Решение № 37 от 06.02.2026, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 37 гр. Смолян, 06.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: * при участието на секретаря * като разгледа докладваното от * Гражданско дело № 20255440101515 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.55 ал.1 предл.първо ЗЗД.

Делото е образувано по постъпила искова молба от Н. Г. К. ЕГН:

********** и адрес: *, срещу „* - *“ АД, с предявен иск по чл.55 ал.1 ЗЗД, по който се претендира осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 843,48 лева, платена без правно основание по нищожен договор и нищожни, неравноправни клаузи от Договор за потребителски *, предоставен от разстояние № */31.03.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Н. К. сочи, че сключил договор за потребителски * от разстояние с №*/31.03.2025г. с ответното дружество, по силата на който на същата дата получил в заем от 600 лв. В договора е описано, че *а е с годишен лихвен процент от 36%, годишен процент на разходите от 42,58 % при лихвен процент, който се прилага при просрочени плащания 10%. В погасителния план е посочено, че е дължима една вноска от 600лв. до 30.04.2025г. или срокът на договора е 30 дни и е посочена месечна фиксирана вноска от 600лв., като договорът е обезпечен с банкова гаранция или поръчител.

Н. Г. К. излага, че в чл. 17 от договора е предвидено, че в срок до три 1 дни от сключване па договора като заемател трябва да обезпечи задълженията си по него като : осигури действието на трето физическо лице изразяващо се в сключване на договор за поръчителство по чл. 138 и следващите от ЗЗД в полза на *ора, като третото лице се задължава да отговаря за изпълнението на всички негови задължения като потребител по настоящия договор, включително за погасяване на главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други или да предоставя банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на *ора -ответник всички негови задължения по договора (главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други) в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на *ора за заплащане па тези задължения. Срокът на валидност на банковата гаранция трябвало да бъде най-малко 30 дни след падежа на последната вноска. Според посоченото в чл.17,ал.2 — третото лице поръчител, както и банковата гаранция, трябва да отговарят на изискванията посочени в общите условия и се одобряват от *ора ответник, което одобрение било единствено по преценка на последния.

Според Общите условия на „* - *“ АД към датата на сключване на договора поръчителят следва да отговаря кумулативно на следните условияда е дееспособно физическо лице, навършило 21 години, притежаващо българско гражданство, с постоянно местоживеене в България, с непрекъснати осигурителни права през последните 12 месеца преди датата на подаване на заявката за *, което полага труд по трудово/служебно правоотношение по безсрочен трудов договор и не е в период на предизвестие за прекратяване на трудовото/служебно правоотношение към датата на подаване на заявката за *, както и е получавало редовно възнаграждението си за последните 12 месеца преди датата на подаване на заявката за *. Също така било предвидено, че поръчителят следва да са отговаря и на следните допълнителни изисквания и да представи следните документи: минимален осигурителен доход 1500 лв., валидно трудово правоотношение при последния работодател минимум 6 месеца, липса на записи в ЦКР относно просрочия, под наблюдение, загуба и т.н.. да не е поръчител по съществуващ *, в която и да е банка или небанкови финансова институция, да не е настоящ потребител на *ора, да представи служебна бележка за доход от работодателя за 6 месеца.

По отношение на банковата гаранция същата е предвидено да е със срок на валидност 30 дни след крайния срок на плащане на задълженията по договора.

2

Ищецът твърди, че в чл. 27 от договора е предвидено, че ако не изпълни задължението си по чл. 17 се задължава пред ответника за неустойка в размер на 0.9 % от стойността на усвоената по *а сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение. В предварително изготвеният договор -чл.27.ал.2 се съдържа изявление .че страните отнапред се съгласяват, че неизпълнението на задължението по чл.17 причинявало на *ора вреди равняващи се на неустойката, доколкото оценката на *оспособността на потребителя и одобрението на *а се базирало на предположението, че заемателя ще предостави в срок договореното обезпечение.

К. сочи, че чл.28 от договора предвижда, че при неизпълнение на което й да е свое договорно задължение, включително при неизпълнение на плащане на дължима сума в срок, освен другите договорени неустойки,. дължи неустойка в размер на 1% от размера на посочената сума без да е конкретизирано на ден, на месечна или годишна база този процент се прилага.

Твърди, че към договора за * е приложен погасителен план, в който е установено, че главницата по *а по първия транш подлежи на погасяване в срок от 30 дни - до 30.04.2025г. В погасителния план е посочено, че размерът на задълженията по договора са от 600 лв. при годишен лихвен процент от 0 % и годишен процент на разходите от 42, 38 %., като е посочена и обща дължима сума по *а - главница и лихва :600 лева, съответно обща дължима сума (главница, лихва и неустойка) . когато не е осигурена гаранция/поръчител :600 лева.

Ищецът признава, че усвоил сумата по *а на 31.03.2025г. На 17.06.2025г. поискал да погаси задълженията си. като от ответника била изискана за плащане сумата в размер общо на 1443.48 лева., а в документа за плащане били посочени: 600 лв. главница, лихва 18лева. такси 207,00лв.. неустойка за просрочие 397,44лв..неустойка за просрочие :11,04 неустойка 210 лв.. лихва 18.00 лева. След плащането общо на 1443,48лв. му било издадено и удостоверение за липса на задължения, както и че се издължил по процесният договор.

В исковата молба се излага, че договорът е потребителски по смисъла на чл.9 от ЗПК, като страни по него са ищецът като потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП и небанкова финансова институция — търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗПП. Н.К. счита, че същият се подчинява на правилата на Закон за 3 потребителския * и на чл. 143 - 147 от Закон за защита на потребителите, в това число и забраната за неравноправни клаузи.

Ищецът заявява, че договор за потребителски * предоставен от разстояние с №*/31,03.2025г., е нищожен и моли съдът да установи преюдициално в настоящото производство това. Сочи, че в договора се съдържат неравноправни и нищожни клаузи, заради които платените от него суми над предоставеният заем подлежат на връщане.

Предвид нищожността на договора Н.К. претендира връщане па платените въз основа на нищожния договор суми.

Според ищеца чл.11 ал.1 ЗПК предвижда договорът за потребителски * да се изготвя на разбираем език и да съдържа ГПР по *а и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за *, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение №1 начин.

„Общи разходи по *а за потребителя“, според тълкуването означава всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за * и които са известни на *ора, с изключение на нотариалните разходи; разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за *, по- специално застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на *а или получаването му при предлаганите условия, а „обща сума, дължима от потребителя" означава сборът от общия размер на *а и общите разходи по *а за потребителя. ГПР представлява общите разходи по *а за потребителя, изразени като годишен процент от общия размер на *а.

Според ищеца при сключване на договора от 31.03.2025г. е допуснато нарушение на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, доколкото договорът е неясен относно задълженията, които поема заемателя като потребител, неясно е дължи ли договорна лихва, от кой момент и какъв е годишният процент на разходите по *а. Неясно е предвидените 10% при просрочие на *а в чл.1.ал. 10 , както и неустойката от 1% на ден от размера на просрочената сума на ден, на месец или на годишна база се прилага - чл.28 от договора и чл.1 ал.10. В договора е установено, че годишният лихвен процент е 0 - общо дължимата сума по *а (за лихва . главница и неустойка) е 600 лв. , а годишният процент 4 на разходите 42.58 (описано е в погасителния план), съответно посочен е лихвен процент 36 %. К. сочи, че същевременно в началната част на договора се съдържа различна информация (която фигурира и в стандартният европейски формуляр) от информацията в погасителния план. Според ищеца при предоставяне на преддоговорна информация като и в договора следва на потребителя да се предостави ясна и точна информация по отношение на всички съществени елементи на договора за *, като в процесния случай е налице несъответствие между представената преддоговорна информация под формата на Стандартен европейски формуляр и сключеният договор за * по отношение на размера на лихвения процент и дали такъв е дължим. К. твърди, че в процесният договор е налице неяснота относно задълженията по договора за * и годишния процент на разходите в нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1. т. 10 ЗПК. За това според него правоотношението по договора за * следва да се приеме за недействително на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл.

11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Изтъква, че посоченият в договора за * ГПР не е действителният такъв и противоречи на изискванията на чл.11, ал.1,т.10 от ЗПК. Счита, че ГПР е заблуждаващ и не отчита реалното оскъпяване на договора за заем с дължимата неустойка при непредоставяне на гаранция или поръчителство, както и с неустойката по чл.28 от договора, съответно и лихвеният процент при просочени плащания (чл.1 ал.10 от договора). Неустойката по чл.27 е установена единствено в полза на заемодателя и тя е задължително условие за усвояване на заема, поради което съгласно чл. 19. ал. 1 ЗПК това задължение следва да бъде включено в ГПР.

Според ищеца видно от посоченото в предварително изготвеният договор ГПР по *а е 42.58 %. В същото време в погасителния план е посочено, че месечната лихва и неустойката за периода от 1 месец, в който трябва да върна заема е 0 лева. К. намира, че е налице несъответствие между текстовата част на договора и погасителният план представен таблично. ГПР посочен в текстовата част не съответства на таблично посочените вноски, не съответства и на действителните разходи, които се предвижда да плати.

Твърди, че не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК още и защото уговорената в договора за * неустойка представлява разход по *а, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на 5 разходите и при посочване на общата сума подлежаща на връщане, а това не е сторено. Част от ГПР, следва да бъде и лихвата при просрочени плащания, посочена като 10%, при това без да е ясно на ден ли е приложима на месец или еднократно.

Счита, че при сключването на договора за заем, чрез предвиждане на неустойка е направен опит за заобикаляне на императивната разпоредба на чл.19, ал.4 ЗПК, ограничаваща максималния размер на ГПР. Неустойката представлява допълнително възнаграждение за заемодателя за предоставянето на сумата (т.нар. скрита възнаградителна лихва). Намира уговореното в противоречие е принципите на справедливостта в гражданските и търговските отношения и е чл.19. ал.4 ЗПК.

Ищецът твърди, че получаването на *а е обусловено от заплащането на неустойката, макар и след едномесечния срок. Според него това е така на първо място, защото изискването за предоставяне на обезпечение чрез поръчителство съдържа множество ограничения и конкретно определени параметри, които предвид характера, броя и изключително краткия срок за предоставяне, правят задължението за предоставяне на обезпечение изключително трудно изпълнимо и дори невъзможно. Счита, че тридневният срок за предоставяне на обезпеченията е прекомерно кратък и това създава значително затруднение за него като потребител както за предоставяне на обезпечение чрез поръчител, тъй като същият следва да отговаря на критерии, чието изпълнение подлежи на удостоверяване пред заемодателя чрез предоставяне иа официални документи, така и относно банковата гаранция.