Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 164 от 18.02.2026, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 579/2025
Вид
Решение № 164
Подписан
18.02.2026
Състав
Константин Димитров Иванов, Николай Свиленов Стоянов, Златина Иванова Кавърджикова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 164 гр. Варна, 18.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. Стоянов при участието на секретаря СИЯНА К. КАЦАРСКА като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20253100500579 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Р. Д. Я., ЕГН **********, срещу Решение №2455/28.06.2024г. по гр. дело №*****г. на ВРС, 40 състав, с което е отхвърлен искът на Р. Д. Я., с правно основание чл.270, ал.2 от ГПК, предявен срещу ЕТ „О. - В. Н.“, (в несъстоятелност) ЕИК******** – В. Б. Н., ЕГН**********; „В.К.“ ЕООД, ЕИК********; „ФЛ С.“ ЕООД, ЕИК********,

„Р.Ф.“ ЕООД, ЕИК***********, и Национална агенция по приходите, гр.София, бул. „К. А..Д.“, за прогласяване за нищожно на Решение №383/08.10.2019г. по т.д. №******г. на БОС , с което на осн. чл.630, ал.1 от ТЗ е била обявена неплатежоспособността на ЕТ „О. - В. Н.“, ЕИК********, с начална дата 05.01.2019г. и е било открито производство по несъстоятелност на ЕТ „О. - В. Н.“, ЕИК******** – В. Б. Н., ЕГН**********, като постановено в симулативен процес.

Подадена е и частна жалба на Р. Д. Я., ЕГН **********, срещу Определение №13310/25.11.2024г. по гр. д №*****г. на ВРС, 40 състав, с което е допълнено Решение №2455/28.06.2024г. по това дело на ВРС в частта за разноските, като е осъден Р. Я. да плати на „ФЛ С.“ ЕООД, ЕИК********, 1

„Р.Ф.“ ЕООД, ЕИК*********** и адв. дружество „З. и партньори“, БУЛСТАТ********, сумата от по 1000лв. на всеки от тях – разноски за защита пред ВРС.

Във въззивната жалба се твърди, че решението на ВРС е необосновано, постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и в колизия с материалния закон. Обобщени сочените процесуални нарушения са:

ВРС е отказал да събере или да обсъди доказателства от значение за симулативност на процеса по делото за несъстоятелността на ЕТ „О.-В. Н.“.

Отговорът от „В.К.“ ЕООД бил приет за редовен, въпреки че дружеството нямало управител две години, но в същото време било отказано на ищеца да разпита като свидетел бившия управител на това дружество.В нарушение на процесуалните правила ВРС отказал да открие производство по чл.193 от ГПК по представени от „Фл С.“, оспорени от ищеца платежни, вместо което не ги приел към доказателствата. Немотивирано ВРС отказал и отмяна хода по същество въпреки новите доказателства от БРП. Първоинстанционният съд не е обсъдил декларациите в ТР на кредиторите на ЕТ, че те не са извършвали дейност в годините, през които са сключвали договорите с ЕТ, във връзка с които било образувано делото пред съда по несъстоятелността; не е отчел още и факта, че вземанията на ищеца от ЕТ били възникнали след открИ.е на производството по несъстоятелност. ВРС показал явна пристрастност в ущърб на ищцовата страна. Обобщени доводите за неправилност са: Симулацията на сделките, от които произтичат вземанията на кредиторите на ЕТ „О.-В. Н.“ по несъстоятелността,следва пряко от декларациите на дружествата в ТР, че те не са извършвали дейност през годините, през които са сключвали сделките с ЕТ, заявени по несъстоятелността. Изтъкването пред съд на правни последици на симулативни сделки означава симулативен процес. ВРС не се е съобразил и с ТР №106/1964г. по гр.д. №******г. на ВС. Ответницата В. Б. се е регистрирала като ЕТ само за да изпадне в несъстоятелност със съгласието на единствения си съконтрагент по търговска сделка. Без значение са публичните задължения на ЕТ, защото те се събират по друг ред, а делото за несъстоятелност е било образувано заради задължения на ЕТ по търговска сделка с „В.К.“ ЕООД по лизинг, изчерпваща дейността на ЕТ. Приетото от ВРС, че кредиторите по вземания, възникнали след обявителното решение можели да оспорват вземанията на други кредитори с възражение по чл.690, ал.1 от ТЗ са бланкетни и в противоречие с чл.288, ал.2 от ТЗ. ВРС не е взел отношение и по твърдението за съгласуваност на действията на кредитори и на длъжник за образуване на делото по несъстоятелност. Вземането по обратния изпълнителен лист не е можело да бъде предявено преди издаването на изп. лист предвид спецификата на обратния такъв – за връщане на даденото след отхвърляне на изпълнимо невлязло в сила решение. По същество се моли за отмяна на решението и за уважаване на предявения по делото иск, като в о.с.з. доводите се допълват, а исканията пред въззивния съд се поддържат.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемите страни депозират отговори,с които оспорват жалбата като неоснователна и вземат отношение по 2 доводите, развити в нея. Решението на ВРС считат за правилно и обосновано, за което излагат съображения по основните спорни въпроси. Поддържат своята позиция пред ВРС за недоказаност на предявения иск, а част от тях излагат и аргументи за недопустимост на делото. По съществмо молят въззивната жалба да не бъде уважавана, а в о.с.з. поддържат позицията си.

Частната жалба е обоснована с твърденията, че присъдените хонорари в полза на ответниците са недължими или значително прекомерни, поради което се моли за отмяна на акта по чл.248 от ГПК.

В рамките на законовия срок ответниците-въззиваеми оспорват частната жалбата, считат определението по чл.248 ГПК за правилно и законосъобразно.

При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК настоящият съдебен състав на въззивния съд намира, че обжалваното съдебно решение е валидно като съдебен акт, а по останалите въпроси взе предвид следното:

Производството пред ВРС е образувано по иск на Р. Д. Я., ЕГН**********, с правно основание чл.270, ал.2 от ГПК, предявен срещу ЕТ „О. - В. Н.“, (в несъстоятелност) ЕИК******** – В. Б. Н., ЕГН**********;

„В.К.“ ЕООД, ЕИК********; „ФЛ С.“ ЕООД, ЕИК********, „Р.Ф.“ ЕООД,

ЕИК***********, и Национална агенция по приходите (НАП) – гр.София, бул.

„К. А..Д.“, за прогласяване за нищожно на Решение №383/08.10.2019г. по т. д. №******г. на БОС, с което на осн. чл.630, ал.1 ТЗ е била обявена неплатежоспособността на ЕТ „О. - В. Н.“, ЕИК********, с начална дата 05.01.2019г. и е било открито производство по несъстоятелност на ЕТ „О. - В.

Н.“, ЕИК******** – В. Б. Н., ЕГН**********, като постановено в симулативен процес.

В исковата и уточняващите молби пред ВРС се твърди, че Р. Я. е кредитор на ответника ЕТ „О. - В. Н.“, ЕИК********, с вземания по издаден на 09.12.2019г. обратен изп. лист по гр.д. №*******г. на ОС-Варна, възникнали след открИ.е на производството по несъстоятелност (08.10.2019г.) и предявени по реда на чл.688, ал.3 от ТЗ. Р. Я. има и още две вземания от ответницата В. Б. – за 55 000 евро, като претърпени през 2020г. вреди от неоснователно допуснато по нейни искания обезпечения по ч.гр.д.

№*******г., отменени след това от въззивния съд, и за още 54 871 евро с аналогичен характер с оглед други три определения на ВОС за допускане на обезпечения, отменени от ВАпС през 2021г., като и двете са възникнали след решението на ОС-Б. от 08.10.2019г. Поради това сочи, че няма друг ред за защита срещу обявителното решение по чл.630, ал.1 ТЗ на БОС и срещу вземанията на другите „мними“ кредитори на длъжника, освен настоящия иск по чл.270, ал.2 от ГПК.

За основателността на иска твърди, че В. Б. Н. и мними кредитори, участвали в производството по несъстоятелност – „В.К.“ ЕООД, ЕИК ******** – подател на молбата по чл.625 от ТЗ и „ФЛ С.“ ЕООД, ЕИК 3

******** – присъединило се като кредитор в производството на осн. чл.629, ал.4 от ТЗ, е било налице съгласие за открИ.е на производство по несъстоятелност при съзнателно и координорано изтикване на привидна фактическа обстановка, която да доведе съда до извод за неплатежоспособността на В. Б. в търговското й качество на ЕТ „О. - В. Н.“, но който извод е несъответен на действителното нейно материалноправно имуществено положение. Качеството на едноличен търговец отв. В. Б. е придобила единствено с цел да осигури възможност за провеждането, в съгласие с „В.К.“ ЕООД и „ФЛ С.“ ЕООД, а впоследствие и с „Р.Ф.“ ЕООД (също мним кредитор), на симулативен процес по търговска несъстоятелност на Б. като ЕТ. Целта е била да се осигури разпределение на масата на несъстоятелността между привидни кредитори и привиден длъжник, като бъде достигнато до произтичащата от чл.688, ал.2 вр. чл.688, ал.3 ТЗ невъзможност за оспорване на вземанията на привидните кредитори от страна на реалните кредитори на същия длъжник по вземания, възникнали след открИ.ето на производството по несъстоятелност, в т.ч. това на ищеца по обратния изп. лист.

Във връзка с горното ищецът оспорва като привидни сделките, въз основа на които кредиторите „В.К.“ ЕООД, „ФЛ С.“ ЕООД, и „Р.Ф.“ ЕООД, са били конституирани като такива в производството пред БОС по несъстоятелност, като развива (пред ВРС и впоследствие) подробни доводи и аргументи срещу действителността на въпросните сделки. Целта на всички ответници (без НАП) е била да се увредят интересите на реалните кредитори на ответницата като физическо лице чрез „погасяване“ първо на фиктивните й задължения като ЕТ в несъстоятелност (без връзка с нейна търговска дейност, каквато никога не е извършвала) към мними кредитори, за сметка на дълговете й към ищеца по делото.

По същество моли за уважаване на иска и за съдебни разноски, като в о.с.з. поддържа и Д.звива съображенията си, в това число: че симулацията на делото по несъстоятелността е следствие от декларациите на дружестватакредитори в ТР, че не са извършвали дейност и нямат финансови отчети за годините, през които са „сключвали“ сделките с ЕТ – В. Б., заявени по несъстоятелността; че се е стигнало до отстраняване по делото на синдика на ЕТ ,,О. – В. Н.“ поради недобросъвестност; че само НАП на РБ няма отношение към действията на останалите страни по делото.

В срока по чл.131 ГПК ответниците (освен НАП) оспорват допустимостта, евентуално основателността на предявения иск със сходни по съдържание отговори. Излагат правни и фактически аргументи подкрепа на позицията си. Твърдят, че всяко съдебно решение е едностранно властническо изявление на съда, което разрешава правния спор, като установява какво е действителното правно положение между страните и ги задължава да се съобразяват с него. В действащото законодателство липсва дефиниция за нищожност на съдебното решение. Нищожно е съдебно решение, което не притежава характеристиките на валидно такова – неспазване на предвидена от закона форма; постановено от незаконен състав; при очевидно противоречие с 4 правовия ред и добрите нрави; ако е абсолютно неразбираемо или постановява нещо невъзможно. Решението в хипотетичен симулиран процес не може да бъде приравнено на симулативна правна сделка и да бъде подчинено изцяло на нейния режим; то не е нищожно. Твърдяната симулативност на вземанията на кредиторите не предпоставя симулативност на процеса, още повече, че ищецът не оспорва задълженията на В. Б. като ЕТ към НАП.

Поддържат още, че към момента на открИ.ето производството по несъстоятелност с Решение № 383/08.10.2019г. по т.д.№ ******г. на БОС, ищецът Р. Я. е имал вземанията по обратния изпълнителен лист от 09.12.2019г., издаден въз основа на решение №258/26.02.2016г. по гр.д. № 2840/15г. на ВОС, влязло в законна сила на 29.01.2019г., поради което е имал и право да обжалва решението по чл.630, ал.1 от ТЗ. Така ищецът не се явява „трето лице“, което не е било обвързано от субективните предели на силата на пресъдено нещо (СПН) на обявителното решени и което не е имало правото да го обжалва. А сочените други вземания от 55000 евро и 54871 евро, като вреди от неоснователни обезпечения, са били предявени в несъстоятелността.

Отделно възразяват срещу твърденията за симулативност на сделките, от които произтичат правата на част от кредиторите на несъстоятелността, като оспорват и основателността на иска.

По същество молят за прекратяване на производството, а евентуално – за отхвърляне на иска, като част от ответниците претендират и разноски.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна: