Решение № 1715 от 22.03.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1715 гр. София, 22.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-22 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефан Ис. Шекерджийски при участието на секретаря Габриела М. Владова Боботилова като разгледа докладваното от Стефан Ис. Шекерджийски Гражданско дело № 20221100109071 по описа за 2022 година иск с пр. осн. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ:

Ищецът – Р. Г. В., твърди, че с Постановление от 30.10.2012г. на Прокурор при СГП, постановено по Следствено Дело № 168/2012г. по описа на Следствения Отдел на СГП и вх. пр.пр. № 4421/2012г. по описа на СГП, била привлечена в качеството си на обвиняема за престъпление по чл. 206, ал. 3 от НК, във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК, във вр. с чл. 26 от НК и ù била взета мярка за неотклонение „Подписка“. Ищцата била майка (родител) и юрист по образование.

По повод повдигнатото ù обвинение била многократно призовавана от Прокурорските и Следствените органи, получавала непрекъснато съобщения и книжа, а покъсно било образувано НОХД № 4202/2013г. по описа на СГП, което било върнато на Прокуратурата за отстраняване на процесуални нарушения. По следственото дело първоначално била задържана за срок от 24 часа по ЗМВР.

Всичкото това било унизително и накърнило доброто ù име, самочувствието и положението ù в обществото, довело и до невъзможността да започне работа като

Пробационен инспектор, след валидно проведен и спечелен от нея конкурс през 2012г.

След 7 години на унижения и тормоз Следственото дело било окончателно прекратено (10.07.2019г.). Имало множество медийни публикации.

Големият ù син - тогава на 10 г., посещавал курсове по Английски език, по народни танци, активно ходел на плуване, както и практикувал ски спорт, а малкият ù син - тогава на 7 години посещавал курс по спортни танци, плувал и карал ски. Заради обвиненията и отстраняването на съпругът ù от работа, както и това, че тя също не можела да започне 1 работа, довело до това, че ощетили децата, които нямало как да спортуват активно и да учат, т.к. не можели да ги финансират - заради липсата на средства.

Голям стрес било, когато получила Определението на СГС № 3771 от 27.11.2012г. по НЧД № 5637/12г. по описа на СГС, от което разбрала, че органите на Прокуратурата са поискали налагане на възбрана на имоти в гр. София, които били изключителна нейна собственост, както и такива на съпругът ù още от 1996г., когато е бил още студент по право и не прокурор.

През 2012г. била открита и процедура (конкурс) в МП за ДСИ в PC Велинград.

Ищцата подала документи с вх. № 94-Р-109/19.10.2012г, т.к. отговаряла на всички законови изисквания. След повдигнатото ù обвинение не могла да отиде на конкурса, а и било безпредметно, т.к. заради обвинението нямало да бъде назначена, както станало и с Конкурса за пробационен инспектор.

За кратко време работела като сервитьор.

Предвид изложеното моли да се осъди ответникът да му заплати:

- сумата от 100 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди заради досъдебното и съдебното производство, продължили около 7 години. Освен незаконосъобразно, наказателното производство протекло извън всякакви разумни срокове. Неимуществени вреди се изразявали в причинените ù в пряка причинно-следствена връзка с незаконосъобразното обвинение душевни страдания, психически дискомфорт, уронен престиж и достойнство, изпитван срам, опетняване на доброто име в обществото, влошаване на здравословното състояние, променено в негативна насока отношение на приятели и познати към нея лично и влошаване на семейните ù отношения, ведно със законовата лихва, считано от 10.07.2019г. до окончателното ù изплащане; и - сумата от 84 493,74 лева – 81 месечни възнаграждения, представляващи работна заплата като пробационен служител за периода от 29.10.2012г. до 10.07.2019г.

Претендира законната лихва и разноски.

Ответникът - Прокуратура на РБ, оспорва исковете:

- оспорва исковете по размер;

- не били ангажирани доказателства, че наказателното производство е приключило;

- мярката за неотклонение „подписката“ не била обжалвана, но била отменена от прокуратурата;

- оспорва връзката между незапочването на работа като „пробационен инспектор“ и повдигнатото обвинение;

- производството не било продължило неразумно дълго;

- оспорва да има накърняване на доброто име на ищцата;

- излага и други фактически и правни доводи.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на 2 страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено следното: от фактическа страна:

Не се спори, че по отношение на ищеца е водено наказателно производство за обвинение и продължителност и особености, посочени в исковата молба.

Постановлението на прокуратурата, с което е повдигнато обвинението е от 30.10.2022г. (л. 67 от досъдебното производство – Сл.Д. № 168/2012г.).

На 22.01.2012г. е разрешен обиск.

Ищцата е разпитана на 25.10.2012г. Тогава, а и на следващия ден, са проведени и следствени експерименти.

Впоследствие са извършени и други процесуални действия.

Според Трудовата книжка на ищцата, тя е престирала труда си по трудов договор, считано до 01.12.2012г. (л. 88-93; л. 176-178 – тук цифрите на страниците не се четат и не може да се установи поредност).

Възнаграждението ù при това трудово правоотношение, прекратено на основание чл.

325, ал. 1, т. 1 (по взаимно съгласие) от КТ, (л. 177) е възлизало на 450 лева. Следващото отбелязано правоотношение е от 14.03.2016г. (възнаграждението е варирало от 870 лева до 990 лева).

В исковата молба се сочи: за кратък период от време, след като Министерство на Правосъдието не ме назначи на спечелената след конкурс длъжност, опитах да започна работа, като барман-сервитьор, но в следствие на напрежението и влошеното ми здравословно състояние, не успях да върша и тази елементарна работа (чл. 175 от ГПК – признание за неизгоден за страната факт).

Досъдебното производство е водено срещу Р. Г. В. и А.В.В. за престъпление по чл.

206, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 за Р. В. и за престъпление по чл. 206, ал. 3, вр. ал.1, вр. чл.

20, ал. 4 НК за А.В. - за това, че в периода от 01.10.2011 г. до 24.10.2012 г. в гр. Велинград, с.

Драгиново, с. Света Петка и гр. Пазарджик на различни места (лечебни заведения, училища, търговски дружества) при условията на продължавано престъпление, в съучастие - Р. Г. В. като извършител, а А.В.В. като помагач, протИ.законно (без да е придобита собствеността и без съгласието на собственика на ЕТ „Е.М.”) присвоили (Р. В. държала достъп чрез клюнове към заключващите ги устройства и съответно до парите в монетниците на автоматите, регулярно използвала вещите като свои, като ги зареждала с консумативи и събирала приходите от продажби на напитките) чужди (собственост на ЕТ „Е.М.”) движими вещи - 20 бр. автомати за топли и студени напитки от различни модели и марки, на обща стойност 19 450 лв., в големи размери, които Р. Г. В. владеела (екземпляр от ключовете към заключващите устройства преди смяната им са ù били предоставени от Е.М., за да участва в зареждането на автоматите, да събира монетите от автоматите и да ги отчита в приход към счетоводството).

3

С постановление от 21.01.2019г. на СГП ДП № 168/2012г. е прекратено, тъй като деянието е несъставомерно. Актът на прокуратурата е обжалван, като СГС го е потвърдил – Определение № 2228/05.06.2019г. по н.ч.д. № 725/2019г., впоследствие това е сторено и от САС – Определение от 10.07.2019г. по в.н.ч.д. № 777/19г., което не подлежи на обжалване.

Представени са няколко публикации на ел.медии относно случая. Коментира се, че прокурор и съпругата му са обвинени за обсебване на автомати за кафе (л. 148-157).

В първото о.с.з. (25.04.2023г.) на ищеца е дадена възможност – 7 дена, за да ангажира конкретно посочени доказателства (71). Към 14.11.2023г. вече е настъпила процесуална перкусия за събиране на доказателства (л. 168).

Събрани са гласни доказателства – разпитани са св.св. В. (показанията му са преценени по реда на чл. 172 от ГПК, тъй като е съпруг на ищцата), Н. и Н. (показанията им са преценени по реда на чл. 172 от ГПК, тъй като са кумове на ищцата). От показанията им се установява, че:

-св. В.: познавал ищцата от 2001г., като от края на 2002г. били съпрузи. Свидетелят работи в районната прокуратура в гр. Велинград. През 2012г. есента била проведена широко прогласена акция на ГД БОП във гр. Велинград от над 30-40 човека, които дошли в града да арестуват съпругата му. Поводът за тази акция, били недоразумения с нейните партньори, с които работела във вендинг система. Връчили им призовки за повдигане на обвинение.

Явили се в Софийската Градска Прокуратура, където били разпитвани над 7-8 часа. Всички това било широко медийно отразено. Ищцата се притеснила. 5 месеца не излязла от дома им, пиела успокоителни. Започнала постепенно да деградира като личност. Не се интересувала от нищо (дори и от децата си), започнала да пие. Редували се епизоди на еуфория и депресивни състояния. Често си меняла мнението. Това продължавало вече 11 - та година и било причина за срив в семейните отношения.

Преди тези събития били съвсем нормално статистическо семейство с нормални доходи, с нормални взаимоотношения. Съпругата му била кандидат за пробационен инспектор, явила се на конкурс и го спечелила. Трябвало да постъпи на работа. На 26-ти октомври било обявено, че е спечелила конкурса, министърът на правосъдието тогава, сега омбудсман, я назначил. След повдигане на обвинението може би следвало да бъде отстранена от длъжност за периода до прекратяване на делото, за да може да и получи естествено за този период трудовите възнаграждение, тъй като делото било прекратено и следвало да бъде възстановена на работа, но това не се случило.

Междувременно участвала и в един конкурс за държавен съдебен изпълнител, не се стигнало до явяване, тъй като имало повдигнато обвинение от градската прокуратура.

След отстраняването и на свидетеля от работа, стандарта на жИ.т на семейството се сринал драстично. Контактите ù с околните се ограничили.

-св. Н.: познавала ищцата от 2000г. Задържането ù било пагубно за тяхното семейство. Цялата случка й се отрази върху психиката. Тя била много контактна, 4 жизнерадостна. Градът бил малък и всички се познавали. По тази причина г-жа В. изпаднала в „дупка“, била депресирана, стресирана, взела да се държи на страни от хората, защото се опасявала, че те ще ù се подиграват, започнали да се споменават приказки, че тя ще влезе в затвора, а това си било психически тормоз. Приятелите ù се отдръпнали от нея. Семейството изпаднало във финансов колапс защото и двамата били безработни. Опитала се на няколко места да подаде документи, но така и не получила одобрение. Малкият им син бил състезател по спортни танци, но те нямали финансовата възможност да продължат неговата дейност.

-св. Н.: потвърждава изложеното от предходния свидетел. Преди 2012г. семейството си било добре, но след това нямали какво да ядат, а и средства да облекат децата си. Тя не смеела да се покаже при хората, тъй като целият град ù се подигравал, че е станало това и тя не смеела да излиза. И работа не можела да започне, всички нейни приятели се отдръпнали, а преди това имала много семейни приятели и се тачели.

Депозирани са заключения на СДЕ, СПЕ и ССчЕ, неоспорени от страните и приети от съда, като компетентно изготвени. От тях, както и от разпита на в.лл-а в о.с.з. от 25.04.2023г. и 14.11.2023г. се установява, че:

1. СДЕ: От приложените документи към делото издадени от Dental Art е видно, че през 2020г. на Р. Г. В. е проведено стоматологично лечение изразяващо се:

На 25.05.2020г. е снет зъбен статус и сваляне на мостови конструкции на горна челюст.

На 30.05.2020г. Извършено кореново лечение (девитализациия) на първи горен зъб в ляво и четвърти горен зъб в ляво (зъби 21 и 24) със запълване на кореновите канали.

Взет отпечатък за изработване на мост на горна челюст от цирконий и керамика.

Залепване на циркониеви корони в първи и втори квадрант на горна челюст.

На 22.06.20г. е извършено кореново лечение (девитализация) на първи долен зъб, втори и четвърти долен зъб в дясно (зъби 41, 42 и 44) и на първи и втори долни зъби в ляво (зъби 31, 32) със запълване на кореновите канали.