Решение № 17495 от 11.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17495 гр. София, 11.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТОЙЧО Т. ПОПОВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело № 20251110140993 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 ГПК.

Съдът е сезиран с предявени от „ЗАД Армеец” АД, ЕИК 121076907 срещу „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК 200299615 кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 4710,94 евро (9213,80 лева), представляваща изплатеното застрахователно обезщетение по щета № 17022030100149 по застраховка „Каско“ за причинени вреди на лек автомобил марка „Дачия“, модел „Докер“, рег. № ******** в резултат на ПТП, настъпило на 29.07.2022 г. в гр. Габрово, с лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Поло“, рег. № *******, ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба (18.07.2025 г.) до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 1403,34 евро (2744,69 лева), представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от 01.05.2023 г. до 17.07.2025 г.

Ищецът твърди, че на 29.07.2022 г., около 14.00 ч., в гр.Габрово е настъпило ПТП между автомобил „Дачия Докер“ с ДК№ ******* и автомобил „Фолксваген Поло“ с ДК№ ******, по вина на водача на автомобил „Фолксваген Поло“ с ДК№ ******, който е шофирал МПС, без да се съобрази с пътната обстановка, да подбере подходящата скорост съобразно интензивността на движението и конкретните условия на видимост. В резултат на настъпилото ПТП били нанесени вреди на автомобил „Дачия Докер“ е ДК№ ******* в дясната и лява задна част. Посочва, че Автомобил „Дачия Докер“ с ДК№ ******* е застрахован по имуществена застраховка „Каско на МПС” в ЗАД „Армеец” с полица № 0307X0031627 за срок от 25.02.2022 г. до 24.02.2023 г., а автомобил „Фолксваген Поло“ с ДК№ ****** е имал валидна застраховка

„Гражданска отговорност” на автомобилистите при

Застрахователно акционерно дружество ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ със срок на валидност от 10.06.2022 г. до 09.06.2023 г. След настъпването на 1 инцидента застрахования подал заявление за изплащане на застрахователно обезщетение на 01.08.2022 г., във връзка с което била образувана щета № 17022030100149, като е било установено, че е налице тотална щета. Твърди, че с плащане на 20.03.2023 г., ЗАД „Армеец”, в качеството си на застраховател по имуществена застраховка „Каско на МПС”, клауза „П - Пълно каско“ е изплатило в полза на застрахованото лице обезщетение за причинените на автомобил „Дачия Докер“ е ДК№ ******* имуществени вреди сума в размер на 9 213,80 лева. С писмо, получено на 31.03.2023 г., предявил регресна претенция към ответника, но той отказал да извърши плащане. С оглед гореизложеното моли за уважаването на предявените искове и присъждането на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан.

Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение между ответника и собственика на застрахованото при него МПС към датата на застрахователното събитие, както и че е осъществен банков превод от страна на ищеца по повод на щета 17022030100149 в размер на 9213, 80 лв. застрахователно обезщетение, включващо и 15 лева - ликвидационни разходи.

Оспорва механизма на настъпилото ПТП, като твърди, че водачът на застрахования при ищец автомобил значително е допринесъл за настъпването му, тъй като се е движил по път без предимство и е връхлетял внезапно /с несъобразена скорост/, като не е осигурил нужното предимство на водача на застрахования при ответника автомобил. Твърди, че претендираната стойност на вредите по процесното МПС е прекомерно завишена. Моли за отхвърлянето на предявените искове и присъждането на сторените по делото разноски.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 411 КЗ и чл. 86 ЗЗД.

По отношение на иска по чл. 411 КЗ:

Основателността на исковата претенция е обусловена от установяване кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически факти), а именно: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца застраховател по имуществената застраховка; 2) деликт, който е застрахователно събитие по имуществената застраховка – за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3) застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ; 4) към момента на настъпване на застрахователното събитие (ПТП) между делинквента и застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ да е съществувало действително правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”.

В тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е било да установи наличието на тези факти. Вината на причинителя на вредата се 2 предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 от ЗЗД), като в тежест на ответника е било при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на прекия извършител при условията на пълно обратно доказване.

В тежест на ответника е да докаже своите правоизключващи, правоунищожаващи, правоотлагащи, правопогасяващи възражения, включително, че настъпилото ПТП е по вина на застрахования при ищеца водач, както и че водачът на увредения автомобил с поведението си е допринесъл за настъпване на щетите по неговия автомобил (съпричиняване).

От представената по делото застрахователна полица за застраховка „Каско“ № 0307Х0031627 от 13.01.2022 г. се установи, че при ищеца по отношение на процесния лек автомобил марка „Дачия“, модел „Докер“, рег. № ******** е сключен договор за застраховка „Каско“, с покритие клауза Пълно Каско, валидна към момента на настъпване на процесното ПТП, ведно с общите условия, приложими към тази застраховка, със застрахователна сума от 7285,38 евро и застрахователна премия от 495,37 лв., валидна в периода от 00:00 часа на 25.02.2022 г. до 23:59 часа на 24.02.2023 г.

На следващо място, от приетите по делото писмени доказателства – двустранен констативен протокол за ПТП, гласни доказателства, събрани посредством разпитите на свидетелите М. С. С. и И. Д. Д., както и заключението на вещото лице по назначената САТЕ се установи наличието и на всички елементи на деликта по чл. 45 от ЗЗД, а именно: на 29.07.2022 г., около 13:50 часа, в гр. Габрово, лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Поло“, рег. № ******* се движи по ул. ****** и на кръстовището с ул.

********* водачът предприема маневра за завой надясно, вследствие на което реализира ПТП с движещия се отдясно наляво по ул. ********* лек автомобил марка „Дачия“, модел „Докер“, рег. № ********, тъй като не е оставил безопасна странична дистанция до последния. Вследствие на удара лек автомобил марка „Дачия“, модел „Докер“, рег. № ******** се измества в страни и се удря в паркирания товарен автомобил с рег. № ********. По този начин с поведението си водачът на л. а. „Фолксваген Поло“ станал причина за настъпилите по л. а. „Дачия Докер“ материални щети – заден ляв калник, заден десен калник, десен стоп, гума, задни врати, странична врата.

Съдът намира, че водачът на л. а. „Фолксваген Поло“ с поведението си, изразяващо се в това, че е предприел маневра за завой надясно без да остави безопасна странична дистанция до л. а. „Дачия Докер“, е нарушил разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗДвП и по този начин е станал причина за настъпването на процесното ПТП и настъпилите вследствие на него материални щети.

Ето защо описаното деяние се явява противоправно.

На основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага до доказване на противното. От страна на ответника не се проведе пълно обратно доказване за оборване на посочената презумпция. Същевременно от събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и заключението на вещото лице по САТЕ се установи категорично, че ПТП е настъпило изключително вследствие поведението на водача на товарния автомобил, застрахован при ответното дружество.

По делото се установи и че всички описани щети са настъпили вследствие на процесното ПТП, респ. налице е причинно-следствена връзка 3 между деянието и описаните материални щети по лек автомобил „Дачия Докер“.

В отношенията между страните по делото не е спорно, а и от представените писмени доказателства се установи, че във връзка с процесното ПТП при ищецът е заведена щета № 17022030100149 относно материалните щети по процесния лек автомобил „Дачия Докер“, както и че ищцовото застрахователно дружество е изплатило застрахователно обезщетение общо в размер на 9213,80 лв. с вкл. 15,00 лв. ликвидационни разноски.

В отношенията между страните по делото не е спорно, а и от приетата застрахователна полица се установи, че към датата на ПТП по отношение на процесния л. а. „Фолксваген Поло“ е била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника.

За определяне стойността на обезщетението съдът взе предвид заключението на назначената по делото съдебна автотехническа експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира като обективно, компетентно, изготвено с необходимите знания и умения, от което се установява, че стойността, необходима за възстановяване на процесния лек автомобил „Дачия Докер“, определена към датата на настъпване на ПТП по средни пазарни цени възлиза на 10822,96 лв. Действителната стойност на процесния лек автомобил „Дачия Докер“, определена към датата на настъпване на застрахователното събитие е в размер на 14182,00 лв., съответно стойността за възстановяване на МПС надхвърля 70 % от неговата действителна стойност, т. е. налице е тотална щета, а след приспадане стойността на запазените части в размер на 25 % от действителната стойност на процесното МПС се получава, че стойността на обезщетението за уврежданията, определена при условията на тотална щета възлиза на 10636,00 лв.

След като по делото посредством заключението на САТЕ се установи, че е налице тотална щета, то релевантният размер на дължимото обезщетение е именно сумата от 10636,00 лв., получена като разлика между действителната стойност на процесния лек автомобил „Дачия Докер“ и стойността на запазените части, към която принципно следва да се прибавят и 15,00 лв. за ликвидационни разходи, или общо исковата претенция по главния иск се явява основателна за сумата от 10651,00 лв., но доколкото ищецът претендира помалка сума, съдът следва да присъди именно нея, доколкото по силата на диспозитивното начало съдът не може да присъди по-голямо обезщетение, отколкото самият ищец претендира.

По отношение на възражението за съпричиняване:

За да е налице съпричиняване, е необходимо увреденото лице да е допринесло с поведението си за настъпване на вредите, като установяването на това обстоятелство е било в тежест на ответника. По делото от събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и от заключението на вещото лице се установи по безспорен начин, че настъпването на процесното ПТП се дължи изключително на поведението на водача на процесния лек автомобил „Фолксваген Поло“, като от техническа гледна точка само той е имал възможност да предотврати настъпването на ПТП, като осигури достатъчна и безопасна странична дистанция до л. а. „Дачия Докер“. От ангажираните по делото писмени и гласни доказателства, както и от заключението на САТЕ не се установи категорично нито, че водачът на процесния л. а. „Дачия Докер“ е нарушил правилото, регламентирано в разпоредбата на чл. 50, ал. 1 ЗДвП, 4 нито че се е движел с несъобразена скорост.