Определение № 4391 от 30.09.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4391 гр. София, 30.09.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Дияна Ценева

Членове:

Теодора Гроздева

Елизабет Петрова като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Касационно гражданско дело № 20258002101222 по описа за 2025 година

Производството е реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „Университетска многопрофилна болница за активно лечение Медика Русе“ ООД , представлявано от адвокат Х., срещу решение № 230 от 06.12.2024 г., постановено по в.гр.д. № 256/2024 г. по описа на Апелативен съд- Велико Търново, в частта, с която след отмяна на решение № 81 от 06.03.2024 г. на Окръжен съд- Русе по гр.д. № 229/2023 г. „УМБАЛ Медика Русе“ ООД е осъдено да заплати на П. Т. Д. на осн. чл. 49 от ЗЗД сумата от 27 000лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на увреждане, причинено от проведено некачествено лечение в периода 26.11.2020 г. – 08.12.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата.

Касационният жалбоподател поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа, че въззивният съд е извел изводите си на основание дадени устни обяснения от вещото лице, без да отчете, че същият е със специалност „Хирургия“ , а проведената операция на ищцата е изцяло от гинекологичен екип. Поддържа, че дадените обяснения от вещото лице са неприложими към конкретното лечение.

Поддържа, че съдът не е обсъдил наведените от настоящия жалбоподател възражения в отговора на въззивната жалба, поради което не е установил, че 1 служителите на ответника са действали компетентно и своевременно.

Поддържа, че по делото се установява, че е налице информирано съгласие от пациента по смисъла на чл.88 от ЗЗ, налице са били медицински показатели за извършване на оперативна интервенция, при операцията не са извършени нарушения на медицинските стандарти и добрата медицинска практика, действията на лекарите след релапаротомията и след констатирания илеус са правилни. Поддържа, че възникналият илеус е усложнение, за което пациентът е дал информирано решение. Касаторът поддържа, че въззивният съд е приел изводите си без да прецени всички доказателства по делото и без да обсъди доводите на страните.

В изложението на основанията за касационно обжалване жалбоподателят моли въззивното решението да бъде допуснато до касация като очевидно неправилно и поради това, че въззивният съд не е съобразил константна практика на ВКС- основания за селекция на жалбата по чл.280, ал.2, пр.3 и чл.280, ал.1, т.1 от ГПК.

Поддържа, че съдът е кредитирал заключението на вещото лице и дадените от него обяснения безкритично, което е противоречие с приетото по решение № 241 от 23.10.2013 г. на ВКС по гр.д. № 3194/2013 г. на І г.о.

Формулира следните въпроси, за които твърди, че са решени в противоречие с практиката на ВКС:

1. Обстоятелството, че назначената СМЕ не е оспорена от страните при приемането й, освобождава ли въззивния съд от задължението да извърши оценка на заключението по чл. 202 от ГПК?

2. При конкретно посочени в отговора на въззивната жалба противоречия на твърденията на ВЛ с доказателствата по делото, длъжен ли е въззивният съд да обсъди в решението си посочените противоречия и възражения?

3. Длъжен ли е въззивният съд, при релевиране в отговора на въззивната жалба на конкретни оплаквания, свързани с доказателствата по делото, да извърши самостоятелна преценка на същите, както и да обсъди в мотивите доводите и възраженията на страните по отношение на доказателствата?

4. Допустимо ли е въззивният съд да извършва селективна преценка на представените по делото доказателства или следва да извърши преценка на всички доказателства в съвкупност, а когато не кредитира някои от тях или ги приеме за недостоверни, следва ли да изложи мотиви за това? Поддържа, че по така поставените въпроси обжалваното решение е постановено в

2 противоречие с решение № 24/28.01.2010 г. по гр. дело № 4744/2008 г. на ВКС, I т.о., решение № 75/ 20.06.2016 г. по т.д. № 1608/2015 г. на ВКС, II т.о., решение № 65/30.07.2014 г. по т.д. № 1656/2013 г. на ВКС , I т.о.

Поддържа още, че обжалваното решение е очевидно неправилно.

В писмен отговор на касационната жалба ответникът П. Д., представляван от адвокат Н., оспорва касационната жалба като неоснователна и поддържа, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касация.

Поддържа, че поставените въпроси в изложението към касационната жалба не са обуславящи. Оспорва твърдението, че въззивното решение е очевидно неправилно. Моли решението на Апелативен съд- Велико Търново да не бъде допускано до касация.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 283 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – ответник по делото с правен интерес от обжалване срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт по смисъла на чл. 280, ал.3 от ГПК.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършването на преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съобрази следното:

Въззивният съд е приел за установено по делото от фактическа страна, че ищцата била хоспитализирана при ответника на 26.11.2020 г. - в гинекологично отделение- поради обилно кървене и при оперативната интервенция на 27.11.2020 г. била извършена хистеректомия тоталис, аднексектомия декстра, салпингектомия синистра. По повод болков синдром в 08.55 ч. на 30.11.2020 г. било направено УЗИ, при което били установени данни за свободна течност в корема - хемоперитонеум и била предприета ревизия на коремната кухина. Извършена била релапаротомия, лаваж, овариектомия синистра. При отваряне на корема била установена в ляво обтурирала киста на яйчника и кървене от него, след което същият бил отстранен. На следващия ден след 16 ч. било установено гадене, тежест, фонтанно повръщане.Установено било, че коремът е леко балониран и болезнен. Последвало леко подобрение на състоянието на пациентната.

Поради колебливо възстановяване, след консултация с хирург, е предложено оперативно лечение, поради вероятност да се касае за постоперативен илеус, 3 но ищцата отказала и е била изписана.

Установено било, че в периода 08.12.2020 г. – 21.12.2020 г. ищцата била хоспитализирана в „УМБАЛ „Св. Анна“ АД – гр. София по повод оплаквания от тежест, подуване на корема, многократно повръщане и слаби болки. На 08.01.2021 г. отново била постъпила по спешност в „УМБАЛ „Св. Анна“ АД където била извършена спешна оперативна интервенция, при която били установени множество плътни сраствания между тънки черва, коремна стена.

Тънките черва били илеусно раздути около 4 см. в диаметър, дистално колабирали. При достигане до вагиналния чукан била установена плътно прирастнала тънкочревна бримка към него. Изписана била на 19.01.2021 г. в добро общо състояние.

Ищцата била претърпяла и други хоспитализации и оперативни интервенции, като на 16.05.2023 г. претърпяла оперативно лечение , при което били констатирани множество плътни сраствания между тънките черва, на места с образувани колена, илеусно раздут йеюнум, дистално илеума на ок. 60 см. от клапата е бил спастичен. Отстранено било около 1 м. тънко черво с десерозирани участъци и изразени адхезии.

Установено било още, че ищцата била с 60% инвалидност, като водещата диагноза била чревни сраствания (бридове) с непроходимост.

Съдебният състав е обсъдил и кредитирал приетата по делото съдебномедицинска експертиза, изготвена от доц. д-р И. П., според който при ищцата били налични индикации, налагащи извършване на хистеректомия.

Експертът считал, че насочването на ищцата към такава интервенция било правилно съгласно стандартите за добра медицинска практика. Извършена била тотална абдоминална хистеректомия с отстраняване на яйчник и тръби, при която не са допуснати нарушения от практическа и научна гледни точки.

Левият яйчник бил оставен зa частично запазване на ендокринния статус на пациента. Според вещото лице около една трета от пациентите, претьрпели отворена коремна или тазова хирургическа интервенция, били хоспитализирани повторно средно двa пъти през следващите 10 години зa състояния, пряко или вероятно свързани със сраствания, или за по-нaтaтъшнa операция, която потенциално може дa бъде усложнена от сраствания.

Образуването на постоперативни сраствания не представлявало специфично усложнение на оперативната интервенция, защото те cе образували след всяка операция в коремната кухина. Според вещото лице всяка последваща 4 оперативна интервенция в коремната кухина била с потенциал да увеличи образуването на сраствания в корема. Непосредствено след всяка коремна оперативна интервенция бил налице паралитичен илеус, който в рамките на 48-72 часа се преодолявал спонтанно и чрез медикаментозно лечение. Когато илеусът не се повлиявал от консервативните мероприятия, при липсваща перисталтика, преценка на отделимото от сондата като застойно, балониране на корема, липса на дефекация, палпаторна болезненост, липса на динамика или влошаване резултатите от образните изследвания, провеждани в динамика, се пристьпвало към оперативно лечение- релапаротомия. Според експерта проведените образни изследвания и приложеното в постоперативния период консервативно лечение, както и предложеното оперативно лечение, не били в нарушение на приетите в медицинската наука и практика правила за лечение на ранната следоперативна чревна непроходимост. Експертът посочил, че пpeдocтaвeнaтa мeдицинcкa пoмoщ на пациента отговаря на изискванията за своевременност, достатъчност и качество, съгласно принципите, заложени в чл. 80, ал.2, т.1 от ЗЗ. Според вещото лице гинеколозите на ответната болница правилно били установили негладкото протичане нa постоперативния период при ищцата, своевременно ca назначили извършването на образните изследвания, потърсили са навреме помощ от коремни хирурзи, които от своя страна навреме ca cе ориентирали зa настъпилия илеус и след установяването на недостатъчния ефект от препоръчаното от тях консервативно лечение, са предложили оперативно.

Според вещото лице начинът, по който била протекла операцията при ищцата, не налагал настаняване в реанимационно отделение. По отношение на ищцата било провеждано рутинно наблюдение от дежурния персонал, което съответствало на правилата за добра медицинска практика. Вещото лице разяснило още, че наличието на свободна течност в корема в постоперативния период, ако нe била установена такава по време на операцията, обикновено сигнализирала за наличие нa кръв в кopeмa, т.н. хемоперитонеум. По-добрият метод за установяване на свободна течност бил ехографският. При констатиран на 02.12.2020 г. чрез КТ „постоперативен тьнкочревен илеус, наличие на свободна течност в коремната кухина, наличие на въздушни колекции в областга на мускулус ректус абдоминис, който е с данни за абсцесни колекции", правилното поведение било незабавна оперативна интервеция, ако обаче тази образна находка корелирала с клиничното 5 протичане нa заболяването и резултатите от изследванията (кръвна картина и биохимия). Според вещото лице при констатирано на 4-ти постоперативен ден гадене, еднократно фонтанно повръщане, тежест, киселини и дискомфорт в епигастриума след коремна операция с отстранен голям паренхимен орган правилно било поведението на лекарите от гинекологичното отделение: вливане на водно-електролитни разтвори, поставяне на назогастрична сонда, извършване на образни изследвания, консулти с коремни хирурзи, включване на медикаменти, проследяване в динамика количеството и вида на отделяната от сондата течност, количество отделена урина и др. Консултите с коремни хирурзи били навреме извършени. Правилно било свикването на ЛКК. В периода 03.-06.12. 2020 г. състоянието на ищцата се било подобрило. Ha 07.12.2020 г. коремният статус отново се влошил, което е причина на следващия ден да й предложат оперативно лечение, което тя е отказала.