Решение № 1980 от 13.05.2024, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 1980

Хасково, 13.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - XIII тричленен състав, в съдебно заседание на седемнадесети април две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Председател:

ПЕНКА КОСТОВА

Членове:

АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА

БИЛЯНА ИКОНОМОВА

При секретар СВЕТЛА ИВАНОВА и с участието на прокурора ЦВЕТА ТОДОРОВА ПАЗАИТОВА като разгледа докладваното от съдия АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА канд № 20247260700177 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК, във вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД, [населено място], представлявано от Б. А. Ж. – управител, срещу Решение № 1/02.01.2024 г., постановено по АНД № 913 по описа за 2023 г. на Районен съд – Хасково, поправено с Решение № 8/05.01.2024 г. за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка.

Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Съдът не обсъдил в мотивите на решението си изразеното от касационния жалбоподател становище, че не е установено по безспорен начин наличието на задължение за последваща проверка на посочения в АУАН и НП водомер към момента на извършване от инспекторите на ДАМТН на проверката на място на 21.06.2023 г., тъй като в хода на административнонаказателното производство не били събрани никакви доказателства относно липсата на основания за удължаване на срока на валидност на последващата проверка с 50 % от определения със заповед на председателя на ДАМТН срок. Неоснователно било твърдението, че административнонаказващият орган поискал информация за удължаване срока на проверката от проверяваното дружество с писмо № 82-00-580/30.03.2023 г. Видно от въпросното писмо, такова конкретно искане не било отправяно към „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД. Доводът на административнонаказващия орган, че проверяваното дружество не предоставило информация за удължаване на срока на валидност бил ирелевантен, тъй като доказателствената тежест при установяване на административно нарушение лежала върху административнонаказващия орган. Още повече, че същият не представил и пред първоинстанционния съд никакви доказателства в подкрепа на твърдението за липса на основания за удължаване на срока на валидност на последващата проверка. Съдът аргументирал липсата на информация за удължаване на срока на валидност на партидата водомери с неприлагана към делото справка от официалната интернет страница на БИМ, установена от съдържанието на писмо, регистрирано в ДАМТН с вх. № 82-00-580-/1/ от 10.05.2023 г. Това писмо представлявало отговор на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД на въпросите, поставени му с цитираното по-горе писмо със същата номерация от 30.03.2023 г. и между тях липсвало искане на информация за наличие на партиди с удължен срок.

Друго съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в необсъждане на противоречиви доказателствени материали, било свързано със становището на жалбоподателя за липса на действително извършване на измерване, свързано с търговско плащане (по смисъла на чл. 5 от ЗИ) при определяне на цена в зависимост от измереното количество изразходвана вода, отчетена по показанията на процесния водомер, като задължителен елемент от състава на твърдяното в АУАН и НП нарушение. В тази връзка в съдебно заседание била представена като доказателство фактура, че през месец юни 2023 г., когато било установено процесното нарушение, „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД не било използвало показанията на процесния водомер при определяне на цена в зависимост от измереното количество изразходвана вода, а начислило служебно количеството вода за месец юни 2023 г. Представеното доказателство оборвало свидетелските показания на актосъставителя и свидетеля на нарушението, че при извършване на проверката на място били проверени чрез софтуера на дружеството фактурите за плащане, които доказвали, че количествата потребена вода са отчитани по показанията на водомера, и извода на съда, че за установяване на факта на използването на водомера показателна била изисканата от Началник отдел „Продажби” във „Водоснабдяване и канализация“ информация за извършени плащания от абоната въз основа на показанията на средството за измерване. Съдът не изпълнил задължението си по чл. 305, ал. 3 от НПК при противоречия на доказателствените материали да изложи в мотивите на решението си съображения защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят. Този пропуск отново необосновано фаворитизирал позицията на ответната страна по делото и водел до едностранчивост в мотивите на решението в частта, свързана със съставомерността на твърдяното от АНО нарушение.

С оглед на така изложеното, се моли на основание на чл. 221, ал. 2 от АПК да бъде отменено Решение № 1 от 02.01.2024 г. на Районен съд – Хасково, постановено по АНД № 913 по описа за 2023 г., като неправилно и да бъде постановено решение, с което на основание на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН да бъде отменено изцяло Наказателно постановление № МН-ЮЦБ-23-127/10.10.2023 г., издадено от началника на Регионален отдел „Южна Централна България” на Главна дирекция „Метрологичен надзор” към ДАМТН. В случай, че решението бъде отменено, се моли за отмяна и на решението за присъждане на разноски в полза на ответната страна пред първата инстанция, като на основание на чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН бъде присъдено в полза на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД възнаграждение в размер, определен от съда, за защитата от юрисконсулт пред двете инстанции.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуален представител на касационния жалбоподател, като подробни съображения се излагат и в писмено становище. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът – Началник на Регионален отдел „Южна централна България“ на Главна дирекция „Метрологичен надзор“ към Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, чрез пълномощник, изразява писмено становище за неоснователност на касационната жалба и моли решението на районния съд да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски. В случай, че жалбата бъде уважена, моли да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в законовия минимум.

Представителят на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА - ХАСКОВО намира касационната жалба за неоснователна. Пледира за оставяне в сила на обжалваното съдебно решение.

Административен съд - Хасково, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери жалбата за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С Решение № 1/02.01.2024 г., постановено по АНД № 913 по описа за 2023 г., Районен съд – Хасково е потвърдил Наказателно постановление № МН-ЮЦБ-23-127/10.10.2023 г. на Началника на Регионален отдел „Южна централна България“ на Главна дирекция „Метрологичен надзор“ към Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, с което на основание чл. 53 и чл. 83 от ЗАНН и чл. 85, ал. 2, вр. ал. 1 от Закона за измерванията, на дружеството - жалбоподател е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 200 лева за нарушение на чл. 44, т. 4, вр. чл. 43, ал. 1 от ЗИ. С решението „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД е осъдено да заплати на Агенция „Митници“ Териториална дирекция Митница - Пловдив сумата в размер на 80 лева, представляваща направени по делото разноски за възнаграждение за упълномощен по делото юрисконсулт.

С Решение № 8/05.01.2024 г., постановено по делото, е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 1/02.01.2024 г. по АНД № 913 по описа на Районен съд - Хасково за 2023 г., като в абзац втори от диспозитива на стр. 11 да се чете: Осъжда „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], обл. Хасково, [улица], представлявано от Б. А. Ж. да заплати на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор сумата в размер на 80 лева, представляваща направени по делото разноски за възнаграждение за упълномощен по делото юрисконсулт.

Съдът е приел за установено от фактическа страна, че на 21.06.2023 г. била извършена планова надзорна проверка на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД [населено място], в качеството на ползвател на средства за измерване - водомери, с цел осъществяване на търговски плащания по смисъла на чл. 5 от Закона за измерванията - при определяне на цена в зависимост от измереното количество изразходвана студена вода (отчетена по показанията на монтиран водомер за студена вода). В хода на проверката, след посещение на място, било установено, че в обект - водопроводно отклонение на битов абонат - Д. Я. Д. с парт. № 324/30 с адрес: [населено място], [улица]се използва средство за измерване - водомер за студена вода, произведен от ,,G2Misuratori“, тип „SFU 20“, с идентификационен № 15-233969 и означения за разход: Q3=4 куб.м./ч., температурен клас Т30, сертификат за изследване на типа СН-М1001-09024. Описаният водомер бил с маркировка за оценено съответствие със съществените изисквания по реда на Закона за техническите изисквания към продуктите „СЕ“ и допълнителна метрологична маркировка „М“, поставена през 2015 г., както и идентификационния номер на нотификационния орган 1259, без за описания водомер да имало поставен знак от последваща проверка на средство за измерване в употреба, на каквато следвало да бъде подложен до 31.12.2020 г.

Въз основа на тези констатации и предвид данните за допуснато нарушение на чл. 44, т. 4, вр. чл. 43, ал. 1 от Закона за измерванията, на дружеството - жалбоподател бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № 2265ХС от 04.08.2023 г., а впоследствие – издадено и обжалваното наказателно постановление.

При обосноваване на правните си изводи за законосъобразност на това наказателно постановление, съдът е цитирал разпоредбата на чл. 44, ал. 4, т. 4 от Закона за измерванията, според която лицата, които използват средства за измерване, са длъжни да не използват средства за измерване без знаците по чл. 35, чл. 39, ал. 1 и чл. 43, ал. 1, както и тази на чл. 43, ал.1 от ЗИ, която предвижда, че последваща проверка се извършва на средствата за измерване в употреба и се удостоверява със знаци за последваща проверка. Посочено е, че по силата на чл. 85, ал. 1 от ЗИ, физическо лице, което в случаите по чл. 5 използва средства за измерване, които не отговарят на изискванията по глава четвърта, или не изпълнява задълженията си по чл. 44, се наказва с глоба от 100 до 300 лв., а съгласно ал. 2 на същата норма, за същото нарушение, когато е извършено от едноличен търговец или юридическо лице, се налага имуществена санкция от 200 до 500 лв.

Съдът е посочил, че при съставяне на AУAH и издаване на наказателното постановление не са констатирани процесуални нарушения от категорията на съществените, както и че са спазени давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН. Заявил е, че от материалноправна страна обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, се установяват по недвусмислен начин. Доказано било, че на посочените в АУАН и наказателното постановление дата дружеството - жалбоподател използвало в дейността си процесното средство за измерване - водомер с посочените технически спецификации. Безспорно било, че проверяваният водомер попада в обхвата на „средство за измерване“, съгласно дефиницията на § 1, т. 27 от ДР на ЗИ (техническо средство, което има метрологични характеристики и е предназначено да се използва за измервания самостоятелно или свързано с едно или повече технически средства) и подлежи на последваща проверка, удостоверена със съответния знак, съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗИ. Периодичността на проверките се определяла със заповед на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, каквато в случая се явявала Заповед № А-616 от 11.09.2018 г. на Председателя на ДАМТН, съгласно която водомерите от одобрен тип с номинален разход Q3 < 25 m3/h подлежали на последваща проверка на пет години. В случая дружеството - жалбоподател, като лице, което ползва средства за измерване, попадало в обхвата на законовата забрана за употребата им без знака по чл. 43, ал. 1, във връзка с чл. 44, т. 4 от ЗИ, удостоверяващ извършената последваща проверка. В процесния случай дружеството използвало водомер като средство за измерване на количеството продавана вода, преминаващо през водомера, без знак за последваща проверка според средството за измерване и според срока на валидност на предходна проверка, който бил валиден до края на месец декември 2020 година.