкова гаранция с бенефициер - Заемодателя за общата сума от 1176.96 лева, посочена в договора, дължима от Заемателя /състояща се от размера на заемната сума и размера на възнаградителната лихва за целия срок на договора/, със срок на валидност 30 дни след крайния срок за заплащане на задълженията по договора.

3.

Одобрено от Заемодателя Дружество — поръчител, което предоставя гаранционни сделки.

В изпълнение на горното на същия ден Х.И. е сключил Договор за предоставяне на поръчителство № 4028257 с посочено от Заемодателя лице, а именно с „Файненшъл България“ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***. В договора е уговорено, че същият влиза в сила, в случай че Потребителят не изпълни задължението си, посочено в Договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт АД, в указания срок да предостави обезпечение - поръчителство от две физически лица или банкова гаранция. В договора за поръчителство е посочено, че потребителят се задължава да заплати на поръчителя възнаграждение в общ размер на 863.04 лева платимо разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 35.96 лева. Посочено е, че вноските са дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по Договора за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт АД.

Уговореното възнаграждение за поръчителство в общ размер на 863.04 лева /разсрочена на вноски в размер на по 35.96 лева/, е включено в Погасителния план към Договора за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт” АД.

Твърди се, че ХР. ИЛ. ИЛ. е погасил изцяло сумата по сключения договор, а именно в общ размер на 1577.27 лева /включваща главница, лихва и възнаграждение за поръчителство/. Последната е изплатена изцяло на „Изи 2

Асет Мениджмънт” АД видно от представените към исковата молба, както следва:

-

85.00 лева-на дата 29.01.2021 г.;

-

85.00 лева-на дата 12.02.2021 г.;

-

85.00 лева - на дата 26.02.2021г.;

-

85.00 лева-на дата 12.03.2021

-

1237.27лева - на дата 20.04.2021 г. г.;

I.

На първо място счита, че гореописаните договори са нищожни /недействителни/ на основание чл. 22 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ вр. чл. 26, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, тъй като противоречат на законоустановените императивни правила.

1.

Смята, че процесиите договори са нищожни на основание чл. 10, ал. 1 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е спазена предвидената от закона форма.

Смята, че е нарушено изискването процесиите договори да са написани по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договорите да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договорите.

2.

Счита, че Договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 7 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е посочен съществен елемент от неговото съдържание, а именно общият размер на кредита.За действителността на договора е необходимо в общия размер на кредита да е правилно посочена сумата, която реално подлежи на получаване от кредитополучателя, как се изплаща същата /в брой или по банкова сметка/ и кога следва да бъде изплатена. В случая е налице единствено формално посочване на размера на отпуснатия заем /1000.00 лева/. Също така липсва посочване на начина, по който ще бъде изплатена сумата, както и в какъв срок.

3.

Смята, че Договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита, както и общата сума, дължима от потребителя, при посочване на взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния 3 процент на разходите, по определения в приложение № 1 към ЗПК начин.

Счита, че в нарушение на императивните правила, в договора за потребителски кредит ГПР е посочен единствено като процент, но без изрично да са описани и основните данни, които са послужили за неговото изчисляване.

Смята, че липсата на ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита, а именно кои компоненти точно са включени в него и как се формира посоченият в договора ГПР от 40.86 %, е в пряко противоречие е императивните изисквания на чл. 19, ал. 1 вр. чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 2 и 4 от ЗПК. В договора единствено е посочен фиксиран лихвен процент по заема от 35.00 %, без обаче да става ясно как тази стойност се съотнася към ГПР по договора. Освен посочената възнаградителна лихва, в съдържанието на договора не са включени всички останали такси и разходи (в това число възнаграждение по сключения договор за поръчителство), индивидуализирани по вид и размер, и водещи до различен размер на ГПР от посочения.

Съгласно Решение от 20.09.2018 г. по дело С-448/2017 г. на СЕС „На непосочването на ГПР в договор за кредит трябва да се приравни ситуацията, в която в договора се съдържа само математическа формула за изчисляването на този ГПР, без обаче да предоставя необходимите за това изчисляване данни. В подобна ситуация не може да се счете, че потребителят е напълно запознат с условията по бъдещото изпълнение на подписания договор към момента на сключването му и следователно, че разполага с всички данни, които могат да имат отражение върху обхвата на задължението му“.

На следващо място смята, че в договора за потребителски кредит е налице грешно посочен размер на ГПР, а действителният такъв /в размер на 104.00 % за конкретния договор/ е над максимално установения праг на ГПР, предвиден в императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като в тази връзка не е посочена и общата сума, дължима от ищеца.

В договора е посочено, че Заемателят се задължава в срок до три дни, считано от датата на сключване на договора да предостави на Заемодателя едно от следните обезпечения - Две физически лице - Поръчители, Банкова гаранция с бенефициер - Заемодателя или Одобрено от Заемодателя Дружество - поръчител, което предоставя гаранционни сделки.

4

В изпълнение на горното на същия ден Х.И. е сключил Договор за предоставяне на поръчителство № 4028257 с посочено от Заемодателя лице, а именно с „Файненшъл България“ ЕООД, като се е задължил да заплати на поръчителя възнаграждение в общ размер на 863.04 лева, която сума впоследствие е изплатена заедно с останалите дължими суми по Договора за паричен заем на „Изи Асет Мениджмънт” АД.

Смята, че в настоящия случай сключеното с „Файненшъл България“ ЕООД съглашение не отговаря на принципното значение и цел на договора за поръчителство. Смисълът на последния се изразява в гарантиране на изпълнението на задължението на длъжника към кредитора.

Предвид обстоятелството, че ищецът е сключил такъв договор за поръчителство, с лице, избрано и посочено от заемодателя, за което е заплатил такса, равняваща се на близо половината от размера на отпуснатия заем, без да е налице неизпълнение на задълженията от негова страна, може да се направи единственият обоснован извод, че сключеният договор за поръчителство излиза от присъщата функция за обезпечаване на заема, а има за цел единствено начисляване на допълнителни разходи по кредита.

Настоящият случай касае еднотипни договори за паричен заем, върху чието съдържание потребителят не може да влияе.

В глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора преди сключване на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В съображение 26 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно договорите за потребителски кредити изрично се сочи: „В условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и следва да приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те процедират по този начин“.

В този смисъл смята, че клаузата, с която в процесния договор за паричен заем е уговорено че заемът се обезпечава с поръчителство, което впоследствие се предоставя от точно определено лице - „Файненшъл България“ ЕООД, в полза на „Изи Асет Мениджмънт” АД, се намира в пряко 5 противоречие с преследваната от директивата цел, транспонирана в ЗПК.

Счита, че замисълът на изискването за проверка на кредитоспособността на потребителя, както и изрично е посочено в чл. 16 от ЗПК, е тя да бъде извършена преди сключването на договора, съответно към този момент да бъде направена преценката дали да бъде отпуснат кредитът, както и при какви условия /вкл. и дали ще е необходимо обезпечение/. Твърди се, че въпреки това на длъжника се вменява задължение да сключи договор за поръчителство с точно определено лице, за което да заплаща и възнаграждение, вследствие на което дългът му нараства, т.е. опасността от свръхзадлъжнялост се увеличава.

Счита, че тази клауза е изцяло неравноправна и нищожна, тъй като същата е във вреда на потребителя по смисъла на, чл. 143, ал. 1 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ - не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до неравновесие в правата на страните. Клаузата не е формулирана по ясен и недвусмислен начин, съгласно изискванията на чл.

147, ал. 1 от ЗЗП и разглеждана както самостоятелно, така и в съвкупност с договора за гаранция /поръчителство/ не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора - чл.143, ал.2, т.19 от ЗЗП. Също така считам, че тази клауза не е индивидуално уговорена, съгласно чл.146 от ЗЗП.

Смята, че от начина, по който е формулирана процесната клауза, както и от клаузата в договора за поръчителство /с която е уговорено, че същият влиза в сила, в случай че Потребителят не изпълни задължението си, посочено в Договора за паричен заем в указания срок да предостави обезпечение - поръчителство от две физически лица или банкова гаранция/, става ясно, че в случая се касае за едно общо „тристранно“ споразумение между Х.И., „Изи Асет Мениджмънт” АД и „Файненшъл България“ ЕООД.

Целта на включване в правоотношението на третото свързано с ответника лице „Файненшъл България“ ЕООД е заобикаляне на изискванията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и чл. 10а, ал. 2 от ЗПК под предлог, че незаконните такси се дължат не на кредитора, а на трето лице „поръчител“. Впоследствие обаче тези такси се заплащат на заемодателя „Изи Асет Мениджмънт” АД.