Решение № 217 от 20.11.2024, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 217 гр. Разлог, 20.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Велина Ив. Полежанова при участието на секретаря А. Р. Т., в присъствието на прокурора, разгледа докладваното от Велина Полежанова, Адм. нак. дело №

20231240200623 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по жалба, подадена от А.В., с ЕГН*, с адрес: г.Б., у.

„С.С.“№1, е.2, о.2, ч/з адв. А.С., против НП №*/23.06.2023 г., издадено от Директора на „НТУ“ към А„ПИ“, с което на жалбоподателя е наложено адм. наказание „глоба" от 1`800.00 лева за нарушение по чл.179, ал.3а от ЗП.

Недоволен от издаденото НП, жалбоподателят моли съда да отмени същото като неправилно и незаконосъобразно. Излагат се подробни съображения по отношение на ненадлежното връчване на НП, както на жалбоподателя, така и на процесуалния му представител. Сочи се, че в хода на адм. нак. производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон, които са довели до накърняване правото на защита на жалботодателя и са основание за неговата отмяна. Твърди се, че при съставяне на АУАН и издаване на НП е допуснато процесуално нарушение по смисъла на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 ЗАНН, доколкото от съдържанието им не можело да се установи точния час на извършване на нарушението. В обстоятелствената част на АУАН веднъж било посочено, че нарушението е извършено на 22.12.2022 г. в 16:46 часа на път №19, км.30+320, а на друго място, че нарушението е извършено на 22.12.2022 г., в 14:46 часа на път №19, км.30+320. Излагат се аргументи за несъответствие м/у обстоятелствената част на НП и приложената санкционна норма.

В проведеното СЗ жалбоподателят А.В. - редовно призован, не се явява, явява се упълномощен представител - адв.С..

НО - Директора на НТУ към А"ПИ" - редовно призован, представлява се от юрк.Р., която счита жалбата за неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на НО.

РП-Б., ТО-Р., не изпраща представител и не изразява становище.

Съдът след като служебно провери обжалваното НП, доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 30.12.2022 г. в 16:30 часа, в направление излизане от територията на Р.Б., на ГКПП "Л.", пристигнало ППС с рег. №*, с обща техническа допустима максимална маса над 12 тона, управлявано от жалбоподателя А.В.

След извършена проверка на място от контролните органи на А"М", било установено че на 22.12.2022 г. в 16:46 часа управляваното от В. ППС с рег. №*, е засечено да се движи по път 1

№19, км.30+320, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена дължимата пътна такса съгласно чл.10, ал.1, т.2 от ЗП. За посоченото място на нарушението се събирало тол такса, съгласно Приложение към т.1 на Решение №680 на МС от 21.09.2022 г. за приемане на Списъка на републикански пътища, за които се събира такса за изминато разстояние - тол такса.

За така извършеното адм. нарушение бил генериран доказателствен запис (доклад) от ЕС по чл.167а, ал.3 от ЗДвП, с № на нарушението *, ведно с приложени към него статични изображения във вид на снимков материал.

В хода на извършената проверка било установено, че на 30.12.2022 г., А.В. е заплатил дължимата такса по чл.10б, ал.5 от ЗП, от 124.00 евро, за което му била издадена Квитанция за платени пътни такси в Р.Б. №*/30.12.2022 г.

Въз основа на направените констатации, св. Б. съставил АУАН №*/30.12.2022 г., с/у А.В. за извършено от последния адм. нарушение по чл.179а, ал.3а от ЗДвП.

След като се запознал със съдържанието на акта, В. го подписал без възражения. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, депозирал писмено възражение с/у така съставения АУАН с вх.

№*/31.12.2022 г.

Въз основа на съставения АУАН и след преценка на подаденото възражение като недопустимо (подадено от нелегитимирана страна) било издадено и обжалваното в настоящото съд. производство НП №*/23.06.2023 г. от директора на НТУ към А"ПИ"-С., с което за нарушение на чл.179, ал.3а от ЗДвП, на жалбоподателя В. била наложена "глоба" от 1`800.00 лева.

Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена от писмените доказателства, приобщени по реда на чл.283 от НПK.

Съдът намира показанията на св. Б. за подробни, последователни и непротиворечиви, поради което ги възприема като обективни и достоверни.

Съдът кредитира и писмените доказателства, приобщени към материалите на делото, като намира същите за относими към предмета на доказване. В тази вр. следва да се отбележи, че нарушението се установява по безспорен начин от приложения доклад, съставляващ генерирани данни от ЕС по чл.167а, ал.3 от ЗДвП, ведно с приложения снимков материал към него.

От приложената Квитанция за платени пътни такси в Р.Б., */30.12.2022 г. е видно, че на посочената дата за т. а. с рег. №*, е била заплатена максимална тол такса от 124.00 €.

От приложената тахографската карта на водача се установява, че на 22.12.2022 г. жалбоподателят В. не е управлявал процесното МПС с рег. №*, а МПС с рег. №*.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в законоустановения срок и от активно легитимирано лице. По делото не се приложиха доказателства относно дата и начин на връчване на процесното НП на жалбоподателя, но предвид това че същият своевременно е разбрал за съдържанието на същото и е реализирал правото си на жалба, съдът счита че жалбата е депозирана в срок и следва да бъде разгледана по същество.

При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

В този смисъл следва да се отбележи, че НП е издадено от орган, който разполага с материална и териториална компетентност.

Спазени са и давностните срокове по смисъла на чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, за съставяне на АУАН и издаване на НП. Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че в АУАН и НП не е описано ясно адм. нарушение и обстоятелствата при извършването му, доколкото по недвусмислен начин е посочено на кое място - път №19, км.30+320, на коя дата и в колко часа, както и с кое ППС е извършено вмененото във вина на жалбоподателя адм.

2 нарушение, както и в какво се изразява последното. Единствено по отношение на индивидуализиране на управляваното от жалбоподателя ППС, то същото е посочено единствено със своя рег.№, без да се описани неговата марка и модел, категория, екологичен стандарт, брой оси и т.н., с което обаче не се ограничава съществено правото на защита на санкционираното лице и същото е било в състояние да възприеме фактическите рамки на адм. нак. обвинение.

Настоящият съд. състав намира за основателно възражението, че при съставяне на АУАН и издаване на обжалваното НП, е допуснато съществено процесуално нарушение. В случая и в АУАН, и в НП, като нарушена е посочена разпоредбата на чл.179, ал.3а от ЗДвП, която обаче се явява санкционна такава, доколкото предвижда съответно адм. наказание за водачите на ППС от категория по чл.10б, ал.3 от ЗДвП в случаите, в които не са изпълнили задълженията си по ЗП, относно заплащане на пътни такси при изминато разстояние по пътища от платената пътна мрежа. Такова задължение е вменено на водачите на ППС с разпоредбата на чл.139, ал.7 от ЗДвП, съгласно която водачът на ППС от категорията по чл.10б, ал.3 ЗП, е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице. В случая е извършено именно посоченото адм. нарушение, доколкото не се касае за предварително закупена маршрутна карта, а за заплащане на дължима пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, при установяване на реално изминато разстояние.

С оглед на изложеното, следва да се приеме че в АУАН и НП не е посочена нарушената разпоредба, съдържаща състава на извършеното адм. нарушение, а единствено е отразена санкционната норма на чл.179, ал.3а ЗДвП. В този смисъл е и константната съд. практика на адм. съдилища в страната. Ето защо съдът счита, че в хода на адм. нак. производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото в АУАН и НП не е посочена нарушената от жалбоподателя разпоредба, която в случая е чл.139, ал.7 от ЗДвП. В този смисъл последният е поставен в невъзможност да разбере от правна страна вмененото му във вина адм. нарушение, за което е ангажирана отговорността му.

Освен това в хода на производството не беше доказано авторството на деянието от страна на жалбоподателя В., тъй като от приложената тахографската карта на водача, се установява че на инкриминираната дата В. не е управлявал процесното МПС. В тази вр. АНО не е провел пълно обследване по отношение на извършителя на нарушението и е посочил лицето В., който видно от приложените писмени доказателства, не е управлявал процесното МПС на сочената дата в АУАН и НП.

Отделно от това в чл.2, §7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28.11.2019 г. относно подробните задължения на доставчиците на Европейската услуга за електронно пътно таксуване (ЕПТ), минималното съдържание на заявлението за област на Европейската услуга за ЕПТ, ел. интерфейси, изискванията за съставните елементи на оперативната съвместимост и за отмяна на Решение 2009/750/ЕО "Доставчиците на ЕУЕПТ информират незабавно ползвателите на ЕУЕПТ за всеки случай на недекларирана пътна такса във вр. с неговата сметка и предлагат възможност за отстраняване на нередността преди предприемането на принудителни мерки, когато такава е предвидена съгласно националното законодателство". Тоест, в случая доставчикът на ел. услуга за събиране на пътни такси за изминато разстояние „ДКВ“ (видно от приобщения към материалите на делото договор за заплащане на пътни такси, сключен м/у „Ц.Т.Д.“ и „ДКВ“ със заверен превод на бълг. език) е следвало да уведоми „Ц.Т.Д.“, собственик и ползвател на процесното ППС, относно липсата на декларирани от бордовото устройство Тол данни. Едва след изпълнение на това задължение и проявено бездействие от страна на ползвателя на услугата, е следвало да се пристъпи към ангажиране на адм. нак. отговорност на водача на процесното ППС. В този смисъл е и последното изменение на ЗП със ЗИДЗП, ДВ, бр.14 от 3

2023 г., с който са регламентирани нови разпоредби чл.10б, ал.7-9 ЗП, в сила от 01.01.2024 г., с които националното законодателство е съобразено изцяло с изискванията на Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28.11.2019 г., в частност с чл.2, §7 от същия.

Предвид изложеното, още веднъж следва да се посочи, че с изпълнение на задължението си по чл.10б, ал.5 от ЗП, за заплащане на пътна такса за посочения сегмент от пътя в максимален размер, и то без да е регламентирана на национално ниво и изпълнена процедура по уведомяване на собственика на процесното ППС за спиране подаването на информация от бордовото устройство в последния, са били изпълнени в цялост целите на ЗП, като по никакъв начин не са били увредени или застрашени обществените отношения, обект на защита от нормите на чл.139, ал.7 от ЗДвП и чл.10, ал.1, т.2 от ЗП.

С оглед изложените по-горе аргументи, съдът счита че конкретното адм. нарушение реално не е увредило обществените отношения, обект на защита от разпоредбата на чл.139, ал.7 от ЗДвП, вр. чл.10, ал.1 от ЗП, поради което и същото представлява маловажен случай. Като не е приложил разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, АНО е допуснал съществено нарушение на материалния закон.

При този изход на правния спор право на разноски има жалбоподателят, който своевременно е отправил изрично искане в тази насока. Ето защо в полза на последния следва да се присъдят направените разноски по делото за адв. възнаграждение. От приложения на л.7 от делото договор за правна защита и съдействие е видно, че жалбоподателят е уговорил предоставяне на правна помощ от адв. А.С., като е заплатил адв. възнаграждение от 650.00 лева, които разноски следва да бъдат възложени в тежест на АНО.