Акт от 05.02.2020, Районен съд - Белоградчик

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 8, .05.02.2020 г., гр.

Белоградчик

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

БЕЛОГРАДЧИШКИ РАЙОНЕН СЪД, 3-ти състав, на четиринадесети януари две хиляди и двадесета година, в публично заседание в следния състав:

Районен съдия: БОЖИДАРКА ЙОСИФОВА

Секретар МАРГАРИТА Н., като разгледа докладваното от съдия Йосифова АНД № 240 по описа за 2019 година.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Община –

Белоградчик, представлявана от Б.Н. – Кмет, против Наказателно постановление № 11/ 10.09.2019 г. на

Директора на Регионална Инспекция по опазване на околната среда и водите (РИОСВ) – гр. Монтана, с което на осн. чл. 83, ал. 1, т. 2 във вр. с & 7 от

Преходните и заключителни разпоредби на Закона за защитените територии (ЗЗТ) им, е наложена „Имуществена санкция” в размер на 1 000 лв., за нарушение на същите законови текстове.

В жалбата се моли Наказателното постановление да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно. Инвокирани са доводи, че констатациите в издаденото Наказателно постановление не отговарят на действителната фактическа обстановка, като жалбоподателя отрича да е извършил нарушение на ЗЗТ. Твърди се също така, че при съставяне на АУАН са допуснати нарушения на чл. 42 ЗАНН, а също и при издаване на Наказателното постановление. Твърди се също така, че в НП нарушението не е описано точно, не се съдържа посочване на нарушената правна норма, а само на санкционната такава. Процесуалният представител на жалбоподателя отрича да са извършвани дейности в границите на защитената територия. Сочи се, че новите прожектори са изградени върху стари, налични прожектори, на същото място, като е извършена само замяна на осветителните тела на съществуващо от преди 10 години старо осветление. Подробни доводи за исканата отмяна на издаденото наказателно постановление, са изложени в представени по делото Писмени бележки от процесуалния представител на жалбоподателя.

По искане на пълномощника на жалбоподателя, по делото е допуснат и разпитан св. А.

П. Б., участвал в монтирането на съоръженията.

Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител, в съдебно заседание, оспорват жалбата. Пледира, съда да потвърди издаденото Наказателно постановление като правилно и законосъобразно. Подробни доводи за това са изложени в представена по делото Писмена защита.

По делото са допуснати и разпитани свидетелите на въззиваемата страна – В.Г.П. – актосъставител, П.И.И. – свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на АУАН, и св. Е. Евгениев Ц. – подал сигнала до контролните органи.

С оглед изясняване на делото от фактическа и правна страна, е допусната и изслушана съдебно – техническа експертиза. Заключението на вещото лице – строителен инженер не е оспорено от страните и е приобщено към останалия доказателствен материал по делото.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира, че подадената жалба е процесуално допустима – подадена е от лице, с право на жалба – наказаното ЮЛ, пред компетентния съд и в законния срок.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

Съображенията на съда са следните :

От разпита на свидетелите на въззиваемата страна В.П. – актосъставител, на длъжност „главен експерт” и П.И. – „старши експерт” в РИОСВ – Монтана, се установи следната фактическа обстановка: По повод постъпили сигнали за извършено строителство и поставяне на съоръжения в границите на защитена територия на крепостта „Калето”, част от природна забележителност „Белоградчишки скали”, на 16.07.2019 г., била извършена проверка от служители на РИОСВ – Монтана. На проверката присъствал Кмета на Община Белоградчик и еколога на общината. При така извършената в природната забележителност проверка, било установено, че по продължение на крепостната стена са поставени 22 нови прожектора, като 7 от тях са на нови стойки, а останалите са поставени на съществуващи стари стойки. В хода на проверката било установено също така, че на най – високата част на крепостта – „първа плоча”, са поставени и 11 бр. нови стойки с 14 броя прожектори закрепени на тях. Констатирано било, че стойките за прожекторите са закрепени с анкерни болтове и върху метална планка. След извършен оглед на място, контролните органи съставили Констативен протокол, при съставянето на който присъствал Кмета на Община – Белоградчик, лицето на длъжност „еколог” в Общината и лицето, участвало в монтирането новите стойки за прожекторите – св. А.

Б.. Поради това, че Община – Белоградчик, не е съгласувала тази дейност – поставянето на осветителните съоръжения, с РИОСВ, което задължение е указано в закона, на Общината е съставен АУАН.

Третият свидетел на въззиваемата страна – св. Е. Ц., с показанията си заяви, че той е лицето, което е подало сигнала за извършеното осветление на Крепост „Калето”, в качеството му на „общински съветник” тогава. Твърди с показанията си, че така извършената дейност не е била съгласувана с надлежните органи, не е имало изготвен проект, поради което подал сигнал до Министерството на околната среда и водите.

За нарушение на чл. 83, ал. 1, т. 2 във вр. с & 7 от

Преходните и заключителни разпоредби на Закона за защитените територии (ЗЗТ), на Община – Белоградчик, е съставен АУАН № БРвп – 4/ 30.07.2019 г.

Въз основа на така съставения АУАН, е издадено Наказателно постановление № 11/ 10.09.2019 г. на

Директора на Регионална Инспекция по опазване на околната среда и водите (РИОСВ) – гр. Монтана, с което на Община – Белоградчик, е наложена „Имуществена санкция” в размер на 1000 лв.

Предвид установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното:

При обсъждане и анализа на така събрания по делото доказателствен материал, по отделно и в своята съвкупност, съдът намира, че по делото е доказано по един безспорен и категоричен начин, че наказаното юридическо лице, е осъществило състава на адм. нарушение, за което му е ангажирана административнонаказателна отговорност.

От представените по делото писмени доказателства, се установява, че „Турска крепост”, включваща първи и втори укрепени дворове, попадаща в имот № 067016 и „Римска крепост Калето”, попадаща в имот № 067017, са публична държавна собственост. В уверение на това обстоятелство са представени Акт за публична държавна собственост № 2660 от 03.11.2009 г. на МРРБ, вписан в Службата по вписвания при РС – Белоградчик под дв. вх. рег. № 20188 от 04.11.2009 г., Акт № 173, том 4, партида № 12 981 и Акт за публична държавна собственост № 2661 от 03.11.2009 г. на МРРБ, вписан в Службата по вписвания при РС – Белоградчик, под дв. вх.

Рег. № 2017 от 04.11.2009 г., Акт № 172, том 4, партида № 12 980. Съгласно Решение № 713 от 26.09.2011 г. и Договор № 24.10.2011 г., имот „Турска крепост” и имот „Римска крепост Калето – Дамийска махала”, са предоставени за ползване и управление на Община – Белоградчик. В този смисъл е и Протокол от 14.10.2009 г. Обекта е природна забележителност и защитена територия.

Във връзка с публикации в медийното пространство и постъпили сигнали, била извършена проверка от страна на контролните органи – РИОСВ – Монтана. На място, в зоната на защитената територия, било установено изграждане на съоръжения – поставяне на стойки и прожектори за осветление на крепостта по протежение на крепостната стена и на най – високата точка от крепостта – „първа плоча”. От разпита на свидетелите на въззиваемата страна се установи, че Община – Белоградчик, като ползвател на имота, представляващ публична държавна собственост, не е съгласувала извършването на дейностите по изграждане на осветлението, с компетентните органи – РИОСВ.

Този факт се установи по един безспорен и категоричен начин. Доказа се, че е изградено осветление по протежението на крепостната стена на крепостта, както и на най – високата част от крепостта – „Първа плоча”. В този смисъл са показанията на всички свидетели, изслушани в хода на делото – както на тези на въззивааемата страна, така и на свидетеля на жалбоподателя. Всички свидетели недвусмислено и категорично установиха, че такова осветление е изградено, като за целта, част от прожекторите са поставени на стари, вече съществуващи стойки, а друга част са поставени на нови тръби и новопоставени стойки.

Тези обстоятелства се установиха, както от свидетелските показания на свидетелите на въззиваемата страна – контролните органи, така и от показанията на свидетеля на жалбоподателя А. Б., който е изпълнил поставянето на съоръженията.

В горния смисъл е и констатацията на вещото лице в изготвената по делото съдебно – техническа експертиза. В заключението си, същото е посочило, че макар и да не е налице разкопаване на земната повърхност с цел монтиране на стойките, е налице изграждане на нови съоръжения, някои от които прикрепени към повърхността на скалите, други към вече съществуващ парапет, като на някои места са поставени нови метални тръбни стойки, закрепени с цимент около тях. Т.е., неоспорим е факта, че при изграждането на осветлението, освен върху съществуващи стари стойки, са били монтирани и нови стойки и тръби, на които са поставени осветителните тела – прожектори.

Доказано е и обстоятелството, че дейността, извършена в границите на защитената територия, е осъществена без предварително да е съгласувана с компетентните органи – РИОСВ. В разпита си, свидетелят и актосъствител В.П., заяви, че при явяването на Кмета на Община – Белоградчик, в РИОСВ – Монтана, за съставяне на АУАН, същия е потвърдил, че е дейността е извършена, без Общината предварително да е съгласувала това с контролните органи.

Поради горните мотиви, съдът приема, че както от устните, така и от писмените доказателства по делото, в това число и от заключението на съдебно – техническата експертиза се установи, че Община – Белоградчик е реализирала състава на административно нарушение по ЗЗТ.

Както бе посочено по – горе, установи се, че Турска и Римска крепости, са защитени територии и представляват публична държавна собственост, които са предоставени за ползване и стопанисване от Община – Белоградчик. Съгласно § 7 от ПЗР на ЗЗТ, собствениците и ползвателите по чл. 11 съгласуват с министъра на околната среда и водите или с оправомощени от него длъжностни лица дейностите, които планират да извършат в защитените територии, ако липсва план за управление или те не са предвидени в плановете и проектите по глава четвърта, независимо от разрешенията, които се изискват по други закони.

По смисъла на чл. 11 ЗЗТ, собствениците и ползвателите на гори, земи и водни площи в защитените територии са длъжни да спазват режимите, установени по реда на този закон, със заповедта за обявяване на защитената територия и плана за управлението й. В

§ 1., т. 1, т. 2 и т. 3 от ДР на ЗЗТ, е регламентирано, какво са земи, гори и водни площи по смисъла на този закон, а именно: "Земи" са селскостопанските (земеделските) земи по смисъла на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи; "Гори" са горските територии по смисъла на чл. 2, ал. 3 от Закона за горите; "Водни площи" са територии от поземления фонд, горските територии и континенталния шелф, залети с вода.

Видно от представените по делото

Актове за публична държавна собственост № 2660 и № 2661 – и двата от 03.11.2009 г., в т. 13 от всеки един от тях, е обективирано, че имот № 067017, в който се намира „Римска крепост” и имот № 067016, в който попада „Турска крепост”, са част от горски фонд – публична държавна собственост.

Поради това, законовата разпоредба на § 7 от ПЗР на ЗЗТ, въвежда императивно задължение за ползвателя – в случая – Община – Белоградчик, да съгласува всички бъдещи действия в територията, попадаща в природната забележителност, със съответния компетентен орган по опазване на околната среда – РИОСВ.

Съдът намира, че по делото се събраха безспорни и неопровержими доказателства, че това законово изискване не е спазено.

Дори и да се приеме, че с изграждането на осветлението в крепостта „Калето”, по никакъв начин не е увредена целостта на скалните образования, че не са извършени разкопавания по земната повърхност и не са причинени никакви щети по природната забележителност, то само с факта на монтиране на нови съоръжения в този периметър, без съгласуване с компетентния орган, е реализиран състав на административно нарушение, инкриминирано като такова в § 7 от ПЗР на ЗЗТ.