Решение № 18601 от 16.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18601 гр. София, 16.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Виктория М. Станиславова при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело № 20241110156322 по описа за 2024 година

Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І "Производство пред първата инстанция".

Образувано е по искова молба на В. А. В., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ****, срещу Софийски градски съд, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, и Върховен Касационен съд, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, с която са предявени за разглеждане пасивно субективно съединени искове с правно основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ, вр. чл. 6, §1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи за осъждане на Софийски градски съд и Върховен касационен съд да заплатят на В. А. В. при условията на солидарна отговорност сумата в общ размер на 3 000,00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от нарушаване на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок по смисъла на чл. 6, § 1 от КЗПЧОС, в резултат от прекомерно продължилото съдебно производство по гр. д. № 22496/2018 г. по описа на СРС, 43 състав, пред въззивната и касационната инстанции, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 24.09.2024 г., до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба се навеждат фактически твърдения, че срещу В. А. В., в качеството на ответник, е било образувано и водено гр. д. № 22496/2018 г. по описа на СРС, 43 състав, по повод на искова молба на A/B. Производството пред районната инстанция е приключило с постановено в полза на В. А. В. съдебно решение, срещу което е била подадена въззивна жалба от ищеца по това дело – A/B. В резултат на подадената жалба делото е постъпило в СГС на 23.04.2021 г. и е било насрочено за разглеждане на 07.10.2022 г. – 1 година и 6 месеца по-късно, считано от датата на образуване на въззивното дело, поради процесуалното поведение на въззивницата A/B. В открито съдебно заседание по в. гр. д. № 5396/2021 г. по описа на СГС, проведено на 07.10.2022 г., делото е било обявено за решаване. Решение по въззивното дело е било постановено на 07.04.2023 г. – 6 месеца след обявяването му за решаване и след подадена от въззиваемия В. А. В. молба за бавност. Срещу последното, по повод на касационна жалба на A/B, е било образувано гр. д. № 2960/2023 г. по описа на ВКС.

1

Делото е постъпило във ВКС на 11.07.2023 г. Касационното производство е приключило с постановяване на определение по чл. 288 ГПК на 23.06.2024 г. Така общата продължителност на воденото срещу В. А. В. съдебно производство по дело за предаване на владение възлязла на 6 години, 2 месеца и 20 дни. Със заявление вх. № ***** г. В. А. В. е сезирал Инспектората към Висшия съдебен съвет с искане за заплащане на обезщетение за нарушеното му право на разглеждане на делото в разумен срок. С изричен отказ на министъра на правосъдието, обективиран в Писмо изх. № 94-В-195/20.09.2024 г., на В. А. В. е било отказано заплащане на поисканото обезщетение. Излагат се твърдения, че причина за забавеното разглеждане на делото е и недобросъвестното процесуално поведение на ищцата по него – A/B, изразяващо се в подаването на множество неоснователни молби и искания за отвод на съдебните състави. Последното обаче не било от естество да освободи от отговорност ответниците по делото. Поддържа се, че в резултат на прекомерната продължителност на съдебното производство пред въззивната и касационната инстанция В.

А. В. е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания, преживени терзания, чувство на несигурност в поведението на съдилищата и безпомощност срещу неразумната продължителност на делото. При тези фактически твърдения се моли за уважаване на исковете.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Софийски градски съд е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск. Поддържа, че не са налице основания за ангажиране на отговорността му по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ, вр. чл. 6, §1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, тъй като производството по делото пред СГС е разгледано ритмично и в разумен срок предвид конкретно извършените в хода му съдопроизводствени действия и процесуалното поведение на страните. Сочи, че част от сочения в исковата молба период на забава попада в обхвата на извънредната епидемична обстановка в страната, свързана с вируса „Ковид – 19“, наложила вземане на множество мерки за временна организация на работата във всички съдилища, вкл. пренасрочване на дела и др. На следващо място се изтъква, че Софийски градски съд е сред най-натоварените съдилища в страната, което според посочената в отговора на исковата молба практика на ЕСПЧ можело да се приеме за извинителен критерий, доколкото Държавата е предприела мерки за преодоляване на проблемите с натовареността на съдилищата, евентуално като основание за намаляване на размера на търсеното обезщетение. Посочва, че изискването за разглеждане и решаване на делата в разумен срок не следва да измества останалите принципи на гражданския процес, сред които разглеждане на делото от справедлив и обективен съдебен състав, осигуряване на равенство на страните и др. Изтъква, че делото не е от категорията на делата, които са с т. нар. „висок залог“, с оглед на което не е било налице изискване по него да се извършват приоритетно действия от страна на съда. Поддържа, че в случай, че се установи, че делото е протекло в разумен срок пред СГС, то той не следва да носи отговорност за поведението на другите инстанции. Оспорва наличието на пряка причинно-следствена връзка между забавянето на делото и настъпването на сочените от ищеца вреди. Моли за отхвърляне на исковете, евентуално за присъждане на ищците на обезщетение в минимален размер.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Върховен касационен съд е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск. Поддържа, че не са налице основания за ангажиране на отговорността му по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ, вр. чл. 6, §1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, тъй като производството по делото е разгледано ритмично и в разумен срок предвид обективните фактори по делото, обусловили забавата му в предходните инстанции – в т. ч. смърт на страна по делото, наличие на повече от един ответник, предприемане на процесуални действия по отстраняване на нередовностите на сезиращата съда искова молба, процесуалното поведение на ищцата по делото, включващо депозиране на множество искания за отвод на съдебни състави, прекомерен брой доказателствени искания, недопустими искания, вкл. искания за 2 поправки на съдебни протоколи при вече постановено съдебно решение и пр. Оспорва наличието на причинна връзка между сочените в исковата молба вреди и поведението на касационната инстанция по гр. д. № 2960/2023 г. Сочи, че с оглед на собствените твърдения на ищеца, че не е търпял вреди в резултат на продължителността на производството, развило се пред СРС, то относим към преценката за разумен срок е период от общо 4 години и 8 месеца, а не посочените в исковата молба 6 години, 2 месеца и 20 дни. Моли за отхвърляне на иска.

На основание чл. 10, ал. 1 ЗОДОВ участие в настоящото производство е взела Прокуратурата на Република България, която в открито съдебно заседание на 26.03.2025 г. изразява становище за недоказаност на предявените искове.

Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото са изискани и приложени материалите по гр. д. № 22496/2018 г. по описа на СРС, 43 състав, в. гр. д. № 5396/2021 г. по описа на СГС, II Д въззивен състав, и гр. д.

№ 2960/2023 г. по описа на ВКС, въз основа на които съдът установи следното:

Производството по гр. д. № 22496/2018 г. по описа на СРС, 43 състав, е образувано по повод на искова молба от 04.04.2018 г., подадена от AMБ срещу трима ответници: ИГЖ, ЧСИ АСП и В. А. В., с която са предявени за разглеждане при условията на пасивно субективно съединяване искове с правно основание чл. 75 ЗС за осъждане на ответниците да възстановят на ищцата нарушеното й владение върху 1/2 ид. ч. от апартамент № 21, находящ се в сграда с адрес: гр.София, ***, и върху 1/2 ид. ч. от гараж № 5, находящ се в сутерена на жилищна сграда с адрес: гр.София, ****. С Решение № 20000067/04.01.2021 г., районната инстанция е отхвърлила изцяло предявените искове по чл. 75 ЗС.

Срещу първоинстанционното решение са постъпили въззивна жалба /ВЖ/ вх. № 25021336/08.02.2021 г. от AMБ и насрещна въззивна жалба / Н В Ж / вх. № 25036855/01.03.2021 г. от ЧСИ АСП.

По повод на подадените ВЖ и НВЖ срещу Решение № 20000067/04.01.2021 г. по гр. д. № 22496/2018 г. на СРС, 43 състав, на 23.04.2021 г. е образувано в. гр. д. № 5396/2021 г. по описа на СГС.

С протокол за избор на съдия-докладчик от 23.04.2021 г., въззивното дело е разпределено на младши съдия ЛИ – член на II Д въззивен състав.

На 27.04.2021 г., 28.04.2021 г. и 07.05.2021 г. по въззивното дело са депозирани молби от въззивницата AMБ, в която са обективирани искания за отвод на II Д въззивен състав.

С Определение № 268909/19.05.2021 г. председателят на II Д въззивен състав – съдия Красимир Мазгалов, се е отвел от разглеждането на в. гр. д. № 5396/2021 г. по описа на СГС.

На 25.05.2021 г. по въззивното дело е депозирана молба-възражение от въззивницата AMБ, с която същата поддържа, че са налице основания за отвод на целия състав на II Д, а не само на неговия председател и прави искане в този смисъл.

С Разпореждане № РД-11-2959/26.05.2021 г. на заместник-председателя на СГС е определен нов член на II Д въззивен състав, който да вземе участие при разглеждането на в. гр. д. № 5396/2021 г. по описа на СГС.

На 19.07.2021 г. по въззивното дело е депозирана нова молба от въззивницата AMБ, с искане за отвод на II Д въззивен състав.

С Определение № 272308/28.07.2021 г. е оставено без уважение искането на AMБ за отвод на II Д въззивен състав от разглеждането на в. гр. д. № 5396/2021 г. по описа на СГС.

С Определение № 272309/28.07.2021 г. е оставена без разглеждане въззивната жалба 3 на ЧСИ АСП срещу Решение № 20000067/04.01.2021 г. по гр. д. № 22496/2018 г. на СРС, 43 състав. Видно от върналите се отрязъци от съобщения, това определение на съда е влязло в сила на 20.08.2021 г.

Н а 13.08.2021 г., 15.09.2021 г., 29.10.2021 г., 10.01.2022 г., по въззивното дело са депозирани молби от въззивницата AMБ, в която са обективирани искания за отвод на II Д въззивен състав.

С определение от 15.03.2022 г. производството по в. гр. д. № 5396/2021 г. е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 07.10.2022 г. Със същото определение съдът е оставил без уважения исканията на въззивницата AMБ за отвод на II Д въззивен състав.

На 22.03.2022 г. по делото е постъпило становище от въззиваемия В. А. В., за което с разпореждане от 24.03.2022 г. съдията-докладчик е разпоредил да се докладва в открито съдебно заседание.

Н а 08.04.2022 г. по делото е постъпило становище от въззиваемата ПСЖ /конституирана в процеса по реда на чл. 227 ГПК на мястото на ИГЖ/, за което с разпореждане от 12.04.2022 г. съдията-докладчик е разпоредил да се докладва в открито съдебно заседание.

Н а 13.04.2022 г. е депозирана молба-становище от въззивницата AMБ във връзка с определение на съда от 15.03.2022 г. На същата дата е депозирана втора молба от същата въззивница, в която са обективирани доказателствени искания, и трета молба с искане за отвод на състава.

С разпореждания от 17.05.2022 г. съдията-докладчик се е произнесъл по молбите от 13.04.2022 г., като е разпоредил препис от тях да се връчи за становище на насрещните страни в процеса, а молбата за отвод да се докладва в открито съдебно заседание.

На 27.05.2022 г. и 01.06.2022 г. по делото са депозирани становища от въззиваемите В. А. В. и ИГЖ.