Решение № 267 от 19.10.2026, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 267 гр. ХАСКОВО, 19.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, VII-МИ СЪСТАВ , в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ

Членове:

БОРЯНА П. БОНЧЕВАДИМИТРОВА

КРАСИМИР Д. ДИМИТРОВ при участието на секретаря ЖЕНЯ Р. ХРИСТОВА в присъствието на прокурора Н. Б. В. като разгледа докладваното от КРАСИМИР Д. ДИМИТРОВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20265600600470 по описа за 2026 година С Присъда № 15/07.05.2026г., постановена по н.о.х.д.№ 67/2026г. РС Димитровград признал подс. Г. Р. Г. за виновен в това че на 21.02.2026 год. в гр.Д., обл. Х., по бул. „Н.Й. В.“ управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка“Алфа“, модел „Ромео” с рег.№ ******, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,20 на хиляда, а именно 1,90 на хиляда, установено по надлежния ред съгласно Наредба № 1/19.07.2017г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, с техническо средство “Алкотест Дрегер - 7510” с № ARBA 0055, поради което и на основание чл. 343б, ал. 1, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му наложил наказания: лишаване от свобода за срок от 9 (девет) месеца, чието изпълнение отложил на основание чл. 66, ал. 1 от НК за изпитателен срок от 3(три) години и вр. чл. 343г лишаване от право да управлява МПС за срок от 9 (девет) месеца.

На основание чл. 59, ал. 4 от НК съдът е приспаднал времето през което подсъдимият е бил лишен от възможността да упражнява това право, считано от 21.02.2026 г.

В тежест на подсъдимия са били възложени разноските, направени по ДП в 1 размер на 108.55 евро.

Недоволен от присъдата е останал прокурор от РП Хасково, ТО Димитровград, който я протестира в частта, в която е наложено по-лекото наказание – лишаване от право с оплаквания за явна несправедливост на тази санкция. Прокурорът твърди, че необосновано размерът на това наказание е драстично занижен, като иска неговото увеличаване.

Участващият във въззивното производство прокурор от ОП Хасково поддържа протеста и пледира за изменение на присъдата и увеличаване размера на наказанието лишаване от правоуправление.

Защитникът изразява становище за законосъобразност на съдебния акт и предлага да бъде потвърден.

Аналогично е становището и на подсъдимия.

Хасковският окръжен съд, като провери правилността на обжалваната присъда по направените оплаквания, изтъкнатите доводи и на основание чл. 314, ал. 1 от НПК, констатира следното:

На съдебното следствие пред първоинстанционния съд подсъдимият Г. Р. Г. се е признал за виновен по предявеното му обвинение, като със съгласието на защитника си е заявил, че не желае да се събират доказателства за установяване на фактите и обстоятелствата по обвинителния акт. С определение от 12.05.2026г. РС Димитровград е приел, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимия на основание чл. 372, ал. 4 вр. чл. 371, т. 2 от НПК, тъй като то се подкрепя от останалите събрани доказателства - показанията на разпитаните свидетели, протоколи за оглед, експертизи, справка за съдимост, характеристика и декларация. Въз основа на доказателства по делото, районният съд, а и настоящия състав на въззивната инстанция също счита за установено, че подс. Г. е осъществил от обективна и субективна страна престъплението по чл. 343б, ал. 1 НК, тъй като на 21.02.2026 год. в гр.Д., обл. Х., по бул. „Н.Й. В.“ управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка“Алфа“, модел „Ромео” с рег.№ ******, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,20 на хиляда, а именно 1,90 на хиляда, установено по надлежния ред съгласно Наредба № 1/19.07.2017г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, с техническо средство “Алкотест Дрегер - 7510” с № ARBA 0055. По делото не е налице спор досежно авторството на престъплението, вината на подсъдимия, съставомерността и правната квалификация на деянието му. Спорът е единствено досежно размера на по-лекото наказание. Обвинението твърди – явна несправедливост, поради отказа на РС да се съобрази с искането на прокурора за приложение разпоредбата на чл. 343г, ал. 2 от НК, но в протеста липсва изложение за незаконосъобразно приложение на чл. 55, ал. 3 и чл. 343г от НК на наказанията.

Всички изложено в мотивите към обжалваната присъда за възможността на първата инстанция да приложи посочената разпоредба, вкл. и относно разпоредбата на чл. 343г, ал. 2 от НК и комплекса от санкциите за постигане целите на наказанието е вярно и няма нужда да бъде преповтаряно. За нуждите на настоящото изложение следва да се отбележи принципната невъзможност въззивният съд, който е обвързан с искането в протеста, да определи размера на наказанието лишаване от право да се управлява МПС, съобразно претенцията на прокурора, без да измени присъдата в частта й, относно реда за определяне на наказанията, като вместо по чл. 55, ал. 3 от НК отмери 2 санкциите по чл. 54, ал. 1 от НК. Само тогава предложената от прокурора хипотеза би намерила приложение. Действително районният съд е определил размера на санкцията лишаване от право да управлява МПС в размер, равен на лишаването от свобода - 9 месеца; но това е законово незапретено, с оглед указанията относно приложението на чл. 55 от НК, дадени в ТР № 1/13- 04.2023г. по Тълкувателно дело № 1/2022 г. на ОСНК на ВКС и Тълкувателно решение № 2/13.05.2025 г. по Тълкувателно дело № 2/2024 г. на ОСНК на ВКС. Въпреки казаното размерът на наказанието лишаване от право да управлява МПС е занижен. РС е определил санкциите по посочения по-горе ред, отчитайки – чистото съдебно минало/настъпилата реабилитация/, съдействието за разкриване на обективната истина и изразеното разкаяние, които сами по себе си не са многобройни и не обуславят извод, че и най-лекото предвидено в особената част на НК наказание се явява несъразмерно тежко спрямо конкретния деец. Липсата на протест в тази част на присъдата обезсмисля съжденията на въззивната инстанция за увеличение на наказанието по предложения в протеста ред. Съществуват отегчаващи отговорността обстоятелства, каквито са високата концентрация на алкохол в кръвта, при управлението на МПС; многобройните наказания по ЗДвП за които деецът е бил наказван по административен ред, вкл. и с лишаване от право да управлява МПС за срок, значително надвишаващ определения от РС с атакуваната присъда. Изложеното обосновава извод за очевидно несъответствие на определената санкция с обществената опасност на деянието и дееца, като значително са подценени обществената опасност на деянието и дееца. В този аспект въззивният съд счита за адекватна санкция, спрямо конкретния извършител наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 година и 6 месеца. Този „относително“ продължителен срок би подействал предупредително и въздържащо подсъдимия от управление на МПС, след употреба на алкохол. Изложеното налага присъдата да бъде изменена, а размерът на наказанието увеличен.

Така мотивиран и на основание чл. 337, ал. 2, т. 1 вр. чл. 334, т. 3 от НПК съдът РЕШИ:

ИЗМЕНЯ С Присъда № 15/07.05.2026г. на РС Димитровград, постановена по н.о.х.д.№ 67/2026г., в частта й относно наложеното на подс. Г. Р. Г., ЕГН ********** наказание „лишаване от право да управлява МПС”, като увеличава размера от 9 (девет) месеца на 1(една) година и 6(шест) месеца.

Потвърждава присъда в останалата й част.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3