Определение № 3403 от 22.06.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3403 гр. София, 22.06.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Бонка Дечева

Членове:

Ваня Атанасова

Атанас Кеманов като разгледа докладваното от Бонка Дечева Касационно гражданско дело № 20258002103504 по описа за 2025 година

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена С. З. С. с [ЕГН] против въззивно решение № 47 от 14.03.2025 г. постановено по гр.д.№ 390/2024 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 148 от 18.04.2024 г. по гр. дело № 31/2023 на Окръжен съд Хасково, в обжалваната част, с която се признава за установено по отношение на касаторката, че М. Н. Н. с ЕГН [ЕГН] и И. В. Н. с ЕГН [ЕГН] са собственици в СИО на поземлен имот с идентификатор ***по КККР на [населено място], одобрен със Заповед № РД - 18 63/05.10.2006 година на ИД на АК - София, с последно изменение от 11.07.2022 година, с административен адрес: [населено място], ж. р. „К.", [улица], с площ 2744 кв. м, с трайно предназначение на територията: Урбанизирана, с начин на трайно ползване: За друг вид застрояване, предишен идентификатор: ***, ***, ***, ***, с номера по предходен план:

***, ***, ***, ***, ***, при описани граници.

В частта, с която установителният иск за собственост е уважен по отношение на останалите ответници: С. И. И., с ЕГН [ЕГН], Д. И. И. – Л., с ЕГН [ЕГН], В. Ж. Г., с ЕГН [ЕГН], С. Г. Х., с ЕГН [ЕГН], Р. П. Ш., с ЕГН [ЕГН], К. Г. С., с ЕГН [ЕГН], М. А. И., с ЕГН [ЕГН], П. К. А., с ЕГН [ЕГН], М. М. М., с ЕГН [ЕГН] и Ж. М. М., с ЕГН [ЕГН], първоинстанционното решение не е обжалвано пред въззивния съд и е влязло в сила. В тази част решението не може да бъде преразглеждано нито от въззивна, нито от касационна инстанция. Тези ответници не са страни в касационното производство. Съсобствениците са обикновени другари, поради което решението може да бъде различно по отношение на всеки от тях.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради 1 противоречие с материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения, защото при висяща преписка пред ОСЗ и неприключила процедура по възстановяване на собствеността е прието, че тече придобивна давност и имота е годен за прехвърляне.

Оспорва се извода, че е текла придобивна давност преди издаване на заповед по пар.4к, ал.7 ЗСПЗЗ, при само признато право на възстановяване. Оспорват се и придобивните основание сделка, на което първо се позовават ищците, тъй като прехвърлителите не са били собственици, поради което се твърди, че сделките са нищожни или относително недействителни до потвърждаването им.

В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК са наведени основанията по чл. 280, ал.1, т.1, т.3 и ал.2 ГПК по следните въпроси: 1.Тече ли придобивна давност по отношение на имоти, намиращи се в терени по пар.4 ПЗР на ЗСПЗЗ, които следва да бъдат възстановени на бившите собственици с ПНИ и от кога започва да тече придобивната давност за лицата, които го владеят? 2.Защитата на признатото право на собственост, осъществена чрез иск за собственост придава ли конститутивен ефект на решение на ПК и придобиването на такъв имот от трето лице по силата на разпоредителна сделка или чрез оригинерния способ владение действителна ли е преди възстановяване на собствеността по надлежния ред?

3.Нищожно, респективно относително недействително ли е съдебно решение с предмет иск за собственост по отношение на имот, попадащ в терен по пар.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ?

4.Защитата на собственост чрез ревандикационен иск представлява ли законособразна предпоставка трети за собствеността лица да я придобият чрез разпоредителна сделка или по давност докато собствеността не е възстановена по административен ред със заповед по пар.4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ и не е приключила земеделската реституция? 5.Годен предмет на придобивна сделка ли е имот, по отношение на който не е признато право на собственост на продавачите и не им е възстановена собствеността към момента на сключване на сделката и каква е правната природа на такава сделка? 6.Законосъобразно ли е придоибването на земеделски имоти, находящи се в терени по пар.4 ПЗР на ЗСПЗЗ по давност преди да е възстановена собствеността? 7.Заинтересовано лице, което е имало възможност да обжалва административен акт и е уведомено за това има ли правен интерес да оспорва административния акт пред гражданския съд и задължен ли е гражданския съд да разгледа такова оспорване по чл. 17, ал.2 ГПК? На основание чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК се иска допускане на касационно обжалване поради противоречия в мотивите по въпроса дали признатият за възстановяване имот през 1998 г. е индивидуализиран и приетото, че решението не индивидуализира имота, но, че той е индивидуализиран с други косвени доказателства от по-късен период, но преди издаване на заповедта по пар.4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ.

Ответниците по касация М. Н. Н. и И. В. Н. оспорват допускането до касационно обжалване, тъй като изводите са обосновани и логични и не са обосновани от придобиването по давност на процесните имоти от тях, изводите са съобразени с материалния и процесуалния закон и не са противоречиви.

Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, подадена е против въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване, поради 2 което съдът я преценява за допустима.

По делото е установено следното:

С. З. С. е наследник на общия наследодател К. А., починал на 27.07.1965 г. и наследява 1/8 от оставените от него в наследство имоти. Негови наследници са и М. З. И., [ЕГН] (майка на ответниците С. И. И. с ЕГН [ЕГН], Д. И. И. – Л. с ЕГН [ЕГН]), М. З. А., [ЕГН], М. А. И. с ЕГН [ЕГН], С. А. М., [ЕГН] (майка на ответниците М. М. М. с ЕГН [ЕГН] и Ж. М. М.), конституирани на нейно място по делото на основание чл.227 ГПК), К. П. А., [ЕГН] (баща на ответника П. К. А., ЕГН [ЕГН]), В. Ж. Г., ЕГН [ЕГН], Д. В. Х., [ЕГН] (майка на ответника С. Г. Х., ЕГН [ЕГН]), И. Я. А. (майка на ответницата К. Г. С., ЕГН [ЕГН]) и Р. П. Ш., ЕГН [ЕГН]

Процесният имот с идентификатор ***по КККР на [населено място] е образуван от ПИ с идентификатори ***, ***, ***, ***, респективно от имоти по предходен план с пл.№ ***, №***, №***, №***, №***, видно от СТЕ.

1.Ищците са купили от М. З. И., (майка на ответниците С. И. И. и Д. И. И. – Л.), от М. З. А., М. А. И., С. А. М., (майка на ответниците М. М. М. и Ж. М. М.), конституирани на нейно място, след смъртта й в хода на делото на 22.03.2023 г.), К. П. А., (баща на ответника П. К.

А.), В. Ж. Г., Д. В. Х., [ЕГН] (майка на ответника С. Г. Х.), от, И. Я. А. (майка на ответницата К. Г. С.), Р. П. Ш., и от касаторката С. З. С., незастроено дворно място с площ 870 кв. м., представляващо урегулиран поземлен имот с пл. № ***, кв. ***по плана на [населено място], одобрен 1995г., с нот акт. № 587 от 09.06.2004г., том III, per. № 2680, дело № 529/2004г. на нот. Хр. К., вписан с вх. per. № 2570/09.06.2004г., акт № 3, дело № 1872/2004г.

Ответниците са се легитимирали като собственици с Решение 163/11.03.2004г. по гр. д. № 1500/2001г. на PC - Хасково.

Възивният съд е приел, че по отношение на тази сделка, касаторката /ответник по иска/ е твърдяла липса на съгласие, но това останало недоказано при нейна доказателствена тежест.

По възражението, че продавачите не са били собственици и сделката не е произвела транслативен ефект, съдът е приел, че Решение № 36 - 51 от 01.04.1998г. на ПК – Хасково няма конститутивно действие, тъй като описанието на признатия за възстановяване имот на наследници на К. А. няма граници или номер по предходен план за територията, на която се намира. Приел е обаче, че с влязло в сила Решение 163/11.03.2004г. по гр. д. № 1500/2001г. на PC – Хасково, по иск по чл. 108 ЗС, предявен от наследниците на К. А. А. срещу четири физически лица и едно ООД, /които не са страни в това производство/, ищците по него са били признати за собственици на имот с пл. № ***по плана на [населено място], одобрен 1995г., с площ 885 кв.м, идентичен с имот пл. №***по кад. план на м.“К.“, одобрен 1988г. и ответниците по него са били осъдени да им предадат владението върху същия. Така поради успешното провеждане на иск за собственост по гр. д. № 1500/2001г. на PC, по което ответниците по настоящото дело са били ищци срещу трети лица е прието, че имота е достатъчно индивидуализиран, че е налице конститутивно действие на решението по отношение възстановяването на собствеността върху на имот с пл. № ***по плана на [населено място], одобрен със заповед №1401/1995г., с площ 885 кв.м, идентичен с имот пл.

№***по кад. план на м.“К.“, одобрен със заповед №969/1988г. и затова договора, сключен с 3 нот № 587 от 09.06.2004г., том III, per. № 2680, дело № 529/2004г. е породил вещно действие.

Макар да е прието, че собствеността е придобита на основание сделката, е изложен и мотив, че ако се приеме, че продавачите не са се легитимирали като собственици, то сделката е основание за начало на добросъвестно владение и след пет години имота е придобит в условията на СИО от ищците.

За неоснователно е прието възражението на касаторката, че тъй като имота не е бил индивидуализиран и процедурата по реституция не е приключена, не е могло да тече и придобивна давност. Съдът е приел, че имота е бил достатъчно индивидуализиран с решението по гр. д. № 1500/2001г. на PC-Хасково, поради което е могло да тече придобина давност по отношение на него.

2. С нот. акт № 1458 от 02.11.2006г., том VIII, peг. № 7866, дело № 1136/2006г. на нот. Хр. К., вписан с вх. per. № 7822/02.11.2006г., акт № 136, том X., дело № 1967/2006г., ищците купуват от К. И. П. имот от 800 кв. м. записан с пл. № ***по кадастъра на местността „К.“.

Продавачът К. И. П., се е легитимирала като собственик с КНА за собственост № 159 от 09.04.2001г. том I per. № 708, дело № 78/2001г., за имот, придобит по реда на § 4 „а" и 4 „б" от ПЗР на ЗСПЗЗ. От съдържанието на КНА № 159/2001 год. е видно, че е съставен по повод искане на Община Хасково до нотариуса с писмо №97/ 06.04.2001г., към което са приложени скица на имота и препис от решение №416/01.06.1999г. по гр.дело №817/1997г. на Хасковския окръжен съд и вносна бележка № 22/27.09.1995 година за извършено плащане на стойността на имота, в размер на 31 800 лева, внесени по сметка на Община – Хасково.

Въззивният съд е приел, че констатациите на нотариуса го обвързват относно осъществяване на фактическия състав на пар.4а и пар.4б ЗСПЗЗ за придобиване на тези основания на имот от 800 кв. м., с планоснимачен № ***по кадастъра на местността „К." в землището на [населено място], утвърден със Заповед № 969/1988г. Позовал се е на ТР №11/2012 от 21.03.2013г. по т.д. № 11 по описа за 2012 г. на ВКС, ОСГК и конкретно на легитимиращото действие на констативният нот. акт ако не е оспорен и не са оборени изводите на нотариуса в него. Затова е приел, че тази сделка има вещно транслативно действие.

Същите изводи са направени и по отношение на сделката, обективирана в нот. акт № 99 от 09.07.2015г., том II, per. № 1444, дело № 197/2015г. на нот. Н. Т., вписан с вх. per. № 5601, дв. вх. per. № 5581 от 09.07.2015г„ акт № 157, том 18, дело № 2032/2015г., с която ищците са закупили 677 кв. м., представляващи ПИ с идентификатор ***с номер по предходен план:

***. При сключването й, продавачите А. И. С. и съпругата му Г. В. С. са се легитимирали като собственици с КНА за собственост № 97 от 07.02.2006г. том I per. № 574, дело № 66/2006г., на имот, придобит по реда на § 4 б.„а" и § 4 б.„б" от ПЗРЗСПЗЗ. Акта е издаден след удостоверяване, че пазарната цена на имота, определена с протокол от 15.02.1994г., в размер на 984 лв е внесена по сметка на Община Хасково с ордер №2/18.04.94г. Съдът се е позовал на легитимиращото действие и на този констативен нот. акт, тъй като не е проведено от ответницата насрещно доказване, с което да се опроовергае удостоверената от нотариуса принадлежност на правото на собственост.

3/ Относно с констативен нот. акт № 248 от 21.03.2008г, том II, peг. № 2484, дело № 221/2008г. на нот. Хр. К., вписан с вх. peг. № 1625/21.03.2008г., акт № 87, том V, дело № 4