Разпореждане № 110502 от 14.11.2022, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 110502 гр. София, 14.11.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СВЕТЛОЗАР Д. Д. като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. Д. Гражданско дело № 20221110135699 по описа за 2022 година

С разпореждане от 03.08.2022г. съдът е оставил без движение исковата молба, като е дал ясни и необходими указания за отстраняване на констатираните нередовности. С разпореждането ищецът е предупреден и за последиците от неизпълнението на указанията, а именно връщане на исковата молба.

Разпореждането е получено на 16.09.2022г. На 29.09.2022г. /преди изтичане на предоставения 2-седмичен срок/, ищецът е подал молба, с която е изпълнил част от указанията и е поискал продължаване на срока за изпълнение на останалите указания, включително за внасяне на държавна такса.

С определение от 06.10.2022г. съдът е продължил срока за изпълнение на указанията с 1 месец, считано от изтичане на първоначалния срок /както гласи изрично чл. 63, ал. 2, изр. 2 ГПК/, а именно 30.09.2022г. С оглед на това, срокът за изпълнение на указанията изтича в края на работния ден на 31.10.2022г.

Указанията не са изпълнени нито в първоначалния, нито в продължения срок. Следва да се има предвид, че изрично в определението е посочено кога започва да тече продължения срок. Също така, макар неправилно да е изпратен за връчване препис от определението на ищеца и да му е връчен на 25.10.2022г., то срокът не започва да тече от този момент, а от изтичането на първоначалния срок. В практиката на ВКС константно се възприема, че определението, с което се продължава срокът, не подлежи на връчване, а срокът тече от изтичането на първоначалния и страната сама трябва да следи за резултата от искането - Определение № 425/21.06.2010г. по ч. т. д. № 441/2010г., Определение № 482/10.08.2009 г. по ч. гр. д. № 353/2009г. и др.

Предвид че към настоящия момент не са изпълнени указанията, като не са налице доказателства за обективна причина за това неизпълнение (например липса на средства, като няма депозирана и молба за освобождаване от държавна такса), нито пък е направено ново искане за продължаване на срока за изпълнението им, следва да бъдат приложени последиците на чл.

1

129, ал. 3 ГПК и исковата молба да бъде върната.

Воден от горното и на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, съдът РАЗПОРЕДИ:

ВРЪЩА на основание чл. 129, ал. 3 ГПК исковата молба.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 2